Р Е Ш Е Н И Е
№ 260891 16.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16963 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.87, ал.2 ЗЗД.
В исковата молба от Л.И.К. против „ТЕА ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД се твърди, че на *** ищцата сключила с ответното дружество договор за строителство, с който му възложила извършване на следните дейности – изграждане до степен груб строеж – бетонни плоча, колони, шайби, стени тухлени, покрив, входна врата на обект – жилищна сграда, състояща се от дневна с кухненски бокс, спалня, вход, тераса, по одобрен инвестиционен проект на недвижим имот – находящ се в гр.***, представляващ УПИ ***, кв.***, по плана на ЦГЧ, с адрес ул. „***“ № **. Следвало е да се извърши преустройство на къща, изразяващо се в конкретни СМР, като строителят направил оферта/предложение и изчислил, че СМР възлизат на сумата от 32 000 лв. Ищцата приела офертата, бил подписан договор, а на дата *** ищцата превела на ответното дружество сумата от 16 000 лв., като аванс съгласно чл.24 от договора. За превода получила разписка от управителя на дружеството. Твърди се, че ответното дружество изобщо не започнало работа по СМР, не извършило абсолютно нищо от поетите задължения. След получаване на аванса дружеството следвало поне да извърши събаряне, извозване, копаене, кофраж, арматура, но нищо от това не било извършено. Ищцата започнала да напомня за поетите ангажименти в писмена и устна форма на строителя, но действия не последвали, поради което на *** – 4 месеца по-късно страните подписали протокол, в който ответното дружество признало, че отказва да изпълни поетото задължение в договора за строителство със срок на изпълнение 90 дни от датата на подписване на договора. На същата дата документацията била върната на ищцата, като представител на ответника признал, че нито е започнато строителството, нито е върнат авансът от 16 000 лв. Твърди се, че е налице отказ от изпълнение на договора от страна на строителя и признание относно факта на пълно неизпълнение. В случай, че се приеме, че договорът не е прекратен поради отказ на строителя, то се заявява, че ищцата счита договора за развален по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД, доколкото поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредитора. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 16 000 лв., на отпаднало основание – развален договор за строителство от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски, както и тези по ч.гр.дело № 14978/2019г. на ПРС, по което било допуснато обезпечение на бъдещ иск.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от „ТЕА ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за строителство от ***, сключен между Л.И.К. и „Теа Вижън Груп“ ЕООД, с предмет – изграждане до степен груб строеж – бетонни: плоча, колони, шайби, стени тухлени, покрив, входна врата на следния обект: жилищна сграда, състояща се от дневна с кухненски бокс, спалня, вход, тераса – по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес: гр.***, представляващ ***-***в кв.*** /*** стар/ по плана на ***градска част на гр.***, както и предложение – оферта за преустройство на къща на ул. „***“ № **, на стойност 32 000 лв.
Според протокол от ***, подписан от възложителя Л.К., а за изпълнителя – от П. В. М. – законен представител на дружеството – ответник, взетата по договор за строителство документация е върната, а **** е потвърдил, че отказва да изпълни поетото по договор за строителство, сключен на ***, със срок за изпълнение 90 работни дни, строителство.
