М О Т И В И
към Решение №1176 от 23.07.2020 г. по
АНД № 3798/2020 г. по описа на ПРС, ХХIV
н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла предложение обв. С.Д.Д. – роден на *** ***, б.,
български гражданин, със средно образование, работещ ****, неосъждан, с адрес: *, ЕГН ********* да бъде
признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 25.09.2014 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ** и ** търговско
дружество „**“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК **, като е изпаднал в неплатежоспособност,
в тридесетдневен срок, считано от 26.08.2014 г. до 24.09.2014 г. включително,
от спирането на плащанията по безспорни и изискуеми публичноправни парични
задължения към държавата в общ размер на 227 013,29 лева, произтичащи от
търговската му дейност и установени със справки-декларации по ЗДДС, декларации
по ЗКПО, декларации образец 6, ревизионен акт № 16-*********/10.12.2012 г. и
ревизионен акт № 16-*********/05.02.2014 г., не е поискал от съда – Окръжен съд
– гр. Пловдив, да открие производство по несъстоятелност.
Прокурорът поддържа предложението
и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба”, в
минимален размер 1000 лева.
Защитника на обвиняемия адв.К.Ц.пледират
за признаване за виновен на обвиняемия по внесената квалификация, иска налагане
на санкция в минимален размер.
Обвиняемият С.Д. се явява в
съдебно заседание, като взема лично становище по делото, изразява съжаление и
иска минимално наказание.
Съдът въз основа на доказателствата
по делото прие следното:
На 30.03.2017 г. в Търговския регистър при Агенция
по вписванията било вписано търговско дружество „**“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК **,
със седалище на управление в гр.** и едноличен собственик на капитала и **
обвиняемият С.Д.Д.. Предметът на дейност на същото бил основно производство на
облекла. Дружеството разполагало с шивашки цех с шивачни и гладачни машини.
Обвиняемият С.Д.Д. се стараел да развива търговията си с цел печалба, но поради
състоянието на пазара на услугите от този вид, „**“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК **,
започнало да изпитва недостиг на парични средства и невъзможност да внася
дължимите данъци и осигурителни вноски към ТД на НАП – Пловдив. За възникнали задължения на дружеството по справки-декларации
по ЗДДС, декларации по ЗКПО, декларации образец 6, ревизионен акт
№16-*********/10.12.2012 г. и ревизионен акт №16-*********/05.02.2014 г., обв. С.Д.Д.
бил регулярно уведомяван от св. П.П.П., който обслужвал счетоводно „**“ ЕООД –
гр. Пловдив, ЕИК ** и управителят бил наясно, както с размера на задълженията,
така и със сроковете за доброволното им плащане и че след пропускане на тези
срокове задълженията ставали изискуеми и безспорни. Обвиняемият бил уведомяван
за натрупаните задължения на управляваното и представлявано от него търговско
дружество и от ТД на НАП – гр. Пловдив, като му били връчени ревизионен акт №16-*********/10.12.2012
г. и ревизионен акт №16-*********/05.02.2014 г., в следствие на което тези
актове на приходната администрация влезли в сила съответно на 27.12.2012 г. и
24.05.2014 г., с което и посочените в тях публични задължения на „**“ ЕООД –
гр. Пловдив, ЕИК ** станали безспорни и изискуеми. Обвиняемият бил уведомен за
дължимите публични задължения към държавата, произтичащи от търговската дейност
на управляваното и представлявано от него търговско дружество „**“ ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК ** и чрез връчване от ТД на НАП Пловдив на съобщение за доброволно
изпълнение от 22.10.2012 г. Обвиняемият знаел и че за събиране на публичните
вземания било образувано в ТД на НАП Пловдив изпълнително производство, по
което длъжник било „**“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК **. В хода на това изпълнително
производство били предприети редица действия за събиране на вземанията на
държавата спрямо „**“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ** – запори на шевни машини,
запори на банкови сметки, запор на дружествени дялове и други, но в крайна
сметка кредиторът – държавата не могла да събере в пълен размер вземанията си
от длъжника „**“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК **, с ** С.Д.Д., тъй като същият не
разполагал с достатъчно имущество.
Към 31.12.2014г.
с наличните си активи дружеството не било в състояние да покрие пасивите си. „**“
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК **, спряло плащанията си по изискуемите си публични
задължения на 25.08.2014г., когато било извършено последното плащане от страна
на „**“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ** по
данъчно-осигурителната сметка на дружеството към ТД на НАП –Пловдив в размер на
1924.49лв. за задължения по ЗКПО, ДЗО и ДОО. Към посочената дата– 25.08.2014г.
