Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, ХІV-ти състав в открито съдебно
заседание, проведено на
двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при участието на
секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдия Й. Проданова
административно дело № 2892/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл.166 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.Д.В.против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/2018 от 21.09.2018г. на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ -
Варна, с който за търговското дружество е установено публично задължение в
размер на 524.81 лева, представляващо непогасен остатък от такса за периода
01.01.2016г. - 31.12.2016 г. за правото на използване на водите за замърсяване
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително от
27.05.2014 година за обект "Юрук дере", поречие на р.Камчия, за
експолатация на обект "Канализационна система на гр.Дългопол", заедно
със законната лихва от 01.04.2017 г. до окончателното й заплащане.
С жалбата административният акт е
оспорен с твърдения за незаконосъобразност поради постановяването му в
нарушение на материалноправните разпоредби на чл.194, ал.5, т.1,
б."а" от Закона за водите и при съществено нарушение на процесуални
правила. Изложени са съображения за неприложимост на редакцията на нормата на
чл.194, ал.5 ЗВ от ДВ бр.61/2010 година, предвид влязлото в сила изменение на
закона с ДВ бр.58/2015 година и конкретно разпоредбата на пар.62, ал.4 от ПЗР
на ЗИДЗВ / ДВ бр.58 от 31.07.2015 г./, в съгласие с която следва да се приложи
реда, предвиден в Тарифата за таксите за подовземане, за ползване на воден
обект и замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.2011 г., отм. в сила от 01.01.2017
г./, конкретно формулата на чл.12, ал.1 от нея в частта, регламентираща реда за
изчисляване на таксата за ВиК операторите. Оспорено е приложението на чл.5,
ал.1 от Тарифата 2011 г., предвид противоречието й със закона. Изложен е довод,
основан на дадени от административния орган указания по приложението на чл.194,
ал.5, т.1 от ЗД след измененито от 2015 година, в писмо от 12.03.2016 година.
Искането е оспореният акт за бъде отменен с присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Директорът на
Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и
Канализация - Варна” ООД е титуляр на Разрешително № 2371 0090/27.05.2014 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни вода в повърхностни води,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, за ползване на
воден обект: “Юрук дере“, поречие на р.Камчия, за заустване на отпадъчни води,
формирани от експлоатацията на съществуващата канализационна система за битово
- фекални води на гр, Дългопол. Срокът на действие на разрешителното е 30.06.2019г.
За периода 01.01.2016
г.-31.12.2016 година експлоатационното дружество „В и К-Варна“ ООД представя в
БДЧР Доклад по чл,48, ал.1, т.12 от ЗВ с писмо вх. № 26-00-287/03.02.2017 г.,
съдържащ справка по месеци за заустените водни количества от ПСОВ „Дългопол“
през 2016 г., съгласно който количествата заустени отпадъчни води за периода са
229 740 м3.
Със същото писмо вх. №
26-00-287/03.02.2017 г., в БДЧР е представена Декларация по чл. 1946 от ЗВ по
образец за изчисляване размера на дължимата такса заустване за 2016 г. по
Разрешително № 2371 0090/27.05.2014 г. В т.1 на декларацията е отбелязано, че
декларираните количества отпадъчни води са фактурираните количества вода,
доставени от оператора към ползвателите. В декларацията е определена такса в
размер от 623,89 лв., за фактурирано количество отпадъчни води 124 777 м3.
За установяване размера
на задължението, на основание чл.194б, ал.5 от ЗВ, на 02.03.2017 г. е извършена
нарочна проверка от експерти на БДЧР, съгласно издадена Заповед № 52/27.02.2017
г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. При проверката е
съставен Констативен протокол № 53в/02.03.2017 г. В констативния протокол е посочено,
че реално заустените отпадъчни води през 2016 г., отчетени по показанията на
разходомерното устройство на обекта - ултразвуково разходомерно устройство тип LS10(F), монтирано на
изход ПСОВ ,Дългопол“, съгласно данните записани в Дневника на обекта, воден на
основание т. 1 от Раздел „Изисквания към пречиствателната
станция/пречиствателните съоръжения“ към Разрешителното, са 229 740 м3,
установени както следва: вписани показания на РУ към 31.12.2015 г. - 2 064 100
м3, вписани показания на РУ към 31.12.2016 г. - 2 293 840 м3, разлика (отчетени
количества по РУ през 2016 г.) - 229 740 м3. Констатираните при проверката
данни съответстват на посочените в Доклада по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ,
представен в БДЧР от В и К оператора.
За изчисляване на размера
на таксата по реда на чл.194, ал.5, т.1 (редакция ДВ бр.61 от 2010 г.) от ЗВ, е
извършена и документална проверка за качеството на заустените води, съгласно
получените резултати от извършен собствен мониторинг, при която е установено,
че за концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в
разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения, не са
констатирани превишения през 2016 г. и съответно не е приложен реда за
изчисляване на такст надвишени стойности на показатели за замърсяване по §2 от
ПЗР на Тарифата.
При тези, безспорно
установени факти, съдът приема следното от правна страна:
Оспореният акт е връчен
на адресата - дружеството жалбоподател на 25.09.2018 година, жалбата е подадена
на 08.10.2018 година, следователно в срок, от надлежна страна, поради което
производството е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.195б, ал.1 от Закона за водите, на когото е
възложено установяването на публичните държавни вземания за неизплатените такси
по Закона за водите. Актът съдържа изложение на
фактическите основания и посочва правните основания за издаването му, поради изискванията за форма на административния акт са
спазени. В жалбата се твърди съществено нарушение на
процесуални правила, без да са конкретезирани, но съдът намира, че актът е
издаден при съобразяване с предвидения за това ред.
Спорът по делото е относно приложимия
материален закон при определяне на дължимата от "Водоснабдяване и
канализация" ООД такса за заустване за процесния обект за периода
01.01.2016 г-31.12.2016 година.
В акта за установяване на публично зържавно
вземане е обосновано определянето на дължимата такса на база установеното с
измервателното устройство количество вода, като са изложени съображения, свързани с изменената норма на чл.194,
ал.5 от Закона за водите.
На основание чл.194,
ал.1, т.З, б,„а”, във връзка с чл.194, ал.5, т.1 (редакция ДВ бр.61 от 2010 г.)
и чл.194а от Закона за водите, и т.1 от раздел „Задължение за заплащане на
такса заустване на отпадъчни води в повърхностни води“ към издаденото
Разрешително, според административния орег, титулярът- „В и К- Варна” ООД,
дължи такса за предоставеното право за използване на водите за замърсяване за
заустване на отпадъчни вода в повърхностни води, която се изчислява годишно въз
основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството
на заустваните отпадъчни води по показания на монтирано работещо и отговарящо
на нормативните изисквания разходомерно устройство на изход ПСОВ ,Дългопол“ -
част от канализационната система на гр. Дългопол, и на концентрацията на
характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са
определени индивидуални емисионни ограничения, прилагани в хипотезата на §2 от
ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г.
Административният орган преценява, че
предвиденото в чл.12, ал.1 от Тарифата/2011 година изключение по отношение на
"В и К" операторите да заплащат такса не въз основа на заустеното
количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, но въз основа на
фактурираното количество вода, доставено към ползвателя, противоречи на
законовата норма на чл.194, ал.5, т.1 от Закона за водите / редакция ДВ
бр.61/2010 г./ . Предвид нормата на пар.62, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗВ /2015 г./,
предвиденият нов ред за определяне на таксата с нормата на чл.194, ал.5, т.1
ЗВ, е отложен до привеждане на Тарифата с изискванията на закона, което налага
прилагането на досегашния общ ред за определяне на таксите.
Становището на жалбоподателя е таксата за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води да бъде определена за процесния период на база
на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите, при съобразяване на изменението на закона
от 2015 година и Тарифата/2011 година, които си съответстват като регламентация.
Разпоредбата на чл.194, ал.5, т.1,
б."а" от Закона за водите в редакцията му от ДВ бр.58/2015 година
предвижда, че таксите по ал.1, т.3 /за замърсяване за зауставне на отпадъчни
води в повърхпостни води ... / се определят - за замърсяване от канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания - въз основа на
годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите,
които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб.м., с корекционни
коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на
пречистване.
Съгласно разпоредбата на ал.6 на чл.194 от
Закона за водите размерът на таксите по ал.1, т.1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се
определя с тарифа на Министерския съвет.
Законът за изменение и допълнение на Закона
за водите /ДВ бр.58/2015 г./ наред с изменението на разпоредбата на чл.194,
ал.5 от Закона за водите /2015 г./ установява и специален ред за определяне на
таксите по чл.194, ал.5 от Закона за водите, начина и реда на тяхното
изчисляване и и заплащане за определен период от време, като в ал.3 на пар.62
от ПЗР предвижда едногодишен срок за привеждане на тарифата за таксите с
изискванията на изменения закон и с ал.4 на същия параграф запазва, и
продължава действието на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.2011 г., в сила от
01.01.2012 година, отм. ДВ бр.2/06.01.2017 година, в сила от 01.01.2017 г./.
Текстът на ал.4 на пар.62 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите изрично предвижда,
че таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се
изчисляват и заплащат по десегашния ред. С изменението на текста ДВ бр.17/2019
г., в сила от 01.08.2016 г. изрично е посочен и периода на действие на нормата
-до 31.12.2016 година.
Различно е тълкуването на страните по делото
на ползвания от ал.4 на пар.62 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите текст - "
по досегашния ред и в досегашните размери". Съдът приема, че редът и
размерите на таксата по чл.194, ал.5 от Закона за водите, както и начинът, и
редът за тяхното изчисляване и заплащане са предмет на регламентация на
тарифата, издавана от Министерския съвет, на основание ал.6 на чл.194 от Закона
за водите. В случая, това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.2011 г., в сила от
01.01.2012 година, отм. ДВ бр.2/06.01.2017 година, в сила от 01.01.2017 г.
Препращащата норма на чл.194, ал.6 от Закона
за водите вр. ал.4 на пар.62 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите определя като
приложими материално-правните норми чл.12 на Тарифата/2011 година, уреждащи
начина за определяне на размера на таксата за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води по
формулата:Т=E x W, където
Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., Е е единичният размер на таксата
- лв./куб.м., W е количеството на
заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за В и К
операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към
ползателите - куб.м.
При безспорното качество на задълженото
дружество на В и К оператор за процесния обект за периода 01.01.2016 г. -
31.12.2016г., определянето на дължимата такса за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води следва да бъде съобразено със специалната разпоредба,
посветена на този вид правни субекти, която изключва прилагането на общия ред
за определяне на таксата.
Изложените съображения за
определяне на публичното задължение, без да бъде съобразено специалното правило
на чл.12 от Тарифата/2011 г., относимо към В и К операторите, налагат извод за
материалната незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане и неговата
отмяна.
Предвид изхода на спора,
своевременно предявеното искане и осъществената защита от юрисконсулт, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на заплатената по
делото държавна такса от 50.00 лева и 100.00 лева възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл.172 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, ЕИК *********, представлявано от управителя
В.Д.В.Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/2018 от 21.09.2018г.
на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна, с който за
търговското дружество е установено публично задължение в размер на 524.81 лева,
представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016 г.
за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, съгласно разрешително от 27.05.2014 година за обект
"Юрук дере", поречие на р.Камчия, за експолатация на обект
"Канализационна система на гр.Дългопол", заедно със законната лихва
от 01.04.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна да заплати
на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, ЕИК *********, представлявано
от управителя В.Д.В.разноски по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/
лева.
Решението може да се
обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: