№ 6566
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508707 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6257 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 70929/2022 г. по описа на СРС,
172 с-в, по искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД е осъден В. С. В., с
ЕГН: **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 310.12 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период м.11.2019г. г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен като неоснователен този иск
за разликата до пълния предявен размер от 382.78 лв. и за периода м.05.2019г.-
м.10.2019г., вкл., осъден е да заплати по иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 63.74лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г ., като е
отхвърлен този иск за разликата до пълния предявен размер от 82.19лв.
С постановеното решение е осъдена, по искове с правно основание чл. 79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, К. Ц. И., с ЕГН: **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 382.64 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.05.2019г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, като е
отхвърлен този иск за разликата до целия претендиран размер от 382.78лв., осъдена е
да заплати по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 81.52 лв., мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., като е отхвърлен този иск за разликата
1
до пълния предявен размер от 82.19 лв.
С постановеното решение е осъден по искове с правно основание чл. 79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, И. Ц. А., с ЕГН: **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 382.64 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период м.05.2019г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.12.2022. до изплащане на вземането, като е
отхвърлен този иск за разликата до целия претендиран размер от 382.78лв., осъден е
да заплати по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 81.52 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.2020г. до 07.12.2022г ., като е отхвърлен този иск за разликата
до пълния предявен размер от 82.19 лв.
С постановеното решение са отхвърлени исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу В. С. В., с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца от сума за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2021г.
в размер на 4.46лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 0.71лв. - мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 07.12.2022г., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
С постановеното решение са отхвърлени исковете предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Ц. И., с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца от сума за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2021г.
в размер на 4.46лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 0.71лв. - мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 07.12.2022г., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
С постановеното решение са отхвърлени исковете предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК831609046, срещу И. Ц. А., с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца от сума за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2021г.
в размер на 4.46лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 0.71лв. - мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 07.12.2022г., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
2
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - Б. ООД с правоприемник Д. ООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена
ТЕ и мораторна лихва върху нея, е обжалвано от ответника В. С. В., с изложени
доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон
и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно
отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е
установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице
потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца
фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер
намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на
исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна Б. ООД с правоприемник Д. ООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на 1/4 идеални части от
3
топлоснабдения имот- апартамент № 171, находящ се в бл. 114А, ж.к. ****, гр. София
с аб.№ 209695 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните
период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен
обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, чиято стойност възлиза на
исковата стойност.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ за
исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е съсобственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция
формира като фактическа констатация и правен извод, чрез ангажираните пред
първата инстанция доказателства се установява, че за исковия период апартамент №
171 е съсобствен между В., К., И., М. при квоти по ¼ ид.ч. за всеки поради това и че с
дела на отказалия се от наследството на Й.Ч.-Л., се е увеличил делът на останалите
4
нейни наследници.
Доводите на въззивника, че сочените документи не установяват при пълно и
главно доказване така описаните обстоятелства, съдът намира за неоснователни.
Събраните от първата инстанция и описани горе доказателства не са оспорени от
ответника В. С. В. и същите установяват, че имота за който са били доставяни
количества ТЕ е съсобствен между посочените лица. Това обстоятелство не е оспорено
от ответника при надлежно насрещно доказване на различни обстоятелства.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която
се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.11.2019г.-м.04.2021г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно
отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване; ФДР е
извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване
действащата законодателна уредба.
Чрез приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-техническа
експертиза, което настоящия състав възприема изцяло по реда на чл. 202 ГПК, се
установява, че за процесния период по партидата за абонатен № 209695 няма
извършвани плащания. Следователно, исковата претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за потребена топлинна енергия в имота – главница, е основателна за
процесния период за сумата от 310.12 лева, представляваща 1/4 част от общият размер
от 1240.48 лева. С оглед ангажираните доказателства и констатациите на експерта за
периода 15.09.2020г. до 07.12.2022г. законната лихва върху посочената главница
5
възлиза на сумата 63.74 лв., до който размер правилно искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е бил
уважен като основателен.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6257 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 70929/2022 г. по
описа на СРС, 172 с-в, В ЧАСТТА, с която по искове с правно основание чл. 79, ал.1
ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД е осъден В. С. В., с ЕГН: **********, да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 310.12 лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
м.11.2019г. г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 63.74лв.- мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г ., както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Б. ООД с правоприемник Д. ООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6