О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 06 ноември 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 06.11.2019 г. закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Павел ПАНОВ,
като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 4527/19 г., намери за установено
следното:
Законният представител на
малолетната пострадала М.О.Т., родена на *** г. (нейната майка Е.Г.Т.) е подал
в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК жалба срещу Определение № 183615/03.08.2019 г. по н.ч.д. №
8501/19 г. на СРС (НО, 13 с.), с което е
било потвърдено (чл. 243, ал.6, т.1 НПК) прокурорското постановление за
прекратяване на д.п. 1222/18 г. на СДВР/01 РУ, пр. пр. № 9040/18 г. на СРП,
водено срещу О.Т.Т.(ЕГН: **********) по обвинението за престъпление по чл. 183,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК – за това, че в периода от м. февруари 2018
г. до м. януари 2019 г., след като бил осъден да издържа своята дъщеря М.О.Т., при
условията на повторност съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски (в общ размер на 3520 лв.).
И във въззивната си жалба
повереникът на пострадалата Т. (адв. Д. Б.) е преповторил поддържаната пред
Районния съд теза, че изплатените от обвиняемия средства (3520 лв.), макар и да
са в същия размер като инкриминираните по делото, не са довели до „изпълнение
на задължението“ по смисъла на чл. 183, ал.3 НК, така че да позволяват
прекратяване на наказателното производство, а основният аргумент за това е
изведен от нормата на чл. 76 ЗЗД, регламентираща презумпцията за поредността на
погасяването в случаите, когато длъжникът не е формулирал изрична воля за това.
Оспорва се и незаконосъобразната, според жалбоподателя, преценка, че е
изпълнено условието да не са настъпили „други вредни последици за пострадалия“,
с което (на практика) се твърди, че прокурорът е приложил неправилно
разпоредбите на чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
СГС прецени, че следва да
потвърди обжалваното определение. С него са били дадени обосновани отговори на
всички възражения за незаконосъобразност на прокурорското постановление.
За да прекрати воденото
срещу обв. Тодоров наказателно производство, Софийската районна прокуратура
(СРП) е приела, че той е изплатил сумата, която в предявеното му обвинение от
15.01.2019 г. (л. 84 от д.п.) е била инкриминирана като дължима издръжка, и че
успоредно с това – от деянието по чл.183, ал.1 НК не са настъпили други вредни
последици за малолетната му дъщеря. Така, прокурорът е приравнил хипотезата на
чл. 183, ал.3 НК на прекратително основание по чл. 24, ал.1, т.1 НПК (подход,
възприет за допустим и с Т.р. 19/74-ОСНК), а при проверката на постановлението
му, със сега обжалваното определение първоинстанционният съд е възприел изцяло
изложените аргументи.
Въззивната инстанция също
не намери основания да се отклонява от изводите на Районния съд. Като се
оставят настрана обстоятелствата, че в адресирано до досъдебните органи изрично
изявление (л.238-240) обв. Тодоров е конкретизирал кое задължение погасява и че
този подход е напълно достатъчен, за да бъде изяснена волята му (доколкото в
чл. 76 ЗЗД не е регламентирана изрична форма), по делото е следвало да бъде
обърнато внимание на друго съществено положение. Всички материални и
процесуални норми, които по една или друга причина изискват вредите от
престъплението да са били възстановени, визират единствено пряко причинените
такива от деликтното деяние, без да включват акцесорните дългове за лихви,
разноски и т.н. Когато в хода на наказателното производство деецът е представил
писмени доказателства за възстановяване на инкриминираната според обвинението
вреда, независимо дали целта е да се постигне приложението на законова
привилегия (напр. чл. 197 НК, чл. 205,
ал.1 НК, чл. 206, ал.6 НК) или диференцирана процедура (напр. чл. 78а, ал.1, б.
„в“ НК или чл. 381, ал.3 НПК), волята на лицето следва да бъде тълкувана
недвусмислено като посочване кое задължение се погасява по смисъла на чл. 76 ЗЗД. Поради това е и неправилно изплатени във връзка с наказателното дело
парични суми да се отнасят към стари (несъставомерни) задължения на обвиняемия,
след като по конкретното дело той е внесъл, макар и със закъснение, дължимата
издръжка, именно за да се ползва от бонуса на чл. 183, ал.3 НК. Вярно е, че по
своята природа класическото задължение за издръжка произтича от самия закон и
няма за свой източник деликтно поведение, но когато деецът е бездействал при
неговото изплащане при условията на чл. 183, ал.1 НК, деянието му, освен
престъпно, се превръща и в деликт по чл. 45 ЗЗД, за който на общо основание
пострадалият може да предяви граждански иск в съдебната фаза на процеса.
Следователно, и привилегията по чл. 183, ал.3 НК визира „изпълнението на
задължението“ да се погасят деликтните вреди (видно от езиковата съпоставка със
следващото алтернативно условие – да не са настъпили „други“ вредни последици), т.е. само тези, настъпили от
престъплението, без допълнително кумулираните лихви или разноски.
„Други вредни последици“
(чл. 183, ал.3 НК) за малолетната пострадала М.Т., извън тези, настъпили от
самото неплащане на издръжката, по делото не се установяват. На това
обстоятелство Районният съд също е обърнал внимание, вземайки предвид факта, че
детето на обвиняемия е страдало от заболяване, налагащо специални грижи и
лечение. От една страна, негативните последици от самото престъпление по чл. 183, ал.1 НК
(лишаването на пострадалия от издръжка) съставляват неговия основен
противоправен резултат, докато понятието „други вредни последици“ има
несъставомерен характер и при всички положения изисква да се изясни как, освен
с престъплението, личността на пострадалия е била засегната по друг (различен)
неблагоприятен начин. В същото време, лансираната във въззивната жалба теза, че
въпросните „други вредни последици“ са били предизвикани именно с акта на
цялостното изплащане на инкриминираната издръжка (3520 лв.) от обв. Т.,
който е осигурил „доход“ в домакинството
на св. Е. Т. (майка на пострадалата) и така я е „превърнал“ в лице, негодно да
бъде личен асистент на своето дете (поради надвишаване на месечния доход по чл.
9 от Правилника за прилагане на ЗСП), не държи сметка за правилното тълкуване
на текста на чл. 183, ал.3 НК. Не може едно положително поведение на конкретно
лице (каквото е погасяването на парично задължение), макар и проявено като
последица от предходно негово неправомерно бездействие, да се поставя в
причинна връзка с каквито и да е неблагоприятни последици. Такива могат да
възникнат от факта на забавеното плащане (за което е било повдигнато и
обвинение по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 НК), но не и от обстоятелството, че в
крайна сметка дългът е бил погасен. Следователно, последващата несъвместимост
на св. Е. Т. с критериите за „личен асистент“ на своята дъщеря се дължи не на
поведението на обвиняемия, а на правния режим, уреждащ тази специфична
проблематика. Неговата „справедливост“ обаче не е предмет на съдебния контрол
по чл. 243, ал.4 и сл. НПК.
Всичко изложено дотук
налага проверяваното определение на СРС да бъде потвърдено, защото с него
първата инстанция е упражнила законосъобразно контролните си правомощия по чл.
243, ал. 5 НПК. Поради това, и на основание чл.
243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение Определение № 183615/03.08.2019 г. по н.ч.д. №
8501/19 г. на СРС (НО, 13 с.).
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: