Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети и пети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 131 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Л.Т.Т. ***, срещу Решение №
260157/07.12.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1973/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № 3708876 на ОД на МВР - Шумен, с който на Л.Т.Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
изтекла давност за връчване на ЕФ, с което аргументира становище за невалидност
на фиша. Твърди, че не са налице представени доказателства за техническата
изправност и преминат годишен метрологичен контрол на техническото средство,
както и че липсва изготвен протокол за работата със средството от страна на
органите на МВР. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
наложената му с ЕФ глоба. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касаторът Л.Т.Т. е
собственик на лек автомобил, марка „Волво В 50“ с ДК № ** **** **.
На 11.06.2020г. в 12.57
часа лек автомобил, марка „Волво В 50“ с ДК № ** **** **, се движел по ул.
„Бургаско шосе“ на с. Радко Димитриево, обл. Шумен, в посока гр. Шумен. В
посоченото населено място, с пътен знак В-26 било въведено ограничение на
максимално разрешената скорост за движение от 50 км/час, като процесният
автомобил се движел със скорост от 71 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с преносимо стационарно автоматизирано
техническо средство или система с вградено разпознаване на номера „ARH CAM S1“
№ 11743С3, позиционирано на посочения пътен участък от полицейските служители.
Впоследствие бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3708876 на ОД на МВР - Шумен, с
който на Л.Т. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателя на
12.10.2020г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не представил
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за правоуправление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението и неговото авторство
са безспорно установени, при което ЕФ отговаря на нормативните изисквания по
отношение на съдържанието му, а констатациите за извършена простъпка,
изразяваща се в управление с превишена скорост, се подкрепят от събрания
доказателствен материал. По тези съображения предходният съдебен състав
потвърдил наложената на Т. глоба.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, както правилно е
посочил и районният съд, в случая неприложими се явяват давностните срокове,
регламентирани в чл.34 от ЗАНН, доколкото те касаят ангажиране на отговорността
на дееца чрез съответно наказателно постановление, изготвено на база съставен
акта за установяване на административно нарушение. Предмет на съдебен контрол
пред районния съд е бил електронен фиш. На следващо място, доколкото касаторът
навежда доводи за изтекла давност, следва да се отбележи, че това не е така –
от приобщените доказателства се установява, че за извършеното на 11.06.2020г.
нарушение е издаден нарочен ЕФ от 18.06.2020г., който е връчен на инициатора на
настоящото производство на 12.10.2020г., в резултат на което своевременно той е
упражнил правото си да оспори наложената му глоба. В контекста на изложеното,
не намира законова опора твърдението на касатора за невалидност на фиша –
изтичането на определен срок от издаването му до неговото връчване не е
въздигнато в основание за неговата отмяна. Такова би било изтичането на регламентираната
в Наказателния Кодекс давност. В случая, съгласно чл.80,
ал.1, т.5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и
половина. По безспорен начин се установява, че давността в случая не е изтекла,
поради което не са налице основания за отмяна на наложената на водача с ЕФ
глоба.
Правилен и съответен на
закона е и изводът на предходния съдебен състав за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. Същият
съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и
обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити са категорично и
точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано
нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението,
както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени.
Правилно въззивният съд
е приел също, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. От събраните
по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с
годно техническо средство „ARH CAM S1“ за контрол на скоростта, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението. Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на Български институт по
метрология и Протокол от проверка № 76-С-ИСИС/29.10.2019г., като е видно, че
преносима система за контрол на скоростта на МПС е одобрена и вписана в
регистъра на одобрени за използване средства за измерване под № 5126, срока
ѝ за валидност е 07.09.2027г., както и е проверена през месец декември
2019г. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за използване на АТСС
от 11.06.2020г., придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда.
Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения,
мястото на което е поставено мобилното АТСС. Номерът на техническото средство е
надлежно посочен в електронния фиш. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, е
отчетливо заснет на снимка, представена пред въззивния съд. Анализът на
приобщения доказателствен материал установява с категоричност и
обстоятелството, че превишението е допуснато в рамките на населеното място, а
именно в с. Радко Димитриево, началото и края на което са били надлежно
обозначени. Установено е също, че превозното средство е собственост на
касатора, който не се е възползвал от правото си в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за правоуправление.
Поради изложеното и с оглед
безспорната установеност на приписаното на касатора неизпълнение от обективна и
субективна страна, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
и с оглед отправената претенция, на ОД на МВР – Шумен на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260157/07.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1973/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Л.Т.Т.
да заплати на ОД на МВР - Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.06.2021 г.