№ 1406
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900986 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявен от “Т.****” ООД, ЕИК
*******, против ответника “Х.Б.” ЕООД, ЕИК ******* (с предишно
наименование “Х.А.Р.Б.” ЕООД), отрицателен установителен иск по чл. 694,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, за установяване несъществуването на вземането на ответника
спрямо ищеца в общ размер на 402 331,56 лева по Договор за финансов
лизинг № ********* (променен с нов номер на договор за финансов лизинг №
*********), сключен на 21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски до
23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж: 19.10.2014 г. в размер на 33 134,11
лева до вноска с падеж 18.05.2015 г., включено в списъка на приетите от
синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 22.07.2020 г. по
партидата на длъжника “Т.****” ООД и по отношение на което е оставено без
уважение възражението на длъжника с Определение от 16.05.2022 г.,
постановено по търговско дело № 2784/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18
състав.
Ищецът “Т.****” ООД твърди, че е длъжник в производството по
несъстоятелност, открито с решение по търговско дело № 2784/2017 г. на
СГС, ТО, VI-18 състав. Твърди, че в списъка на приетите вземания, предявени
на основание чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 22.07.2020
г., са включени предявените от “Х.Б.” ЕООД (предишно наименование
“Х.А.Р.Б.” ЕООД) вземания в общ размер на 402 331,56 лева по Договор за
финансов лизинг № ********* (променен с нов номер на договор за финансов
лизинг № *********), сключен на 21.05.2007 г., представляващи падежирали
вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж: 19.10.2014 г. в размер на
33 134,11 лева до вноска с падеж 18.05.2015 г.
Твърди, че в срок е направил възражение с вх. № 74572/24.07.2020 г.
пред съда по несъстоятелността, което е оставено без уважение с
1
Определение от 16.05.2022 г., постановено по търговско дело № 2784/2017 г.
по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, обявено в Търговския регистър на
17.05.2022 г. Твърди, че поради това за него е налице правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск.
Твърди, че гореописаните вземания на ответника са погасени по давност
с изтичането на тригодишната давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД, изтекла на
18.05.2018 г. и за последната вноска. Твърди, че по отношение на тези
вземания е изтекла дори и общата петгодишна погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД. Твърди, че молбата за предявяване на вземанията е депозирана след
изтичането на този срок.
Твърди, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
предявена на 28.09.2017 г., прекъсва давността, но само по отношение на
вземанията, които молителят е посочил в същата молба като основание за
откриване на производството. Твърди, че в случая в молбата по чл. 625 от ТЗ
не фигурират вземания за падежирали вноски от 19.10.2014 г. до 18.05.2015 г.
в размер на 402 331,56 лева, поради което давността по отношение на същите
не е прекъсната.
Ищецът твърди, че вземанията се основават на Договор за финансов
лизинг № ********* (променен с нов номер ДФЛ № ********* и последващ
номер ДФЛ № *********), сключен на 21.05.2007 г., относно лизингов обект
№ 1 в гр. София, Столична община, ул. “******* (УПИ и сградата в него), и
лизингов обект № 2 в гр. Пловдив, ул. “******* (УПИ и сградата в него),
който е нищожен и не поражда правни последици. Твърди, че с влязло в сила
Решение № 65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд
- Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение №
264/21.05.2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е прогласен за нищожен
нотариален акт за продажба на имоти № 46 от 12.06.2007 г., по силата на
който ответникът е придобил лизингов обект, находящ се в гр. Пловдив, ул.
“******* (УПИ и сградата в него). Твърди, че след като кредиторът не е
станал собственик на обекта и в момента не е собственик, то същият не може
да го предостави за ползване на “Т.****” ООД под формата на финансов
лизинг.
Твърди, че поради това договорът за финансов лизинг е нищожен
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, съответно поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД, съответно липса на предмет на основание чл. 26,
ал. 2, предл. първо от ЗЗД, съответно поради липса на основание на основание
чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, съответно поради привидност на
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД като същите се докладват от съда и
следва да се разглеждат с оглед тежестта на порока.
