Р
Е Ш Е Н И Е
№
2413/21.11.2019г.
гр.
Пловдив, 21.11.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, девети състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател;Велизар Русинов
При
секретаря Д. Й. , като разгледа административно дело №2902 по описа за 2019г.
на Административен съд- Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното: Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.73 ал. 4 от Закона за
управление на европейските структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано
е по повод жалба на Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1,
ЕИК ***, представлявана от Кмет на общината, чрез адв.Т.А.Д.
против Решение №РД-02-36-942 от 21.08.2019г. на Заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган
(УО) на Оперативна програма “Региони в растеж”
(ОПРР), с което на Община Карлово е отказана верификация и плащане на
разходи в общ размер от 85 648,77 (осемдесет и пет хиляди шестстотин
четиридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки), както следва: в т.1 са
отказани верификация и плащане на разходи в размер на 2 223,00 (две хиляди двеста
двадесет и три лева) лв. ; в т.2 са
отказани верификация и плащане на разходи в размер на 41 021,58 (четиридесет и
една хиляди двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки) лв.; в т.3 са
отказани верификация и плащане на разходи в размер на 0,44 (четиридесет и
четири стотинки) лв.;в т.4 са отказани верификация и плащане на разходи в
размер на 33 971,99 (тридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки) лв.;в т.5 са отказани верификация и плащане на
разходи в размер на 1 915,19 (хиляда деветстотин и петнадесет лева и деветнадесет
стотинки) лв.;в т.6 не са признати разходи в размер на 0,01 (една стотинка)
лв.;в т.07 са отказани верификация и плащане на разходи в размер на 6 516,56
(шест хиляди петстотин и шестнадесет лева и петдесет и шест стотинки) лв.;Твърди
се, че Решението е неправилно,
необосновано и издадено в противоречие с административнопроизводствените
правила, както и при липса на материалноправни
основания, в несъответствие с целта на закона. Правят се възражения за изтекла
погасителна давност по отношение на постановения отказ за верификация на
разходи. Навеждат се доводи, че обжалваното решение не отговаря на изискванията
на чл.59 ал.2 от АПК за форма на административния акт. Сочат се несъответствия
с материалноправните
разпоредби, подробно изложени в жалбата по всяко едно от посочените в
обжалваното решение нарушения. Посочва се, че с обжалваното решение
едновременно се отказва верификация и се налага финансова корекция. Моли процесното решение да бъде отменено. Претендират се сторените в производството
разноски съгласно приложен и приет списък. Ответникът по жалбата – Зам. министъра
на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на УО на ОПРР
2014-2020, чрез процесуалния си представител адв.А.С.,
оспорва жалбата и моли да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената за това форма, при правилно приложение на материалния закон.
Подробни съображения се излагат в депозираните по делото писмени бележки.
Претендират се разноски, съгласно предоставен списък. Окръжна прокуратура-Пловдив – редовно уведомена за възможността
да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по
жалбата. Административен съд Плов див в настоящия състав, след като се запозна с жалбата,
наведените в нея съображения, както и с постъпилата административна преписка,
счита оспорването за процесуално допустимо, като се установи, че жалбата е
подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице, адресат на казаното
разпореждане, подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
/ИАА/.Разгледана по същество същата е неоснователна.От материалите по
административната преписка в хронологичен порядък се установи следната
фактическа обстановка;Между Община Карлово и УО на ОП „Регионално развитие“
2007 – 2013г. /ОПРР 2007-2013г./ е сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2007-2013г.
BG161РО001/1.1-10/2010г. „Подкрепа за създаване на иновативни културни събтия“, № от ИСУН - BG161РО001-1.1.10-0040-С0001, с обща
стойност на разходите по проекта 487 382,64 лева, разпределени както следва:414
275,24 лева, съставляващи 85% от общите допустими разходи по проекта, което е съфинансирано от ЕФРР;48 738,26 лева съставляващи 9,9999…….%
от общата стойност на допустимите разходи по проекта, което е съфинансиране от
националния бюджет;24 369,14 лева, съставляващи 5,0000….% от общите
допустими разходи по проекта, което е задължителен собствен принос на
бенефициента.Договарящият орган предоставя безвъзмездна финансова помощ по ОПРР
на бенефициента в размер на 463 013,50 лева.
След провеждане на процедурата по ЗОП Община Карлово сключила договори
за изпълнение на различни видове дейности по изпълнение на договора за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2007-2013г.С писмо изх.№
99-00-6-10602/18.03.2014г. на и.д.главен директор на главна дирекция „ПРР“ и
ръководител на УО на ОПРР Снежина Славчева на община Карлово поради установени
нередности е отказана верификация на85648,86лв. финансиране от ОПРР и 4
507,89лв. задължителен собствен принос по искане за окончателно плащане №
BG161PO001-1.1.10-0040-C0001-M0010 въз основа на договор за безвъзмездна
финансова помощ на община Карлово № BG161PO001/1.1-10/2010/016.
Действителността на писмото е оспорена от Община Карлово на основание, че
същото е издадено от некомпетентен орган.С Решение №735 от 01.04.2019г.
постановено по адм. дело № 3830/2018г. по описа на
Административен съд гр.Пловдив е обявена нищожността на писмо изх.№
99-00-6-10602/18.03.2014г. на и.д.главен директор на главна дирекция „ПРР“ и
ръководител на УО на ОПРР Снежина Славчева.С Решение №
РД-02-36-942/21.08.2019г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна
програма “Региони в растеж” (ОПРР) на
основание чл.60 ал.1, чл.62 ал.1, ал.2и ал.3, чл.63 ал.1 от ЗУСЕСИФ на Община
Карлово е отказана верификация и плащане на разходи в общ размер от 85 648,77
(осемдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки).В решението си УО е посочил, че са налице и двете предпоставки на
хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК, а именно: актът е прогласен за нищожен,
поради некомпетентност на органа, но едновременно с това естеството му не
позволява решаването на въпроса по същество от съда. Ето защо и на основание
установените нарушения от страна на Община Карлово, компетентният орган има
задължение да се произнесе и извърши предписаните в нормативната уредба корективни мерки. При така установеното от фактическа
страна и при съобразяване с предмета на спора се налагат и следните правни
изводи. Решението е постановено от компетентен орган. Съгласно чл.73 ал.1 от
ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9 ал.5 от
ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията , в чиято структура се намира управляващият орган,
или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата
разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в
администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното
самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация.
Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на
такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или
организация. Следователно, на основание чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ, министърът на
регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на министерството,
на основание чл.25 ал.1 от Закона за администрацията и чл.28 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на МРРБ, е ръководител на УО,
одобрил проекта, и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на
административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка обаче,
видно от нормата на чл.9 ал.5 предл. последно от
ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е
направено, като съобразно заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018г.,
заместник-министърът на РРБ Д.Н., която е и издател на процесното
решение, е определена за ръководител на УО на ОПРР 2007-2013г. и ръководител на
УО на ОПРР 2014-2020г., като издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ ,
Съгласно чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. С оглед на това съдът намира, че процесното
решение е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма на
административния акт и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране, с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен
срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е
приложимо (чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само допустими
разходи, верифицирани от УО. При съмнения за нередност управляващият орган може
да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за
междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента - чл.
63, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. В случай, че бенефициент не представи в срок
документ или разяснения по чл. 63, или е започната процедура по администриране
на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане, като двете хипотези са предвидени алтернативно и
осъществяването на която и да е от тях е основание за отказ за верификация -
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ, доколкото със закон не е
предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и
детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период
се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по
програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и
максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за
определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова
помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал.
1, т. 2 – 4; 3. при проекти, които генерират приходи – методът, по който
нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия,
на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително
условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.
Правилата на приетите въз основа на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ Наредби № Н – 3 се
прилагат както за: 1. оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за
регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС); така и за
2. програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които
са програмите между Република България – Република Сърбия, Република България –
Република Турция, и Република България – Бивша Югославска република Македония.В
случая, безспорно се установява, че е бил регистриран сигнал за нередност под №
320-1 и е започнала процедура по администриране на сигнала за нередност,
завършила с издаване на писмо изх.№ 99-00-6-10602/18.03.2014г. на и.д.главен
директор на главна дирекция „ПРР“ и ръководител на УО на ОПРР Снежина Славчева
с което на община Карлово поради установени нередности е отказана верификация
на 85 648,86лв. финансиране от ОПРР и 4 507,89лв. задължителен собствен принос
по искане за окончателно плащане № BG161PO001-1.1.10-0040-C0001-M0010 В последствие
и във връзка с решение №735 от 01.04.2019г. ;постановено по адм.
дело № 3830/2018г. по описа на Административен съд гр;Пловдив,
с което е обявена нищожността на писмо изх.№ 99-00-6-10602/18.03.2014г. на
и.д.главен директор на главна дирекция „ПРР“ и ръководител на УО на ОПРР
Снежина Славчева, УО на ОПРР е издал и оспореното решение, с което е отказал верификация
и плащане на разходи.По отношение възражението на жалбоподателя, че с
обжалваното решение едновременно се отказва верификация и се налага финансова
корекция, следва да се има предвид, че както верификацията, така и финансовата
корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което
по никакъв начин не се преклудира възможността
органът да се произнесе чрез актове, използвайки и двата способа. Органът прави
проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64,
ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание, сума, за която възникне
съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана.
Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената
такава може да бъде отменена по съдебен ред, ако е подадена жалба, не променя този извод. Отказът за верификация
е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата.
Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума, предвид изхода от
производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща
проверка в друга процедура. Т.е. налага се извода, че верифицирането на
извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в
извършването на проверка относно допустимостта на извършените разходи и по
естеството си не предполага наличието на нередност, в т. ч. не е елемент от
процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава.
От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация,
а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи .По
възражението за изтекла давност,ставът като взе
предвид чл. 3, §. 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., относно
защитата на финансовите интереси на европейските общности, срокът за давност за
процедурите е четири години от момента, в който нередността, по смисъла на чл.
1, § 1, е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и
по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на
продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да
тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна
програма, срокът за давност във всеки случай продължава докато програмата
изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи. Според Решение № С-465/2010 г. на Съда на Европейския
съюз, когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия не е
спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, нередността трябва да се
счита за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, втора алинея от
Регламент № 2988/95, относно защита на финансовите интереси на Европейските
общности, и следователно четиригодишният давностен
срок, предвиден в тази разпоредба за възстановяването на недължимо платената на
този получател сума, започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на
неправомерно сключения договор за обществена поръчка. В заключение настоящия
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че оспореното решение е и в
съответствие с целта на закона, поради това, че с него се цели препятстване
неправомерно изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. Съдът приема, че
оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма
при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна. Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството е основателно и следва да бъде
уважено. В полза на ответната администрация следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на3719,35/три хиляди седемстотин и
деветнадесет лева и тридесет и пет стотинки/лева, съгласно приетия по делото
списък на разноските. Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1, ЕИК ***,
представлявана от Кмет на общината против Решение №РД-02-36-942 от 21.08.2019г.
на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма “Региони в
растеж” (ОПРР), с което на Община
Карлово е отказана верификация и плащане на разходи в общ размер от 85 648,77
(осемдесет и пет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки). ОСЪЖДА
Община Карлово, с адрес: гр. Карлово, ул. “Петко Събев“ №1, ЕИК ***, да заплати
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ЕИК *********,
сумата от3719,35/три
хиляди седемстотин и деветнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото разноски.Препис от решението да бъде
изпратено на страните. Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;