Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 20.04.2017                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На двадесет и първи март                           Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5322 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

            Ищецът Н.В.Й. твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 144 от 24.06.2016 г., сключен с ответника „Рематра” ЕООД бил назначен на длъжността „Международен шофьор на товарен автомобил". На 05.09.2016 г. около 2.20 ч. в Република Франция, град Париж, предградие Петна, настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 34 от 03.10.2016 г. на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ — град Стара Загора, на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука  възникнала при изпълнение на рутинни трудови дейности, докато управлявал поверения му товарен автомобил. След като бил навлязъл в тясна улица, намалил скоростта на движение, непознато лице се опитало да отвори дясната врата на кабината. Пострадалият станал и затворил вратата, но през същото време през лявата врата влязъл друг непознат мъж. Докато се борел с него, дясната врата отново се отворила. Непознатите мъже извлекли шофьора от кабината, повалили го на земята и му нанесли жесток побой. Твърди, че получил множество ритници, включително и в областта на главата, от общо осем мъже. Ищецът успял да избяга, като съобщил на френските компетентни власти за случая. Бил настанен за лечение във френско болнично заведение, в което прекарал 5 дни. В резултат на побоя получил множество травми по тялото и в областта на главата, изразяващи се в: контузия на главата с болезнен оток в лява тилна област, кръвонасядания на долните клепачи на двете очи и разкъсно-контузна рана под долния клепач на лявото око (лява скула), контузии на гръдния кош с кръвонасядания отпред двустранно, кръвонасядане и охлузване отзад вляво, счупване на 11-то ребро вляво в тръбната му част, охлузване в долната поясна област, счупване на страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и на 3-ти и 4-ти поясни прешлени вляво, оток с кръвонасядане и болезненост в долната част на лявата подбедрица, охлузване на дясната ръка. Ищецът изпаднал в силен шок от случилото се. Било около 2,20 часа през тъмната част на денонощието. Допълнително стресиращо му повлиял и фактът, че бил в чужда държава, където не разбирал и не говорел националния език. Изпитвал силни и нетърпими болки по цялото тяло, оплаквал се от световъртеж и нестихващо главоболие седмици наред. Получените фрактури върху прешлените на гръбначния стълб продължавали да затрудняват движенията на снагата му и до днес. Все още се намирал в непрекъснат болничен поради сериозността на травмата на гръбначния стълб. Съгласно медицинското заключение на съдебен лекар д-р Я. Колев прогнозният период за възстановяване от причините травми на гръдния кош бил месец или месец и половина. Сочи, че от искане за медицинско изследване с изх. №12867/10.09.2016 г. било видно, че е установена и травма на нервите и гръбначния мозък. Още преди нанесения побой ищецът страдал от локализирана (фокална) (парциална) идиопатична епилепсия и епилептични синдроми с тонично-клонични припадъци. Поради усложняващото се здравословно състояние и след проведено обстойно изследване от медик към Болничния медицински център в град Габрово епилепсията преминала в по-тежък вид, а именно посттравматична епилепсия - Тип Гранд Мал, характеризираща се с чести пристъпи. От амб. лист с №1095/20.06.2016 г. било видно, че получил три епилептични пристъпа за една седмица само през нощта по време на сън. Епилептичните пристъпи силно повлиявали на емоционалното му състояние. Загубил предишната си увереност и самочувствие. Започнал да изпитва силно чувство за малоценност. Не можел да спи спокойно. Страхувал се, че по време на сън може да получи силен припадък и да не се събуди повече. Вследствие на нанесения побой получил загрозяване на лицето и тялото. Било го срам да се прибере вкъщи в този вид. Допълнително тежко му повлиял фактът, че като млад мъж в разцвета на своите сили се наложило да разчита на помощ от своите близки за задоволяване на обикновените си физиологични нужди. Трудно му било да раздвижва тялото си и да излиза от дома си. Преживяното оставило трайна следа в съзнанието на ищеца, поради което емоционалното му и психично състояние и до днес оставало напрегнато. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Рематра” ЕООД, ЕИК *********, да му заплати  сумата 60000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 05.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 05.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и дължимия адвокатски хонорар за процесуално представителство.

            Ответникът „РЕМАТРА” ЕООД - гр. Стара Загора не оспорва следните факти: че ищецът по делото Н.В.Й. е работил на длъжност "Шофьор товарен автомобил (международни превози)" в „РЕМАТРА" ЕООД на основание Трудов договор №00000144/24.06.2016г. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №00000132/07.11.2016г. считано от 08.11.2016г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. С Разпореждане №149/12.10.2016г. изд. от НОИ - ТП Стара Загора претърпяната от ищеца злополука на 05.09.2016 г. била обявена за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Счита, че случаят не попадал в хипотезата на чл.200, ал.1 от КТ. На първо място счита, че е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, тъй като в настоящия случай бил налице евентуален умисъл, което се доказвало от следните факти: в деня на злополуката ищецът работил на обичайното си място - шофирал товарен автомобил, като бил нападнат с цел грабеж непосредствено преди да пристигне на разтоварен пункт. Единствено по негови обяснения пред органите на полицията в Париж се установявал механизмът на инцидента, претърпян от работника, а именно, че неизвестни лица са го издърпали от кабината на автомобила, като са влезли вътре по време на движение. Тук недоумение будели няколко факта:  защо не се е движил с товарния автомобил при заключена шофьорска кабина при изричен инструктаж за това; защо след като е възприел опасността от нападението, не е заключил вратите на автомобила, за да се предпази от влизането на трети лица вътре; защо не е сигнализирал на момента работодателя за инцидента. Счита, че виновното поведение на работника в хипотезата на евентуален умисъл било причина за настъпването на трудовата злополука и ответното дружество не носело имуществената отговорност, предвидена в чл.200 от КТ. Също така счита, че ищецът предвид обстановката в Европа досежно наличието на бежанци, които били потенциална опасност, за което всички шофьори били предупреждавани при всяко тръгване на курс, и изрично проведения инструктаж за безопасност, е бил достатъчно самонадеян и решил, че няма нужда да заключва шофьорската кабина. Ако съдът счете, че не е налице хипотезата на чл.201, ал.1 от КТ, моли да се приеме, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност - чл.201, ал.2 от КТ, т.е. съпричиняване. На работниците и служителите в дружеството бил провеждан необходимият инструктаж. Всички шофьори международни превози, предвид усложнената обстановка с бежанци в Европа, били инструктирани при движение на товарния автомобил, който управляват, да е със заключени врати на шофьорската кабина. Инструктирани били да шофират по точно определения и предварително зададен маршрут, да не се отклоняват от него и да не спират на места, които могат да застрашат както техния живот и здраве, така и целостта на товара. За установените почивки същите следвало да спират само на определени за това ТИР паркинги или бензиностанции. Всички шофьори били снабдени със служебни мобилни телефони и при всяка опасност или инцидент били длъжни да сигнализират за това работодателя. Сочи, че в настоящия случай, ищецът, видно от неговите лични показания пред полицейските органи в Париж, явно не бил изпълнил инструкцията да се движи със заключени врати на шофьорската кабина. Счита, че със собственото си поведение ищецът допринесъл за