Р
Е Ш Е
Н И Е №260133
15.10.2020 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на седемнадесети
септември през две
хиляди и двадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Геновева
Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №323 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от "Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1606, ул."Шандор Петьофи" №10, представляван
от управителя Радослав Велчев, против Г.П.К. с ЕГН:********** ***,
иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 29.12.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника бил сключен договор
за кредит по реда на чл.6 от ЗПФУР. На интернет страницата си кредитодателят
предоставял общите условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както
и стандартен европейски формуляр /СЕФ/ с цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата
на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършвало с натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на
бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите общи условия. Така кредитополучателят
потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката
на СЕФ, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка ***. В процесния случай на 29.12.2016г. страните сключват
договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №********** и явяващ се
шести по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявява
желание да й бъде отпусната сума в размер на 200лв., като заявява и ползването
на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на
името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на същата дата – 29.12.2016г.,
съгласно уговорения начин на плащане в договора за кредит. Със сключването на договора
ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на
257,99лв., от които главница в размер на 200лв., договорна лихва в размер на
6,73лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 51,26лв. С настъпване на
падежа по договора – 28.01.2017г. кредитополучателят не погасил дължимите суми
и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от общите условия,
от 02.10.2016г. кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва. От
„Вивус“ изпратили три напомнителни писма до ответника на посочения в договора
адрес, в които се съдържала информация за просрочения кредит. Въпреки
отправените покани ответникът не погасил
гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на
цедент сключило с ищцовото дружество в качеството на цесионер договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който били прехвърлени вземанията до
гореописания договор за кредит и 30лв. такси за събиране /3бр. изпратени
писма/. Тези вземания били подробно описани в приложение №1, което било неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания. До ответника било изпратено
уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, получено на 19.12.2018г. С оглед
гореизложеното на 30.08.2019г. ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д.№2535/2019г. по описа на
РС-Хасково. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което за ищеца възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
ответника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ищецът има вземане срещу ответника в общ размер на
437,18лв., от които главница по договор за кредит в размер на 200лв., такса за
експресно разглеждане в размер на 51,26лв., наказателна лихва в размер на
185,92лв. за периода 29.01.2017г. – 22.11.2018г., както и законна лихва върху
главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските по ч.гр.д.№2535/2019г. и по
настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв. Посочва банкова сметка ***и.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца
молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него
иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното и настоящото
производство разноски в размер общо на 200лв., от които 100лв. – държавна такса
и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричните указания в тази
насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г., постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Г.П.К. с ЕГН:********** ***, че дължи на "Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606,
ул."Шандор Петьофи" №10, представляван от управителя Радослав Велчев,
сумите от 200лв. – главница по
договор за кредит №**********, сключен на 29.12.2016г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и
ответника, такса за експресно разглеждане в размер на 51,26лв., наказателна лихва в размер на 185,92лв. за периода 29.01.2017г. – 22.11.2018г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 30.08.2019г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед №1224/02.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2535/2019г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Г.П.К. с ЕГН:********** ***, да заплати на "Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1606,
ул."Шандор Петьофи" №10, представляван от управителя Радослав Велчев,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 200лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.