Твърди, че договорът за лизинг е нищожен поради противоречие със
закона - чл. 342, ал. 2 от ТЗ, тъй като лизинговият обект не е придобит от
трето лице, а от самия лизингополучател, съгласно нотариалния акт от 2007
г., обявен за нищожен с гореописаното съдебно решение. Твърди, че това
касае и обекта в гр. София, тъй като съгласно анекси от 21.05.2007 г. и
13.12.2007 г. към договора тези обекти не са придобити от трето лице
съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, а са изградени от лизингодателя посредством
договор за строителство, възложено на лизингополучателя.
Твърди, че договорът за лизинг е нищожен поради противоречие с
2
добрите нрави. Същият предвижда прехвърляне на правото на собственост на
недвижимия имот в гр. Пловдив, чиято пазарна стойност към 2007 г. е около
3 400 000 евро, за сумата от 1 620 000 евро, а имотът в гр. София с РЗП от
3 520 кв.м. и пазарни цени в кв. Бояна от около 1 700 – 1 900 евро за 1 кв.м. да
се получат 200 000 евро и да се възпрепятства възможността на ищцовото
дружество да реализира продажбите от строителството на сградата в този
имот. Сочи, че това води до неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата страна.
Твърди, че договорът за финансов лизинг е нищожен поради липса на
основание, тъй като целта на такива договори е лизингополучателят да
получи ползването на лизинговия обект и евентуално възможността да
придобие същия в края на договора. Сочи, че в случая не се постига тази цел,
след като лизингополучателят е вече собственик на имота. Сочи, че
представените с исковата молба анекси и договор за строителство водят до
извод, че страните не търсят като последица ползването на лизингов обект №
1 и неговото придобиване, а целят осигуряване на финансиране на
строителството на обекта, както и обезпечаването на това финансиране. Сочи,
че поради това договорът за финансов лизинг няма основание и е нищожен.
Допълва, че е налице привидно съглашение, тъй като действителната
воля на страните е била кредиторът да предостави на ищцовото дружество
заем или кредит за рефинансиране на друг кредит и за изпълнение на ново
строителство, който да бъде обезпечен с гореописаните недвижими имота.
Твърди, че за гарантиране на собствения интерес дружеството лизингодател е
оформил договора в този вид, като е закупило имотите непосредствено след
подписването на договора за лизинг, т.е. лизингодателят е придобил имотите
от “Т.****” ООД, за да ги предостави отново на “Т.****” ООД под формата
на лизинг. Твърди, че няма договор за лизинг по чл. 342 от ТЗ, а се отпуска
заем или кредит. Твърди, че в случая липсва мандатния елемент, тъй като
липсва поръчка от лизингополучателя да се придобие имота от трето лице,
както и кредитен елемент, защото няма придобиване на лизинговия обект от
трето лице. Твърди, че липсва и третия елемент на договора за наем, чрез
предоставяне на имота в държането на лизингополучателя, тъй като вторият
лизингов обект в гр. София е предаден на лизингополучателя едва на
17.03.2015 г., а договорът е сключен през 2007 г., като плащанията по
договора за финансов лизинг са били преди това. Твърди също, че с
подписването на нотариалния акт страните не се стремят да постигнат ефекта,
присъщ на покупко-продажбата или за договор за лизинг, а се стремят да
осигурят обезпечение. Сочи, че видно от анекс от 21.05.2007 г. и анекс от
02.09.2008 г., е договорена сума за строителство със собствено участие на
лизингополучателя от 110 000 евро и финансирана стойност от 490 000 евро и
е договорен строителен бюджет, което не отговаря на изискванията за договор
за лизинг. Сочи, че след като лизингополучателят е просто изпълнител на
строителство, възложено от лизингодателя, и не е ползвал лизинговия обект,
който не е предаден предвид извършваното в него строителство, то договорът
за лизинг е привиден и поради това нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД.
Твърди, че дори да се приеме, че договорът за лизинг не е нищожен, то
ищцовото дружество няма задължения по същия, тъй като лизингодателят не
е изпълнил задълженията си по договора за лизинг да предаде лизинговите
обекти. Сочи, че поради това не му се дължи плащане. Сочи, че поради
3
нищожността на нотариалния акт за продажба на имота, то същият не е
предоставен от лизингодателя на лизингополучателя. Сочи, че по отношение
на лизингов обект № 1, веднага след сключването на договора за лизинг
лизингодателя (като възложител на строителството) е започнал сам да ползва
лизинговия обект и да извършва строителни работи в него.
Твърди, че лизингодателят е неизправната страна по договора – забавил
е предаването на лизинговия обект и не е дал необходимото съдействие на
лизингополучателя за продажба на изградените обекти, от постъпленията от
които да бъдат погасени лизинговите вноски. Твърди, че поради това
лизингодателят няма право да развали договора поради забава на
лизингополучателя и да претендира плащания на лизинговите вноски или
междинни лихви за неползвания лизингов обект.
Твърди, че процесните вземания, приети от синдика, са предявени след
изтичането на преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Сочи,
че поради това същите не могат да бъдат удовлетворени в производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество. Твърди, че решението за откриване
на производството по несъстоятелност на длъжника е обявено в Търговския
регистър на 04.07.2019 г. и срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на
04.10.2019 г. Твърди, че молбата на ответника за предявяване на вземанията е
постъпила по т.д. № 2784/2017 г. на СГС на 28.11.2019 г. и е подадена извън
законоустановения срок.
Посочва, че по същата молба е отразено на 26.11.2019 г. от съдията на I-
9 състав, I Г.О. на СГС, че се е намирала в плик, постъпил наред с други
документи по гр.д. № 1316/2019 г., който плик е входиран като документ с
приложената разписка на Булпост с адресат СГС от 26.09.2019 г. Сочи, че
изпращач по товарителницата е не ответника, а различно лице – ЗД
“БУЛИНС”, и на товарителницата е отразено, че пратката съдържа “Молба с
депозити за СМЕ и свидетел по гр.д. № 1316/2019 г., I-9 състав”. Сочи, че
молба от ответника не е отразено да е постъпила на 27.09.2019 г. нито в
Информационната система за производствата по несъстоятелност, нито в
Информационната система на сайта на СГС. Сочи, че съдията по гр.д. №
1316/2019 г. няма правомощия да получава входящата кореспонденция в
деловодството на съда, съгласно Правилника за администрация в съдилищата
и с оглед на това неговото волеизявление няма официален удостоверителен
характер и не може да се ползва, като доказателство за постъпването на
цитираната молба за предявяване на вземания в деловодството на съда на
27.09.2019 г. Сочи, че в случая няма надлежно удостоверяване от
служителите в регистратурата на съда на получените документи с пратката и
отбелязване върху входирания документ на номера на обратната разписка
(товарителницата) или датата на пощенското клеймо съгласно чл. 35, ал. 2 от
ПАС. Сочи, че поради това молбата за предявяване на вземания не е
постъпила в деловодството на съда с цитираната пратка на БУЛПОСТ на
27.09.2019 г.
В дадения срок ответникът “Х.Б.” ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба.
В дадения срок синдикът на “Т.****” ООД не е депозирал становище по
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
4
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 1220/04.07.2019
г. по търговско дело № 2784/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-18
състав, е обявена неплатежоспособността на ответника “Т.****” ООД,
определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност
на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.
С молба (без входящ номер) от “Х.А.Р.Б.” ЕООД (след вписана промяна
на наименованието - “Х.Б.” ЕООД), чрез адв. Я.Д. и адв. М.М., са предявени
процесните вземания в размер на 402 331,56 лева, представляващи
падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно от вноска с падеж: 19.10.2014 г.
в размер на 33 134,11 лева до вноска с падеж: 18.05.2015 г. Върху молбата е
написано ръкописно с посочена дата 26.11.2019 г. следното: да се докладва
този документ на VI-18, който се установи, че се намира в плик, постъпил
наред с други документи по гр.д. № 1316/2019 г. на 27.09.2019 г., като се
изпрати заедно с товарителницата.
С писмо с вх. № 146370/26.11.2019 г. същата е постъпила по делото по
несъстоятелност.
Приложеният документ от “БУЛПОСТ” № CL0000820620 e с посочени
изпращач: Инна Николова – ЗД БУЛИНС, получател: Софийски градски съд,
с дата на изпращане: 26.09.2019 г., описание на пратката: молба с депозит за
СМЕ и свидетел по гр.д. № 1316/2019; I-9 състав, брой: 1, тегло: 0,20.
Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена
справка в Търговския регистър, в списък на приетите вземания на
кредиторите на “Т.****” ООД, предявени на основание чл. 688, ал. 1 от ТЗ,
под т. 1 е включено вземането на “Х.А.Р.Б.” ЕООД в общ размер на
402 331,56 лева по договор за финансов лизинг № ********* (променен с нов
номер ДФЛ № ********* и последващ номер ДФЛ № *********) сключен на
21.05.2007 г. между “Х.А.Р.Б.” ЕООД (с предишно наименование “Х.-А.-А.-
Л.” ООД) и “Т.****” ООД. Списъкът е обявен в Търговския регистър на
22.07.2020 г.
Срещу списъка на приетите вземания, в който е включено като прието
вземането на кредитора “Х.А.Р.Б.” ЕООД е подадено от длъжника и настоящ
ищец възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с вх. № 74572/24.07.2020 г.
Подаденото възражение е оставено без уважение с определение от
16.05.2022 г. по търговско дело № 2784/2017 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-18 състав, обявено в Търговския регистър на 08.06.2022 г.
По настоящото дело е представен от ищеца договор за финансов лизинг
№ *********, сключен между “Х.-А.-А.-Л.” ООД (предишното наименование
на ответника “Х.Б.” ЕООД), като лизингодател, и “Т.****” ООД, като
лизингополучател, за лизингов обект: 1. Имот Бояна – къща на два етажа и
дворно място, гр. София; 2. Резиденция Стария град – гр. Пловдив.
Съгласно чл. 3 от договора за финансов лизинг, същият се сключва за
срок от 98 месеца и 17 месеца гратисен период, считано от датата на първата
дължима лизингова вноска съгласно актуалния погасителен план,
представляващ неразделна част от договора.
Представени са също Приложение № 2 – Обезпечения към договора за
5
финансов лизинг, Приложение № 4 – Предварителен погасителен план към
договора за финансов лизинг и Общи условия на “Х.-А.-А.-Л.” ООД.
Представен е и анекс № 1 от 02.09.2008 г. към договора за финансов лизинг.
Представен е от ищеца договор за строителство от 28.01.2008 г.,
сключен между “Т.****” ООД, като изпълнител, и “Х.-А.-А.-Л.” ООД, като
възложител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши цялостно строителство на обектите, описани в Приложение № 1
(идентично с анекс към договора за финансов лизинг, сключен между
страните на 13.12.2007 г.) към договора в следния собствен на възложителя
недвижим имот – имот Бояна, Жилищна сграда, местност Гърдова глава, гр.
София.
Представени са също разрешение за строеж № 613/13.12.2007 г. и
разрешение за ползване № ДК-07-С-177/20.09.2013 г. на Началника на РО
“НСК” - София при РДНСК Югозападен район, за строеж: “Жилищна сграда
и подземни гаражи, сградни ВиК отклонения, външно електрозахранване и
сградна газова инсталация” с административен адрес: гр. София, СО, район
“Витоша”, ул. “*******. В същите разрешението е издадено на името на
възложителя лизингодател “Х.-А.-А.-Л.” ООД.
Представен е от ищеца нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело
№ 569 от 13.06.2007 г. на нотариус С.Р.-З., с район на действие РС – гр.
Пловдив, по силата на който “Т.****” ООД продава на “Х.-А.-А.-Л.” ООД
недвижим имот, а именно: УПИ XIV-1045, кв. 395 по плана на гр. Пловдив,
Старинна градска част, находящ се в гр. Пловдив, ул. “*******, с площ от 940
кв.м., ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща
“Резиденция Стария град”. Представено е и Решение № 65/21.02.2018 г. по
т.д. № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след
частична отмяна на Решение № 468/21.11.2016 г., поправено с Решение №
469/04.10.2017 г. по т.д. № 662/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
признато за установено, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
вр. с чл. 152 от ЗЗД – като част от съглашение, с което предварително е Бил
уговорен начин, различен от този, който е предвиден в закона – за
удовлетворяване на дружеството лизингодател по сключения договор за
финансов лизинг касателно три самостоятелни обекта в сграда, находящи се в
гр. Пловдив, ул. “******* (лизинговия обект, находящ се в гр. Пловдив).
Изпратената от т.д. № 27684/2017 г. молба с дата - 24.07.2019 г.,
подадена от “Х.А.Р.Б.” ЕООД, с приложения, е неотносима към спора,
доколкото вземанията по същата (лихви, префактурирани разходи и такси) не
са предмет на настоящото производство.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694,
ал.1, т. 1 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо
производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на
посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни
6
предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още
особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и
относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените
решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ
съставлява общо, състезателно, исково производство.
В случая исковата молба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от
датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.
692, ал. 4 от ТЗ, поради което съдът намира, че е спазен законоустановеният
срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Искът е предявен от длъжника за несъществуването на вземане на
кредитора ответник, прието в производството по несъстоятелност съгласно
одобрения от съда списък.
От събраните по делото доказателства и справка в Търговския регистър
по партидата на длъжника “Т.****” ООД се установява, че е налице
процесуална легитимация на страните по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ответникът “Х.Б.” ЕООД е
кредитор, предявил процесните вземания в откритото производство по
несъстоятелност на длъжника “Т.****” ООД. Вземанията му са приети от
синдика и включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Срещу списъка, в който е включено процесното вземане
на този кредитор, е подадено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ от длъжника
и настоящ ищец “Т.****” ООД. Възражението е оставено без уважение от
съда с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е одобрил съставения от
синдика списък на приетите вземания.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
допустим.
Длъжникът ищец излага доводи, че приетото от синдика вземане,
включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, е предявено от
ответника кредитор след изтичането на преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 от
ТЗ.
В случая е предявен отрицателен установителен иск от длъжника срещу
вземането на кредитора, което е прието от синдика и касателно което е
оставено без уважение направеното от длъжника възражение. В този случай
спазването на срока за предявяване на вземането следва да се разглежда по
съществото на спора и то в доказателствена тежест на ответника кредитор, а
не като предпоставка за допустимост на иска, каквато е хипотезата при
предявен положителен установителен иск от кредитор с неприето вземане.
Това е така, защото ако вземането на един кредитор е предявено извън
преклузивния срок, но е прието от синдика, възражението срещу същото е
оставено без уважение и списъкът е одобрен от съда, евентуално
прекратяване на производството по предявен от длъжника иск по чл. 694, ал.
1, т. 1 от ТЗ би означавало вземането на такъв кредитор да се счита прието по
смисъла на чл. 693 от ТЗ и длъжникът да остане без правна защита срещу
такова вземане. В такава хипотеза безспорно длъжникът има правен интерес
да оспори по реда на чл. 694 от ТЗ вземането на кредитора, доколкото твърди
да е предявено извън преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Това е и редът
му на защита, след като възражението му е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността и списъкът, в който е включено такова вземане като
7
прието, е одобрен от съда, разглеждащ делото по несъстоятелност.
При така изложените от ищеца твърдения съдът приема, че след
откриване на производството по несъстоятелност всеки кредитор следва да
предяви писмено своите вземания към длъжника пред съда по
несъстоятелност. Предявяването на вземанията в производството по
несъстоятелност е подчинено на императивните правила, предвидени в глава
43, част IV “Несъстоятелност” на Търговския закон. За предявяването на
вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, каквото се сочи да е вземането на кредитора ответник,
законът предвижда кратки срокове – основен по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и
допълнителен по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. След изтичането на тези срокове
вземането не може да бъде предявено в производството по несъстоятелност и
процесуалните права на кредитора се погасяват. След изтичането на срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ е предвидено да се предявяват само вземанията,
възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност,
ако не са платени на падежа, като за тези вземания синдикът съставя
допълнителен списък. Тези правила са установени, за да бъде очертан кръгът
на кредиторите, с оглед фазата по осребряване на имуществото на длъжника с
цел справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния
длъжник.
В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност
на “Т.****” ООД е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.
Едмосеченият срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 04.08.2019 г.,
съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 04.10.2019 г. (петък –
работен ден).
Ответникът в настоящото производство, който носи доказателствената
тежест за това, не установява при пълно и главно доказване, че молбата за
предявяване на процесното вземане е подадена в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Основателни са доводите на ищеца, че върху молбата на “Х.А.Р.Б.” ЕООД,
чрез адв. Я.Д. и адв. М.М., няма данни за входящ номер. Същата е постъпила
в производството по несъстоятелност с писмо с вх. № 146370/26.11.2019 г.
Приложеният документ от “БУЛПОСТ” № CL0000820620 e с посочен
изпращач: Инна Николова – ЗД БУЛИНС, т.е. не е налице нито съвпадение с
кредитора, нито с неговите процесуални представителни. В товарителницата е
вписано като описание на пратката - молба с депозит за СМЕ и свидетел по
гр.д. № 1316/2019, I-9 състав, и брой - 1, т.е. няма данни да е посочен номера
на търговското дело или два броя молби. При тези данни и при липса на
каквито и да е представени от ответника доказателства, не може да бъде
направен извод, че преклузивният срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ за предявяване
на вземането е спазен от кредитора ответник, съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК.
С оглед на горното съдът намира, че молбата за предявяване на
вземането е подадена извън предвидените в закона срокове, като след
изтичането на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е преклудирана
възможността вземането на кредитора ответник, възникнало до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника
“Т.****” ООД, да бъде реализирано в универсалното принудително
изпълнение на длъжника и пропускането на законоустановените срокове за
това води до невъзможност кредитора да се удовлетвори в производството по
несъстоятелността.
Поради изложеното съдът намира, че на това основание предявеният
8
отрицателен установителен иск от длъжника се явява основателен и следва да
бъде уважен.
За изчерпателност на изложението, дори и хипотетично да се приеме, че
молбата за предявяване на вземането е подадена в срока по чл. 688, ал. 1 от
ТЗ, което съдът не приема по изложените по-горе съображения, то искът се
явява неоснователен.
Ищецът излага доводи за нищожност на договора за финансов лизинг.
В рамките на самите форми на недействителност се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци,
поради което в тази поредност съдът разглежда твърдените от ищеца пороци
на процесния договор за лизинг (така в Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. №
196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по
гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
Неоснователни са доводите на длъжника ищец, че договорът за
финансов лизинг е нищожен поради портиворечие със закона на основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – противоречие на чл. 342, ал. 2 от ТЗ,
доколкото лизинговият обект не е придобит от трето лице, а от самия
лизингополучател, съгласно нотариалния акт от 2007 г., обявен за нищожен с
гореописаното съдебно решение. Обратният лизинг (lease back) като вид
лизингова сделка се характеризира с това, че доставчикът се явява и
лизингополучател, т.е. доставчикът продава своя актив на лизингодателя и
след това лизингодателят му го отдава при условията на договор за лизинг.
Нормата на чл. 342, ал. 2 от ТЗ в частта за придобиването на вещта от трето
лице не е с императивен характер, поради което не е налице този твърдян от
ищеца порок на договора за лизинг.
Неоснователни са доводите на ищеца и за нищожност на договора за
лизинг поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД. Добрите нрави се определят като морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Накърняване на добрите нрави в обществото като основание за
нищожност на договора е налице, когато начинът на извършване и целите на
сделката я правят несъвместима с обществената представа за
равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Правилата на добрите
нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец
(по аргумент от чл. 289 от ТЗ).
В случая се твърди от ищеца противоречие на добрите нрави, тъй като
договорът за лизинг възпрепятствал възможността на ищцовото дружество да
реализира продажбите от строителството на сградата в този имот и водел до
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата страна. По
своята правна същност договорът за лизинг представлява предоставяне от
лизингодателя на лизингополучателя ползването на вещ срещу
възнаграждение. Опцията за придобиване на собствеността върху вещта в
края на лизинговия период е фактултативна и зависи от конкретната
договореност между страните. С оглед на горното, не може да се приеме, че
процесният договор за лизинг противоречи на добрите нрави.
Неоснователни са доводите на ищеца, че договорът за лизинг е
нищожен поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от
ЗЗД. Договорът е нищожен поради невъзможен предмет (изначална липса на
9
предмет), ако към момента на сключването му същият не съществува
фактически в реалната действителност или е невъзможно да възникне.
Сградите, които са предмет на договора за лизинг, не се твърди и не се
установява да не са съществували, поради което не е налице твърдения порок.
