М О Т И В
И
от
26.07.2016 г. към Присъда № 209 от 25.07.2016 г.,
постановена
по НОХД № 3933/2016 г. ПРС, ІII н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против К.К.П., с ЕГН: ********** за това, че: на 03.10.2015 г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал наркотично вещество - високорисково наркотично вещество,
както следва:
- марихуана – с общо
нето тегло 0,702 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) 4,5 тегловни процента на стойност 2,81 лева и
- МДМА (3,4
метилендиоксиметамфетамин), с общо нето тегло 0,743 грама, със съдържание на
МДМА 49,8 процента на стойност 18,57 лева, всичко на обща стойност 21,38 лева,
като стойността е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия П. обвинение, като предлага на
същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в законоустановения
минимум, което да бъде намалено с една трета, съгласно правилата на чл. 58а НК,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият, К.К.П., се признава за виновен, както и фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума моли деянието, в което е
обвинен да бъде преквалифицирано като такова, представляващо маловажен случай,
за което да му бъде наложено административно наказание глоба.
От своя страна защитницикът,
адв. М.Б., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено излага
съображения за наличие на основание деянието да бъде преквалифицирано като
такова, представляващо маложажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК. В
тази връзка се моли подзащитният ѝ да бъде оправдан по така повдигнатото
му обвинение по чл. 354а, ал. 3 НК като бъде признат за виновен в това да е
извърпшил деяние по чл. 354а, ал. 5 НК, след което да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание “глоба”.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.К.П. е роден на *** ***, ..., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като ... в „...”
ООД – П., с ЕГН **********.
Подс. К.К.П.
***. Същият пушел трева (марихуана) и от време на време ползвал друг вид
наркотични вещества, които приемал под формата на таблетки. Две – три седмици
преди инкриминираната дата – 03.10.2015 г. подсъдимият си бил закупил от
непознат за него човек в гр. София синтетичен наркотик – 5 бр. сини таблетки,
съдържащи 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA). Подсъдимият бил употребил две
от тях, а другите три на брой сини, кръгли таблетки, с лого „15” от едната
страна, към 03.10.2015 г. съхранявал в жълта кутийка от шоколадово яйце в
колата си – лек автомобил марка „БМВ”, модел „520 И”, с ДК№ .... В кутийката,
трите таблетки били смесени с марихуана. В автомобила си, подсъдимият
съхранявал още и пликче с марихуана (същото се намирало в страничната жабка на
предна лява врата), както и празни найлонови пликчета, гриндeр и електронна везна.
Последната ползвал за собствени цели, т.е. замервал закупуваното от него
количество марихуана, тъй като се съмнявал да не го измамят в грамажа при
закупуването й.
Вечерта
(след 20:00 часа) на 02.10.2015 г. подсъдимият взел свои приятели от с.
Огняново, обл. Пазарджик – свидетелите Й.Ц. и Г.Н. и отишли в гр. Пазарджик.
Там подс. П. се срещнал със своя колега – свид. А.Н.. Последният го помолил да
отидат до гр. Пловдив и да вземат приятелката на негов приятел – свид. К.М.К..
След 22:00 часа на 02.10.2015 г. подсъдимите и тримата свидетели, дошли гр.
Пловдив, като подсъдимият управлявал собствения си автомобил. Свид. К. била на
работа до 23:30 часа. подсъдимият и спътниците му я изчакали, след което я
взели, отишли до дома й, за да си вземе багаж и тръгнали за гр. Пазарджик.
Преди да излязат от гр. Пловдив, подс. П. спрял автомобила си на паркинг срещу
денонощен магазин „Камела” в кв. Кючук Париж (ул.”Стефан Стамболов” срещу № 50
в гр. Пловдив), тъй като свид. Н. искал да си купи цигари.
По същото
време свидетелите – С.В. и Т.М. – ... при Първо РУ на МВР – Пловдив били на
работа като автопатрул. Свидетелите забелязали автомобила на подсъдимия и тъй
като автомобилът с лицата в него им се сторил съмнителен, решили да извършат
проверка на същия.
На
03.10.2015 г. след 00:05 часа свидетелите В. и М. при извършваната от тях
проверка установили собствеността на автомобила, самоличността на водача – подс.
К.П. и на пътниците в автомобила. Полицейските служители попитали подс. П. дали
има в себе си забранени от закона вещества, при което подсъдимият отговорил, че
притежава такива, като посочил и местоположението им – в страничната жабка на
предна лява врата се намирало пликче със суха, зелена на цвят растителна маса (установена
в последствие като марихуана), а на задната седалка – в пластмасова кутийка от
шоколадово яйце имало също суха, зелена на цвят растителна маса (марихуана) и 3
бр. таблетки (синтетичен наркотик). Подсъдимият посочил още и намиращата се
автомобила електронна везна, метална кутийка и празни найлонови пликчета, като
за вещите и наркотичните вещества заявил, че са негови, за лична употреба.
Предвид
гореустановените обстоятелства е било образувано Досъдебно производство, като с
Постановление от 03.10.2015 г., К.К.П. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 НК.
От
заключението на извършена в хода на разследването химическата експертиза (л. 27)
е видно, че сухата, зелена на цвят, растителна
маса – намерена у подсъдимия и обект на експертизата, представлява
марихуана с общо нето тегло 0,702 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,5 тегловни %.
От
заключението на извършената физикохимичната експертиза (л. 33) е видно, че в
представените за анализ три на брой сини, кръгли таблетки, с лого „15” от
едната страна, намерени в автомобила на подсъдимия са с общо нето тегло 0,743
грама (средно нето тегло на една таблетка е 0,248 грама) се доказва наличие на
3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA), като определеното съдържание на МДМА в
обекта е 49,8 %.
Съобразно
ПМС № 23/98 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на инкриминираните количества е установена както
следва: марихуана, с общо нето тегло 0,702 грама, със съдържание на ТХК – 4,5
тегловни % е 2,81 лева и на 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с общо нето
тегло 0,743 грама, със съдържание на МДМА е 49,8 % е 18,57 лева, или общо 21,38
лева.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства, в това
число и от обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното
производство, в които същият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния
акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели – Й.С.Ц.,
Г.С.Н., С.В. В., Т. К. М., А.Б. Н. и К.М.К., които по еднопосочен начин
потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, както и заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит
в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Спорът в конкретния
случай касае единствено наличието на предпоставки за квалифицирането на
процесния случай като “маловажен”, с оглед освобождаването на подс. П. от наказателна отговорност
и санкционирането му с административно наказание по реда на чл. 78а НК. В тази връзка
се очертава и противоречието в позициите на държавното обвинение, от една
страна и защитата и подсъдимия П. – от друга.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият
състав намира, че от доказателствата по делото, които подкрепят направените
признания, безспорно се доказва извършеното от страна на подсъдимия К.К.П. престъпление, а именно това,
че: на 03.10.2015 г.
в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал наркотично вещество -
високорисково наркотично вещество, както следва:
- марихуана – с общо
нето тегло 0,702 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) 4,5 тегловни процента на стойност 2,81 лева и
- МДМА (3,4
метилендиоксиметамфетамин), с общо нето тегло 0,743 грама, със съдържание на
МДМА 49,8 процента на стойност 18,57 лева, всичко на обща стойност 21,38 лева,
като стойността е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
От обективна страна:
От събраните по делото
доказателства (свидетелски показания, обяснения и Протокол за оглед на
местопроизшествие) се установява по несъмнен и катогоричен начин, че на
посочените по горе дата и място обв. П. е държал високорискови наркотични
вещества – марихуана, както и МДМА (3,4 метилендиоксиметамфетамин), без да притежава надлежно разрешение за това.
От заключението на
извършена в хода на разследването химическата експертиза (л. 27) е видно, че
сухата, зелена на цвят, растителна маса
– намерена у подсъдимия и обект на експертизата, представлява марихуана с общо
нето тегло 0,702 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,5 тегловни %. Марихуаната (коноп, канабис) е включена в Приложение № 1
към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНВП, като растение с висока степен на риск, забранено за
приложение, т. е. представлява високорисково наркотично вещество.
От заключението на
извършената физикохимичната експертиза (л. 33) е видно, че в представените за
анализ три на брой сини, кръгли таблетки, с лого „15” от едната страна,
намерени в автомобила на подсъдимия са с общо нето тегло 0,743 грама (средно
нето тегло на една таблетка е 0,248 грама) се доказва наличие на 3,4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), като определеното съдържание на МДМА в обекта
е 49,8 %. 3,4 метилендиоксиметамфетаминът (MDMA) е поставен под контрол
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКВНП/ - Списък І
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, т. е. представлява високорисково наркотично вещество.
Стойността на държаните
наркотични вещества е както следва: марихуана, с общо нето тегло 0,702 грама, със
съдържание на ТХК – 4,5 тегловни % е 2,81 лева и на 3,4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с общо нето тегло 0,743 грама, със съдържание
на МДМА е 49,8 % е 18,57 лева, или общо 21,38 лева, определена съгласно
Постановление 23/29.01.1998
г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
От субективна страна
подс. К.К.П. е действал с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че държи
високорисково наркотично вещество – марихуана и МДМА (3,4 метилендиоксиметамфетамин), без да
притежава разрешително за това, но въпреки това пряко е целял и е искал именно
това.
По въпроса за квалифицирането
на деянието като „маловажен случай“:
Съгласно
чл. 93, т. 9 НК, деянието представлява
„маловажен случай”, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради
липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Съгласно
константната съдебна практика преценката се прави за всеки конкретен случай
въз основа на фактите, отнасящи се до начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства от значение за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното.
Според
настоящия съдебен състав в случая деянието не би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“, тъй като конкретното престъпление не се явява с по-ниска стенен на
обществена опасност, спрямо обикновените случаи на престъпление от същия вид. В действителност в случая би могло да се обоснове
извод за занижена общесвена опасност на дееца, която произтича от чистото му съдебно
минало, направените самопризнания и съдействие в хода на
разследването, както и за една занижена степен на
обществена опасност на деянието, предвид това, че в случая се касае за неголямо количество и
стойност на държания наркотик. Значението на горепосочените обстоятелства,
обаче, не следва да се преувеличава, тъй като все пак се касае за два вида
високорискови наркотични вещества, с високо съдържание на активен компонент в
тях, чието количество не е пренебрежимо малко. Последното, на фона на безспорно
установените факти, че в автомобила, управляван от подсъдимия П., са били
открити и един брой везна, както и 24 броя найлонови пликчета (за чието наличие
подсъдимият не изтъкна логична причина), мотивират настоящия съдебен състав да
не възприеме доводите на защитата за квалифициране на случая като „маловажен“. Макар
наличието на посочените вещи да не обосновава категоричен извод за
разпространение на наркотични вещества, за настоящия съдебен състав същото е една
убедителна индиция в тази насока, което на още по-силно основание, наред с
гореизложеното, мотивира съда да не приеме, че се касае за „маловажен случай“.
По изложените съображения съдът не възприе тезата на
защитата, че процесното деяние изпълва признаците на чл. 354а, ал. 5 НК, като
прие за доказано, че подс. К.К.П. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т.1 НК, поради което
го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за вида
и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура на чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 54,
вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част
на НК, след което намали определеното наказание с 1/3.
Разпоредбата на чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години,
както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия П. престъпление,
като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както с обстоятелствата по
чл. 54 НК, Съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година (12 месеца), като на основание чл.
373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното наказание следва
да бъде намален с една трета (четири месеца), като на подсъдимия бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА. Отделно от това съдът
наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, като определи същото да бъде
в размер на 2000 ЛЕВА, който размер съдът не намали с 1/3, предвид изричната
разпоредба на чл. 58а, ал. 5 НК в този смисъл.
При
определяне на размера на така наложеното наказание съдът отчете наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и липсата на
криминални прояви, които характеризират подсъдимия като личност с ниска степен
на обществена опасност. Отделно от това съдът отчете и трудовата му
ангажираност, изначално направеното самопризнание, с което е съдействал за
срочното приключване на наказателното производство, както и малкото количество
и ниската стойност на инкриминираните наркотични вещества. Ето защо и въпреки
че посочените обстоятелства не обосновават квалифицирането на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, съдът намери, че същите
следва да се отчетат при определяне на наказанието и тъй като от друга страна съдът
не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, определи наказание в законовия
минимум както по отношение на наказанието лишаване от свобода, така и по
отношение на глобата.
По
въпрос за приложението на чл. 66 НК:
Съдът
приема, че в конкретния случай спрямо подсъдимия П. са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, като за
постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е наложително реално
изтърпяване на така наложеното наказание.
Съдът намира
че поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, ето
защо изтърпяването на така определеното наказание от осем месеца лишаване от
свобода съдът отложи с изпитателен срок от три години. Този срок ще способства
да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане
и да препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.
Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
По въпроса за
веществените доказателства:
Съдът постанови приобщените
по делото веществени доказателства, а именно: остатък от наркотичното вещество,
неизразходвано при експертизата - 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA), със
съдържание на МДМА 49,8 %), предадено, съгласно чл. 91 от ЗКНВП в Централно
митническо управление (писмо, л. 61), 1 бр. електронна везна, 1 бр. гриндер,
сив на цвят с изображение в червен цвят на предния капак и 24 бр. найлонови
пликчета - находящи се на съхранение при домакин в Първо РУ на МВР – Пловдив,
на основание чл. 354а, ал. 6 НК, да
се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат.
По
въпроса за разноските:
По делото
са направени разноски в размер на 223.95 лева за изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи (химическа и физикохимична), които на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест подсъдимия К.К.П.. Ето защо с
постановената присъда същият бе осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр.
Пловдив посочената сума.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК