Решение по дело №1327/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 59
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20221520201327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Кюстендил, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520201327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. ***, общ. Кюстендил, ул. „*** представлявано от В. П., чрез адв. Т. П.
от АК-Кюстендил, съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „****“ № ***, ет.***, против
наказателно постановление /НП/ № 10-0001328 от 25.10.2022г. на и.д. директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.
52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.2, ал.1 от
Наредба задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“.
В жалбата и в съдебно заседание се изтъкват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление.
Според проц. представител на жалбоподателя към 02.08.2022г. К. Т. не полагал
реално труд при ЕТ „***“ и съответна не възникнало задължението за сключване на
застраховка „трудова злополука“, тъй като работника е бил в неплатен годишен отпуск
и от 11.08.2022г. е прекратено трудовото отношение с ЕТ „***“.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юрк. Д., редовно
упълномощен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София, изразява становище за законосъобразност и
правилност на обжалваното постановление. Оспорва се възражението на
жалбоподателя, че към 02.08.2022г. не е било налице задължение от страна на ЕТ „***“
да сключи процесната застраховака. Претендира се присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 19.07.2022 година от П. Г. и Л. И. – главни инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и безопасните условия на труд в обект – временен склад за
претоварване на дървесина в с. Ломница, общ. Кюстендил, стопанисван от ЕТ „***“ с.
***, общ. Кюстендил, представлявано от В. П..
От проверката на място и по документи /последната осъществена на 02.08.2022г./
се установили, че в качеството си на работодател ЕТ „***. до 02.08.2022г. /момента на
проверката по документи/ не е застраховал за риск „трудова злополука“ К.Т. Н.
назначен с трудов договор № 042/17.06.2022г. на длъжност „тракторист“ в
икономическа дейност „горско стопанство“ с под код 02.20 „дърводобив“, към която
принадлежи ЕТ „***“ с коефициент на трудов тавматизъм през 2021г. – 1.91.
Въз основа на установеното, на 25.08.2022г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 10-0001328 от П. Г. и в присъствието на
свидетеля Л. И.. Актът е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице /видно от
представено по делото пълномощно/ на 25.08.2022г.
По делото няма представени възражения против акта в законовия срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, на 25.10.2022г. М. Г., изпълняваща длъжността
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил е издала Наказателно
постановление № 10-0001328 от 25.10.2022г. с което на ЕТ „******“, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във
вр. с чл.2, ал.1 от Наредба задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука“.
Наказателното постановление е връчено на 28.10.2022г.
Актосъставителят Г. и свидетелят И. потвърждават отразените в акта за
установяване на нарушението фактически констатации при разпит в открито съдебно
заседание.
Видно от приетото по делото уведомително писмо от „ДЗИ-общо застраховане“
ЕАД лицето К. Т. Н.е имал валидно сключена застраховка до 20.03.22г., до когато с
писмо от ЕТ „***“ е коригиран списъка на застрахованите лица.
По делото безспорно се установи, че до 11.08.2022г. К.Т. Н. е имал валидно
сключен трудов договор с ЕТ „***“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, отразяват подлежащи на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
2
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество -
неоснователна, по следните съображения:
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение въз основа на извършена
проверка, която е установила нарушение на императивните разпоредби вменени със
Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за
спазени строго формалните изисквания на ЗАНН.
В конкретния случай АУАН е съставен от лице, което е установило нарушението,
което дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено.
Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както относно
текстовото описание на нарушението, така и неговата цифрова квалификация. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
От обективна страна се установи, че при извършените проверки до 02.08.2022 г. в
качеството си на работодател ЕТ „***“ не е застраховал за риск „трудова злополука“ К.
Т. Н. назначен с трудов договор № 042/17.06.2022г. на длъжност „тракторист“ в
икономическа дейност „горско стопанство“ с под код 02.20 „дърводобив“, към която
принадлежи ЕТ „****“ с коефициент на трудов тавматизъм през 2021г. – 1.91.
Административнонаказващият орган е преценил правилно, че работодателят е
нарушил разпоредбите на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ и не било спазено изискването вменено на
работодателя да сключи застраховка „трудова злополука“ на работника К.Т. Н..
Ирелевантно в случая, че към деня на проверката К.Т. Н. е бил в непратен годишен
отпуск.
Видно е, че отговорността на работодателя е ангажирана на основание чл.413,
ал.2 от КТ за неспазване на задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работниците си и при определяне размера на
административното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът
намира, че администратинонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, като доказателства в обратна насока не са
ангажирани, поради което съдът намира, че наложената имуществена санкция
правилно е определена в минимален размер.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
3
наказателно постановление № 10-0001328 е правилно и законосъобразни и същото
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и изричното искане за присъждане
на разноски от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът ще присъди разноски на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-0001328 от 25.10.2022г. на
и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което ЕТ „****“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. ***** представлявано от В.
П., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба задължително застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.
****, представлявано от В. П. да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Кюстендил сумата от 100 /сто/ лева представляваща дължими разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Административен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4