№ 699
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500908 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 07023/24.03.2021г., подадена от Д. Д. Л. с
ЕГН ********** – конституиран наследник на длъжника Д.Н. Л. по изпълнението срещу
Разпореждане от 04.03.2021г. на ЧСИ по изп.д. № 20178950400348 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л.
90/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото, доколкото от историята на изпълнителното дело е
видно, че е изтекъл период по-дълъг от 2 години, през който взискателят не е поискал и ЧСИ
не е извършил никакви изпълнителни действия. Така, за времето от 23.02.2017г., датата на
последното валидно извършено изпълнително действие до 27.03.2019г., когато по делото е
постъпила молба от взискателя е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По делото
няма доказателства взискателят да е предприел искания за удовлетворяване на вземането си
през този период, поради което моли да се отмени обжалваният отказ, като се постанови
прекратяване на изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ВиК“ ООД, гр. Варна не е депозирал
писмени възражения.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
1
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу
акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да
прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на „ВиК“ ООД,
гр. Варна от 08.02.2017г. въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2014г., издаден по ч.гр.д.
№ 4683/2014г. по описа на ВРС, установяващ общо задължения на длъжника Д.Н. Л. под
формата на цена на ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1600626.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 13.02.2017г.
По молбата на взискателя, с разпореждане от 23.02.2017г. ЧСИ наложил възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот с ид. 10135.2559.104.1.33, вписана на
14.03.2017г., както и с разпореждане от 05.03.2017г. наложил запор върху вземания на
длъжника по разплащателна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
По наложения запор, както и по нареждане на длъжника по изпълнителното дело са
постъпили частични плащания на суми на 14.03.2017г., на 20.04.2017г., на 12.09.2017г., на
01.02.2019г.
С молба от 27.03.2019г. взискателят отправил искане до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия чрез налагане на запор върху парични средства на длъжника и
получаваното от него трудово възнаграждение, както и за налагане на възбрана върху
недвижимите му имоти, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ възложил на СИ да определя
начина на изпълнението.
С Разпореждане от 26.11.2019г. на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК в качеството на
длъжници по делото са конституирани наследниците по закон на пчиналия в хода на
изпълнението длъжник Д.Н. Л., п. на 24.01.2018г., а именно: Т. Ф. Л. и Д. Д. Л..
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
2
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали между налагането на възбраната от ЧСИ на 23.02.2017г. до
молбата на взискателя от 27.03.2019г. е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Установено е от данните по изпълнителното дело, че наложената от ЧСИ на 23.02.2017г. е
вписана на 14.03.2017г.; на 12.09.2017г. е постъпило частично плащане от длъжника по
изпълнителното дело, а с молба от 27.03.2019г. взискателят отправил искане до ЧСИ за
предприемане на описаните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или
поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря –
след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на
ВКС, IV ГО/. Първия момент, от който не се осъществява изпълнение по делото е
14.03.2017г., когато е вписана наложената възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот. От този момент до 12.09.2017г., когато е постъпило частично доброволно изпълнение
не е изтекъл срок по-дълъг от две години, както не е изтекъл такъв срок от 12.09.2017г. до
27.03.2019г., когато взискателят е поискал от ЧСИ да предприеме нови действия за
принудително събиране на вземането му. Както искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ
прекъсва давността, както и всяка искане на взискателя за извършване на изпълнителни
действия. Ето защо в конкретния случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК между вписването на възбраната, доброволното плащане и
искането на взискателя, поради което не е налице настъпила перемпция, съответно липсва
основание за прекратяване на изпълнението.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство
поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 от ГПК, ЧСИ е установил правилно
неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона
като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за
3
прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ –
неоснователна. Същата следва да се остави без уважение. Неоснователността на жалбата от
своя страна обуславя неоснователност и на съдържащото се в нея искане за спиране на
принудителното изпълнение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от
ГПК жалба с вх. № 07023/24.03.2021г., подадена от Д. Д. Л. с ЕГН ********** –
конституиран наследник на длъжника Д.Н. Л. по изпълнението срещу Разпореждане от
04.03.2021г. на ЧСИ по изп.д. № 20178950400348 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. №
895 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 90/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4