Решение по дело №58/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20207090700058
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. Габрово, 2.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от пети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

Секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 58 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-392 от 26.02.2020 г., подадена от В.М.А. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. М.А.А. от САК, против Мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Божурище по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация.  

В жалбата се сочи, че на 8.02.2020 г. жалбоподателката А. подала до ответника Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, с което е поискала да й бъде предоставен такъв достъп по отношение на пет пункта, а именно:

1.Да й бъдат предоставени копия от сключени нетрудови договори през периода 2017– 2019 г. /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/, за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000.00 лв. без ДДС, с изключение на тези, които са сключени на основание ЗОП;

2.Предоставяне на копия от съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по тези договори услуги;

3.В случай, че предоставянето на документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, моли да бъде информирана за това, какъв е предметът на всеки от тях, на какво правно основание са сключени, както е договорено и изплатено като възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е видът и количеството на предоставените по тях услуги;

4.Да се предостави информация за конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях;

5.Припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените договори със задълженията на лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.

Заявителката е посочила, че желае информацията де й бъде предоставена на посочен електронен адрес в удобен за адресата на заявлението формат.

В жалбата си А. сочи, че заявлението си е подала на електронен адрес. До момента А. не е получила отговор за заявлението си - решение за предоставяне на исканата от нея информация или мотивиран писмен отказ, нито уведомление за прекратяване на производството на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ, поради което счита, че е формиран мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация в нарушение на материалния и процесуалния закон, който оспорва по реда на чл. 145 – 178 от АПК. В случая мълчаливият отказ е недопустим, по смисъла на ЗДОИ той следва да е само изричен, поради което дори и само на това основание процесният такъв подлежи на отмяна. Изтъкват се и съображения, че исканата информация е обществена и органът дължи предоставянето й. 

В жалбата е посочено, че при евентуално последващо произнасяне от страна на административния орган се оспорва същото, при положение, че с него се отказва достъп до обществена информация.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява. За нея се явява адв. А., който поддържа жалбата

Ответната страна не изпраща представител.

В отговор на жалбата ответникът е депозирал писмено становище по делото от 30.03.2020 г., с което моли жалбата да се остави без уважение. Намира, че в качеството си на субект, задължен по ЗДОИ, той не е длъжен да предоставя документи или копия от такива, а информация и то такава, която има характера на обществена, съгласно същия нормативен акт и която той съхранява и обработва, без да му се налага да извършва допълнителни дейности по създаването й, като прави обобщения, статистики, анализи и други.

Съдът извърши проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

На 8.02.2020 г. жалбоподателката А. е подала до ответника Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, с което е поискала да й бъде предоставен такъв достъп по отношение на пет пункта, а именно:

            1.Да й бъдат предоставени копия от сключени нетрудови договори през периода 2017-2019 г. /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и други/, за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000.00 лв. без ДДС, с изключение на тези, които са сключени на основание ЗОП;

            2.Предоставяне на копия от съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договори, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по тези договори услуги;

            3.В случай, че предоставянето на документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, моли да бъде информирана за това, какъв е предметът на всеки от тях, на какво правно основание са сключени, както е договорено и изплатено като възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е видът и количеството на предоставените по тях услуги;

            4.Да се предостави информация за конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях;

            5.Припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените договори със задълженията на лица, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.

            Заявителката е посочила, че желае информацията де й бъде предоставена на посочен електронен адрес в удобен за адресата на заявлението формат.

            До момента на подаването на жалбата не е налице произнасяне на кмета на Община Божурище или на упълномощено от него лице по така подаденото Заявление от В.А., поради което съдът приема, че е налице Мълчалив отказ към 22.02.2020 г., с изтичането на 14-дневния срок за отговор. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, като този срок в случая изтича на 22.03.2020 г. Жалбата е подадена по пощата в законния срок. Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, жалбата се явява допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от него, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължени да предоставят информация по ЗДОИ са субектите, посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ и Кметът на Община Божурище е задължен субект по смисъла на цитираната разпоредба. По този повод настоящият състав на АСГ намира, че исканата от А. информация е обществена по своя характер, тъй като касае дейността на публичен субект – Община Божурище и по-конкретно начина за разходване на средства за граждански договори с цел, евентуално съответстваща на функциите на иначе наети по трудови правоотношения с общината лица, евентуално – дублиране на дейности и разходвани на средства в тази връзка. С получаването на исканата информация А. би могла да си състави мнение за функционирането на общината по отношение на този въпрос. По тази причина в случая ЗДОИ се явява приложим.

Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно чл. 24 и сл. от ЗДОИ достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, каквото в случая е налице.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, а съгласно ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Тези процесуални норми не са спазени от ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че по подаденото заявление от 08.02.2020 г. в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ задълженият субект не е постановил решение в съответствие с изискванията на закона относно информацията, искана от заявителя. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на задължения субект. Разпоредбата на чл. 34 от ЗДОИ императивно сочи съдържанието на положителното решение, с което се предоставя достъп, а нормата на чл. 37 от същия нормативен акт изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за отказ. И в двата случая законосъобразното постановяване на индивидуален административен акт по ЗДОИ изисква изрично произнасяне - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание, или обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законния срок по предвидения в закона начин, административният орган е нарушил съществено административнопроизводствените правила и мълчаливият отказ по Заявлението се явява незаконосъобразен.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Мълчаливият отказ на задължения по ЗДОИ орган да се произнесе по заявлението следва да се отмени, а делото, като административна преписка, следва да се върне на Кмет на Община Бъжурище за произнасяне по заявлението при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

„В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща изискването за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, регламентиращи изискванията за формата и съдържанието на административния акт - решение, в това число и когато са налице условията на закона за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС по приложението на закона. Следователно правилно решаващият съд е приел, че мълчалив отказ е недопустим, като законът изисква задължително писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по процесното заявление за достъп до обществена информация, правилно е прието за незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен и преписката е върната за изрично произнасяне.“ - Решение № 15016 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2018 г., V о.; Решение № 10395 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13146/2017 г., V о. и др.

Съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Съгласно чл. 172, ал. 3 от АПК когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и последвалият изричен такъв преди решението за отмяна. „…при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, то производството продължава по оспорването на изричния отказ.“ - Определение № 2387 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 638/2019 г., II о.; Определение № 16013 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2018 г., I о.; В случая АСГ не може да установи, дали мълчаливият отказ е последван от изричен такъв, тъй като подобни доказателства не са представени. Не е представено и разрешение за достъп до исканата информация. Към писмото на ответника от 10.06.2020 г. не са приложени цитираните в него документи. Затова и към настоящия момент АСГ не намира, че заявлението на жалбоподателката е удовлетворено, нито че на същото е отговорено писмено, съгласно правилата на ЗДОИ.

По така изложените съображение настоящият съдебен състав намира, че следва да се отмени мълчаливия отказ от предоставяне на обществена информация и преписката да се върне на административния орган за изрично произнасяне по заявлението, а на горепосочените нормативни основания за отменен следва да се счита по силата на самия закон и последвалият изричен такъв, изготвен преди решението за отмяна на оспорения мълчалив такъв.

По отношение на разноските АСГ взе предвид, че искане за тяхното присъждане жалбоподателката е направила още с депозираната от нея жалба, поради което изявлението е своевременно заявено и предвид изхода на делото такива следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката В.А.. Разноски по смисъла на закона за жалбоподателката представлява заплатената от нея ДТ в размер на 10.00 лева. Искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на пр. представител на В.А. е неоснователно. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.

За да бъде налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 за присъждане на разноски, то следва лицето, на което е предоставена безплатна правна помощ да има някое от качествата, изброени в ал. 1 от посочения текст. В случая не се доказва подобно качество за жалбоподателката В.А., а доказателствената тежест за подобно твърдение, а именно че лицето, получило безплатна адвокатска помощ и съдействие е лице, което отговаря на някое от тези специални изисквания на закона. Липсват доказателства в тази насока от представляващия В.А. адвокат М.А., поради което искането му за присъждане на разноски е недоказано, поради което то следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:  

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-392 от 26.02.2020 г., подадена от В.М.А. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. М.А.А. от САК, против Мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Божурище по Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от 08.02.2020г., изпратено на официалния електронен адрес на общината, като незаконосъобразен.   

ВРЪЩА административната преписка на Кмет на Община Божурище за изрично произнасяне по подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация на 08.02.2020г. на официалния електронен адрес на общината в срок от 14 дни, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Кмет на Община Божурище да заплати на В.М.А. ***, с ЕГН: **********, сума в размер на 10.00 /десет/ лева, представляваща разноски по делото - заплатена ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.А. за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА като неоснователно.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

 

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

 

 

                       

                                                                        

СЪДИЯ :

ЕМИЛИЯ  ТОДОРОВА