Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 295, 15.09.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесети август
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 134 по описа за 2020г. на РРС
Предявен
е иск по чл.240 ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от К.Д.Д., с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 1890лв., дължима по договор за заем, ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба и разноските по делото.
Твърди, че на 19.02.2019г. след
разговор с ответника, последният написал лично и подписал разписка за общия
размер на задължението си към ищеца, като приел и се задължил от 19.02.2019г.
да започне изплащането на задължението си на равни месечни вноски от по 300лв.
всяка, без прекъсване до пълното изплащане на задължението му. Така до
м.Септември 2019г. следвало ответникът да изплати цялото си задължение по
заема. Той не стори това, а заминал в чужбина. След като през м.Март не
последвало плащане, на 02.04.2019 г. чрез телепоща ищецът отправил до ответника
покана за доброволно изпълнение. Час по-късно ми се обадила майката на Р. с
увещания да чака плащане от сина й и уверение, че ще си получа парите.
До настоящия момент длъжникът не е
погасил нищо от задължението си към него. Това му поведение е основание за
завеждане на настоящото дело. По възникналото облигационно отношение няма
насрещна престация, което посява основателни съмнения за намерението на
ответника дали мисли и иска да изпълни такава. Представя разписка. Има искане за разпит на двама свидетили.
Ответникът Р.Р.Р. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита иска за допустим, но неоснователен. Не
се противопоставя на разпита на свидетелите.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и разпита на
свидетелите Р. П. и М. Д., прие за установено от фактическа страна, следното: Ответникът
работил при ищеца, като последният постоянно му давал суми в заем. Тъй като трудовият
договор на ответника бил прекратен, за да уредят личните си отношения страните,
ответникът издал в полза на ищеца разписка за заемната сума от 1890лв., която
обещал да върне на месечни вноски от по 300лв., без прекъсване до връщането на
заема. Тъй като ответникът не започнал да връща сумата, ищецът го поканил да
стори това с покана от 02.04.19г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира иска за основателен и доказан.
Договорът
за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на
паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва,
налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без
основание. Реалният елемент – получаването, се удостоверява от заемодателя с
поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо.
За
доказване на исковата си претенция ищецът представя разписка, видно от която ответникът
е получил от ищеца сумата от 1890 лв., която да бъде върната от заемополучателя
на месечни вноски от 300лв. Посоченият документ удостоверява получаването на
процесната сума от ответника, от което следва изводът за наличие на
действително между страните облигационно правоотношение по договор за заем,
както и предаването на сумата от заемодателя на заемателя. По този начин ищецът
е провел пълно и главно доказване на факта на реалното предаване по договора за
заем. В този смисъл е и съдебната практика. Така в решение № 582/ 21.12.2010 г.
по гр.д. № 1384 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че
установяването на заемното правоотношение може да се осъществи не само с
договор, но и с писмен документ – разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ
получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне. Това
произтича от характера на договора за заем – той е неформален, поради което
може да бъде сключен както в писмена, така и устна форма.
В
подписаната от заемополучателя разписка е посочено, че сумата следва да се
върне на месечни вноски от по 300лв. без прекъсване. Тъй като в разписката не е
указана начална дата, съдът приема, че първата месечна вноска се дължи на
същото число на месеца, следващ месеца на издаването на разписката, т.е.
19.03.19г., като сумата ответникът е следвало да изплати но до м.септември
2019г. В този смисъл са и твърденията на ищеца. Ето затова, съдът приема, че е
настъпил и падежът на вземането на ищеца, поради което и предявеният иск следва
да се уважи.
Предвид основателността на иска ответникът
дължи разноски на ищеца в размер на 705.60лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН ********** *** да заплати
на К.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1890лв./хиляда осемстотин и деветдесет лева/,
дължима по неформален договор за паричен заем, ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска-27.01.20г. до окончателното и заплащане, както
и сумата от 705.60лв./седемстотин и пет лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: