РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Пловдив, 11.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1469 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 40203/18.06.2019 г. по описа на РС- Пловдив от Н.В.А.,
действаща чрез адв. И.И.- особен представител срещу решение № 2088 от
27.05.2019 г., постановено по гр. дело № 7422 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив,
XXII- ри състав с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателката, че дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата
в размер на 407.55 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ
се в гр. ****, както и сумата в размер на 49.79 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.12.2015 г. до
29.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18972 по описа за 2017 г. на ПРС.
С
обжалваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати и сумата в размер на
765 лв. - разноски в исковото производство и 75 лв. - разноски в заповедното.
В
жалбата се излага по същество становище за незаконосъобразност, необоснованост,
несправедливост и неправилност на атакуваното решение. Особеният представител,
позовавайки се на чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите счита, че
е налице нищожност на неравноправна клауза, поради което моли решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което искът на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД да бъде отхвърлен, като неоснователен. Идентични съображения
са наведени и в представената писмена защита.
На
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения моли по въззивното производство да му бъде определено минимално
възнаграждение в размер на 300 лв., за което да бъде издаден изпълнителен лист
срещу „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.
На
основание чл. 7, ал.2 от същата Наредба моли да бъде определено допълнително
възнаграждение в размер на още 200 лв., предвид явяването му в две допълнителни
заседания пред Пловдивски районен съд след второто проведено такова.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от юрк. П. -представляващ
въззиваемото дружество, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Счита,
че първоинстанционното решение е
правилно постановено, поради което моли същото да бъде потвърдено. На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ претендира да му бъдат присъдени деловодни разноски за втората
инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна,
която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД .
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни
възражения от страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай, от фактическа страна липсва спор,
а и от представеното по делото писмено доказателство- нотариален акт № 59, том III, рег №
4399, дело № 447 от 10.08.2007 г. по описа на Нотариус Л. Т., рег.№ 475 на НК,
район на действие РС- Пловдив се установява, че жалбоподателката Н.А. е дарила
на дъщеря си В. Ш. апартамент № 1, находящ се в град ****, като си е запазила
правото на реално и безвъзмездно ползване върху имота до края на живота си,
поради което следва да се приеме, че същата има качеството клиент, „потребител“ на топлинна енергия за този обект по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 41б от ДР на Закона за
енергетиката, според
който по смисъла на този закон потребител на енергийни услуги е краен клиент,
който купува енергия или природен газ и/ или; ползвател на преносна и/ или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Липсата на индивидуален писмен договор, сключен между
ищцовото дружество и ответната страна не обосновава извод за липса на
качеството потребител на топлинна енергия, доколкото в разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е изрично предвидено че общите условия на топлопреносното предприятие
влизат в сила 30 дни след публикуването им най- малко в един централен и в един
местен всекидневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите.
Правоотношението между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на самия
нормативен акт и общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права
и задължения.
В аспект на горното, настоящият въззивен състав
напълно споделя изложените в този смисъл изводи на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По делото от приетото заключение на вещото лице инж. В.
Ш., което правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд, като обективно
и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че ползваният
от ответната страна имот се намира в сграда – етажна собственост, която е
присъединена към абонатна станция, която в процесния период - 01.10.2015 г. до
30.04.2017 г. е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и битова
гореща вода.
На следващо място, вещото лице е установило, че отоплителните
тела, тип радиатор са били отсъединени и демонтирани от топлопреносната мрежа в
блока и на същите не се е начислявала топлинна енергия за отопление. Констатирано
е, че в имота има монтирано водомерно устройство за отчитане на изразходваното
количество топлинна енергия и битова гореща вода, което е пломбирано, поради
което такава компонента през процесния имот не е начислявана. Вещото лице е
установило, че в имота на ответника има монтирана 1 брой щранг лира с мощност
500 W, върху която няма поставен уред за измерване. Предвид
последното е посочено, че отдадената топлоенергия няма как да се отчита по реални показатели, а е
приложима т.6.7 вр. т. 6.5 от „Методика
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като е начислявана топлоенергия по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло. Проектният отопляем обем на имота е
125 куб. м.
В
имота, чийто ползвател е ответника за процесния период 01.10.2015 г. до
30.04.2017 г. е начислявана топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация 2.43226 МWh
и за отопление 2.48348 МWh от щранг
лира. Експерта е посочил, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището, чийто ползвател е
ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Нелбо“ ЕАД. Вещото
лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия съответства на специалната „Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“.
На
база данните от представените по делото писмени документи, включително тези,
отразени в заключението на съдебно- техническата експертиза, в приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза е определен размерът на задълженията на
ответната страна, който за процесния период се равнява на 407,55 лева .
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло и изводите на първостепенния съд досежно иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед гореизложеното предявеният установителен иск
се явява основателен и доказан, като първоинстанционният съдебен акт, с който
същият е уважен следва да се потвърди като правилен и обоснован.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3
във вр. с ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните пред
въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2088
от 27.05.2019 г., постановено по гр. дело № 7422 по описа за 2018 г. на РС-
Пловдив, XXII- ри състав
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ****, гр. **** сумата от 100 лв.
(сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: