№ 13212
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110171085 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът С.О твърди, че поради виновното поведение на водача на лек автомобил
„Опел“ с рег. № С 1617 ХХ на 28.10.2016г. в гр. София, по бул. „Вл. Вазов“ на мост
„Чавдар“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което му причинени
имуществени вреди – разрушена мантинела. Тъй като лек автомобил „Опел“ с рег. № С 1617
ХХ към момента на настъпване на пътнотранспортно произшествие е бил валидно
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, то същия отговоря за
причинените вреди.
Поради обстоятелстовто, че застрахователят не е изплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер, въпреки отправената до него претенция и представяне
на всички необходими документи, ищецът предявява претенцията си по съдебен ред за
сумата от 106,00 лв., която сума претендира ведно със законна лихва от 08.08.2021г., както и
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди и, че
претенцията е погасена по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
1
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От доказателствата по делото се установи, че към датата на процесното ПТП –
28.10.2016г. между собственика на лек автомобил „Опел“ с рег. № С 1617 ХХ и ответника е
съществувало валидно правоотношение - застраховка „Гражданска отговорност” по полица.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число вредите, причинени на чуждо имущество, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
От приложената по делото административно-наказателна преписка се констатира, че
ПТП-то е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № С 1617 ХХ.
Чрез приложената по делото документация от и към „Пътища и съоръжения“ ЕАД и
изготвена САТЕ се установява, че в следствие на ПТП-то са настъпили твърдените
увреждания в размера на 215,06 лв. ,като претендирани са единствено до размер от 106лв.
Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на
причинителя на пътнотранспортното произшествие към увреденото лице – С.О.
Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко
срещу застрахователя на основание чл. 498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от
исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е
изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията
да е заявена извънсъдебно пред ответника/.
Съдът счита, че претенцията не е погасена по давност. На осн. чл. 378, ал. 2 КЗ
задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност", какъвто е
настоящият, се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно ал. 9 на същия член давността по вземането на
увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя спира да тече от датата на предявяване
на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на
застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, съответно до изтичане на максималния срок за
2
произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ, която от двете дати е по-ранна. Тоест давността за
процесното вземане е започнала да тече от датата на настъпване на застрахователното
събитие – 28.10.2016г., но е спряла да тече на 08.06.2021г., когато застрахователят е получил
покана за заплащане на застрахователното обезщетение от СО /датата на предявяване на
претенцията/. Давността е започнала да тече отново след получаването от СО на 25.10.2021г.
на произнасянето на застрахователя по претенцията. До спиране на давността са изтекли 4
години, 8 месеца и 8 дни, след спирането до настъпване на давността остават още 4 месеца и
20 дни. Следователно към датата на подаване на исковата молба на 10.12.2021г., с оглед
спирането, погасителната давност за задълженията все още не е изтекла.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост.
От списъците на републиканските и общинските пътища, които се утвърждават от МС и са
публични, се установява, че процесния бул. „Владимир Вазов“ е част от общински път. А
според, ал. 5 на същия член собствеността на пътищата се разпростира върху всички
основни елементи по условията на чл. 5 ЗП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата имат следните основни елементи: 1. обхват на
пътя; 2. пътни съоръжения; 3. пътни принадлежности.
Според §1, т. 4 ДР на ЗП пътни принадлежности са:… предпазните огради,
направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите
технически средства за организация и регулиране на движението.
В случая повреденото съоръжение– предпазна ограда/мантинела, представлява пътна
принадлежност към общински път и е собственост на С.О.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
215,06 лв. /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане,
като в случая същия претендира сумата от 106 лв., която му се следва.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на ищецът се дължат разноски , както следва: ДТ – 50 лв.;
Депозит АТЕ – 280 лв., юристконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 25, ал.
1 НЗПП поради ниската фактическа и правна сложност в минимален размер от 100 лв. или
общо 430 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И“ АД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... ДА
3
ЗАПЛАТИ на С.О с БУЛСТАТ: .... с адрес: ул. „...... от Й.ка Фандъкова – кмет ,както следва:
-на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата 106 лв. /сто и шест лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети на предпазна ограда/мантинела от
пътнотранспортно произшествие на 28.10.2016г. в гр. София, на бул. “Владимир Вазов“, на
отсечка мост „Чавдар“, по вина на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № С 1617 ХХ,
чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в
„Л.И“ АД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 430 лв.
/четиристотин и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4