Решение по дело №1112/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1345
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Весела Трайкова Живкова Офицерска
Дело: 20231100901112
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901112 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ от СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА против „М.С.М.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. **** ап. Офис 1, за прекратяване на ответното дружество поради това, че
вписаното като управител лице Г.М., италиански гражданин, не съществува.
В исковата молба се твърди, че в СГП е постъпило Постановление от прокурор при
СГП по пр.пр. № СП-21309/2017 г. от 04.01.2023 г. за отделяне на материали по
компетентност, с оглед преценка наличието на предпоставки за прекратяване на търговски
дружества по реда на чл. 155 ТЗ, за които е установено, че вписаните управители са
несъществуващи лица. Сочи се, че при извършена проверка в хода на разследването и
образуваната по отделените материали, касаещи търговското дружество „М.С.М.“ ЕООД,
прокурорска преписка № 9690/2023 г. по описа на СГП, въз основа получена информация от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ /ДМОС/ към МВР и от ТД на НАП
София е установено, че лицето, вписано като управител и едноличен собственик на капитала
на регистрираното в Република България търговско дружество „М.С.М.“ ЕООД, а именно
Г.М., италиански гражданин, не съществува. Поддържа се, че тази хипотеза се приравнява
на хипотезата на чл. 155, т.3 ТЗ за липса на вписан управител повече от 3 месеца, поради
което се иска прекратяване на дружеството на това основание.
Ответникът „М.С.М.“ ЕООД, редовно призован по смисъла на чл. 50, ал.2, вр. чл. 43,
ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ от вписванията в ТР, че ответното дружество „М.С.М.“ ЕООД със седалище гр.
София, е капиталово търговско дружество с едноличен собственик на капитала и вписан
управител към момента на справката лицето Г.М., Държава: Италия.
Видно от представените по делото Писмо от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ /ДМОС/ към МВР рег. № А-6568/18.05.2023 г., след извършена проверка в
Италия е установено, че лице с имена Г.М. не е регистиррано в Италия и имената му са
неизвестни.
1
От справка, обективирана в писмо изх. № 11-00-319# от 02.03.2023 г. на ТД на НАП
София се установява, че „М.С.М.“ ЕООД не е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО, не е
регистрирано по ЗДДС, няма регистрирано фискално устройство, за период от 01.01.2018 г.
до 23.02.2023 г. няма данни за назначени лица по трудови правоотношения, както и за
подавани осигурителни декларации, няма данни за обявени покупки или продажби от
регистрирани по ЗДДС лица от/към цитираното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният от прокурора конститутивен иск по чл. 155, т.3 ТЗ е допустим и
основателен.
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ, по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител.
Установява се от извършената справка в Търговския регистър, че като единствен
управител и собственик на ответното дружество е посочено лице с вписани
индивидуализиращи белези, за което от доказателствата по делото се установява, че не
съществува, като и понастоящем не са вписани промени в управлението и собствеността на
дружеството.
Всяко търговско дружество е правен субект, който формира и изразява волята си чрез
своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното
му ръководство, като при липса на вписан управител дружеството не може да волеобразува
(по отношение на въпросите извън компетентността на общото събрание) и волеизявява,
съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е
безпредметно, поради което следва да бъде прекратено. Както се приема в тълкувателните
мотиви на ТР № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ОСТК на ВКС,
разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управителя, тъй като
смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по
правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Ето защо към хипотезата на
невписан управител по чл. 155, т.3 ТЗ следва да бъдат приравнени и случаите, в които
вписаното като управител лице е починало, а по същите съображения, според настоящия съд
– и случаите, в които вписаното като управител лице е постановено под запрещение или не
съществува, тъй като и в тези хипотези се касае до липса на дееспособен субект, който да
изпълнява законоустановените функции на управителен орган. Тази последица е приложима
без значение на причините, поради които няма вписан друг управител, тъй като законът се
интересува от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило
повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на
търговеца, а не от обстоятелствата, обусловили това състояние.
Предвид гореизложеното и с оглед установеното по делото, че вписаният управител
на ответното „М.С.М.“ ЕООД е лице, което не съществува, съдът намира, че са налице
законовите предпоставки по чл. 155, т.3 ТЗ за прекратяване на дружеството.
С оглед на това предявеният от СГП конститутивен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса при условията на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса по делото в размер 80 лева на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество „М.С.М.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр. София, ул. **** ап. Офис 1.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „М.С.М.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. **** ап. Офис 1 да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес – гр. София, бул.”Витоша” № 2, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща дължимата държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на
АВп - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3