Ищецът твърди, че договорът за лизинг е нищожен поради липса на
основание съгласно чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. Видно от
представеното по делото Решение № 65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 264/21.05.2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е отменено
Решение № 468/21.11.2016 г., поправено с Решение № 469/04.10.2017 г. по
т.д. № 662/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 152 от ЗЗД, и е признато за
установено, че е нищожен нотариален акт за продажба на имоти № 246 от
12.06.2007 г., по силата на който настоящият ответник е придобил лизингов
обект – три самостоятелни обекта в сграда, находящ се в гр. Пловдив, ул.
“*******. С оглед на това с обратна сила е заличено основанието, с което
ответникът кредитор е станал собственик на обекта в гр. Пловдив – предмет
на процесния лизингов договор. Основанието за пораждане на задължението
на лизингополучателя ищец за плащане на лизингови вноски е
предоставянето от страна на лизингодателя на ползването на вещта. След като
с оглед решението на Апелативен съд - Пловдив лизинговата вещ е
собственост на лизингополучателя, който в качеството на собственик има
право да я ползва, то процесният договор за лизинг в частта за обекта в гр.
Пловдив е нищожен поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто от ЗЗД. Поради това не е възникнал валидно основен елемент от
фактическия състав на договора за лизинг –ползването на лизинговия обект,
доколкото същият е в собственост на лизингополучателя. Следователно за
ищеца лизингополучател не е възникнало насрещното задължение да плаща
процесните лизингови вноски касателно този обект.
По отношение на обекта в гр. София, видно от представеното от ищеца
разрешение за ползване, обектът е с възложител лизингодателя “Х.-А.-А.-Л.”
ООД (предишното наименование на “Х.Б.” ЕООД). Поради това в тази част
договорът за лизинг не е нищожен поради липса на основание, съгласно чл.
26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. Неоснователни са доводите на ищеца и за
нищожност на договора за лизинг касателно обекта в гр. София и поради
привидност на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Договорът за
финансов лизинг се определя като форма на инвестиционно финансиране, от
една страна. От друга страна, за да се гарантират действителните отношения,
то следва да бъде дадено обратно писмо, установяващо действителната воля и
действителните отношения между страните. За установяване на привидното
съглашение между страните е необходимо да се представят писмени
доказателства, изходящи от насрещната страна, или такива, удостоверяващи
нейните изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
за привидност, по аргумент от разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Такива
доказателства не са сочени или представени в настоящото производство от
ищеца, който носи доказателствената тежест за установяване на твърдената
симулация (така в Решение № 544/06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г. по
описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О.).
С оглед на това по отношение на обектите в гр. София сключеният
между страните договор е действителен. По делото обаче не се установява от
10
ответника, който носи доказателствената тежест за това, че той като
лизингодател е предоставил обекта в гр. София за ползване на
лизингополучателя ищец. Поради това не може да се приеме, че за ищеца
като лизингополучател е възникнало насрещното задължение да плаща
процесните лизинговите вноски касателно този обект.
Поради горното съдът не дължи да разглежда доводите на ищеца за
погасяване на процесните вземания по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, за признаване
за установено несъществуването на процесното вземане на ответника “Х.Б.”
ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на
4 023,32 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът не претендира разноски по делото и не представя
доказателства за извършването на такива, поради което не му се присъждат
разноски в настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1
от ТЗ, предявен от “Т.****” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Подуяне”, бул. *******,
против ответника “Х.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “*******, ап. 3, че е
несъществуващо вземането на “Х.Б.” ЕООД към “Т.****” ООД в общ размер
на 402 331,56 лева по Договор за финансов лизинг № ********* (променен с
нов номер на договор за финансов лизинг № *********), сключен на
21.05.2007 г., представляващо падежирали вноски до 23.09.2014 г., а именно
от вноска с падеж: 19.10.2014 г. в размер на 33 134,11 лева до вноска с падеж
18.05.2015 г., включено в списък на приетите от синдика вземания, обявен в
Търговския регистър на 22.07.2020 г. по партидата на длъжника “Т.****”
ООД и по отношение на което е оставено без уважение възражението на
длъжника с Определение от 16.05.2022 г., постановено по търговско дело №
2784/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “Х.Б.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “*******, ап. 3, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 023,32 лева
(четири хиляди и двадесет и три лева и тридесет и две стотинки) и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
11
на 5 лева (пет лева).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “Т.****”
ООД – А. В., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12