Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053
гр.Свищов, 24.11.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 26.06.2020година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка
Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№265по описа за 2019г., за
да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че
ищцовото дружество “С.“ ЕАД е собственик на производствен обект в Западна
индустриална зона в гр.Свищов и извършва дейността си на територията на бившия
комбинат “С“. Освен обектите свързани с основната дейност,
дружеството било собственик и на следните електрически уредби и съоръжения:
вътрешна разпределителна мрежа, представляваща разпределителни подстанции
/РП-І-5/, кабелни трасета и табла на средно и ниско напрежение /6,3, 0,4кВ/,
както и подстанция „С“ 110/6,3 кV, заводска електрическа централа с инсталирана
мощност 8,8 МW, всички разположени на площадка на бившия комбинат „С.“. Заводската
електрическа централа представлявала Промишлена сграда с идентификатор
65766.418.56.3 разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.418.56. По
отношение на сградата било учредено от „С.“ ЕАД на „Т“ ЕООД понастоящем „Т-“
ЕООД право на ползване, без прехвърляне на собствеността, под условие, което
условие не се е сбъднало. Твърди се, че „Т“ ЕООД е можел да ползва централата
от свое име и за своя сметка, след получаване на лиценз за производство на
електрическа енергия от ДКЕВР. Понеже „Т“ ЕООД не е получил такъв лиценз, „С. “ЕАД
е продължил да използва централата за собствена сметка и нужди, още повече, че
горивото за генератора се осигурявало от ищеца „С. “ЕАД и е отпадъчна суровина
от неговото производство.
Твърди се, че
доставката на електрическа енергия за нуждите на ищцовото дружество се
доставяла от ответното дружество като се отчита под партиден №********** и
системен номер 00017027. За предоставените мрежови услуги „С“ заплащало на
ответното дружество „Е.С.О.“ ЕАД (за краткост „ЕСО“ ЕАД) цена, която се формира
на базата на количеството доставена електроенергия по съоръженията на
ответника. Тази цена има два компонента - достъп и пренос. Твърди се, че
основание за заплащане на тази цена е факта, че ответника, за да достави енергията на „С.“ ЕАД използва
собствени електрически електропровод, уредби и съоръжения, които търпят
амортизация. Заявява, че ищцовото
дружество потребявало и собствена електроенергия, като за тази цел не
използвало мрежата на „ЕСО“ ЕАД, а енергията се пренасяла по вътрешната му
мрежа. Произведената от завода енергия се смесвала с тази, доставена от
ответното дружество в подстанция „С“110/6.3 кV и след това като общ поток се
отчитала със СТИ и се консумирала от „С.“ ЕАД. За да се отдели количеството
произведена от ищцовото дружество електроенергия и това доставено от „ЕСО“ ЕАД,
било извършвано измерване на произведената от заводската централа енергия от
СТИ с диспечерско наименование „Т“, което е с търговски клас на точност и е
монтирано на подстанция „С“110/6.3 кV. Произведената енергия от собствената заводска
централа се транспортирала по собствена мрежа и се смесвала с доставената от
„ЕСО“ЕАД енергия в собствена подстанция, където реално се извършвало
замерването на доставяната на ищеца електрическа енергия. Целия процес от
производството на собствена енергия до консумация на енергията ставало по
съоръжения на ищеца. Това обаче не било отчетено от ответното дружество. Така
за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. ответника е фактурирал, а ищецът
заплатил мрежови услуги - пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа и достъп до електропреносната
мрежа, за което били издадени фактури, приложени по делото. Заявява, че
ответното дружество не е имало основание, но въпреки това е начислило цена за
достъп и пренос на част от ел. енергията, т.к. такава не е преминавала през
съоръженията на ответника. Твърди, че липсата на основание се извежда от
обстоятелството, че тази енергия е произведена от ищцовото дружество. Тя е
произведена от собствена на ищеца заводска електрическа централа и преминава
през съоръжения, които не са на ответника. Последното се извеждало от
разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗЕЕЕ и чл.28 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, според които границата
на собственост се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
в мястото на присъединяване. В конкретния случай техническото решение било
такова, че давало възможност собствено произведената енергия да се измерва
отделно от доставената от ответника, както и да се пренася по собствена мрежа. Твърди,
че за процесния период ответното дружество е издало два броя фактури – за
пренос на енергия в размер на 7851,579 MWh и за достъп до електропреносната мрежа в същия размер. Заявява, че от това
количество енергия, доставената от ответното дружество е в размер на 5096,643 MWh, а останалото количество електроенергия (2754,936 MWh) е произведена енергия от собствения на дружеството
генератор и е преминало през негови собствени съоръжения. Стойността на преноса
на 2754,936 MWH електроенергия е равна на 20166,13 лв. сума, с която ответника
се е обогатил неоснователно. Твърди, че от посочената стойност електроенергия
ответното дружество неоснователно е начислило посоченото количество
електроенергия цена за достъп. Стойността на достъпа за 2754,936 MWH
електроенергия е равна на 3113,08 лв., сума с която ответника се е обогатил
неоснователно.
