№ 888
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101248 по описа за 2021 година
Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от М. Д. Д.- изпълнителен директор, срещу ОЛГ. П. Т.
от гр. Пазарджик, с цена на иска – 4710.78лв.
В подадената искова молба се твърди, че на 01.07.2019г. е подписан
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
по силата на който вземанията на „УниКредит Булбанк" АД срещу
ответницата, произтичащи от Договор за кредитна карта на физическо
лице № CCIR-376-00387-2017 от дата 4.08.2017 г. са прехвърлени изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за кредитна карта
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
1
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция
за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит
Булбанк" АД.
В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона
на кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦП- УКБ/СС1Я-376-
00387-2017 от 10.07.2019г. от страна на „УниКредит Булбанк" АД.
Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за
доставяне. Писмото се е върнало в цялост като неполучено. Представено е
копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна
изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-УКБ/СС1Я-376-
00387-2017 от 10.07.2019 г., което същото да бъде връчено на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея.Предвид изложеното се
налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник.
Твърди се, че на 04.08.2017г. ответницата, в качеството на
Кредитополучател, е сключила Договор за кредитна карта на физическо
лице № CCIR-376-00387-2017 с „УниКредит Булбанк" АД. Договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и Закона за платежните услуги и платежните системи, както и на
основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до
банката.Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че му
е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от
2
страна на банката, запознат е с Тарифата за физически лица на банката-
кредитор. Договорът за кредитна карта е сключен за срок от 24 месеца,
като страните са договорили, че банката може едностранно и автоматично
по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването
на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на
останалите условия на Договора. Твърди се, че с подписването на
договора за кредитна карта, банката издава на името на
Кредитополучателя кредитна карта с персонален идентификационен
номер и приема да обслужва плащанията с нея в съответствие с
действащото в страната законодателство, Тарифата за физически лица на
банката. Кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните
суми от кредитния лимит чрез заплащането на минимална погасителна
вноска или минимално дължима сума, която страните са договорили да е
в размер на 3% от кредитния лимит, а именно: 120 лв., платима в периода
от всяко 1-во до 15-то число на текущия месец, следващ периода на
клиентски плащания.
Кредитополучателят е поел задължение да погасява задължението
си в размер на начислените месечни лихви като подписвайки договора е
оправомощил банката да ги събира за сметка на
неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно
изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца,
следващ текущия период на клиентски плащания. Сочи се, че считано от
1.07.2019г., /датата, на която е сключен договора за прехвърляне на
вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника е
начислявано обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за забава, което към датата на входиране на
задължението в съда е в размер на 458,92 лв. Твърди се, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми по договора за
кредитна карта.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено, че ответницата дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните
3
суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №3721/2020 г., на Районен съд -
Пазарджик, а именно: 3 448.45 лева - главница; 803.41 лева -
възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017 г. до 22.05.2018 г.; 458.92
лева - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, както и да присъди сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който се оспорват изцяло по основание и размер и трите
обективно кумулативно предявени иска. Изложени са съображения в тази
насока. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
първия от трите кумулативно обективно съединени иска, а именно този за
сумата от 3 448.45 лв. – главница,тъй като видно от подаденото
възражение по чл. 414 ГПК, с последното е оспорено дължимостта само
на сумата от 803.41 лв. - договорна лихва за периода от 04.08.2017 год. до
22.05.2018 год. и сумата от 458.92 лв. - обезщетение за забава за периода
от 01.07.2019 г. до 23.12.2020 г.
Сочи се, че в настоящия случай преди датата на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
което е станало 23.12.2021 г., ответницата не е била уведомена надлежно
за извършената цесия, тъй като писмото е върнато като непотьрсено.
Твърди се, че след като уведомлението за извършената цесия не е налице
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то подаденото
заявление, а също и продължилото съдебно производство с установителен
иск, е неоснователно, тъй като по отношение на ответницата заявителят
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не се явява кредитор към
момента на започване на съдебното производство.
Счита се, че претендираните вземания са погасени по давност и
прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита се и
акцесорното вземане за лихви за погасено по давност, тъй като от
4
дължимостта им до момента на подаване на заявлението за образуване на
заповедното производство е изтекла предвидената за тяхното погасяване
три годишна погасителна давност.
Сочи се, че е приложим в отношенията между страните Закона за
защита на потребителите, поради което е неравноправна, а оттук и
нищожна на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите
клаузите на 2.1 и чл. 2.2. от договора. Съгласно изложеното в исковата
молба, така договорената възможност за едностранна промяна на размера
на кредиторовото възнаграждение е винаги неравноправна клауза, тъй
като води до очевидно неравновесие в правата на страните. Сочи се, че
такива клаузи са нищожни като противоречащи на добрите нрави.
Претендират се, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК /в това число
и при евентуално частично прекратяване на производството/, да бъдат
присъдени направените разноски по настоящото дело, както и разноските
по ч.гр.д. №3721/2020 год. на ПзРС. Сочи се, че настоящата правна
помощ от адв. Сакутов е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, поради което се иска от съда, на основание чл.38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, да осъди насрещната страна „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Сакутов - адвокат от АК-Пловдив, адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на длъжника. Сочат се доказателства.
Направени са доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени
в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. №3721 по описа за 2020 г. на РС
- Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
5
В законоустановения срок, срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника Т. срещу
претенциите на ищеца за следните суми: 803.41лв.- договорна лихва за
периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г. и сумата от 458.92лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 23.12.2020г. Съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните доказателства, че на
04.08.2017 г. между ОЛГ. П. Т. и „Уни Кредит Булбанк” АД е сключен
Договор за кредитна карта на физическо лица № CCIR-376-00387-2017 от
дата 4.08.2017 г. Видно от съдържанието на сключения договор, същият е
бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и Закона за платежните услуги и платежните системи, както и на
основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до
банката. Договорът за кредитна карта е сключен за срок от 24 месеца,
като страните са договорили, че банката може едностранно и автоматично
по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването
на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на
останалите условия на Договора. С подписването на договора за кредитна
карта, банката
е издала на името на кредитополучателя Т. кредитна карта с персонален
идентификационен номер. С подписването на договора,
кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от
кредитния лимит чрез заплащането на минимална погасителна вноска или
минимално дължима сума, която страните са договорили да е в размер на
3% от кредитния лимит, а именно: 120 лв., платима в периода от всяко 1-
во до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски
плащания.
Съгласно сключения договор за кредитна карта,усвоената сума се
олихвява с фиксиран месечен лихвен процент. Лихвата се начислява
ежедневно, от датата на всяка извършена транзакция.
6
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Уни Кредит
Булбанк” АД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно
рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.07.2019 г. и
приложение № 1 от 01.07.2019 г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това
обстоятелство.
Досежно възражението на ответната страна, че цесията не е била
съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да
бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане
на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д.
№ 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредитна карта за физически лица, по
който на ответницата са били предоставени съответните парични суми;
валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на
който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания,
както и че ответницата е била уведомена за цесията.
От приетото по делото заключение по извършената съдебно-
счетоводна експертиза, се установява,че ответницата Т. е изпадвала в
забава на плащанията на 15.03.2018г., като сумите, предмет на
процесният договор за заем, са били усвоени от ответницата периодично,
7
по кредитната й карта, в периода от 04.08.2017г. до 07.03.2018г. в рамките
на разрешения и усвоен лимит. Непогасената главница по процесния
договор за кредит е в размер на 3448.45лв. Възнаградителната лихва за
периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г. е в размер на 174.93лв. Лихвата за
забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор, за периода
от 01.07.2019г. до 23.12.2020г. е в размер на 518.23лв.
Въз основа на данните изложени от вещото лице в приета и
неоспорена от страните ССЕ, може да се направят и следните изводи:
Ответникът е усвоил отпуснатият му от банката кредитен лимит в размер
на 4000.00лв. Не е погасил изцяло задълженията си, като погасяването на
усвоените средства по кредитната карта на О.Т. е било извършвано чрез
внасяне на суми в брой по картовата сметка. Внесените суми , с които е
било извършено погасяване на дължимите суми по кредита са
представени в таблица №2 от експертното заключение, като същите са в
общ размер на 1915.25лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по
изложените съображения и въз основа на данните по ССЕ, съдът намира
да се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за
заплащане на следните суми: сумата от 174,93лв. – дължима
възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г. и лихва
за забава /обезщетение за забава/ в размер на 518.23лв. за периода от
01.07.2019г. до 23.12.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
Претенциите на ищеца следва да бъдат уважени до установените от
вещото лице размери. Тъй като с петитума на исковата молба, ищецът
претендира обезщетение за забава в размер на 458.92лв., тази му
претенция следва да се уважи в пълен размер.
Неоснователни се явяват възраженията на ответницата за изтекла
погасителна давност. От приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице е видно, че след 14.08.2017г. длъжницата е правила
множество частични доброволни плащания, с които е погасявала
усвоените средства по кредитната карта. Погасяването на усвоените
8
средства по кредитната карта на О.Т. е било извършвано чрез внасяне на
суми в брой по картовата сметка. Внесените суми , с които е било
извършено погасяване на дължимите суми по кредита са представени в
таблица №2 от експертното заключение, като същите са в общ размер на
1915.25лв. Последното от тези плащания в размер 200.00 лева е
направено на 22.02.2018г. Внасяйки тези суми, длъжницата всъщност
признава вземането за главница, лихви и такси, защото не би било
логично да заплаща суми, които не смята, че дължи. Следователно с тези
плащания ответницата е извършила признание на вземането на ищеца за
главница, лихви и такси. Признанието, съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД,
прекъсва погасителната давност и от този момент започва да тече нов
давностен срок. Следователно от 22.02.2018г. до датата на депозирането
на заявлението по чл. 410 от ГПК от страна на ищцовото дружество -
23.12.2020 г. не е изтекъл нито петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД, нито
тригодишния такъв по чл.111 от ЗЗД, поради което в случая не е изтекла
давността за претендираните от ищеца главница, лихви и такси.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответната страна ,
свързани с твърдяна неравноправност на клаузите на сключения договор
за кредитна карта. Видно от представеният Договор за кредитна карта на
физическо лица № CCIR-376-00387-2017 от дата 4.08.2017 г., същият е
подписан на всяка от страниците от ответницата , като с подписване на
договора, кредитополучателят е декларирал, че се е запознал със
съдържанието му. Клаузите, касаещи определянето на лихвения процент
и годишният процент на разходите , съдът намира, че не са
неравноправни, с оглед на установеният размер. Уговореният месечен
лихвен процент за всеки отделен месец е ясно дефиниран, същият е в
размер на 1.35 %. Начинът, по който са формулирани тези клаузи, според
съда, не дава възможност на кредитора за едностранна /във вреда на
потребителя/ промяна на размера на възнаграждението, както се твърди
от ответната страна. В конкретният случай не са налице неравноправни
клаузи, които да доведат до недействителност на сключеният договор.
Съдът намира, че уговореният размер на възнаградителната лихва и
9
на обезщетението за забава не противоречи на добрите нрави, и заедно с
това няма характер на неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, т.5 от
ЗЗПотр.
Следва да бъде уважено направеното от ответната страна
възражение касателно допустимостта на предявения иск за сумата от
3448.45лв.- главница. Видно от подаденото възражение по чл.414 ГПК по
ч.гр.дело №3721/2020г. по описа на РС- Пазарджик, с последното е
оспорена дължимостта на сумата от 803.41лв. /договорна лихва/ и сумата
от 458.92лв. – обезщетение за забава. По отношение на сумата от
3 448.45лв. /главница/ издадената по ч.гр.дело №3721/2020г. Заповед за
изпълнение №1845 от 29.12.2020г. не е била оспорена, респ. същата е
влязла в сила в тази й част.
За да е допустим предявеният установителен иск следва да е
налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като
интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена
заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника в заповедното производство, и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение., издадена по ч.гр.д. №3721/2020г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. От
изложеното се установява, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иск за сумата от 3448.45лв. , тъй като по отношение на
тази сума издадената заповед за изпълнение е влязла в сила.
По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските в исковото производство съразмерно уважената
10
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът претендира
разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №1248/2021г.:
143.72лв. – държавна такса, 200.00лв. възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 200.00 лв.
Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1,
предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението
в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като
съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищеца следва
да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство / по
ч.гр.дело №3721/2020г. по описа на РС-Пазарджик/ в размер на 94.22лв. –
държавна такса и 75.00лв. – юрисконсултско възнаграждение/, които
също следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от
исковете му.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 72.85 лв. за сторените от него
разноски по гр.дело №1248/2021г. , както и сумата от 22.68лв. по
ч.гр.дело №3721/2020г. по описа на РС-Пазарджик, съразмерно на
уважената част от исковете, или в общ размер на 95.53лв.
На ответникът се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Предвид изхода на
делото , в полза на адвокат С.И. С. от АК- Пловдив, се дължи адвокатски
11
хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове и предвид частичното
прекратяване на производството. Ответникът също претендира разноски
и такива следва да му се присъдят . Предвид изхода на делото , в полза
на адвокат С. се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата в размер на 700.00лв., както по заповедното, така и
по исковото производство. Предвид обемът на извършените от
процесуалния представител на ответника процесуални действия,
доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения,
делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна страна,
поради което съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение
се явява справедлив и същият не е прекомерен.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу ОЛГ. П. Т., ЕГН- **********, от гр.
Пазарджик, ул. „Пловдивска“ бл.33, ет.5, ап.15, положителни
установителни искове, че ОЛГ. П. Т., ЕГН- ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от
Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-376-00387-2017
от дата 4.08.2017 г., сключен между ОЛГ. П. Т., ЕГН- ********** и
„УниКредит Булбанк” АД : сумата от 458.92лв. /четиристотин петдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда /23.12.2020г.,/
и сумата от 174,93лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от
12
04.08.2017г. до 22.05.2018г, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №3721/2020г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна
лихва за разликата над 174.93 лв. до предявения размер от 803.41 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.130 ГПК частично производството по гр.д.
№ 1248/2021г. по описа на РС- Пазарджик, в частта и по отношение на
предявения установителен иск от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу
ОЛГ. П. Т., ЕГН- **********, от гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ бл.33,
ет.5, ап.15, в частта за признаване за установено, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника ОЛГ. П. Т., ЕГН- ********** за
сумата от 3448.45лв. – главница по Договор за кредитна карта на
физическо лица № CCIR-376-00387-2017 от дата 4.08.2017 г., сключен
между ОЛГ. П. Т., ЕГН- ********** и „УниКредит Булбанк” АД, ведно
със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.12.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е била
издадена на 29.12.2020г. Заповед №1845 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №3721/2020 г. по описа на PC
Пазарджик, като недопустимо
ОСЪЖДА ОЛГ. П. Т., ЕГН- **********, от гр. Пазарджик, ул.
„Пловдивска“ бл.33, ет.5, ап.15 , да заплати на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4,
сумата в общ размер на 95.53лв / деветдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки /- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №3721/2020г. по
описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №1248/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете.
13
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 , да заплати на адвокат
С.И. С. от АК- Пловдив, личен №**********, със съдебен адрес- гр.
Пловдив, бул. „Руски“№15,ет.1, обл. Пловдив , на основание чл.38 от
ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. / седемстотин
лева/
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14