Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1461
гр.Бургас, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXII наказателен състав, в публично заседание на 30.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Гемеджиев
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 4387 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „ЗАЛОЖНА
КЪЩА КОРЕКТ КЕШ БГ” ЕООД с ЕИК: *********,
с посочен съдебен адрес:***, чрез управителя П.А.И., срещу Наказателно
постановление № К19_131-F479030/25.04.2019 г., издадено
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
на чл.96, ал.1 във връзка с чл.180, ал.2
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.180,
ал.2 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция” в размер на 1 591.75 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и с допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Стайкова,
която моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено НП,
съобразно събраните в хода на производството доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка
на л.8 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 27.09.2019 г., а
жалбата е депозирана на 02.10.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка със
служебните си задължения св.Р.Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас,
извършила проверка по документи и установила, че дружеството-жалбоподател за
периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г. е реализирало облагаем оборот по чл.
96 ЗДДС в размер на 50 350,78 лева. В тази връзка свидетелят преценил, че
дружеството е следвало на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС да подаде до 07.08.2018 г.
заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е сторило.
На основание посоченото дотук св.Д. преценила, че дружеството-жалбоподател
е нарушило разпоредба на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС, поради което на 26.03.2018
г. съставила срещу него АУАН с №F479030. АУАН бил
предявен на управителя, който го подписал и получил препис от него, без да
прави възражения. В законоустановения срок писмени възражения били направени.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което квалификацията на вмененото административно нарушение била
посочена като чл.96, ал.1 във връзка с чл.180, ал.2 ЗДДС и на основание чл.
180, ал. 2 ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 1 591,75 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН и НП е посочена само първата и то само в описателната част, но не и в диспозитива на актовете. В случая в наказателното постановление е посочена като нарушена единствено и само нормата на чл.180, ал.2 ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за какво нарушение точно била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма. Нещо повече, санкционната разпоредба на чл.180, ал.2 ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма единствено тази на чл.180, ал.2 ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014 г., Решение №1771 от 30.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017 г. и др.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на дружеството-жалбоподател да разбере в какво се обвинява.
Отделно от посоченото дотук в АУАН е налице грешна квалификация на вмененото нарушение, посочено като такова по чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС. Посочената норма е санкционна и не посочва кое предписано от закона поведение е нарушено. Според настоящия състав става въпрос за особено съществено нарушение, доколкото административнонаказателното производство бива образувано със съставянето на АУАН. Този порок е пренесен и в обжалваното НП, според което нарушената разпоредба е чл.96, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.180, ал.2 ЗДДС, т.е. във връзка със санкционната норма. Последната не може да се наруши, природата ѝ е различна и тя не предписва правно поведение, за да може да бъде нарушена.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_131-F479030/25.04.2019 г.,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение на чл.96, ал.1 във връзка с чл.180, ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „ЗАЛОЖНА КЪЩА
КОРЕКТ КЕШ БГ” ЕООД с ЕИК: *********, с посочен съдебен адрес:***, чрез
управителя П.А.И. е наложенo административно
наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1 591.75 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