настъпването на инцидента, както и че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен. След настъпване на инцидента работникът не се бил свързал с работодателя си и да го уведоми, за да може същият да предприеме адекватни мерки за защитата му, изпращайки представител на дружеството на място. За инцидента работодателят разбрал, когато диспечерът, който следял движението на товарните автомобили, забелязал, че автомобилът, управляван от ищеца, не се движи и не е стигнал местоназначението си. След като не успял да се свърже с шофьора, диспечерът се свързал с управителя на дружеството - работодател и по негово нареждане на мястото, на което се намирал товарният автомобил, бил изпратен друг работник на дружеството. Там той видял паркирания товарен автомобил и полицейски служители, които го охранявали. От тях разбрал за инцидента и предал на работодателите си. След проверка в болничните заведения установили, че ищецът е бил прегледан в спешен кабинет в една от болниците, след което бил освободен и посетил полицейски участък, за да даде показания. При пристигането в Париж на представители на ръководството на работодателя ищецът бил откаран в хотел, където пренощувал, а на следващия ден — 06.09.2016г. сам прибрал камиона в Белгия. Сочи, че на 07.09.2016г. ищецът отпътувал с личен транспорт към България. На 10.09.2016г. ищецът правил допълнителни прегледи в България, като му бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 10.09.2016-18.09.2016г., впоследствие имало продължаване на болничните с още два болнични листа - за периода 19-28.09.2016г. и 29.09-18.10.2016г. Първите два болнични листа първоначално били изпратени по пощата, но след това ищецът си ги изискал обратно, тъй като на същите не била отразена трудова злополука. Трите оригинала на болнични листове впоследствие били депозирани на адреса на управление на дружеството на 05.10.2016г. На 07.11.2016г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която молба била уважена от работодателя и трудовият договор - прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В този смисъл не отговаряли твърденията в исковата молба, че работодателят се бил отнесъл крайно некоректно към ищеца. При внимателен прочит на документите било видно, че при прегледа на ищеца в спешния кабинет в Париж не били установени твърдените от същия травми. Лицето не е било настанено в болнично заведение, както се твърдяло в исковата молба. Ищецът сам закарал товарния автомобил до Белгия и се прибрал с личен транспорт до България. Едва 5 дни след инцидента, и то вече в България, след извършени прегледи били установени твърдените травми, като се твърдяло, че те са в причинно-следствена връзка с настъпилия на 05.09.2016г. инцидент. Ответникът твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между злополуката и твърдените неимуществени вреди, още повече че в исковата молба не ставало ясно за какво точно било търсеното обезщетение. Оспорва също, че злополуката била задълбочила заболяване на ищеца, което той твърдял, че имал преди постъпване на работа. В случай че се приеме, че работодателят носи отговорност за настъпилата злополука, то моли съда да приеме, че работникът е проявил груба небрежност и да намали отговорността на работодателя. Моли съда да му присъди направените разноски по делото.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

            По делото не се спори, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността “ Шофьор на товарен автомобил над 12 тона международен транспорт”, което се установява и от представения по делото трудов договор № 144/24.06.2016 г. Със заповед № 132/07.11.2016 г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

По делото е представена декларация за трудова злополука от 05.10.2016 г. от работодателя, в която е отразено, че на 05.09.2016 г. в 2,15 ч. във Франция, град Париж, предградие Петна, ул. Карно, при управление на товарен автомобил, в движение водачът е свален от автомобила и му е нанесен побой от неустановени лица, в резултат на което е получил счупване на гръбначен прешлен и ребро. С Разпореждане № 149 от 12.10.2016 г. на НОИ - ТП Стара Загора злополуката е призната за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.    

От показанията на разпитания по делото  свидетел  С. В.Й. се установява, че при завръщането си в страната след злополуката ищецът не можел да си сгъва тялото и изпитвал силни болки. Същият бил на легло, като ставането и лягането били изключително затруднени. Болките продължили няколко дни, като след това имал чести припадъци - през ден, а  преди злополуката тези припадъци били много по-редки. Бил много отчаян и мислел, че ще умре. Изминал около месец, докато ищецът започне да се движи самостоятелно. В момента ищецът работел като шофьор. Свидетелят Т.Г.П. сочи, че няколко дни след злополуката ищецът бил на легло, усещал силни болки в гърдите и главата. Придвижването му без чужда помощ било трудно, тъй като не можел да стане от леглото. Ищецът бил много силно притеснен, тъй като започнал да получава чести припадъци - през два три дни. Според свидетеля изминали  два - три месеца, докато ищецът започне да се движи сам.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесната злополука ищецът е получил: контузия на главата - оток в лява тилна област, кръвонасядания на клепачите на двете очи, разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око; контузия на гръдния кош - кръвонасядания на гръдния кош двустранно по предната му повърхност, охлузване и кръвонасядане по задната му повърхност вляво, счупване на 11 - то ребро вляво; контузия на поясната област - охлузване в поясната област, счупване на страничните израстъци на 1 поясен прешлен вдясно и 3-ти поясен прешлен вляво, пукване левия страничен израстък на 4-ти поясен прешлен вляво; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване на дясната ръка; обостряне на посттравматична епилепсия с град мал припадъци. Контузията на главата - оток в лява тилна област, кръвонасядания на клепачите на двете очи, разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око, е причинила страдание. Контузията на гръдния кош - кръвонасядания на гръдния кош двустранно по предната му повърхност, охлузване и кръвонасядане по задната му повърхност в ляво, счупване на 11 - то ребро вляво, е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на поясната област - охлузване в поясната област, счупване на страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и 3-ти поясен прешлен вляво, пукване левия страничен израстък на 4-ти поясен прешлен вляво,  е причинила трайно затрудняване на движенията на снагата. Отокът и кръвонасядането на лявата подбедрица и охлузването на дясната ръка са причинили болка. Възстановителният период при правилно протичане на оздравителния процес на счупването на страничните израстъци на поясните прешлени е около 2-3 месеца. Възстановителният период при правилно протичане на оздравителния процес на останалите травматични увреждания е около 30 дни. Счупването и фисурата на напречните израстъци на описаните поясни прешлени е довела до трайно затруднение на движенията на снагата. Според вещото лице ищецът е изпитвал болки и страдание непосредствено след злополуката и през възстановителния период на травматичните увреждания. Описаните травматични увреждания позволяват активни движения през възстановителния период. Съществуват данни за обостряне на съществуваща Епилепсия - постравматична тип Гранд мал със съобщени от пострадалия нови Епи припадъци тип Гранд мал (3 за една седмица) само през нощта по време на сън. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

От доказателства по делото съдът приема за установено, че на 30.05.2014 г. при изпълнение на трудовата си функция в ответното дружество ответникът е претърпял внезапно травматично увреждане на здравето – оток в лява тилна област, кръвонасядания на клепачите на двете очи, разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око; контузия на гръдния кош - кръвонасядания на гръдния кош двустранно по предната му повърхност, охлузване и кръвонасядане по задната му повърхност вляво, счупване на 11 - то ребро вляво; контузия на поясната област - охлузване в поясната област, счупване на страничните израстъци на 1-ви поясен прешлен вдясно и 3-ти поясен прешлен вляво, пукване левия страничен израстък на 4-ти поясен прешлен вляво; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване на дясната ръка; обостряне на посттравматична епилепсия с град мал припадъци. В резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от представените по делото болнични листове. Поради това съдът приема за установено наличието на трудова злополука по смисъла на 200, ал.1 от КТ, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.

При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС № 4/1968 г. следва да се отчетат следните обстоятелства: при процесната трудова злополука на ищеца са причинени множество телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и трайно затруднение на движенията на снагата, същият е претърпял болки и страдания, както при увреждането, така и във възстановителния период; оздравителният процес има сравнително неголяма продължителност /2-3 месеца за счупването на страничните израстъци на поясните прешлени и 30 дни за останалите увреждания /, уврежданията нямат трайни последици за здравето на ищеца и към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване. Предвид посочените по-горе  обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 20000 лв.

Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.201, ал.1 КТ, предвиждаща изключване отговорността на работодателя за трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. От събраните по делото доказателства обаче не може да бъде формиран извод за субективно отношение на ищеца към резултата, при което същият да е искал или допускал настъпването на увреждането. С оглед на това съдът счита, че липсва основание за пълно изключване отговорността на работодателя по чл.200 КТ.    

Ответникът е направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това че с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено в съдебната практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в този смисъл са решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК, решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК и др./.

 В разглеждания случай от представената по делото служебна бележка № 144/29.06.2016 г. е видно, че ищецът е преминал първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Представени са Програма за провеждане на инструктаж на работното място на водачи на МПС от 01.04.2012 г. на управителя на ответното дружество и Инструктаж на работното място преди отпътуване /ежедневна инструкция/ за безопасна работа на водач на МПС от 04.01.2014 г. на управителя на ответното дружество. В посочената инструкция е уредено задължение на водача на МПС движението на товарната композиция да се извършва само при заключени врати и товарни помещения /т.6 от инструкцията/. По делото е представена и Инструкция за безопасна работа на водачи на МПС по въпросите на безопасността от 04.01.2014 г. , в т.ІІ.5 от която е установена забрана за движение с отворени и/или отключени врати на влекача или товарното ПС. От показанията на свидетелката Л.П.П. се установява, че при отпътуване от базата на ответното дружество, на шофьорите на камионите задължително се извършва инструктаж, като те биват предупреждавани изрично да заключват товарните помещения на композициите, както и кабината на товарния автомобил. Свидетелят В.К.Ф. сочи, че при тръгване на път управителят предупреждава водачите по време на движение, особено във Франция, и двете врати на кабината да бъдат задължително заключени. Видно от представените по делото обяснения от ищеца /л.74-75/, както и показанията му пред френската полиция, по време движението на товарния автомобил вратите на кабината не са били заключени, което е дало възможност на неизвестни лица да проникнат в нея и да предизвикат процесните телесни увреждания на ищеца.   

При тези обстоятелства, след като е бил запознат с основните правила за безопасност, ищецът е бил длъжен да предвиди последиците от неспазване на тези правила, които би спазил и най-небрежният водач на товарен автомобил.  В конкретния случай незаключването на вратите по време на движение, представлява нарушение на основно правило за безопасност и е проявление на груба небрежност. Незаключвайки вратите на кабината на управлявания от него товарен автомобил, ищецът сам се е поставил в условия на повишена опасност да бъде нападнат от лица, които биха могли да проникнат през отключените врати при ниска скорост на движение. С оглед на това съдът намира, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да се приеме, че е налице 50 % съпричиняване на вредите /вж. решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 387/2010 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК и решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013 г., ІV г.о., ГК по чл.290 ГПК/.

По тези съображения съдът намира, че ответникът отговаря за половината от причинените неимуществени вреди, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 05.09.2016 г. до окончателното й заплащане. В останалата част до претендирания размер 60000 лв. искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 416,67 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Минималният размер на възнаграждението, определен съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 2330 лева. Възнаграждението за адвокат, заплатено от ищеца, е в размер на 4000 лева и е прекомерно съобразно фактическата и правната сложност на делото. Проведени са само две о.с.з., като процесуланият представител на ищеца е присъствал на едно от тях, и доказването се свежда до назначаване на експертиза и разпит на свидетели. Единствените действия на адвоката на ищеца, надхвърлящи рамките на минимално необходимата активност за доказване на претенцията, са  исканията му за допускане на обезпечение на иска и неговата замяна. С оглед на това съдът счита, че възнаграждението на адвоката на ищеца следва да бъде намалено до размера на 2500 лв., което съответства на действителната сложност на производството. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 2200 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, държавна такса в размер на 400 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 33,34 лв., съобразно уважената част от иска.

 Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК *********, представлявано от Петер Флорент М Рейндерс, да заплати на Н.В.Й. *** сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 05.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 416,67 лева, представляваща разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Й. ***  против „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК *********, представлявано от Петер Флорент М Рейндерс,  иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука на 05.09.2016 г. в останалата част до претендирания размер 60000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА Н.В.Й. *** да заплати на „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК *********, представлявано от Петер Флорент М Рейндерс, сумата 2200 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „РЕМАТРА” ЕООД, гр.Стара Загора, ул. Г. С. Раковски 15, ап.2, ЕИК *********, представлявано от Петер Флорент М Рейндерс, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 400 лева, представляваща държавна такса и сумата 33,34  лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :