№ 454
гр. в. , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., 13 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ
„Лъки-Венетка И.“ против Наказателно постановление № 03-013012/08.12.2020г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - в., с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на
основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати нарушения на административно-
наказателните правила. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението, за
което е санкционирано, тъй като между него и лицето, посочено като работник към
датата и часа на проверката не е възниквало трудово правоотношение.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява и се
представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в
нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.11.2020г., около 13.30 ч. служители на Д“ИТ“ – в. – св.М. и И. извършили
проверка в по спазване на трудовото законодателство в обект магазин „плод-зеленчук“
находящ се в гр. в., кв.Владиславово, стопанисван от въззивното дружество. В обекта
при влизането си служителите на ДИТ в. установили едно лице- В.р., която
подреждала стока. УПИ ХХХ - 502, кв.26, 21м.р.. Там се извършвал строеж на
1
жилищна сграда. На място били установени работници, връзвали арматура. На
работещата в обекта свид.р. била предоставена декларации, която тя собственоръчно да
попълни. Тя попълнила дадената и декларация, като в нея посочила, че работи като
продавач от 12.11.2020г. с работно време от 12.30ч. до 15.00ч., като 3 дни работи и 3
дни почива, с уговорено трудово възнаграждение. Работникът декларирал, че няма
трудов договор. Служителите на Д”ИТ”-в. насрочили и допълнителна документална
проверка. При нея се установило, че между въззивното дружество и р. няма сключен
трудов договор.
При тези констатации против ЕТ „Лъки-Венетка И.“ бил съставен акт за
установяване на нарушение, в който било посочено, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа р. на длъжност „продавач”, преди да е сключил
трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Било
прието, че нарушението е извършено на 20.11.2020г. в гр.в. и квалифицирано като
такова по чл.63 ал.1 от КТ. Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като
тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на тези констатации наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на
проверката- св.М. и И..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не
оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
2
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” в., който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият ораган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен
факт е, че между ЕТ „Лъки-Венетка И.“ и работника р. не е бил сключен трудов
договор към деня на проверката.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана свид.М.- свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелката бе
3
категорична, че лично е възприела как работника р. реално е осъществявал трудови
функции, като е полагала труд в полза на въззивното дружество. При влизането в
обекта свидетелката е възприела как намиращата се в обекта работничка подрежда
стоката. Свидетелката сочи, че докато извършвали проверка в магазина работничката р.
обслужила няколко клиента. Идентични показания дава и свид. И., като също
свидетелства, че при влизане в магазина работничката е подреждала стока и докато е
течала проверката е обслужвала клиенти. Също така им е предоставила касов бон от
намиращото се в обекта касово устройство.
По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна
до разпит св.Венета р., чиито показания съдът частично кредитира. Свидетелят пред
съда заяви, че с Венета И. са приятелки и по тази линия тя извала в магазина да я
замества докато отсъства в обедните часове. Също така сочи, че е подредила стоката в
магазина и го е изчистила. Свидетелката сочи, че при влизането на клиенти в магазина
ги е обслужила по молба на проверяващите. В хода на проверката и е била
предоставена декларация по спазване на трудовото законодателство. Свидетелката
сочи нееднократност на извършваната услуга да замества И. в магазина. р. твърди, че
ако в магазина влизал клиент тя го молила да изчака идването на И.. Свидетелката
сочи, че причината поради която е замествала И. е невъзможността стоката да се
прибере в магазина и някои е трябвало да я пази. Съдът частично кредитира
показанията на тази свидетелка тъй като на първо място тя е близка приятелка на
въз.И.. Твърдението, че я замествала в обедните часове докато няма клиенти и не е
обслужвала такива съда не приема, тъй като ако само е пазела стоката в магазина то на
първо място е щяло да има изрично посочване, че търговския обект не работи и
клиентите е нямало да имат достъп до обекта. Безспорно е, че проверяващите свободно
са влезли в магазина и не им е било съобщено, че обекта не работи. Също така са били
обслужвани клиенти, докато е била провеждана проверката. Твърдението, че по
указания на проверяващите са обслужени клиенти е абсурдно, ако р. не е имало права
да стори това, то тя не би имала достъп до касовия апарат и касата на магазина.
Влезлите в магазина клиенти не са върнати и не им е било отказано обслужване с
мотива, че р. няма право да извършва продажби. Съдът също така следва да отбележи,
че пазенето на стока в търговски обект също се явява трудова дейност - пазач.
Свидетелката в предоставената и декларация свободно е посочила факта, че работи за
ЕТ“ Лъки- Венетка И.“ като продавач, също така е декларирала и работно време,
почивки и уговорено трудово възнаграждение. Посочила е длъжността си – продавач, а
не охрана на стока. Поради това и съда кредитира показанията на тази свидетелка
единствено в частта, че по време на проверката се е намирала в магазина подреждала е
стока и е обслужвала клиенти.
Поради това и като съобрази, че в посочената декларация са включени основни
белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време,
4
почивни дни и уговорено заплащане, съдът намира , че правилно наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми
сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена
форма и преди постъпването на работа.
С оглед горното счита, че същият е полагал труд в полза на жалбоподателя без
да е имал сключен трудов договор в писмена форма. С оглед горното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като е
допуснал да престира труд лицето без преди това да е имал сключен трудов договор в
писмена форма с него. В хода на производството се установи наличието на елементите
на трудовото правоотношение, регламентирани в чл. 66 от КТ, а именно мястото на
работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването
му и началото на неговото изпълнение; продължителността на работния ден или
седмица и уговорено трудово възнаграждение поради което съдът намира, че
работника е бил нает да извършва дейност периодично и постоянно срещу определено
възнаграждение и определено работно време, като наказващият орган е установил
основните елементи от състава на нарушението. С оглед изложеното съдът намира, че
нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което правилно
наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 414,
ал.3 от КТ. Цитираната норма предвижда работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото
доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение -
престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност – връзване на
арматура, за определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено
е също наличие на работно място – строителен обект, както и отношения на контрол от
страна на дружеството по отношение на извършваната работа.
В случая безспорно по делото е било установено, че р. е полагала труд за
въззивното дружество. Същата се е намирала на обекта и еизвършвала характерните за
длъжността се дейности – подредба на стока, почистване и продажди, като тези факти
са посочени от нея в попълнената декларация. Именно там е записано, че работи за
възз.дружество.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Тези норми сочат, че
трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и
преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че от страна на дружеството
тези задължения не са били изпълнени.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
5
отношенията между р. и ЕТ „л.в.а И.“ са между „ работник” и „работодател”, като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ЕТ „л.в.а И.“ в качеството му на
работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното
отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ от една страна, а от
друга страна доказателства за такова отстраняване, т.е. за връчване на уведомлението,
противно на отразеното в жалбата не са ангажирани нито в хода на АНП, нито в хода
на съдебното производство. Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
63 ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „ЕТ
„л.в.а И.“ „ имуществена санкция” в размер на 5000лв. За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД – работодател над
нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството не
са събрани доказателства за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3
от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
6
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 34.00
лева съобразно уважената част , които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на
АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013012/08.12.2020г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - в., с което на ЕТ „л.в.а И.“, ЕИК *********, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000.00
лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева .
ОСЪЖДА ЕТ „л.в.а И.“, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ – в. сумата от 34.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- в. в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
7