Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260
гр. Стара
Загора, 23.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Андреан
Сутров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 229 по описа
за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от М.Г.П. *** чрез
пълномощника й адвокат П.К. против Решение № 266/ 28.06.2023г, постановено по
АНД № 3513/ 2022 г. на Районен съд Стара
Загора, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 3312920,
издаден от ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се
изводът на съда, че по отношение на нарушението, описано в ЕФ, не е изтекла
погасителна давност, че са налице доказателства за извършването му, както и че
процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити за неговото съдържание. Според
касатора изводите на съда за неприложимост
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН не
съответстват на фактите по случая. По изложените в касационната жалба съображения
се претендира отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и
постановяване на друго, с което да се отмени оспореният ЕФ, а в условията на
евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. Направено е искане за присъждане на разноските по делото за двете
инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Областна
дирекция на МВР Стара Загора, в представено писмено възражение от процесуалния представител юрисконсулт М.оспорва
жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатското
възнаграждение от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е електронен фиш серия К № 3312920, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на М.Г.П. *** на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 08.10.2019 г., в 17:14 ч, в обл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 до разклона за фирма „Фермер 2000“ посока към центъра на гр. Стара Загора е
управляван лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***, със скорост 77 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето
с АТСС ARH CAM S1 № 11443b2
и приспаднат километров толеранс от -3 км/ч.
За да
потвърди електронния фиш, Старозагорският районен съд е изложил съображения за
неговата формална и материална законосъобразност. Според съда фишът е издаден след предоставяне на
информация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на заснетия автомобил
Адвокатско дружество „К. и С.“, по утвърдения образец и отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Обосновано е със събраните по
делото доказателства, че по безспорен начин се установява от обективна и
субективна страна извършването на твърдяното административно нарушение на ЗДвП,
заснемането му със сертифицирано и изправно техническо средство при спазване на
изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Според съда
е за извършеното нарушение не е изтекла погасителна давност. Прието е, че наложеното
наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
деяние, което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Съдът е разгледал всички възражения на наказаното лице и въз
основа на изложените мотиви е направен извод, че са неоснователни, а обжалваният
ЕФ е издаден в съответствие с приложимите законови разпоредби и следва да бъде
потвърден.
Обжалваното решение на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо
и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложени са мотиви относно извършена преценка на събраните по делото
доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях,
включително по наведените оплаквания на касатора в жалбата срещу ЕФ. Изложените
в тази насока правни доводи на първоинстанционния съд напълно се споделят и на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща
към тях включително по въпросите за изтичане на давността, възможността за
установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство и установяване
мястото на извършване на нарушението.
Правилен е изводът на въззивната
инстанция, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели или да могат да
доведат до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При
съобразяване формата на електронния фиш с императивните изисквания на
специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, административнонаказателното
обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна,
а ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити. Непосочването пред кого и в какъв срок ЕФ
може да се обжалва категорично не представлява съществено процесуално нарушение
доколкото не препятства или затруднява възможността да се разбере обвинението и
да се организира защита срещу него.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че по делото не е проведено пълно и
главно доказване на всички съставомерни факти, релевантни за реализиране на
административнонаказателна отговорност по повдигнатото конкретно обвинение за
нарушение на ЗДвП. Служебно известно на съда е, че системата от вида ARH CAM S1 измерва
скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан
на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч,
отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и
се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с
превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се
възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели,
придружени със снимков материал. От този принцип на работа на АТСС става ясно,
че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната
отчетената скорост. Твърденията на касатора за отклонения от това принципно
положение подлежат на доказване от него, а искания в такава насока не са
правени в първоинстанционното производство. С оглед информацията от приложените
доказателствени средства /снимков материал/ по несъмнен начин се потвърждават
по дата, час и място всички факти и необходими технически параметри, релевантни
за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и осъществено с лек автомобил с рег.№ СТ 4997ВС, който категорично не е
заснет в
една линия с останалите движещи се превозни средства.
В Протокол за
използване на АТСС рег.№ 4015/ 09.10.2019г – приложение към чл. 10, ал. 1 и ал.
3 от Наредбата, са удостоверени конкретните място и начин на извършване на
контрол на движението – гр. Стара Загора, път I-5, км.236+100, поради което и с
оглед кореспондиращите му данни от писмо
№ 11-00-43/ 15.02.2023г на Областно пътно управление-Стара Загора за наличието
на пътни знаци в обхвата на посоченото в ЕФ място, обозначаващи начало и край
на гр. Стара Загора, няма причина за съмнение дали са били поставени към
момента на извършване на нарушението. Следва да са отбележи, че направеното в
тази връзка доказателствено искане от процесуалния представител на М.П. е
уважено така, както е заявено в жалбата до районния съд. Получените писмени
доказателства са приети в съдебно заседание на 28.02.2023г без никакви
възражения по съдържанието им от присъствалия пълномощник на страната.
След подробно обсъждане на доказателствения материал и направените оплаквания
от санкционираното лице по съществото на спора районният съд правилно и
обосновано е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП лицето, посочено в декларация по чл.189 ал.5
от ЗДвП за управлявало МПС с установена превишена скорост, се санкционира чрез издаване на електронен
фиш. В случая от приложените като веществени
доказателствени средства разпечатки от снимки от 08.10.2019г за времето от 17:10ч
до 17:20ч и Протокола за използване на АТСС рег. № 4015/ 09.10.2019г безспорно
се установяват всички описани в ЕФ факти и необходими технически параметри,
релевантни за съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доказателствената им сила не е разколебана по никакъв
начин, с оглед на което съдът не е имал задължение служебно да събира други
доказателства. Следователно М.П. законосъобразно е
санкционирана с налагане на наказание по вид и размер, предвидени в чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието и деецът не се отличават от останалите нарушения от
този вид по степен на обществена опасност, т.е. нарушението няма признаците на
маловажен случай и спрямо него правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения Старозагорският административен съд намира, че не са
налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на
районния съд и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение само за касационната
инстанция в размер на 80лв, определено в минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266/ 28.06.2023г,
постановено по АНД № 3513/ 2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Г.П. ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв за
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.