Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
І-6 състав в публично заседание на девети юни
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия П. Алексиева гр.д.№ 8941 по
описа
за
2017 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Ю.К.Д. против „О.б.б.” АД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е претърпяла имуществена вреда в
размер на сумата от 55 901,37 евро, която сума представлява равностойността на
притежавания от дъщеря й Е.М.Г., починала на 03.07.2011 г., срочен депозит №
LD1118210440, открит при ответника. Поддържа се, че тази вреда ищцата е
претърпяла и се намира в пряка, причинно-следствена връзка с деликтни действия на служители на ответника от клон на ОББ
АД в гр. Самоков. Твърдените от ищцата деликтни действия се изразяват в превеждането на сумата от
55 901,37 евро на 22.07.2011 г. от служители на банката и изплащането й на
лицето И.К.З., легитимирал се със саморъчно завещание, въпреки че ден преди
това на 21.07.2011 г. ищцата в качеството й на наследник по закон на починалата
Г.е попълнила уведомление по чл.422 от ТЗ и е подписала искане за прекратяване
на договор за срочен депозит на починалата Е.Г.с искане за прехвърляне на
цялата сума от закрития депозит по новооткрития на името на ищцата. Твърди се,
че действията на ответната страна са извършени в противоречие със законовите й
задължения да установи действителната фактическа обстановка и в резултат сумата
е преведена на лице, което е нямало право да се разпорежда със средствата по процесния срочен депозит. Твърди се, че наличието на
валидно саморъчно завещание, не освобождава банката от задължението й да
извърши детайлна проверка на фактическата обстановка по конкретния случай, още
повече че към момента на превеждане на паричните средства по сметката на И.З.,
в банката е било вече налично искането от страна на наследника по закон Ю.Д. за
прекратяване на срочния депозит на починалата и превеждането на сумите по
новооткрития депозит на името на ищцата. Поддържа се, че с Решение №
804/28.04.2014 г. по гр.д. № 103/2014 г. на САС, 10 състав, влязло в сила на
04.02.2015 г. е потвърдено Решение от 26.06.2013 г. по гр.д. № 2430/2012 г. на
СГС, І-4 състав, с което процесното саморъчно
завещание е обявено за нищожно, поради неавтентичност на поставения под него
подпис.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 55 901,37 евро, представляваща
обезщетение за нанесените й имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-16.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 23 764 евро-мораторна лихва, считано от
21.07.2011 г. до 16.09.2015 г. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения
едномесечен срок на 30.11.2015 г., след изтичане на срока в неприсъствен ден, е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Т.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва исковите претенции като недопустими и като
нередовни. Тези възражения са неоснователни, тъй като фактите са изложени ясно
и конкретно от ищцата, което води до възможност на съда да определи и правната
квалификация на исковете.
По същество оспорва наличието на противоправно
поведение от страна на ответника с твърдението, че последният е действал
добросъвестно, положил е дължимата грижа, поради което липсва проявена вина.
Твърди, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като ответникът е изпълнил добросъвестно задължението си към лице,
което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено
да получи изпълнението. Поддържа се, че банката е уведомена за оспорване на
завещанието от страна на наследника по закон и образувано ДП едва на 26.09.2011
г. Твърди се, че за банката не е съществувало никакво основание да счита, че предоставените й
документи са неистински.
Съдът е сезиран и с предявените от първоначалния ответник
„ОББ“ АД против третото лице помагач И.К.З. обратни, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на третото лице помагач и ответник по обратния иск да върне
заплатената му без основание парична сума в размер на 55 901,37 евро, ведно с мораторната лихва в размер на сумата от 23 764 евро,
изчислена за периода от 21.07.2011 г. до датата на предявяване на обратния
иск-30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на обратния иск-30.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност и за
същите суми моли съда да осъди ответника да ги заплати на основание чл.45 от ЗЗД.
Такава е исковата претенция, съобразно уточнение на
предявения обратен иск с писмена молба с вх. № 142133/25.10.2017 г., допуснато
от съда.
Ищецът по обратния иск поддържа, че ответникът по
обратния иск е използвал неистински документ - завещателно
разпореждане на Е.М.Г. и е въвел в заблуждение служителите на ищеца, като
възползвайки се впоследствие обявеното за нищожно завещание, се е представил за
наследник на починалата клиентка на банката-Е.М.Г.-страна по договор за срочен
депозит от 01.07.2011 г. По този начин ответникът неправомерно и без правно
основание се е разпоредил със сумата от 55 901,37 евро. Твърди се, че
ответникът е получил сумата при начална липса на основание, при условията на
евентуалност се твърди, че тези негови действия съставляват деликт,
като в пряка причинна връзка от неправомерното поведение на ответника, банката
е претърпяла вреда в размер на процесната сума.
В срока за отговора ответникът З. депозира такъв на
10.05.2018 г., с който заявява, че
поддържа становището на ОББ АД за нередовност на исковата молба. Ответникът
поддържа, че в момента на заявеното от него завещание пред нотариуса, той не е
разполагал нито с графологическа експертиза, нито с
основание за несъстоятелността на предаденото му завещание. Не счита, че е
страна в настоящия процес, както и че солидарно може да носи вина с банката за
предявените претенции от ищеца.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалните си
представители поддържа предявения иск по съображения изложени в депозираните по
делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ОББ“ АД в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове. Подробни съображения
излага в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по
представен списък. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск в
съдебно заседание и чрез назначения му процесуален представител, моли съда да
отхвърли предявените искове. Подробни съображение излага в писмени бележки по
делото.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С удостоверение за наследници №
2333/20.07.2011 г. на СО, район Оборище, се установява, че ищцата е единствен
наследник по закон на починалата й на 03.07.2011 г. дъщеря Е.М.Г..
Между страните не е спорно, че между
Банката и Е.М.Г. на 01.07.2011 г. е сключен договор за срочен депозит № LD1118210440, по силата на който ответната банка е открила
едногодишен срочен депозит-„Бонус“ за сумата от 55 901,37 евро, при лихвен
процент 5.31.
След смъртта на дъщеря си, ищцата, която е единствен
неин наследник по закон, на 21.07.2011 г. се е явила в клон на ответната банка
в гр.Самоков, където подписала и подала две искания: първото
за прекратяване на срочен депозит с титуляр починалата й дъщеря и второто за
прекратяване на банковата сметка с титуляр Е.М.Г., към която е открит депозита.
В искането за закриване на банковата сметка е посочила своя лична банкова
сметка, ***итата сметка на починалата й дъщеря, която сметка е открита същия ден въз основа
на договор за откриване на сметка на клиент, сключен от ищцата с банката в
същия ден 21.07.2011 г.
На същата дата 21.07.2011 г. ответникът
З. посетил клон на ответната банка, но в гр.София на ул. „*****, където
легитимирайки се като наследник на починалата Е.М.Г. чрез саморъчно завещание,
съставено на 05.01.2010 г. и обявено с Протокол от 19.07.2011 г. на нотариус
Танев, заявил искане за закриване на срочния влог и за превеждане на парите по
неговата сметка. На 22.07.2011 г. наличната сума по влога в размер на
55 910,55 евро била прехвърлена по лична сметка на ответника З..
С влязло в сила на 04.02.2015 г.
Решение, постановено на 26.06.2013 г. по гр.д.№ 2430/2012 г. по описа на СГС,
І-4 състав, саморъчното завещание е признато за нищожно, като не написано и не
подписано от сочената за негов автор-Е.М.Г..
С влязла в сила на 26.05.2017 г.
Присъда от 14.06.2016 г., постановена по н.о.х.д.№ 6642/2013 г. по описа на
СРС, НО, 15 състав, И.К.З. е признат за виновен в това, че на 22.07.2011 г. в
гр.София, клон на „ОББ“ АД, чрез използване на неистински документ (саморъчно завещание, на което е придаден вид, че
изхожда от Е.М.Г.), получил без правно основание
чуждо, собственост на Ю.К.Д. (наследник на Е.М.Г.,
починала на 03.11.2011 г.) движимо
имущество в размер на 55 910,55 евро, с левова равностойност
109 351,53 лв., с намерение да го присвои, като полученото имущество е в
големи размери.
Пред настоящата инстанция са събрани
показанията на трима свидетели.
Разпитана свидетелката П.М.М., установява че периода за около една година, през 2010
г.-2011 г. е работила в клон на „ОББ“ на ул. „Шипка“. Отговаряла за клиенти с
повече пари. Занимавала се с депозити, предлагала промоции във връзка с тях на
клиенти. Свидетелката установява, че посетила веднъж дома на Е.и там бил
ответника З.. След посещението били изтеглени парите от депозита й.
Свидетелят П.Д.Д.-племенник
на ищцата Ю.Д., установява, че познава И.З. от два-три месеца преди да почине Е..
След смъртта на Е., ищцата го извикала в Самоков,
където тя му дала пълномощно, с което да провери какви средства има дъщеря й,
както и да направи справки във връзка с притежавания от нея апартамент в София.
Свидетелят установява, че с това пълномощно първо посетил общината, където
получил удостоверение за наследници, след което посетил две банки - „Пощенска
банка“ и „ОББ“, където починалата Е.имала сметки. След като получил информация
за сметките, отишъл в Самоков при леля си, където
първо посетили „Пощенска банка“ и извършили прехвърляне на парите. После отишли
в „ОББ“, където били приети от директорката и заявили искане за закриване на
депозита на Е.и открили сметка на ищцата, след което свидетелят се прибрал в
София, но продължил да поддържа връзка с леля си по телефона, която го
уведомила, че има някакво писмо от „ОББ“. Свидетелят отишъл в Самоков и прочел писмото, в което пишело, че същият ден,
когато те са се явили в Самоков, се е явил И.З. и са
му предали на него парите.
В тази част показанията на свидетеля кореспондират
напълно със събраните по делото писмени доказателства.
Във връзка с предявения му писмен документ на стр.25
от делото на СРС, свидетелят Д.установява, че този документ, представляващ
искане за закриване на банкова сметка, ***, а подписът положен върху него е на
леля му-ищцата Ю.Д.. Втората дата, посочена в документа-29.07.2011 г. е
всъщност датата, на която управителят на клона и по искане на свидетеля го е
заверил за вярност с оригинала.
Съдът кредитира този писмен документ, като приема за
удостоверено, че на 21.07.2011 г. ищцата заедно със свидетеля Д.се е явила в
клон на ответната банка в Самоков, където е поискала закриване
на банкова сметка, ***а парите по нейна сметка, чието откриване е поискано в
същия ден и чийто номер е посочен искането.
Действително документът не носи входящ номер, но видно
от обясненията на процесуалния представител на ответника, банката води
деловодство само в централното управление. Липсата на поставяне на входящ номер
на документа обаче не означава, че документът не е представен пред клона на
банката в Самоков.
Фактът на явяването на ищцата на 21.07.2011 г. в клон на банката в Самоков и исканията за прекратяване на срочен депозит и за
закриване на сметката на Е.М.Г. се установява, както с показанията на свидетеля
Д., които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, така и с писмо, изхождащо от самия ответник, представено
с отговора на исковата молба, а именно: писмо с изх. № 122-0574 от 22.07.2011
г., с което ищцата е уведомена, че на 21.07.2011 г. в друг клон на ОББ се е
явил наследник по завещание, поради което и на основание чл.7 от Информацията
за уреждане на взаимоотношенията между ОББ АД и наследници на починали клиенти
към ОУПУФЛ, банката ще изплати сумите на наследника по завещание.
Съдържанието на писмото, изхождащо от ответника,
представлява косвено доказателство за знанието на ответника, относно искането
на наследника по закон за закриване на сметката на починал клиент на банката и
изплащане на сумите от нея. Датата на писмото е 22.07.2011 г., т.е. искането
безспорно предхожда тази дата.
Друго косвено доказателство е, че на същата дата
21.07.2011 г. ищцата е подписала и нареждане за прекратяване на срочен депозит,
което нареждане е отразено в системата на банката и изпълнено, видно от
заключението на ССчЕ. В същия ден ищцата е сключила и
договор за откриване на сметка на клиент ********
Свидетелят С.С.С.установява,
че работи в „ОББ“ от 2007 г. като юрисконсулт, която длъжност е изпълнявал към
2011 г. Знае за случая „Д.“. Знае, че е представено завещание, което е гледано
от него съвместно с друг колега дали отговаря на всички формални изисквания на
закона. Свидетелят установява, че съобразно общите условия на банката за платежни
услуги към тогавашна дата, при представяне на завещание, редовно от външна
страна, парите се изплащат на наследника, който се явява със завещание, обявено
с протокол от нотариус.
Свидетелят установява, че в банката в общите условия,
нещата са уредени по този начин, т.е. при конкуренция между завещание и закон,
с предимство се ползва завещанието. В случай на спорове, същите следва да бъдат
разрешени между наследниците. Свидетелят установява, че дори да е знаел, че за
парите има претенции и от страна на наследника по закон, пак са щели да
изплатят парите на заветника.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл.49 във вр.
с чл.45 ЗЗД и чл. 27, ал.1 от действащия
към 2011 г. Закон за платежните услуги и платежните системи (отменен 06.03.2018
г.), съобразно който платежната институция, каквато безспорно е ответната
банка, носи отговорност за действията на нейните служители, клонове,
представители или подизпълнители.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди на ищцата
от изплащане на парична сума по срочен депозит на нейната наследодателка
по закон, на лице, легитимирало се като наследник по завещание с твърдението,
че тези действия
по изплащане на ответната страна са извършени в противоречие със законовите й
задължения да установи действителната фактическа обстановка, в резултат на
което сумата е преведена на лице, което е нямало право да се разпорежда със
средствата по процесния срочен депозит.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и
причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то
отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител.
Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че
лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети
лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа безспорно
се установява, а и не се оспорва от ответника. Ищцата твърди неправомерни действия на
служители на банката от неин
клон в гр.Самоков.
Не е спорно, че процесната сума е изплатена на ответника З. въз основа на саморъчно завещание, което впоследствие е обявено за нищожно.
Спорът между страните е налице ли са неправомерни действия от
страна на служители на банката в клона й в гр.Самоков.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този
въпрос е положителен. Съдът намира, че при конкретно установената по-горе
фактическа обстановка, банката не е положила необходимата грижа на добрия
търговец. В законодателството ни е не е регламентирано какво представлява тази
грижа и какво включва, поради което и съобразно обичая следва да се определи
каква грижа би положил търговец от съответния бранш.
С доказателствата по делото безспорно се установява,
че след смъртта на дъщеря си, ищцата, която е единствен неин наследник по
закон, на 21.07.2011 г. се е явила в клон на ответната банка в гр.Самоков, където е подписала и подала две искания: първото
за прекратяване на срочен депозит с титуляр починалата й дъщеря и второто за
прекратяване на банковата сметка с титуляр Е.М.Г., към която е открит депозита.
В искането за закриване на банковата сметка е посочила своя лична банкова
сметка, ***итата сметка на починалата й дъщеря, която
банкова сметка ***.07.2011 г. въз основа на сключения договор между банката и
ищцата. Ищцата се е легитимирала с необходимите документи, а именно:
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници.
В същия ден, но в клон на банката в гр.София се явил
ответника по обратния иск З., който легитимирайки се като наследник на
починалата въз основа на завещание, също е претендирал парите от сметката на
починалата да бъдат преведени по негова лична сметка. Не се установява банката
да е изискала, съответно З. да е представил удостоверение от териториалната
данъчна дирекция, че сумите по сметките са декларирани и данъкът върху
наследството е платен, какъвто този ответникът безспорно е дължал, за разлика
от ищцата, която в качеството на наследник по права линия, не дължи данък върху
наследството. Поради което е необяснимо защо банката е превела и изпълнила
веднага нареждането на наследника по завещание, без последния да е представил
посочените документи, а по отношение изпълнение нареждането на ищцата поставя
като условие представянето на тези документи.
Установява се знание на банката за претенциите на
двете лица, както и изразената й воля да заплати на наследника по завещание, обективирана в писмо до ищцата с изх.№ 122-0574 от
22.07.2011 г.
Със заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че банката е изпълнила само първото
искане за прекратяване на срочния депозит. Вещото лице установява, че на
21.07.2011 г. в банковата информационна система на ответника, е отразено
Нареждане за прекратяване на срочен депозит по договор с Е.Георгиева, което
нареждане е подадено от името на Ю.Д.. В същия ден 21.07.2011 г. банката е
закрила договора за депозит и след олихвяването, сумата на закрития срочен
депозит общо в размер на 55 913,62 евро, е останала по сметката на Е.М.Г.
и сметката на последната е заверена с посочената сума.
На следващия ден 22.07.2011 г. и при наличието на
отразен в единната интегрирана счетоводна информационна системата на банката,
прекратен договор за срочен депозит по искане на Ю.Д., банката е изплатила сума
в размер на 55 910,55 евро в полза на трето лице, легитимиращо се като
наследник по завещание на починалото лице.
При тези факти и съобразно обичайната практика в
банките, при липса на изрична законодателна уредба, ответната банка е следвало
да блокира сметката на починалия титуляр и да изиска допълнителни документи и
от двамата претендиращи, доколкото безспорно е съществувала неяснота относно
качеството на наследник на починалия титуляр на влога. Най-малкото и на
основание чл.16 от ОУ, банката е имала правото да откаже да изпълни наредените
плащания, поради липса на изискуеми документи във връзка с плащането. Банката
обаче е действала избирателно.
Ето защо и като е извършила плащане по сметката на
ответника З. при по-горе установената фактическа обстановка, банката не е
положила дължимата грижа, в резултат на което и в пряка причинна връзка за
ищцата е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в неполучаване на сумата от
55 910,55 евро.
Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен
и доказан.
С оглед уважаване на главния иск като основателен
следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл.86, ал.1
от ЗЗД за присъждане на компесаторна лихва от датата
на деликта-22.07.2011 г., предвид нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, съобразно
която, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва се дължи от
22.07.2011 г., тъй като това е датата на която процесната
сума е изплатена на третото лице З., т.е. това е момента, когато е настъпила и
вредата за ищцата.
По
разноските:
При този изход на делото по първоначалните искове и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ОББ“ АД следва да бъде осъден да
заплати всички разноски направени от ищцата за внесена държавна такса,
възнаграждение вещо лице и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение. Установява се, че заплатеният от ищцата
размер възлиза на сумата от 4800 лв. с ДДС.
При материален интерес от 55 901,37 евро, в
левова равностойност 109 333,55 лв., минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение по т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3 716,67 лв.,
съответно 4 460 лв. с ДДС. Очевидно, че заплатеното възнаграждение от 4800
лв. с ДДС отнесено към 4 460 лв. не е прекомерно, като в тази връзка съдът
съобразява фактическата сложност на делото и неговата продължителност.
С оглед уважаване на главния иск, съдът следва да се
произнесе по предявения обратен иск, с оглед сбъдване на процесуалното условие
за това.
Ответникът „ОББ“ АД е предявил главен иск с правно
основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД срещу третото лице помагач И.К.З..
С оглед установената по-горе фактическа обстановка и
приетите по делото влязло в сила на 04.02.2015 г. Решение, постановено на
26.06.2013 г. по гр.д.№ 2430/2012 г. по описа на СГС, І-4 състав от СПН на
което, ответникът З. е обвързан и влязла в сила на 26.05.2017 г. Присъда от
14.06.2016 г., постановена по н.о.х.д.№ 6642/2013 г. по описа на СРС, НО, 15
състав и доколкото размерът на вземането
на ответника З. се основана на нищожно саморъчно завещание, то искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 23 764 евро за периода от 21.07.2011 г. до 30.11.2015 г. обаче следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Константна и непротиворечива е съдебната
практика, че при вземания от неоснователно обогатяване, кредиторът може да
претендира лихва за забава, само ако е поставил длъжника си в забава чрез
покана. Въпреки разпределената изрична доказателствена
тежест на ищеца по обратния иск, същият не доказа, че е поканил длъжника да
върне процесната сума, съответно не доказа, че го е
поставил в забава.
С оглед уважаване на главния обратен иск, съдът не
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът З. ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
направени от него във връзка с предявения обратен иск.
Съдът намира, че единствените доказани разноски за
обратния иск, е само внесената държавна такса, от която следва да бъде
присъдена само сумата от 4373,34 лв. за уважения иск. Ищецът по обратния иск не
е доказал разноски направени конкретно и във връзка само с този иск, поради
което такива не му се присъждат. Адвокатското възнаграждение е заплатено само и
във връзка с процесуално представителство по делото с ищец Ю.К.Д.. Внесеният
депозит за експертиза и свидетел са също разноски направени във връзка със
защитната теза на ответника по първоначалния иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл. 27, ал.1 от Закон за
платежните услуги и платежните системи (отменен 06.03.2018 г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ю.К.Д., ЕГН **********,*** сумата от 55 901,37 евро /петдесет и пет
хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем евроцента/, обезщетение за
причинената й имуществена вреда, вследствие неправомерни действия на служители
на банката, извършени на 21.07.2011 г. в клон на банката в гр.Самоков, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
претенцията за лихва за 21.01.2011 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
и сумата от 11 345,44 лв. /единадесет хиляди триста четиридесет и пет и
0,44 лв./ разноски по делото.
Решението е постановено при участието на И.К.З., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** в качеството му на трето лице помагач.
ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
да върне на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД на „О.Б.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, получената
от него без правно основание сума в размер на 55 901,37 евро /петдесет и пет
хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем евроцента/, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск-30.11.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати и сумата от 4 373,34 лв. /четири хиляди триста седемдесет и три и
0,34 лв./ разноски направени от ищеца в настоящото производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 23 764 евро /двадесет и три
хиляди седемстотин шестдесет и четири евро/ лихва за забава в размер на
законната лихва, изчислена за периода от 21.07.2011 г. до датата на предявяване
на обратния иск-30.11.2015 г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: