Р Е Ш Е Н И
Е № 261274
гр. Пловдив, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13173 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от Я.И.П. срещу Е.М.Г., с която се
претендира ответницата да заплати на ищцата на основание чл. 45 ЗЗД сума в
размер от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление- клевета, осъществено от ответницата спрямо ищцата на
23.01.2019г. и за което е налице издадена Присъда № ********* по НЧХД № ***** г., по описа на РС- Пловдив, XVIII-
ти н. с-в, влязла в законна сила на 30.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.01.2019г.
до окончателното й изплащане.
Ищцата
сочи, че ответницата е **** на дружество „Г.” ООД, в което ищцата е работила до
**** г., когато правоотношението й е било прекратено в изпитателния срок,
договорен между страните. След това, ищцата започнала работа в ************.
Изтъква, че ответницата е изпратила писмо до К.В. от ***************, с което
приписва на ищцата опит за документна измама, извършена в съучастие, както и
разгласява в същото писмо позорно обстоятелство, че е била уволнена от
предишния работодател, тъй като са я видели са снима документи с телефон. Това
дало повод да бъде инициирана проверка от настоящия й работодател, като от
ищцата дори били изискани писмени обяснения. Допълнително, писмото с
клеветнически обвинения е станало достояние и на много колеги на ищцата, които
след като се запознали с него вече изпитвали съмнение в нейната честност и
етика. Това уронило авторитета на ищцата, опетнило доброто й име и довело до
множество негативни емоции за нея- притеснение, напрегнатост, срам, опасение,
че ще изгуби работата си. Изтъква, че е депозирала частна тъжба по повод на
извършеното от ответницата, по повод на което е образувано НЧХД № *****, по
описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в. Сочи, че в рамките на наказателното
производство, ответницата с влязла в законна сила присъда е била призната за
виновна в извършването на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. Предвид
това и с цел репариране на претърпените от деянието неимуществени вреди се
предявява иск за сумата от 6000лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от дата 28.01.2019г. до окончателното погашение на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор
от ответната страна. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че е
изпратила писмото до работодателя на ищцата не с цел да урони престижа и
накърни достойнството й, а с цел да предпази работодателя от възможна
злоупотреба с лични данни. Изтъква, че по този начин е изпълнила свой граждански
дълг. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди от стореното от
ответницата. В случай, че се приеме наличието на вреди, то се сочи, че техният
размер е доста по- нисък от 6000 лв. Моли се, предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
доказателствени материали се изяснява, че с влязла в законна сила на
30.07.2020г. присъда, постановена по НЧХД № ****, по описа на РС- Пловдив,
XVIII- ти н. с-в., ответницата е призната за виновна в това, че на 23.01.2019г.
е приписала на П. престъпление- опит за документна измама, извършена в
съучастие, заявявайки „за малко не ми открадна по банков път 6000лв.; при мен
се опита чрез фалшиво платежно да преведе пари на друг човек; не извършва
измамите сама, а работи с още двама човека”, както и е разгласила позорно
обстоятелство за П., а именно, че е била уволнена от предишния й работодател,
тъй като са я видели да снима документи с телефон- престъпление по чл. 147, ал.
1 НК.
От приетото по делото писмо- вътрешна
кореспонденция в „Български пощи“ ЕАД / л. 110/ се изяснява, че след като
ответницата е подала сигнал срещу ищцата, работодателят е изисквал информация
за нейното съдебно минало ( дали е осъждана), както и дали са й налагани
дисциплинарни наказания.
От
показанията на св. Ч. / л. 157 гръб/ се изяснява, че е дългогодишна **** на
ищцата и всекидневно общува с нея. Знае, че ответницата е съставила
клеветнически сигнал, който е бил адресиран до работодателя на П.. Изтъква, че
след като работодателят е получил сигнала, е образувал проверка срещу ищцата.
Допълнително, клеветническите твърдения на ответницата станали достояние и на
колегите на ищцата. Те започнали да я подозират и да я отбягват. Всичко това се
отразило крайно негативно на ищцата. Тя постоянно се притеснявала да не загуби
работата си заради отправената клевета, нямала желание да общува с колеги и
близки. Св. изтъква, че до случилото се, ищцата била ведър и позитивен човек, а
след това се затворила в себе си, получавала панически пристъпи, в резултат на
което се влошило и здравето й. Колегите на ищцата не желаели да общуват с нея,
като това й създавало допълнителен дискомфорт на работното място. С цел да
овладява пристъпите на притеснение, ищцата пиела успокоителни.
Съдът
кредитира в цялост изложеното от свидетелката, като счита показанията й за
обективни, логически последователни и съответни на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като за да бъде основателна ищцовата претенция, то следва при условията на
кумулативност, да намерят своето проявление следните материалноправни
предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили
вреди и пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.
Както вече бе посочено от фактическа страна,
във връзка с процесното деяние е образувано досъдебно производство, а
впоследствие и съдебно такова. Последното е приключило с постановяване на Присъда
№ *******, постановена по НЧХД № ****, по описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н.
с-в. По силата на цитираната присъда, ответницата е призната за виновна в това,
че на **** г. е приписала на Я.И.П., ЕГН ********** престъпление- опит за
документна измама, извършена в съучастие, заявявайки „за малко не ми открадна по банков път 6000лв.; при мен се опита чрез
фалшиво платежно да преведе пари на друг човек; не извършва измамите сама, а
работи с още двама човека”, както и е разгласила позорно обстоятелство за П.,
а именно, че е била уволнена от предишния й работодател, тъй като са я видели
да снима документи с телефон- престъпление по чл. 147, ал. 1 НК
В настоящото производство, се
претендират претърпени неимуществени вреди именно от горепосоченото престъпно
деяние. Предвид това и на основание чл. 300 ГПК, влязлата в законна сила
присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното, съдът приема, че ответницата
е реализирала от обективна и субективна страна деяние- клевета, което
същевременно е противоправно и виновно.
Предвид това, то спорът се концентрира
върху размера и обхвата на вредите, и причинно – следствената им връзка с
деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от
ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен,
обективен мащаб. В процесния случай, от показанията на св. Ч. безспорно се
изясни, че отправеният от ответницата клеветнически сигнал е достигнал не само
до работодателя на ищцата, но и е станал достояние на нейните колеги. Това е
довело, както до образуване на проверка от страна на работодателя срещу ищцата,
така и до пораждане на съмнение у нейните колеги, че тя е човек, на когото не
може да се има доверие и да се разчита. Съвсем резонно, това е породило силно
притеснение у ищцата- от една страна съществува вероятност тя да загуби
работата си, а от друга, колегите й на работното място странят от нея. Това
влошава не само средата й на работа, но и води до чувство на безпомощност и
малоценност. Впрочем, единствената причина работодателят да образува проверка
срещу ищцата са именно клеветническите твърдения, които ответницата е
отправила. Допълнително, непрестанното притеснение и преживеният стрес, са се
отразили негативно върху социалния живот на ищцата- тя се е затворила в себе
си, загубила е желание да общува със своите близки и приятели. Изпитаните от
ищцата негативни емоции са довели до драстични промени не само в личния, но и
професионалния й живот.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от ищцата
неимуществени вреди ( стрес и притеснение), възлиза на сума в размер от
3 000 лв. За разликата от 3 000 лв. до пълния претендиран от ищцата размер
от 6 000 лв., искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се посочи, че макар и клеветническите твърдения на
ответницата да са достигнали до нейния работодател и колеги ( и да е образувана проверка ), то негативните
последици за ищцата в професионален план са се изчерпили с преживения стрес и
притеснение. Извън това, клеветническият сигнал не е довел до прекратяване на
трудовото правоотношение или до налагане на дисциплинарно наказание на ищцата.
Преживеният стрес в личен план също не е толкова интензивен, че да обуслови
уважаване на претенцията в пълен размер. В своята писмена защита, ищцата излага
за пръв път и твърдения за причинени имуществени вреди (които включва в
претендираната сума от 6000 лв.) и които твърди да се изразяват в лишаване от
възможност да полага труд и да получава трудово възнаграждение. Съдът не счита
за необходимо да подлага тези твърдения на задълбочено обсъждане, доколкото те
са релевирани за пръв път с писмената защита и в тази връзка не се явяват част
от предмета на делото ( с исковата молба ищцата изрично претендира обезщетение
за неимуществени вреди и не излага каквито и да било твърдения за невъзможност
да получава трудово възнаграждение ).
Върху сумата от 3 000лв., следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от дата 28.01.2019г., до
окончателното й изплащане. Нужно е да се посочи, че съобразно постановената от
наказателния съд присъда, процесното деяние е извършено на 23.01.2019г.
Същевременно, с исковата молба, законната лихва върху главницата се претендира
от дата 28.01.2019г. ( л. 3, абз. „последен“). Предвид това и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, законната лихва върху главницата в
размер от 3 000 лв. следва да се присъди от дата 28.01.2019г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват разноски, съразмерно на уважената
част от иска. По делото са представени доказателства за договорен и реално
заплатен адвокатски хонорар в размер от 2260 лв. / л. 156/. Съразмерно на
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
сума в размер от 1 130 лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса, в размер от 120 лв. съобразно
уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.М.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Я.И.П., ЕГН: **********, на основание чл. 45 ЗЗД сума
в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ( стрес и притеснение ) от престъпление- клевета,
осъществено от ответницата спрямо ищцата на **** г., за което е налице издадена
Присъда № ****г., по НЧХД № ****, по
описа на РС- Пловдив, XVIII- ти н. с-в, влязла в законна сила на 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата 28.01.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3 000 лв.
до пълния претендиран размер от 6 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.М.Г., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Я.И.П., ЕГН: **********,
сума в размер на 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лева/, представляваща
сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е.М.Г., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата-
бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща държавна
такса върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