Р Е Ш Е Н И Е
№
17.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4346/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. В., против А.Д.М.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
2875/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че
същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода
01.01.2006-31.03.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ДАНУВИУС” ЕАД, гр. София. Посочва се, че сумите за периода, са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 за
топлоснабдяването. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника М., че дължи сумата от общо 563,80лв.,
от които сумата от 500,54лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 63,26лв- лихва за забава, за
периода 03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
А.Д.М., в срока за отговор не изразява становище по иска. В с.з. на
04.11.2016г, същият се явява лично, и изразява становище за основателност
на иска, като посочва, че дължи сумите по
ИМ, които са в рамките на давността. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1874/21.04.2016г.,
по ч. гр.д.№ 2875/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също, че
отв. А. М., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, и има качеството на потребител на ТЕ, доставяна от ищеца, за
процесния период. По делото между страните не се спори също и факта на реалното
доставяне на ТЕ, до имота на отв. М..
Видно от приложената към ч. гр.д. № 2875/2016г. по описа на ПлРС, препис-
извлечение от сметка, се установява, че
отв. М. е титуляр на партида, с аб.№ 39, за топлоснабден имот, находящ
се на посоченият адрес. По делото, от страна на ответника, няма представени
доказателства за извършено от него
плащане. Следва при постановяване на настоящето решение, да бъде отчетено и
направеното в с.з. признание, от страна на ответника, на дължимостта на претендираните суми, по ИМ.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални
топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
В случая партидата е открита на
името на собственика на имота- отв.М., и
по сила на закона- цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка между него и
ищеца- като доставчик на ТЕ.
По делото, както бе посочено по-
горе, от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, качеството
на отв. М., на потребител на ТЕ, и
съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ, за
процесния период- 01.04.2013-31.03.2016г.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено спрямо отв. А.М., че дължи от общо 563,80лв., от които сумата от
500,54лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.04.2013-31.03.2016г. и сумата от 63,26лв- лихва за забава, за периода
03.06.2013-14.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-20.04.2016г, до
окончателното й изплащане.
Доколкото обаче ответникът е
станал причина за завеждане на настоящия иск, същият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски, като следва да бъде съобразено
направеното от него възражение за прекомерност.
С оглед материалния интерес по делото – под
1000лв., и съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на
ВАС, размерът на възнаграждението по настоящето производство следва да бъде
определено в минималния предвиден такъв – 300лв., като се съобрази, че делото е
приключило в кратък срок и спорът няма особена правна или фактическа сложност.
Съдът приема, че възнаграждението от 300лв., е общо за осъщественото
процесуално представителство в заповедното и в исковото производство, че
дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва да се изчислява и присъжда
отделно за заповедното и за исковото производство. Кредиторът разполага с
процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на
заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие
исково производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне
размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска
събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще
избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК. Поради горното, и при претендирани в заповедното
производство от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение от
180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност и поради изложените
по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на представителя на ищеца,
до размер на сумата от 120лв. Направените от ищеца разноски, в настоящето
исково производство, са в общ размер от
195лв.-вкл. държавна такса /75лв/ и юрк. възнаграждение.
По отношение на разноските в
заповедното производство, след съответно изчисление, съдът установи, че същите
са в размер на 32,40лв., съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А.Д.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от законния си представител Йордан Василев, сумата от общо 563,80лв., от които сумата от 500,54лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013г.-31.03.2016г.
и сумата от 63,26лв- лихва за забава, за периода 03.06.2013г.-14.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК-20.04.2016г., до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена заповед за изпълнение №1874/21.04.2016г., по
ч.гр.д.№2875/2016г. по описа на ПлРС, по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от Йордан Василев, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 195лв.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Д.М., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от Йордан Василев, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”, №128, сумата от 32,40лв.-разноски по ч.гр.д.№ 2875/2016г.
по описа на ПлРС.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: