Решение по дело №94/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 150
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

22.04.2019г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

07.03

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

94

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-5310-001757/27.12.2018г., издадено от началник група  към ОДМВР гр.Кюстендил, група КПДГПА,с което   са наложени  административни наказания „глоба в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение по чл.183,ал.1,т.1 ЗДвП на Г.Л.Л. от.   с ЕГН  ********** ***.

В останалата част-наказателното постановление е влязло в сила.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:Г.Л.  Л.   , обжалва наказателно постановление № 18-5310-001757/27.12.2018г., издадено от началник група  към ОДМВР гр.Кюстендил, група КПДГПА,с което   са му  наложени  административни наказания „глоба в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175,ал.3  ЗДвП и „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение по чл.183,ал.1,т.1 ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено,като излага доводи ,за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че не е извършил горните нарушения.

         Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид доводите на жалбопоателя и събраните по делото писмени  доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:        

         На 08.12.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил  с ДК№ КН8619ВН, собственост на трето лице,по главен път Е-79 посока гр.Дупница. На км.323+690,същият бил спрян за проверка от контролните органи, при която същия представил за проверка изискуемите от закона документи. При извършена справка в ел.регистри на КАТ-Пътна полиция, било установено,че в масивите на електронния регистър няма данни за този автомобил. От жалбоподателя бил поискан част ІІ  на свидетелството за регистрация на автомобила, която същият не носил. На последния бил  съставен АУАН за нарушения по чл.140,ал.1 ЗДвП и чл.100,ал.,т.2 ЗДвП, като били иззети и регистрационните табели. Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление.

                  С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното постановление в обжалвана тачст, по следните съображения:

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.Макар и същата да не е представена по преписката, е служебно известна на съда.

         Доказателствата по делото установиха,че  в процедурата по установяване на нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН, което от своя страна е довело до такова по чл.52,ал.1,т.5 ЗАНН.Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не обосновават признаците от  състава на нарушението по чл.175,ал.3 ЗДвП.този текст съдържа две форми на изпълнително деяние- управление на МПС, което не е регистрирано или е регистрирано,но без регистрационни табели. От описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно коя от тези форми на изпълнително деяние е осъществил нарушителя. Макар и твърде хаотично, в обстоятелствената част на АУАН  е посочено, че автомобила е бил с поставени регистрационни табели със съответния държавен контролен номер, собственост на трето  лице,но за него няма данни в масивите на КАТ. Предвид,че   тези  обстоятелства, се установяват от свидетелството за регистрация, явно при проверката е представено е представено такова / част І, доколкото се визира,че не е представена част ІІ от него/,което освен тези обстоятелства, удостоверява и регистрацията на автомобила.Предвид обвинителната функция на АУАН, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено следва да обосновават всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение, с оглед организиране на защитата в пълен обем.

Освен изложеното, следва да се отбележи,че  при  така отразените  констатации в АУАН, като нарушение на жалбоподателя е вменено,че е управлявал автомобил, за който  няма данни в електронния регистър на КАТ-Пътна полиция и това е дало основание на контролните органи да го приемат за нерегистриран.Предвид,че  ЗДвП не съдържа задължение за водачите на МПС да поддържат и актуализират електронните  регистри на МВР, пропуските на съответната администрация, не могат да се вменяват като нарушение на водачите

         По отношение нарушението по чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП ,доказателствата по делото установиха,че жалбоподателят не е извършил такова. Както бе посочено по-горе, същият е представил свидетелство за регистрация на проверявания автомобил, като чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП не съдържа задължение за представяне на част ІІ от свидетелството,доколкото част І съдържа всички необходими реквизити за установяване на проверяваните от контролните органи обстоятелства.

         С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.