дружеството било изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност и не
развивало никаква търговска дейност, нямало възможност с активите да се покрият
пасивите. Въпреки, че бил наясно с това, както и със задължението си в
30-дневен срок от спиране на плащанията, т.е. до 24.09.2014г.,
включително, да подаде молба до
Пловдивски Окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на „**“
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК **, обв. С.Д.Д. не изпълнил това свое задължение. Към
25.09.2014 г. „**“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ** имало публични задължения за
данъци и осигуровки в общ размер на 227 013, 29 лв., произтичащи от
търговска дейност.
Описаните факти са доказани с
всички доказателства по делото – показанията на свидетелите Н.П.П., П.П.П., Д.И.Н.,
М.Й.С., Г.И.Г., И.Н.Д., , справка от
Камара на ЧСИ за висящи изпълнителни дела, писмо от Окръжен съд гр.Пловдив,
писмо от Агенция по вписванията, писмо от ТД НАП Пловдив, справка за задължения
от системата на НАП, справка от БНБ за банкови сметки, извадка от Търговски
регистър за „**“ ЕООД, уведомление от ТД НАП Пловдив, справка за задължения на
„**“ ЕООД, съобщение за доброволно
изпълнение от 07.07.2015 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки
от 02.11.2012 г. и 12.06.2013 г., заключение на съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, компакт диск „CD-R” 700 MB
с надпис „УК6, 49232“, получен от „Уникредит Булбанк“ протокол за оглед на
веществено доказателство / компакт диск „CD-R” 700 MB с надпис „УК6,
49232“, получен от „Уникредит Булбанк“/, разпечатки от банковите сметки на „**“
ЕООД за периодите 14.05.2007-19.07.2008 г., 12.09.2011-19.07.2018 г.,
03.09.2012-19.07.2018 г., хронологична ведомост аналитична, ревизионен акт №16-*********/10.12.2012 г., ревизионен
акт №16-*********/05.02.2014 г., заявка – договор 296 от 18.11.2013 г., фактура
от 27.11.2013 г., преводно нареждане от 22.01.2014 г., протокол от 14.06.2018
г., уведомление при обявяване в несъстоятелност от 09.04.2019 г., протокол от
23.04.2019 г., решение на и.д. директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив от 25.04.2014
г., удостоверение за актуално състояние на дружеството от 13.06.2018 г.,
съобщение за доброволно изпълнение от 22.10.2012 г., справка съдимост,
характеристична справка, писмо от председателя на Окръжен съд гр.Пловдив.
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемия съдът анализира доказателствата по делото и
счита, че единствено възможния извод е, че към 25.09.2014 г. е
изтекъл законоустановения срок за подаване на искане до Окръжен съд гр.Пловдив
за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „**“ ЕООД. За да приеме това съдът отчита, че дружеството е било
изпаданало в неплатежоспособност, като
последното плащане е било осъществено на 25.08.2014г., като считано от деня следващ тази дата е започнал да тече
законоустановения срок за подаване на искане от представляващия дружеството.
Според Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ. Същото се отнася и за публичноправно задължение, свързано с търговската
му дейност, или до задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице
и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. Както вече беше посочено последното
плащане е било на 25.08.2014 г. Ето защо и съдът счита, че към 25.09.2014 г. от
обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.227б,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна съдът счита
че обв.Д. е осъществил деянието при пряк умисъл, доколкото е разбирал
противоправността на действията си
/неподаване в законоустановения срок на искане за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „**“ ЕООД/, но е искал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си. Същият ясно е
съзнавал, че управляваното от него дружество няма възможност да изпълнява
задълженията си, изпаднало е в неплатежоспособност, но не е изпълнил съзнателно
задължението си за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „**“ ЕООД.
Ето защо съдът приема за доказано
от обективна и субективна страна, че е извършено от обв.С.Д. престъпление по
чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Основателно е искането за това
престъпление обв.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни предвидени за тази
привилегия предпоставки, както и не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност – същият е неосъждан, за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
глоба в размер до пет хиляди лева, липсват съставомерни имуществени вреди,
които да не са възстановени. На същия съдът счита, че следва да се наложи
административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева. Това е така от
една страна с оглед от една страна на инцидентността на проявата на обвинеямия,
а от друга страна на липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно като смекчаващи отговорността следва да се отчетат и
обстоятелствата, че макар и с голямо закъснение е подадена такава молба.
Посоченото по-горе
административно наказание глоба съдът счита за справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.