Представена е разписка за получена сума в размер на 16 000 лв. от дата *** от П. М. – законен представител на ответното дружество, с основание – изграждане до груб строеж, платена от възложителя Л.К..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.М. Д., *** на ищцата, която разяснява, че фирмата „Теа Вижън Груп“ ЕООД била избрана от нейната майка чрез интернет платформа „Майстор плюс“, където работили само добри и препоръчани фирми, с цел предприемане на строителство в двора на ул. „***“ № ** в гр.***, чрез преустройство, разширение на къща. Трябвало да се събори съществуващата малка сграда, да се направят основи, да се вият колони, подпори, да се изградят стени, покрив, до степен груб строеж. Договор между страните бил сключен на ***. Дружеството били категорични, че без авансово плащане нямало да почнат работа, поради което им бил даден аванс от 16 000 лв. Преди подписване на договора от дружеството направили оглед, дали своята ценова оферта. Работата трябвало да стартира в рамките на няколко дни след подписване на договора, но от дружеството така и не се появили. Сроковете непрекъснато се променяли по телефона. Майката на свидетелката ги подканяла, но те все имали някаква причина, докато един ден станало ясно, че парите вече ги нямало и нямало как да стартират работата. В началото на *** вече било кристално ясно, че ищцата няма да получи услугата. Дори техническият ръководител на обекта казал, че е ясно, че дружеството няма да си свърши работата и помогнал на ищцата да намери друга група, която да направи основите. Ищцата ангажирала други строители, за да завършат обекта, тъй като наближавала зимата и имала желание да се приключи строителството на обекта. Тя била възрастна жена, която трудно изкачвала стълби, имала желание да се нанесе бързо, тъй като обектът бил равен, на двора. Сумата от 16 000 лв., която дала, лишила ищцата от възможността да приключи бързо със строителството, тъй като била затруднена финансово и не можела да се разплаща. Разговорите с ответното дружество били водени с П.М. и В. С.. Свидетелката присъствала на някои от разговорите.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения договор за строителство с предмет – изграждане до степен груб строеж на следния обект: жилищна сграда, състояща се от дневна с кухненски бокс, спалня, вход, тераса – по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес: гр.***, представляващ ***-*** в кв.*** /*** стар/ по плана на *** градска част на гр.***. Според договореното по чл.1, ал.2 строителят се задължава да извърши строителните и монтажни работи, които са предвидени в утвърдената техническа документация, а възложителят се задължава да създаде на строителя необходимите условия за изпълнение на строителството съгласно договора и изискванията за нормативните актове, както и да му заплати извършената работа и вложените материали по цени, при условията и сроковете, уговорени в този договор. Според чл.24, ал.1 цената на строителството е 32 000 лв., като при подписване на договора е предвидено заплащане на сумата от 16 000 лв., а сумата до пълния й размер е предвидена да се заплати на втори, трети и четвърти етап – при изливане на бетон и декофраж; започване на зидария, монтаж на ПВЦ дограма; покрив ел.инсталация, ВиК инсталация. По делото не се спори, установява се и от представените по делото писмени доказателства – разписка за получена сума от **, че задължението за авансово плащане на сумата от 16 000 лв. е изпълнено. По делото не се спори, установява се и от представения протокол от дата ***, че дружеството – ответник не е започнало строителство в процесния обект. Договореният срок за изпълнение е бил 90 дни от датата на сключване на договора, но същият не е спазен.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален, а втората – без предоставяне на срок за изпълнение, във визираните в ал.2 хипотези – ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства – двустранно подписания протокол от ***, според който дружеството – ответник отказва да изпълни поетото задължение по договор за строителство от ***, както и от събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като обективно дадени, се установява безспорно, че са налице предпоставките за разваляне на договора. Правото на възложителя да развали договора е предвидено и в чл.31, ал.4 от договора, според който ако стане явно, че строителят ще просрочи предаването на отделен етап или на обекта като цяло с повече от 20 работни дни или няма да извърши строителните и монтажни работи по уговорения начин и с нужното качество, възложителят може да развали договора. Св.Д. е категорична, че в началото на *** е било ясно, че ищцата няма да получи услугата по договора, за което между майка й и П. М. – *** на дружеството – изпълнител били провеждани както телефонни разговори, така и среща, на която П. М. заявила, че получените като аванс средства по договора да похарчени.
В срока по чл.131 ГПК по делото писмен отговор на ответното дружество не е постъпил, като и в съдебно заседание ответното дружество не е навело възражения по основателността на иска, съответно не са представени доказателства в рамките на предоставения срок той да е предприел действия по изпълнение на договора. Поради това съдът намира, че следва да се приеме, че са настъпили последиците от разваляне на договора, поради което и искът за реституция на даденото по договора, е основателен.
При този изход на делото
и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 1602.20 лв., от които 920
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 642.20 лв. внесена държавна такса, 40
лв. държавна такса в обезпечителното производство, по представения списък по
чл.80 ГПК.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕА ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Никола
Вапцаров“ № 98, ет.3, ап.41, със *** П. В. М. да заплати на Л.И.К., ЕГН **********
*** сумата от 16 000 лв. /шестнадесет
хиляди лева/ главница, представляваща платена на отпаднало основание сума по
договор за строителство от ***, който договор е развален, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТЕА ВИЖЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 98, ет.3, ап.41, със *** П. В.М. да заплати на Л.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 1602.20 лв. /хиляда шестстотин и два лева и 20 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.