Определение по дело №303/2021 на Софийски окръжен съд

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   гр. София, 10.05.2021 г.

 

 СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                  ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

 като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 303/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 122 ГПК.

 С определение от 23.03.2021 г. по гр. д. № 16135/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, е прекратено производството по дело и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Ботевград.

С определение № 262026 от 23.04.2021 г. Районен съд - гр. Ботевград е прекратил образуваното дело, като е повдигнал препирня за подсъдност на делото пред Софийски окръжен съд.

 Софийски окръжен съд, като прецени, че съобразно нормата на чл. 122, изр. 2 ГПК е компетентен да се произнесе по спора за подсъдност, и съобрази данните по делото, прие следното.

По силата на чл. 62, ал. 6, т. 3, б. „а“ от Закона за кредитните институции един от носителите на правото да иска разкриване на банкова тайна е   директорът на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и в хипотезата, ако тя е непълна или недостоверна.

Със заповед от 17.08.2020 г. е възложено извършването на ревизия на „Г.Г. Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** относно установяване на задължения за определен период за корпоративен данък.

Нормата на чл. 156 ДОПК посочва кой е местно компетентният съд да се произнесе по жалба срещу ревизионен акт - съдът, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.

Въззивният съд не споделя мотивите на РС – гр. Ботевград, че образуваното производство има характера на охранително. 

На първо място,  охранителните производства като част от т. нар. „безспорна съдебна администрация“ са проява на доброволна юрисдикция и предполагат правомерно развитие на гражданските правоотношения, като ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици. Същите не засягат правната сфера на друго лице. Постановеният акт няма репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение. Неговият ефект се изчерпва с оказваното на определено лице съдействие от съда без да бъде засягана правната сфера на друго лице. Затова и съдебният акт, с който се уважава молбата, не подлежи на обжалване - чл. 537, ал. 1 ГПК. В случай, че е възникнал спор, то това би било пречка за издаването на охранителния акт (чл. 536 ГПК). Ако охранителният акт вече е бил издаден, то законът предвижда защита на правата по исков ред - арг. от чл. 537, ал. 2 ГПК.

Искането за разкриване на банкова тайна засяга чужда правна сфера и това е сферата на лицето, по отношение на което се постановява разкриване на банковата тайна. С него не се съдейства за правомерно упражняване на граждански права, а за упражняване на държавновластнически правомощия.

Спорната съдебна администрация е възложена на съдилищата въз основа на материалните закони. Производствата са двустранни и състезателни, като постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански отношения по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата, без съдебният акт да се ползва със сила на пресъдено нещо. Същият е обжалваем, за да се гарантира защита на евентуално накърнени с него права.

Настоящото производство се развива едностранно и без участието на лицето, спрямо което се иска разкриване на банковата тайна по ЗКИ. Ето защо то не е носител на правото на жалба срещу постановения акт.

По тези съображения производството по разкриване на банкова тайна в случая не съставлява нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения и затова няма основание местната подсъдност да се определя по правилата на чл. 531, ал. 2 ГПК.

Искането за разкриване на банкова тайна, направено от директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представени доказателства, че проверяваното лице осуетява извършването на  ревизия, съставлява способ за събиране на доказателства в изпълнение на санкционните правомощия на данъчните органи по чл. 12 ДОПК. Затова и параграф 2 от ДР на ДОПК указва субсидиарното приложение на правилата на АПК и ГПК. При общото препращане към нормите на ГПК, уреждащи местната подсъдност, по изложените по-горе съображение трябва да се изключи тази по чл. 531, ал. 2 от ГПК и да се приложи правилото на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че местно компетентен да се произнесе по искането за разкриване на банкова тайна е Районен съд – гр. Ботевград.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд 

              

     О П Р Е Д Е Л И 

 

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и се произнесе по искане на директор на ТД на НАП – гр. С. за разкриване на банкова тайна за периода 14.10.2015 г. – 31.12.2019 г. по отношение на „Г. Г. Е.“ ЕООД, ЕИК: ………., е Районен съд– гр. Ботевград.

 Делото да се изпрати на Районен съд– гр. Ботевград.

 Препис от определението да се изпрати за сведение на Софийски районен съд, 156 състав.

 Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

                                                                    

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.