Р Е Ш Е Н И Е №
151
06.07.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Юлияна Станева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №104 по описа на
съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №326 от 16.12.2022г., постановено по анд
№562/22г. РС Казанлък изменил наказателно
постановление НП № 14 от 03.05.22г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ-
НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София, представлява от Управителя П. М., ЕИК
*********, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и на осн.
чл.200, ал.1, т.1, б.“Б“ от същия, било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева, като намалил санкцията от 2000 лева на
636,50лева, както и осъдил „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН
КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София да заплати на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволни от решението останали и двете
страни по спора, които го обжалват .
Административно наказаният, чрез адв. К.,
АС “М. и партньори“, САК, го обжалва в срок, с твърдения за неговата
неправилност, поради постановяването му при нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като се иска
изцяло отмяната на акта на РС и постановяване на друг такъв, отменяш процесното
наказателно постановление /НП/.
Относно доводите за материалната
неправилност на решението се сочи следното:
РС не обсъдил събраните по делото
доказателства, сочещи на липса на съставомерност на твърдяното нарушение, в
следствие на което извел изцяло погрешни изводи. Излагат се конкретни
фактически доводи, като се заключава, че касаторът получавал равномерни
количества минерална вода със съществуващите помпи, съобразени с издаденото му
разрешително и това било до момента, в който били извършени СМР от самата
Басейнова дирекция на Сондаж №3 в края на 2021 година.
На следващо място се мотивира довод, че
РС не обсъдил и наличието на съществени противоречия между констатациите в
Констативния протокол /съотв. в АУАН/ и показанията на актосъставителя, дадени
в с.з. Коментират се твърдените противоречия и се възразява, че съдът
безкритично се позовал и ползвал от показанията на актосъставителя въпреки
това, поради което стигнал до немотивирания извод, че превишеното количество
било по вина на лечебното заведение, без да обсъди в съвкупност другите
доказателства. Така съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение.
Мотивира се допълнително и, че РС не
обсъдил в съвкупност и събраните гласни доказателства, като пред него било
безспорно установено, че в края на 2021г.
имало извършени ремонти дейности от Басейновата дирекция на Сондаж №3,
находище Павел баня и при изградения след ремонта разпределителен колектор в
Сондаж №3 и изпълнените 5 броя връзки касаторът, филиал Павел баня, бил включен
на последно място след всички други ползватели на минерална вода. Това било
потвърдено изрично при разпита на свидетелите на АНО и други двама свидетели. Твърди
се, че именно поради тази поредност на водоползване се стигало до чести
засмуквания на въздух, което рефлектирало и върху дебита на минерална вода,
като така можело да се отрази и на показанията на водомерите. Макар тези факти
да били констатирани от показанията на свидетелите, те не били отразени от съда
в неговото решение. Поради което се заключава, че решението било необосновано и
немотивирано.
На следващо място се твърди, че при предходни проверки от Басейнова дирекция бил
монтиран към спирателния кран след водомера допълнителен регулатор на
количествата минерална вода, регулиран и настроен от контролния орган да
пропуска точно толкова количество вода, колкото било по разрешително –
3,327л./сек., за което свидетелствал и св. В. и св. Г. и Е.. В този смисъл било
изцяло необосновано лечебното заведение да носело административна отговорност
за подаваното от водовземното съоръжение при наличието на настройки, извършени
от самите контролни органи, върху които нямало как да се влияе.
Мотивира се още в касационната жалба, че
всички проверки, вкл. и процесната, дала повод да се издаде и жаленото НП били
инициирани от самото лечебно заведение, с довод за нарушено водоползване, след
ремонта на Сондаж №3.
Относно довода за допуснато съществено
процесуално нарушение от съда се мотивира, че Съдът недопустимо санирал
жаленото НП, въпреки наличието в него на множество допуснати процесуални и
материално правни нарушения. Според касаторът такива били неясното посочване на
мястото и датата на нарушението и в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в
жаленото НП не се съдържала датата на нарушението. Макар и в акта да се
посочвал период на водовземането, то не можело да се приеме, че посочването на
такъв изпълнявал изискванията на закона.
Мотивира се и, че самото нарушение не
било описано по надлежен начин в акта и в НП, че не при издаване на НП не бил
спазен чл.52, ал.4 от ЗАНН, а с подаденото възражение против съставения АУАН
били направени редица доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
както и не било отчетено основното възражение, че надвзетото количество
минерална вода над разрешеното такова се дължало изцяло на технически причини
при режима на водоползване и за това дружеството нямало вина.
Само пред настоящата инстанция
допълнително се мотивират и доводи в следната насока :
Пломбите на съоръженията били с не
нарушена цялост и без следи от външна намеса. Служители на органа при предходни проверки монтирали към спирателни якран
след водомера допълнителен регулатор на колечиството минерална вода за пропускане на точно определени количества и
съгласно разрешителното. Ремонтите, извършени от Басейнова дирекция, както и
чести свързвания на други водоползватели влияели неблагоприятно на
водоползването към лечебното заведение и съществено затруднявало извършваните в
него процедури и водели до технически отклонения в параметрите на водовземането
– подаване на повече или по-малко вода от разрешения дебит, но това не се
дължало на поведението на касатора. Ето защо, установеното надвишение било
моментно и дължащо се на технически причини при режима на водоползване и не от
компетентността на касатора. В заключение се мотивира, че РС не обсъдил тези
обстоятелства и събраните доказателства и не изследвал в достатъчна степен
фактическата обстановка, което довело до необосноваността на неговия краен акт.
Мотивира се и още, че тъй като РС не
обсъдил възраженията на жалбоподателя /настоящо касатор/, изложени в жалбата
му, приложил неправилно закона, приемайки, че в проведеното
административно-наказателно производство не били допуснати съществени
нарушения, а този порок бил достатъчно касационно основание по см. на чл.348,
ал.1, т.1, вр. с ал.2 от НПК. На последно място се мотивира и довод за
приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
В касационната жалба на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, се мотивира, че пред
РС безспорно били установени нарушението и дееца, като се позовава на АУАН и
допълнителни писмени доказателства /констативни протоколи и др./. Мотивира се,
че действително било установено, че превишението се дължало на технически
причини, но тъй като това било поради използваното от наказания неподходящо
помпено съоръжение, от което се следвало, че именно той бил автор на деянието,
а техническото съобразяване на водоползването по дадено разрешително било
задължение на лицето, ползвател.
Поддържа се довод за правилност и
законосъобразността на изводите на РС за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на АНП и при съставянето на АУАН и
издаването на НП. Било и безспорно установено от събрания доказателствен
материал извършено от наказания нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за
водите, наказуемо по чл.200, ал.1, т.1, б.“б“.
Оспорва се изводът на въззивния съд за
намаляване размера на наложената с НП санкция, като се излага довод, че
неправилно не било отчетено релевирано в НП оттегчаващо обстоятелство, а
именно, че се касаело за водоползване на минерална вода, т.е. природен ресурс,
представляващ изключителна държавна собственост. Поддържа се довод за правилността
на извода на РС, че не били налице предпоставки за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Касаторът- „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София, редовно призован в с.з., се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата и оспорва тази, подадена от
АНО. Моли за пълна отмяна на въззивното решение, като постановено в нарушение
на материален и процесуален закон. Потвърждава извода на съда, че превишението
се дължало на технически причини, но бил грешен изводът му, че това било в
следствие поведение на наказания и не негово неподходящо помпено съоръжение. В
хода на АНП и съдебното такова, липсвало каквото и да било доказателство за
обосноваване на извод в този смисъл. Претендират се разноските пред настоящата и
пред въззивната инстанция. Представят се подробни писмени бележки.
Ответникът по касация – Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на доверителя
си и оспорва подадената такава от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ-
НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД. Моли за постановяване на решение, с което да се
потвърди изцяло НП, с което е наложена санкция в размер на 2000 лева.
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на
въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледани по същество, настоящата инстанция
приема извод за неоснователност и на двете касационни жалби.
Преди всичко следва да се посочи, че въззивното
решение на РС подлежи на обжалване на основанията, посочени в чл.348 от НПК, не
и на основанията по АПК. Ето защо и като се съобразиха доводите на касатора,
чрез които той обосновава касационни основания, настоящата инстанция приема, че
се визира основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. с ал.2 – неправилно
приложение на закона.
РС,
за да достигне до своя краен правен извод, приел за установено пред него от
фактическа страна, че въз основа на подаден до органа сигнал от Директора на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, филиал Павел баня за нарушено
водоползване след извършени ремонтни дейности на Сондаж №3, находище на
минерална вода Павел баня, на 12.01.2022г. била извършена проверка от експерти
на Басейнова дирекция, при която било установено, че на шахтата на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, филиал Павел баня били
монтирани две центробежни помпи с неизвестни характеристики на тръбопровод 80
мм. На нагнетателния тръбопровод било монтирано водомерно устройство Itron фабр. № D14XG019359, Qn=25 куб.м/час с
отчетени 215446 куб. м. В хода на проверката при работеща една помпа било
отчетено по водомерното устройство водочерпене 4,72 л./сек. в рамките на 2,07
мин. и повторно замерване за 1000 л. в рамките на 3,37 мин.,
съответстващо на 4,60л/сек., при разрешен дебит на водовземане по издадено
разрешително от 3,327 л/сек.
Горната фактическа обстановка РС приел
за доказана въз основа на описаните в решението писмени доказателства и
показанията на св. В.. Въззивният съдебен състав мотивирал, че не приемал за
основателни възраженията на пълномощника на наказания, наведени в писмените му
бележки, че надвишенията на разрешения дебит се дължали на засмукване на
въздух, който продължавал и след издадено предписание за смяна на помпите и на
техническото решение, нито кредитирал показанията на св. Е. и Г., като
мотивира, че релевантно било какво е установено при проверката, а при нея не
било установено засмукване на въздух, вместо на вода и това се потвърждавало от
констативния протокол на л. 39 от делото, а и самият св. Е. присъствал на тази
проверка. Посочил още и че от направените замервания на индивидуалния водомер
на лечебното заведение, така и от тези на общия водомер, били отчетени
надвишения на водовземането.
Според РС, не било без значение, че
установените при проверката помпи били с неизвестни характеристики и с
неподходящи технически характеристики, съобразени с издаденото разрешително.
Бил изведен извод, че макар нарушението да се дължало на технически причини,
поради използвано от наказаното лице не неподходящо оборудване, то то се
дължало на действията на самия наказан, от което се следвало, че той бил и
автор на деянието. Техническото съобразяване на водовземането по даденото
разрешение било задължение на наказаното лице.
При така възприетата за безспорно
установена фактическа обстановка, РС посочил, че правилно органът приел, че
имало извършено нарушение от наказаното лице на чл.48, ал.1, т.11 от Закова за
водите, което следвало да се накаже на осн. чл.200, ал.10, т.1, б.“б“, но приел
извод, че така определеният размер на санкцията бил несъобразен със закона и го
изменил, съобразно посочена в решението формула от 2000 лева на 636,50лв.
Съдът също така посочил в своя акт, че
нямало основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като и за минимално
количества над разрешените за водовземане имало предвидено наказание и не
споделил възраженията на наказаното лице, че имало допуснато съществени
процесуални нарушения на ЗАНН в насока не установяване мястото на нарушението и
моментът на същото.
Касационната инстанция приема, че
фактическата обстановка е правилно установена от РС. Не се повдига спор от
страна на касатора „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН
КОМПЛЕКС“ ЕАД, че на 12.01.2022г. служители на Басейнова дирекция са извършили
проверка на място на лечебното заведение, филиал Павел баня, по сигнал за
нарушено равномерно водовземане от Сондаж №3, Павел баня. За проверката е
съставен констативен протокол №ПВ3-2 от 12.01.2022г., който е приет от съда без
възражения, а същият съставлява и официален документ, ползващ се с присъщата му
материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които се визират в
него.
Спор не се повдига пред този съд и
относно установеното, и посочено в НП от фактическа страна, че при горепосочената
проверка и при проверка на шахтата на
лечебното заведение, намираща се до Сондаж №3, са монтирани два броя
хоризонтални центробежни помпи /които според АНО са с неизвестни характеристики
и без обозначителни табели върху тях/, монтирани на тръбопровод стомана D 80мм., а на нагнетатебния тръбопровод след помпите е
монтирано водомерно устройство тип Itron фабр. № D14XG019359, Qn=25 куб.м/час с отчетени към момента на проверката 215 446 куб. м. Също не е спорно, че в полза на касатора има
издадено и действащо разрешение до 24.08.2029г. за водовземане на минерална
вода, като съгласно Решение № РР-1866/14.02.2014г. разрешеният дебит е
определен на 3,327л/сек, както и не се спори, че контролните органи са отчели
двукратно при работеща една помпа по водомерното устройство надвишения на
разрешения дебит от 3,327л/сек на минерална вода, като превишенията не се
оспорват и като установен размер.
Така
релевираните от орган факти от обективна страна на деянието са дадени по идентичен
начин както в АУАН №8 от 22.02.2022г., също и в процесното НП, и именно те са от
значение за правилното разрешаване на спора. От изключителна важност за спора е
обстоятелството, че конкретният деец /наказаното лице/ е юридическо лице,
поради което въпросът за „вината“ в поведението му, т.е. субективният елемент, не стои на обследване
и обсъждане /както и правилно процедира въззивният съд/, тъй като в този случай
неговата отговорност е обективна,
т.е, ако се установят и докажат фактите от обективна страна на деянието, за
което е повдигнато административно-наказателно обвинение в НП и се определя
като административно нарушение, то за неговия деец ще се следва и предвидената
в закона санкция. По делото няма абсолютно никакъв спор, че именно по отношение
на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, филиал
Павел баня органът претендира извършено административно нарушение, тъй като е
установено при проверка на 12.01.2022г. неспазване /неизпълнение/ на условията
на издаденото разрешително за водовземане по Закона за водите в частта на
разрешен дебит на вовземане. Ето защо всички съображения на пълномощника на
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, че
доверителят му не е виновен за установеното надвишение в ползваните количества
минерална вода, нямат значение в този спор. Наказаният предвид безспорния факт,
че е титуляр на издадено разрешение за водовземане по реда на Закона за водите,
по силата на закона е длъжен да съобразява своето поведение с така съдържащите
се в този акт параметри, като неспазването им се определя от закона за
административно нарушение – чл.48, ал.1, т.11 от ЗВод. Т.е., ако се докаже
обективният факт на неспазване на някое от установените в разрешението
параметри, в конкретният случай на установено надвишение на параметрите на
водоползване, за които субектът има издадено разрешение, то ще е налице
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВод., което ще подлежи на санкциониране, а
именно в тази насока е и повдигнатото административно-наказателно обвинение.
В проведеното пред РС производство
релевентният факт на надвишение на разрешения дебит от 3,327 л/сек е безспорно
установено, както чрез писмените доказателства, така и чрез данните от гласните
доказателствени средства. Както св. В., така и свидетеля Генев потвърждават, че
на 12.01.2022г. при проверката е установено завишение на параметрите на
разрешен дебит от 3,327 л/сек., като няма значение какви са предположенията,
изказани от последния. Обективният факт на завишение на разрешения дебит на водовземане
от разрешеното място е удостоверен по несъмнен начин и това е релевантният за
ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя. Всички
други обстоятелства, които се излагат както в жалбата пред РС, във възраженията
до органа, така и пред тази инстанция могат да обосноват единствено и само извод
за налагане на по-ниска по размер санкция, до какъвто достига и РС.
Настоящата инстанция обаче не споделя за правилен
изводът на въззивния съдебен състав относно конкретно определен от него размер
на следващата се за конкретното нарушение санкция. Съгласно санкционната норма,
имуществена санкция се налага на юридическото лице, което:
т.1 - ползва
води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия
в разрешителното или договора, буква
б) с количество от 1 л. на секунда до 10 л. на секунда - от 500 лв. до 5000 лв. Органът възприема извод, че се следва санкция в
среден размер от 2000 лева, въззивният съд от своя страна приема, че тя е
неправилно определена, като я изменя по начина, посочен в жаленото решение.
Настоящата инстанция обаче счита, че от целокупният доказателствен материал,
събран пред Районния съд, се следва извода, че именно санкция в минимално
предвидения в нормата размер от 500 лева е достатъчна за постигане целите по
чл.27 от ЗАНН и всяка друга ще се явява несъразмерна на конкретно извършеното
от наказаното лице.
Това налага да се постанови решение,
с което да се отмени съдебният акт на РС Казанлък в частта му, в която е
постановено изменение на наказателно постановление № 14 от 03.05.22г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, като е намален
размерът на имуществената санкция от 2000 лева на 636,50 лева и вместо него се
постанови друго такова, с което размерът на санкцията се определи в минималния
законов размер от 500 лева.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че е неоснователно оплакването на касатора, че РС не обсъдил
възраженията, направени в жалбата до него относно претендирани съществени
процесуални нарушения на проведеното производство по ЗАНН.
Напротив,
установяват се конкретни доводи за неоснователност на наведените възражения за
липса на посочено място и датата на нарушение, които се споделят от този съд,
тъй като са изведени правилно и при съобразяване на доказателствата по делото.
Правилно е отхвърлено като неоснователно и възражението за неспазване на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, тъй като същото само по себе не обосновава извод, че води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, а от там и до
незаконосъобразност на НП.
Двете страни правят своевременни
искания за присъждане на разноски. Съобразно практиката на този съд /вж.
Определение от 14.12.2022г., постановено по канд № 234/2022г./, в случаите на
изменение на размера на наложената санкция, както е в настоящият случай, разноските
се присъждат съразмерно в полза на страните. Следва обаче да се посочи, че
искането на касатора СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН
КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София за присъждане в негова полза на разноските за един
адвокат и пред въззивната инстанция съдебни инстанции е изцяло неоснователно,
защото по негова молба за изменение на решението на въззивния съд в частта на
разноските е постановено Определение №139/07.03.2023г., което не е обжалвано по
предвидения ред и съотв. е влязло в закона сила.
С оглед данните по делото /л.46-48/,
с установява, че в полза на АС „М. и партньори“ е заплатено възнаграждение в размер на 1200 лв.
с ДДС, но представителят на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
Пловдив прави изрично възражение за неговата прекомерност, което Съдът приема
за основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, а при съобразяване
на проявената процесуална активност от адв. К. и на чл.18, ал.2, вр. с чл.7,
ал.2 от Наредба №1/2004, следва да се определи възнаграждение в размер на 600
лв. с ДДС. След редуцирането му, съобразно на уважената част, в полза на тази
страна ще се следват разноски за пред касационната инстанция в размер на 450лв.
с ДДС /75% от 600лв./, а в полза на органа да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 20 лева /25% от 80 лева/.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №326 от 16.12.2022г., постановено по анд
№562/22г. РС Казанлък в частта, в
която е постановено изменение на наказателно постановление НП № 14 от 03.05.22г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София, представлява от
Управителя П. М., ЕИК *********, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за
водите и на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.“Б“ от същия, е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като е намален размерът
на санкцията от 2000 лева на 636,50лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление НП № 14 от 03.05.22г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София, представлява от Управителя
П. М., ЕИК *********, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и
на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.“Б“ от същия, е наложена административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размерът на
санкцията от 2000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София,
представлява от Управителя П. М., ЕИК ********* да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ Пловдив да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИБИТАЦИЯ-
НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕАД, град София, представлява от Управителя П. М., ЕИК
********* разноски за касационна инстанция в размер на 450 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.