Определение по дело №150/2021 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ........

гр.Шумен, 28.05.2021г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

                                                       

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от административен съдия Хр.Димитрова ЧКАНД № 150 по описа на 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.229, ал.1, т.1 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.63, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба от А.П.Я. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител адв.Й.С., против Разпореждане № 260254/20.04.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВАНД № 257/2019г. по описа на същия съд. С обжалваното разпореждане въззивният съд е счел за недопустима частна жалба от 20.04.2021г. по АНД № 257/2019г. по описа на РС – Велики Преслав и е оставил същата без разглеждане.

Несъгласен с посоченото разпореждане, частният жалбоподател го е атакувал пред Административен съд – гр.Шумен, навеждайки доводи за неговата неправилност. Същият сочи, разпореждането е постановено в разрез с установената при сходни казуси съдебна практика, като твърди, че по силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Въз основа на изложените аргументи и цитирана съдебна практика е отправено искане за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните и представените по делото писмени доказателства счита, че така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

От материалите по АНД № 257/2019г. на РС – Велики Преслав е видно, че предмет на оспорване пред районния съд е било Наказателно постановление № 36/28.08.2019г., издадено от кмета на община Смядово, с което на А.П.Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева. С решение № 260038/30.03.2021г. по АНД № 257/2019г. районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената „глоба“ от 150,00лева на 50,00лева. В производството пред съда жалбоподателят се е представлявал от упълномощен процесуален представител адв.Й.С., която наред с доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, е отправила искане за присъждане на разноски. В мотивите на постановения съдебен акт съдът е посочил, че на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.143, ал.1 от АПК не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя, като в диспозитива липсва изрично произнасяне досежно разноските.

 Решението е съобщено на жалбоподателя на 12.04.2021г. Недоволен от същото, А.П.Я. депозира касационна жалба, подадена по пощата на 19.04.2021г. с искане за неговата отмяна. Едновременно с касационната жалба, подава и „частна жалба“ с вх.№ 260995/20.04.2021г. срещу определение по ВНАХД № 257 по описа на ВПРС за 2019г., с което е отказано да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В наименованата от подателя „частна жалба“ същият твърди, че с определение от 30.03.2021г. въззивният съд е отказал да присъди сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, поради което обжалва същото в срок. Сочи, че със свое решение от 30.03.2021г. по ВНАХД № 257 по описа на ВПРС за 2019г. въззивният съд е счел, че подадената жалба против наказателно постановление № 36 от 28.08.2019г. е частично основателна и като намалява размера на наказанието, то действително отменя атакуваното наказателно постановление в частта, в която е наложено административно наказание „глоба“ за сумата над 50,00 лева. Предвид това счита, че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати сторените разноски съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020г. По изложените доводи отправя искане за отмяна на определение по ВАНД № 257 по описа на ВПРС за 2019г., с което е отказано да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и да бъде постановено ново такова, с което да се уважи искането за присъждане на разноски в претендирания размер от 300,00 лева.

 От съдържанието на наименованата „частна жалба“ е видно, че по същество същата съставлява искане за изменение на решение № 260038/30.03.2021г., постановено по ВАНД № 257/2019г. на ВПРС, в частта за разноските. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН в производствата по оспорване на наказателни постановления пред районните съдилища страните имат право на присъждане на разноски, като редът за това е предвиденият в АПК. Тъй като в АПК не е уредена възможност за изменение, съответно допълване на решението в частта за разноските, то по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение намира чл.248 от ГПК. Цитираната норма сочи, че в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му разноските. В случая искането е направено в рамките на срока за обжалване на решението, поради което се явява допустимо за разглеждане, независимо от непрецизното наименование на същото, дадено му от жалбоподателя. Компетентен да се произнесе по него е съдът, постановил съдебния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на отзивния ред за изменението му – чл.248, ал.3, вр.ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, вр. с чл.63, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд следва да се произнесе по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските. По този начин ще се обезпечи възможността на страната да се защити пред касационната инстанция и относно акта на въззивния съд по възражението за присъждане на разноски в съдебното производство.

В настоящия случай въззивният съд е подходил напълно формално и е счел, че са налице визираните в чл.215, т.2 и т.4 от АПК предпоставки за оставяне на жалбата без разглеждане. Посочените разпоредби регламентират хипотезите на жалба, насочена против решение, което не съществува или не подлежи на касационно оспорване. Касационният състав намира, че не е налице нито една от сочените хипотези. От съдържанието на „частна жалба“ се извежда петитума на подателя ѝ, а именно несъгласие с постановения съдебен акт в частта за разноските и искане за изменение в тази му част. Наред с това, при констатирана нередовност на „частната жалба“ съдът следва да я остави без движение и да изпрати съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, в унисон с разпоредбите на чл.231 от АПК, във вр. чл.213а, ал.1 и чл.212, ал.1, т.3 от АПК. Доколкото това не е сторено, е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното разпореждане.

По изложените съображение касационната инстанция приема, че частната жалба против разпореждането, се явява основателна. Разпореждане № 260254/20.04.2021г. по АНД № 257 по описа за 2019г. на ВПРС следва да бъде отменено и делото се върне на същия съдебен състав, който да разгледа и се произнесе по реда на чл.248 от ГПК по искане за изменение на решение № 260038/30.03.2021г. по ВАНД № 257 по описа за 2019г. на ВПРС, обективирано в наименована от подателя ѝ „частна жалба“ с рег.260995/20.04.2021г. по описа на ВПРС.

Мотивиран от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 260254/20.04.2021г., постановено по ВАНД № 257 по описа за 2019г. на Районен съд - гр.Велики Преслав.

         ВРЪЩА делото на същия съдебен състав от Районен съд - гр.Велики Преслав за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите, изложени в настоящото определение.

         Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................      ЧЛЕНОВЕ: 1............................

        

                                                                                                          2............................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.05.2021 г.