Моли съда да осъди
ответното дружество „Е.С.О.“ ЕАД/„ЕСО“ ЕАД/ с ЕИК * да заплати на ищцовото
дружество „С.“ ЕАД с ЕИК ** сумата частично 19900 от 20166,13 лв.
представляваща част от неоснователно платена, цена за пренос на ел. енергия за
периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на исковата претенция.
Моли съда да осъди ответното
дружество „Е.С.О.“ ЕАД/„ЕСО“ ЕАД/ с ЕИК * да заплати на ищцовото дружество „С.“
ЕАД с ЕИК ** сумата от 3113,08 лв. представляваща неоснователно платена, цена
за достъп за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. до електропреносната
мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът „Е.С.О.“
ЕАД с ЕИК * в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че „ЕСО“ ЕАД е
енергийно предприятие, което осъществява дейността си въз основа на лицензия
№Л-419-04/18.12.2013г., издадена на основание чл.39, ал.1, т.2 от ЗЕ.
Според ответното
дружество между няколко ЮЛ, сред които и ищцовото дружество бил сключен договор
№ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г. за присъединяване към електропреносната мрежа при
условията и реда на Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или разпределителните електрически мрежи. Съгласно сключения договор
подстанция 110/6.3 kV и присъединителни електропроводи 110 kV се прехвърлят от
клиентите в собственост на ответника, ведно с вещните права като цена за присъединяване
по договора. На 29.09.2016 г. е сключено допълнително споразумение № 1 към цитирания
договор, съгласно което договора се прекратява по отношение на пет от
юридическите лица, като всички предвидени задължения в договора се поемат от
страна на ищеца „С.“ ЕАД.
Твърди, че налице
бил договор от 30.01.2014г. между ищцовото дружество и „Т“ ЕООД, според който
ищецът бил предоставил на това трето ЮЛ за възмездно ползване турбогенератор и
содорегенерационен котел, които ще се ползват от „Т“ ЕООД за производство на
електрическа и топлинна енергия. Твърди, че това ЮЛ е предприело и необходимите
правни и фактически действия за присъединяването на обекта към ЕПМ на „ЕСО“ ЕАД.
Така, в процесния период били налице два отделни правни субекта, които били в
процес на присъединяване към ЕПМ в различни качества – клиент и производител.
Това следвало от сключения между ищцовото дружество, ответното и „Т“ ЕООД
споразумение № 130-ЦУ/04.11.2016 г., според което до 10.01.2017г. „С.“ ЕАД се
задължава да прехвърли в собственост на „ЕСО“ ЕАД съоръженията за
присъединяване по т.3.2 от договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г., в това число
подстанция 110/6,3кV, правото на собственост върху земята, върху която са
изградени съоръженията, ведно със сервитутни и вещни права, а „Т“ ЕООД се
задължава да изпълни условието по т.3.1.1 и т.3.1.2 от договор №ДГ-ПТ-20-123/17.12.2015г.
и да прехвърли в собственост на „ЕСО“ ЕАД съоръженията за присъединяване по
т.3.2, както и да предостави на „ЕСО“ ЕАД лицензия за дейността производство на
електрическа и топлинна енергия.
Заявява, че в 7.2 от цитирания договор (№ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г.)
страните са се договорили границата на търговско мерене да е до границата на
собственост, съгласно чл.6 от договора, в съответствие с Наредба №6 – мястото
на присъединяване на проводниците на новите кабелни електропороводи 6.3 kV, собственост на клиентите към електрическите съоръжения
в разпределителна уредба 6,3 kV на новата подстанция 110/6,3 kV “С.“, впоследствие получила диспечерското наименование “С“
на основание допълнително споразумение от 04.11.2016г. към договора, бъдеща собственост на ЕСО ЕАД. Заявява,
че и по идентичен начин било уредено в чл.7.1 от договор №ДГ-ПТ-20-123/17.12.2015г.
мястото на търговско мерене в обекта на “Т“ ЕООД. В изпълнение на сключените
договори и на основание чл.37, ал.2 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ изд. от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.,
в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г., бр.90 от
20.11.2015r.) ответника е издал Протоколи № ********** и № ********** за
измерената електрическа енергия за процесния период на “С.“ ЕАД и Протоколи №
********** и № ********** за измерената електрическа енергия за процесния
период на “Т“ ЕООД. В чл.4 от договора бил разписан и редът за въвеждане в
експлоатация на съоръженията. В съответствие с това бил сключен Договор за
балансиране №BAL- 032/30.09.2016г. за
компенсиране разликата между количествата реално използвана електрическа
енергия и количествата по график за доставка на електрическа енергия за периода
на провеждане на 72 часовите проби при експлоатационни условия до завършване на
техническите изпитвания. По силата на сключения договор за балансиране
ответника изготвя обобщени извлечения за сетълмент за всеки отчетен период ,
представляващ 1 календарен месец и ги изпраща на ищеца. На база на извлеченията
за сетълмент ответникът издава и изпраща фактура на другата страна по договора
за реализиран енергиен недостиг или получава фактура за реализирания енергиен
излишък. В случая ищецът е заявил прогнозни количества електроенергия, които са
сходни с потребеното от него количество електроенергия в процесния период.
Заявява, че “Т“ ЕООД също е подало заявление за достъп до електропреносната
мрежа и последваща регистрация на пазара на балансирана енергия във връзка със
започване на комплексни изпитвания на турбогенераторната установка. На това
основание посоченото дружество е сключило с ответното също Договор за
балансиране №BAL- 038/14.11.2016г. за периода на провеждане на тестови проби
след основен ремонт на трурбогенераторната установка до завършване на
техническите изпитвания. Заявява, че на основание декларация, подписана от
управителя на „Т“
ЕООД, дружеството е прехвърлило отговорносттта за балансирането на своя обект
на координатор на балансиращата група „Ритъм 4 ТБ“, считано от 01.11.2016г.,
като реално обектът е започнал 72-часовите проби по-късно, на 08.11.2016г.,
когато е отчетено производство от обекта, съгласно средствата за търговско
измерване. Освен това произведената от „Т“ ЕООД енергия от турбогенераторната
установка е постъпила в електропреносната мрежа и е реализирана на пазара,
което доказвало неоснователността на твърдението, че ищцовото дружество е
произвело електроенергия. Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноските
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ответното дружество „Е.с.о.“ ЕАД притежава лицензия № Л-419- 04/18.12.2013
г. за осъществяване на пренос на електрическа енергия на територията на
страната и дейност координатор на специална балансираща група. Съгласно т.3.1.1
от нея лицензиантът извършва дейност по пренос на електрическа енергия чрез
електропреносната мрежа, разположена на територията на страната. Енергийните
обекти, елементите на мрежата и техните технически характеристики са в
Приложение №1. Местата на присъединяване към електропреносната мрежа на
предприятия, производители и на клиентите, пряко присъединени към
електропреносната мрежа, както и местата за измерване на електрическата енергия
между тях и лицензианта и местата на между системните връзки с други
електроенергийни системи са посочени в Приложение №2. В т.3.1.3 е посочено, че
елементите на мрежата, с които лицензианта осъществява дейността си са негова
собственост или върху тях притежава вещно право на собственост. В т.3.1.4 е
посочено, че когато елементите от мрежата не са собственост на лицензианта,
същият ги изкупува при условията и сроковете, посочени в ЗЕ.
Съгласно представен по делото договор № ДГ-ПТ- 20-122/17.12.2015 г. за
присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към преносната
мрежа на ищеца, сключен между шест юридически лица /„С.“ АД, „Е“ ЕООД, „С.-З“
АД, „З-“ ЕООД, „П“ АД и „С.“ ЕАД/, наричани /Клиенти/ и ответното дружество,
страните са определили необходимите условия за присъединяване на обекти със
сумарна предоставена мощност от 17,1 MW, собственост на клиентите към електропреносната мрежа. Според клаузите на договора
присъединяването на обектите следва да се извърши чрез изграждане и въвеждане в
експлоатация на: т.3.1 нови кабелни електропроводи 6,3 kV – по два броя на за всеки обект на клиент, които ще се присъединят към
различни секции от РУ на нова подстанция 110/6,3 kV „С.“, която ще бъде изградена от Клиентите и прехвърлена на „ЕСО“ЕАД. Точка
3.2 от договора предвижда изграждане и въвеждане в експлоатация на следните
съоръжения за присъединяване, които ще бъдат прехвърлени в собственост на „ЕСО“
ЕАД – подстанция 110/6,3 kV „С.“, съгласно съгласуван от ЕСО
работен проект. Присъединяване на подстанция 110/6,3 kV „С.“ към преносната
електрическа мрежа чрез разкъсване на въздушен електропровод (ВЕ) „С.“ и
изграждане на два присъединителни ВЕ 110 kV от мястото на разкъсване на ВЕ 110 kV „С.“ до ОРУ 110 kV на подстанция „С.“. Системи за търговско
измерване на електрическа енергия в РУ 6,3kV на новата подстанция 110/6,3 kV „С.“, съгласно съгласуван от ЕСО работен
проект. Системи за техническо измерване на електрическа енергия за всяко
изводно поле 110kV в новата подстанция 110/6,3 kV „С.“, съгласно съгласуван от
ЕСО работен проект. В т.3.3 от договора на основание чл. 21, ал.5, ал.6 и ал.7
от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрическите мрежи/Наредба №
6/ страните са се споразумели Клиентите да изградят и въведат в експлоатация
съгласно разпоредбите на ЗУТ, съоръженията по т.3.2 от договора. След въвеждане
в експлоатация на съоръженията за присъединяване по т. 3.2 съгласно
разпоредбите на ЗУТ , клиентите следвало да ги прехвърлят в собственост на „ЕСО“ЕАД
заедно с вещните права като част от цената за присъединяване. В т.6 страните
определили границата на собственост – мястото на присъединяване на проводниците
на новите кабелни електропроводи 6,3 kV,
собственост на Клиентите към електрическите съоръжения в РУ на новата
подстанция 110/6,3 kV „С.“, бъдеща собственост на „ЕСО“ЕАД. Според договора
сроковете за изграждане на новите обекти е 31.12.2017г. В т.7 от договора
страните договорили мястото и средствата за техническо и търговско измерване на
електрическата енергия. Мястото на техническото измерване е на изводи 110 kV в ОРУ 110 kV на подстанция „С.“. Мястото на
търговско измерване е до границата на собственост съгласно т.6 от договора.
С допълнително споразумение от 29.09.2016г. към цитирания договор страните
договорили, че страна по договора остава ищцовото дружество, което поема всички
задължения на останалите по първоначалния договор Клиенти.
Представено по делото е разрешение за строеж №СТ -05.1168/19.07.2016г., с
което е разрешено ползването на подстанция „С.“ 110/6.3kV и въздушен електропровод (ВЕ) 110 kV „С.“, чрез разкъсване на ВЕ 110 kV„С.“.
Същите са заприходени в инвентарна книга на дружеството ищец като дълготрайни
матриални активи.
Видно от искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на производители на електрическа
енергия към преносната електрическа мрежа, входирано при ответното дружество на
16.06.2014г. заявителя – дружеството „Т“
ЕООД е отправило искането за присъединяване до ответното дружество „Е.с.о.“ ЕАД.
В него е посочено, че теренът върху който е изградена топлоелектроцентралата се
намира в западната индустриална зона на гр. Свищов. Посочено е, че имота е
собственост на „С.“ ЕАД и съставлява поземлен имот с идент. № 65766.418.56 по
КККР на гр. Свищов. Посочено е също, че спрямо обекта е учредено право на
ползване на поземления имот върху който е изградена електроцентралата. Теренът
върху който ще се изградят съоръжения за присъединяване на
топлоелектроцентралата към електропреносната мрежа, се намира в индустриалната
зона на гр. Свищов. Имотът е собственост на “Б“ ЕООД и съставлява имот с идент.
№65766.418.13 по КККР на гр.Свищов. В имота ще се изгради електрическа
подстанция за присъединяване на всички производители и потребители на
площадката на „С.“ АД. В последствие с договор № ДГ-ПР-20-123/17.12.2015 г. за
присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към
преносната електрическа мрежа, ответното дружество от една страна и от друга „Т“
ЕООД и “Б“ ЕООД /производители/ от друга страна, са определили необходимите
условия за присъединяване на два броя електрически централи, работещи с
биомаса, собственост на производителите към електропреносната мрежа. Страните
договорили, че присъединяването на обектите ще се извърши чрез: нови кабелни
електропроводи 6,3 kV, които ще се присъединят към
различни секции от РУ 6,3 kV на нова подстанция „С.“
110/6.3kV, която ще бъде прехвърлена на „ЕСО“ЕАД, съгласно договор за
присъединяване № ДГ-ПТ- 20-122/17.12.2015 г. Предвидено е изграждане и
въвеждане в експлоатация на следните съоръжения за присъединяване, които ще бъдат
прехвърлени в собственост на ответното дружество – Системи за търговско измерване на
електрическа енергия в РУ 6,3kV на новата подстанция 110/6,3 kV „С.“, съгласно
съгласуван от „ЕСО“ЕАД работен проект. В
т.6 страните определили границата на собственост – мястото на присъединяване на
проводниците на новите кабелни електропроводи 6,3 kV, собственост на производителите
към електрическите съоръжения в РУ на новата подстанция 110/6,3 kV „С.“, бъдеща
собственост на „ЕСО“ЕАД. Според договора срокът за изграждане на новите обекти
е 31.12.2017г. В т.7
от договора страните договорили мястото и средствата за търговско измерване на
електрическата енергия. Мястото на търговско измерване е до границата на
собственост съгласно т.6 от договора.
Представено по делото е и споразумение №130–ЦУ/04.11.2016г. сключено между
„Е.с.о.“ ЕАД, „С.“ ЕАД и „Т“ ЕООД, съгласно което ищцовото дружество се
задължава на основание сключения с ответното дружество договор №ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г.
да прехвърли на ЕСО съоръженията по т.3.2 от договора, включително изградената
подстанция 110/6,3 kV „С.“ до 10.01.2017г. страните
договорили още до същата дата „С.“ ЕАД да сключи с ЕСО договор за достъп до
електропреносната мрежа, договор за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа и договор за балансиране с клиент. В споразумението със
същите срокове са постигнати договорки между ЕСО и „Т“ ЕООД за прехвърляне в
собственост на ЕСО на съоръженията съгласно договор № ДГ-ПР-20-123/17.12.2015
г.
По делото е представена издадена от ответното дружество фактура №04700356614/28,02.2017г.
на стойност 8872,28 лева без ДДС. Като основание е посочена цена за достъп на
енергия с дата на възникване на данъчното събитие 28.02.2017г. Във фактурата е
посочено, че цената е формирана на базата на достъпа на 7851,579 MWh
електроенергия при ед. цЦена 1,13.
По делото е представена и фактура № **********/28.02.2017г. на стойност 57473,56
лв. без ДДС. Като основание е посочена цена за пренос на енергия с дата на
възникване на данъчното събитие 28,02.2017г. Във фактурата е посочено, че
цената е формирана на базата на преноса на 7851,579 MWh електроенергия при ед. цена
7,32. Представена е справка за собствено произведена и потребена ел.енергия за
процесния период.
Допусната по делото е съдебно-икономическа експертиза, заключението на
вещото лице по която е, че процесиите фактури: фактура с № 04700356614/28,02.2017г.
на стойност 10646,74 лв. и фактура **********/28.02.2017г. на стойност 68968,27лв.
са отразени в счетоводните регистри на ищеца „С” АД съгласно изискванията на
Закона са счетоводството по кредита на сметка 401/1Доставчици за м.март 2017г.
Процесиите фактури са платени от ищеца по делото на ответното с платежно нареждане
на 09.03.2017г. Процесиите фактури са отразени в Дневника за покупки по ДДС на
„С” АД за м. февруари 2017г.
Допусната по делото е съдебнотехническа експертиза, приета от съда. Допусната
по делото е съдебнотехническа експертиза, приета от съда. Според заключението
на вещите лица К. и И. доставчик на
електрическата енергия до обекта на „С.“ ЕАД е „Р“ ООД. Видно и от обобщеното
извлечение за сетълмент за процесния месец “С.“ ЕАД е заявило по график за
доставка на електрическа енергия чрез двустранна търговска сделка на пазара на
електрическа енергия (с насрещна страна търговеца „Р“ ООД) количества, близки
до реалното потребление. „ECO“ ЕАД не е регистрирал сделка, т.е график за
доставка между “Т“ ЕООД и „С.“ ЕАД. Всяко от двете дружества имат поотделно
взаимоотношения по отношение на покупката и продажбата на електрическа енергия
с търговеца „Р“ ООД. Количеството ел.енергия, посочено в исковата молба като
„доставено от собствен генератор“ е предмет на търговска сделка, реализирана
чрез график за доставка между “Т“ ЕООД и „Р“ ООД. След запознаване с подадения
график за доставка на ищеца - в качеството му на купувач и насрещния -
продавач, регистриран в системата за администриране на пазара на „ECO“ ЕАД,
количеството електрическа енергия доставено до обекта на ищеца на база
регистрираната търговска сделка е в размер на 8411,640 MWh . „Т“ЕООД е регистрирано в системата MMS с кодов номер
„32X0011001012116“ като производител, за целите на известяване на почасови
графици и балансирането на обекта за периода на провеждане на пробите. На
основание декларация, подписана от управителя на дружеството, „Т“ ЕООД е
прехвърлило отговорността за балансирането на своя обект на координатор на
балансираща група „Р“ ООД. В процесния период (01.02.2017г. – 28.02.2017 г.) „Т“
ЕООД е член на балансиращата група с координатор „Р“ ООД. В балансиращата група с координатор „Р-ТБ“ ООД
са включени 3252 търговски участници, от които 1 производител („Т“ ЕООД), 3246
крайни клиенти, присъединени на ниво СрН и НН (електроразпределителна мрежа) и
5 крайни клиенти, присъединени към преносната електрическа мрежа. От таблиците
с графици в балансиращата група на координатора „Р--“ ООД е видно колко сложен
електроенергиен микс от покупки и продажби, от различни източници, реализира
координатора на балансиращата група. Координаторът единствено е задължен за
един период на сетълмент, който е равен на един час, да гарантира за цялата си
група покупките и прогнозното производство в групата (входа) да бъдат равни на
продажбите и прогнозното потребление (иЗ-да), за да бъде в баланс. Към периода
01.02.2017 – 28.02.2017г. ищцовото дружество се захранва от два източника: от
електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД 110 kV - електропроводи „П” 110 KV и „С.”
110 kV и от собствен генератор. Необходимата електрическа мощност за захранване
на „С.” ЕАД е от порядъка на 13-14MW, а мощността на съоръженията за
производство от собствена електрическа енергия могат да осигурят електроенергия
порядъка на 4,5-5,0 MW, същата се оказва недостатъчна за задоволяване на
нуждите на „С.” ЕАД. Предприятието получава останалото количество електрическа
енергия от „ЕСО”ЕАД. При описания баланс на електрическа енергия, изнасянето
към консуматори, извън комбината е практически невъзможно. „С.” ЕАД е
присъединен към електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, съгласно клаузите на
Договор за присъединяване ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015г. за присъединяване на обекти
на клиенти на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа, като в
него са включени редица условия- в.т. число изграждане на нови обекти и
съоръжения, бъдеща собственост на „ЕСО“ЕАД. Според договора сроковете за
изграждане на новите обекти е 31.12.2017г. В т.7 от договора страните
договорили мястото и средствата за техническо и търговско измерване на
електрическата енергия. Мястото на техническото измерване е на изводи 110 kV в
ОРУ 110 kV на подстанция „С.“. Мястото на търговско измерване е до границата на
собственост съгласно т.6 от договора. Сумарната мощност на захранваните обекти,
съгласно договора е 17,1 MW, като са спазени условията на Наредба
№6/09.06.2002г. Обектът се захранва от два независими въздушни електропровода
за ВН 110 kV, които осигуряват преноса на електрическа енергия с посочената в
договора мощност. Към месец февруари
2017г. , приемните съоръжения на подстанция „С. 110/6,3kV”, където са
монтирани измервателните токови и напреженови трансформатори е собственост на „С.“ЕАД.
Отчитането на потребената електрическа енергия се извършва от индиректни СТИ
(електромери), захранвани от измервателните трансформатори на страна 6,3kV,
монтирани в командната зала на подстанцията. Потребяваната за процесния
период от ищеца електрическа енергия е
доставяната от „ЕСО” ЕАД и тази, произведена едновременно от собствен генератор,
т.е. представлява микс от енергията, доставяна от двата източника. Доставяната
от „ЕСО” ЕАД електрическа енергия се осъществява през два отделни въздушни
електропровода за високо напрежение (ВН) 110kV „П” и „С.”. Доставяната,
произведена от собствения генератор електрическа енергия технически се пренася
до обекта по вътрешна кабелна мрежа. Произведената от собствения генератор
електрическа енергия се подава на вътрешнозаводската кабелна разпределителна
мрежа 6,3 kV до потребителя. Електрическата енергия, доставяна от „ЕСО” ЕАД постъпва
от посочените по-горе два електропровода 110kV през два силови трансформатори
до КРУ 6,3kV. Управлението на прекъсвачите в КРУ с напрежение 6,3 kV се
осъществява от подстанция „С 110/6,3kV”. Поради ограничената мощност на
собствения генератор 4,5-5,0 MW, произведеното количество електрическа енергия
по правило следва да се използва от „С.”
ЕАД и не може да бъде и не е било обект на търговска сделка. В материалите по
делото липсват документи за реализиране на продажба на електрическа енергия,
нито от „Т” ЕАД, нито от „С.”ЕАД. На практика произведената от генератора
електрическа енергия се измерва, въвежда и разпространява по вътрешната
разпределителна мрежа СН 6,3kV, без да се трансформира и предава през
електропроводите на „ЕСО” ЕООД. Освен това собствения генератор работи за
собствени нужди, тъй като „Т” ЕООД няма лиценз за производство и продажба на
електрическа енергия. Предприети са действия в тази насока с подаване на
заявление за издаване на лиценз за производство и продажба на електрическа
енергия, но процедурата не е приключила, т.к. дружеството се е отказало от
получаване на лиценз.
Количеството активна електрическа
енергия, в размер на 8542,800 MWh
представлява общото потребено от „С.” ЕАД количество електрическа енергия. Част
от това количество, в размер на 3047,300 MWh са произведени от собствения
турбогенератор, а останалото количество електрическа енергия е закупено от
търговеца „ЕСО” ЕАД. Видно от приложените фактури суми за „пренос” „достъп” за
периода 01.02.2017г. 28.02.2017г. са начислени за цялото количество
електрическа енергия.
Смесването на електрическата енергия се осъществява в разпределителна
уредба за средно напрежение 6,3 киловолта, която се намира на територията на „С.”
ЕАД. Енергията, която потребява обекта
на „С” се доставя от две места – от генератор и от „ЕСО”. Тази енергия, която е
произведена от генератора няма как да достига до обекта на потребителя на „С”
по електросъоръжения собственост на „ЕСО”. Няма как да се ползват такива
съоръжения, тъй като енергията е с различно напрежение. Енергията, която се
закупува от „ЕСО” е с напрежение 110 киловолта. Тя влиза в обекта, в
подстанцията, след това се трансформира, намаля напрежението до средно. Това е целта
на подстанция – да намали напрежението от високо на средно напрежение и оттам
вече собствения генератор, който също е на средно напрежение се смесва в
разпределителната уредба и от разпределителната уредба енергията се разпределя
на 16 отделни обекта на територията на бившия комбинат „С.”. Практически и
технически не е възможно енергията, произведена от собствения генератор с
напрежение 6,3 киловолта, да постъпи в разпределителната мрежа собственост на
„ЕСО”, която е с напрежение 110 киловолта, защото трябва да се трансформира от
6,3 на 110 киловолта. За процесния период през месец февруари 2017г.
измерването е ставало на страна средно напрежение, като измерването се е
извършвало по индиректен начин - чрез токови и напреженови трансформатори и оттам
се подава вече сигнал на средствата за търговско измерване или електромери.
Електромерите и тогава, и сега са 4 квадранта, т. е. измерват активна и
реактивна съставка на енергията, както влизаща в разпредителната уредба, така и
иЗ-дяща от нея. ИЗ-дяща енергия , отдадена в мрежата на „ЕСО” на практика няма. Цялата енергия - един път
произведената от собствения генератор и втори път доставена от двата външни
електропровода се преобразува на напрежение 6,3 киловолта, смесва се в
разпределителната уредба и се разпределя до отделните 16 потребителя. За
процесния период измерването на електрическата енергия доставена, закупувана от
„С” от доставчика „ЕСО” на практика се е измервала на страна 6,3 киловолта, т.
е. енергията се е закупувала като енергия средно напрежение, по цени за енергия
средно напрежение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Настоящият иск е основан на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, според която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС посоченият
фактически състав изисква предаване, съответно - получаване на нещо при начална
липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В
тежест на ищеца по този иск е да докаже даването, съответно - получаването, или
преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е
да установи наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на
разместване на имуществените блага. В конкретния случай от събраните
доказателства съдът приема, че ищецът доказа, че e превел процесните суми, като същото не се оспорва от ответната страна.
Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. Предмет на договорите по чл. 11, т. 1 е предоставянето на услугата „достъп
до електропреносната мрежа“ и на системни услуги. Предмет на договорите по чл. 11,
т. 2 е предоставянето на услугата „пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа“.
В настоящия случай, към процесния период - 1.02.2017г. – 28.02.2017г., между
ищцовото дружество и ответника не се представиха договори за достъп до
електропреносната мрежа и за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа на ответника. Видно от споразумение
№130–ЦУ/04.11.2016г. сключено между „Е.с.о.“ ЕАД, „С.“ ЕАД и „Т“ ЕООД, такива
договори е следвало да се сключат до 10.01.2017г., но предвид липсата на
твърдения и възражения в тази насока, договори за присъединяване не са
сключени. Към процесния период отношенията между страните са по повод присъединяване
на обекти на ищеца към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД и са основани на
договор № ДГ-ПТ- 20-122/17.12.2015 г. и допълнително подписано споразумение от
29.09.2016г. Тези договорни отношения обаче не касаят и нямат връзка с
начислената от ответното дружество сума в процесните фактури, тъй като тя
представлява цена за „пренос“ и „достъп“ на електрическа енергия, закупена от
ищцовото дружество от трето лице. Така е ,защото такива клаузи в процесните
договори не се съдържат, а и от самото съдържание на договорите се извежда
извод за присъединяване на обекти на едната страна към елекропреносната мрежа
на „ЕСО“ЕАД, каквото изискване има съгласно закона и лицинзията за
осъществяване дейността на ответното дружество. Съгласно т.6 от допълнителните
разпоредби на Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
„Обект на клиент“ е съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване,
електрически съоръжения и приемници на електрическа енергия. Следователно касае се за
съоръжения, които са собственост на ищеца и които съгласно законовите
изисквания следва да се предоставят в собственост на ответното дружество. Сключеният
между страните по делото договор № ДГ-ПТ- 20-122/17.12.2015 г. и допълнително
подписано споразумение от 29.09.2016г. към него няма характер на договор за
достъп до електропреносната мрежа и договор за пренос за пренос на ел. енергия
през електропреносната мрежа, а касае единствено редът и сроковете за присъединяване
на обекти на ищеца към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия,
доставената на крайни клиенти ел. енергия се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно
изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ. В този смисъл са и действащите към процесния период правила за
измерване на количеството електрическа енергия, към които препраща разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа към клиент мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната
мрежа –чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ. В настоящия случай доказано бе, че двата СТИ са
разположени в подстанция, която към процесния период е все още собственост на
ищцовото дружество. Тъй като по делото не се представиха доказателства в
обратна насока, в което като страна по споразумението участва и “Т“ЕООД, то към
процесния период отчитането не е на границата на присъединяване и е в нарушение
на т.3.1.3 на лицензия № Л-419- 04/18.12.2013 г. за осъществяване на пренос на
електрическа енергия на ответника на територията на страната, според която елементите
на мрежата, с които лицензианта осъществява дейността си са негова собственост
или върху тях притежава вещно право на собственост. За съда е безспорно, че
мястото за измерване предоставяната на ищеца електрическа енергия, към
процесния период е в закрита разпределителна уредба, находяща се в
новопостроената подстанция „С“. Последната е изградена в резултат на постигната
договореност по Договор № ДГ-ПТ-20-122/17.12.2015 г. за присъединяването на
обекти на клиентите към преносната електрическа мрежа, при условията и реда на
Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи. В договора са
определени условията за присъединяване на обектите, посредством разкъсване на
съществуващи въздушни електропроводи (ВЕ) 110 kV и изграждане на подстанция
110/6,3 kV и присъединителни електропроводи 110 kV. Съгласно сключения договор
подстанция 110/6.3 kV и присъединителни електропроводи 110 kV е следвало се
прехвърлят от клиентите в собственост на „ECO“ ЕАД ведно с вещните права като
цена за присъединяване по договора. В чл. 7.2 от същия договор страните са
договорили границата на търговско мерене на електрическата енергия - до
границата на собственост, съгласно чл.6 от договора, която е в съответствие с
Наредба № 6 - мястото на присъединяване на проводниците на новите кабелни
електропроводи. Следователно търговското измерване на потребената от ищеца
енергия щеше да е в съответствие с нормативно установените изисквания само в
случай, че собствеността или вещното право на ползване на новоизградената
подстанция бе прехвърлено на ответника. Към процесния период безспорно СТИ отчита
не само доставяната електроенергия от ВЕ „П“ и „С.“, а и електроенергия ,
произведена от мощност - турбогенератор, произвеждащ елекроенергия от
оползотворяване на отпадъчните продукти при производството на цеулоза. Тази
електроенергия е произведена от „Т“ЕООД, тъй като в процесния период е действал договор, с
който ищецът е предоставил на „Т“ ЕООД за възмездно ползване срещу определена
месечна наемна цена, турбогенератор и содорегенерационен котел, които ще се
ползват от „Т“ ЕООД за производство на електрическа и топлинна енергия.
Съгласно чл.3 от сключения договор за вещно право на ползване, владението на
движимите вещи /в това число турбогенератора/, предмет на договора се счита
предадено на ползвателя „Т“ ЕООД от момента на нотариалната заверка на
подписите - 04.02.2014г. Към процесния период това дружество не е имало лиценз
от КЕВР за производство и търговия на електрическа енергия. Въпреки това,
същото е реализирало по график и е продало на търговеца „Р“ ООД електроенергия
в размер на 3047,300 MWh. Тази
електроенергия също е постъпила в подстнация 110/6,3 kV „С“, но технически не е преминала в електропреносната мрежа на ответника.
Нещо повече, тя се е смесила с трансформираната енергия доставена по съоръжения
на ответника на основание почасовите графици за покупка на електрическа енергия
между „С.“ ЕАД и търговеца „Р“ ООД. Същото се установява от заключението на вещите
лица по изготвената техническа експертиза. Доказано бе, че измерването и
отчитането на ползваната от ищцовото дружество електроенергия, доставяна от „Р“
ООД към процесния период е от индиректни СТИ, разположени в изградената и
получила разрешение за ползване подстанция 110/6,3 kV „С“, на страната на 6,3 kV, т.е. на намаления волтаж. Доказано бе, че произведента от „Тецеко паур“ ЕООД енергия
произвежда също 6,3 kV електроенергия, която
практически няма как практически да се преобразува в 110 kV. Следователно ползваната от ищцовото дружество ел.
енергия към процесния период е от два източника – от произведената от „Т“ЕООД
ел. енергия и тази доставяна от търговеца „Р“ ООД. Последната е пренасяна по
електропреносната мрежа на ответното дружество, поради което същото има
основание да начислява суми за „пренос“ и „доставка“ само върху това
количество. В случая с 2754,936 MWh по-малко от фактурираното.
С оглед на гореизоложеното ответникът не доказа основанието за което е
начислило сума върху 2754,936 MWh, поради което предявените искове
следва да се уважат.
С оглед иЗ-да на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски по
делото. Същите съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 3043,52лв., от които 920,52лв. за
държавна такса при образуване на настоящото производство, 1623 лв. за адвокатско възнаграждение и 500лв. за депозит за вещи лица. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява
основателно.Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на дължимо възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията по т. 4 при интерес до
10000 лв. е 100000 лв. е 830 плюс 3% за горницата над 10000лв., поради което
размерът на адвокатското възнаграждение отговоря на размера на претенцията. Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките за уважаване на претендирания
адвокатски хонорар като съобрази, че по делото е налице правна сложност на
казуса, обстоятелството, че делото е гледано в шест съдебни заседания, поради
което хонорарът не се явява прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Ц. -
изпълнителен директор ДА ЗАПАТИ НА „С“ с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ***, Административна сграда, представлявано от М.Г.К.- изпълнителен
директор сумата частично 19900 лв. (деветнадесет хиляди и
деветстотин лева) от 20166,13 лв. (двадесет хиляди сто шестдесет и шест лева и
13 ст.), представляваща част от неоснователно платена, цена за пренос на ел.
енергия за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. по електропреносната мрежа,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.03.2019 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Ц. - изпълнителен директор ДА ЗАПАТИ НА „С“ ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***,
Административна сграда, представлявано от М.Г.К.- изпълнителен директор сумата 3113,08
лв. (три хиляди сто и тринадесет лева и 08 ст.), представляваща неоснователно
платена цена за достъп на ел.енергия за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г.
по електропреносната мрежа, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 01.03.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ /„ЕСО“ ЕООД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Ц. - изпълнителен директор ДА ЗАПАТИ НА „С“ ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***,
Административна сграда, представлявано от М.Г.К.- изпълнителен директор направените
по делото разноски в размер на 3043,52лв (три хиляди четиридесет и три лева и 52
ст.) за платена държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: