Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 378 по описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е жалба
от Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** Наказателно постановление № 20-0262-000597/01.10.2020
г. на Началника на РУ Елин Пелин, с
което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му отнети 10 контролни точки. В жалбата се сочи, че деянието не е
извършено виновно от стана на жалбоподателя, поради което се явява недоказано и
се моли съдът да отмени издаденото
наказателно постановление.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
Административно-наказващият
орган – РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител.
РП Елин Пелин, редовно
призовани не изпращат представител.
Съдът след като
провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
Видно от
обжалваното Наказателно постановление № 20-0262-000597/01.10.2020 г. на
Началника на РУ Елин Пелин, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ц.Г.Ц. е
наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки,
за това че: „На 30.07.2020 г. около 02.50
часа в с.О., на улица без име, като водач на лек автомобил ……. с рег. №……….., държава България, при
обстоятелства: в село О., център в посока на движение път 1-6 управлява лек
автомобил ………… с рег. № …… лична собственост, с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,07 промила на хиляда, установено с техническо средство алкотест
Дрегер 7510 с фабичен № 0175 с поредна проба № 1081 в 02,54 часа, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания от водача
въздух, издаден талон за медицинско изследване № 074002, е извършил: управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително“.
Наказателното
постановление е съставено въз основана на акт за установяване на
административно нарушение № АА944685/ 30.07.2020 г. с актосъставител К.В.Н. –
младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин и свидетел по съставянето Р.Т.А. срещу Ц.Г.Ц., за това, че: „На
30.07.2020 г. около 02.50 часа в с.О. център в посока на движение път 1-6
управлява лек автомобил …………. с рег. № ……….лична собственост, с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,07 промила на хиляда, установено с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRDM
– 0175 с поредна проба № 1081 в 02,54
часа, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания от водача въздух, с което е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 30.07.2020
г. и подписан без възражения.
Представена е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0262-000239/30.07.3030 г. по описа на РУ Елин Пелин, от която се установява,
че на Ц.Г.Ц. е наложена принудителна административна мярка отнемане СУМПС на
основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
От заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0262-000240/30.07.2020 г.
по описа на РУ Елин Пелин е видно, че на Ц.Г.Ц. на основание чл.171, т.2А, б. Б
от ЗДвП е отнето СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № …… за
срок от шест месеца.
Видно от талон за медицинско изследване №
074002 издаден на Ц.Г.Ц. се установява,
че същият е насочен за изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на 30.07.2020 г. в 02,50 ч.,
като същият е записал, че е съгласен с показанията на техническото средство.
Представена е справка за съдимост на името на Ц.Г.Ц.,
от която е видно, че същия не е осъждан.
От справка за нарушител – водач на името на Ц.Г.Ц.
се установява, че същият е правоспособен водач и има издадено валидно
свидетелство за управление на МПС със срок до 25.01.2021 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. по описа на МВР се установява кои са компетентите служители да издават
фишове и актове за установяване на административни нарушения, както и
наказателни постановления по ЗДвП.
В хода на
проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите К.В.Н. -
актосъставител и Р.Т.А. - свидетел по съставянето на акта, които възпроизвеждат и потвърждават отразената в
акта фактическа обстановка. Свидетелите твърдят, че си спомнят конкретното
нарушение, като разказват, че на посочената н АУАН дата и място били дежурен
автопатрул и извършвали обход по часови график в с.Осоица. В тъмната част на
денонощието забелязали към тях да се движи лек автомобил, който минал по моста
на селото и се разминал с тях. Свидетелите решили да го последват и обърнали
патрулния автомобил след което спряли водача за проверка. Тъй като по реакциите
на водача, си личало, че е употребил алкохол, му била извършена проверка с
техническо средство, което отчело положителна проба около един промил. За
констатираното нарушение, свидетелят Н.
съставил процесния АУАН.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца”, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В конкретния случай жалбоподателят
оспорва фактическата обстановка установена и констатирана от контролните органи,
с твърдението, че не е управлявал превозното средство, а само е искал да го
паркира. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
– очевидци на деянието обаче се установява, че същите са възприели водача да
управлява моторното превозно средство много преди да стигне до дома си, след
което са го спряли за проверка. В този смисъл твърденията на жалбоподателя
останаха недоказани и не се подкрепят от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Н. и Р.А.,
тъй като са логични и последователни и сочат на еднородна фактическа обстановка,
поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установено, че вмененото на
жалбоподател нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, установено с техническо средство Дрегер, като същият е управлявал
моторно превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а
именно 1,07 промила в издишания от водача въздух. Както бе посочено и по-горе, не бяха ангажирани доказателства,
които да оборят презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради
което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата,
жалбоподателят Ц.Г.Ц. е управлявал МПС в нарушение на посочената
разпоредба от ЗДвП. Правната норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите да управлява пътно превозно
средство след употреба на алкохол, поради което водача е бил длъжен да спазва
предписаното от нея поведение. Описанието на нарушението е идентично
между АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление и
съответства на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на
администрацията. Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото МПС след
употреба на алкохол на процесната дата и място в близост на дома си, не
омаловажава и не може да обоснове липсата на субективния елемент относим към
конкретното деяние.
При определяне на
наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им
и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение. Според чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП: „ Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2. над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. В случая на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, което сочи, че наказанията са определени правилно по вид и размер отредени в
нормата предвидена за конкретното нарушение. По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0262-000597/01.10.2020 г на
Началника на РУ Елин Пелин,
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: