№ 113
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900563 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 16419/18.08.2021 г. от П. ИВ.
Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Черноморска“, № 15, с която е
предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Симеоновско шосе“,
№ 67А да заплати сумата 130000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки, страдания и травматични увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 15.09.2020 г., по вина на С.Й.П., ЕГН **********, при управление на л.а.
„Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 ВН, ведно със законната лихва считано от 15.09.2020
г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът сочи, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е
ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 1296/2021 г., по описа на ВРС, XXIII
с., с влязъл в сила на 31.03.2021 г., съдебен акт – протоколно определение за одобряване на
Споразумение за прекратяване на наказателното производство. Отговорността на ответника
се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач лек автомобил, обективирана
в полица № BG/22/120001429954, валидна към момента на произшествието.
Излага, че работи като готвач и при настъпване на произшествието е бил на работа в
търговски обект за бързо хранене, находящ се на ъгъла на ул. „Първи май“ и ул. „Боровец“,
в гр. Варна. В резултат на удара на автомобила в търговския обект бил залят с гореща
мазнина от фритюрника, при което получил „термично изгаряне на глава, шия, тяло, долни и
горни крайници I-II А Б ст., на 36 % от телесната повърхност в областта на главата, задната
повърхност на шията, горната част на гърба, лявата странична повърхност на гръдния кош,
двата горни и двата долни крайника“. Бил транспортиран до Клиника по термична травма
при ВМА МБАЛ – Варна, където му били извършени три оперативни интервенции за
образотване на засегнатите от изгарянето кожни участъци. На 02.10.2020 г. бил изписан. В
резултат на травмите твърди, че изпитвал неописуеми болки, поради което се налагал прием
на силни болкоуспокояващи. Претърпяното изгаряне довело до обезобразяването му, а
белезите никога нямало да бъдат заличени. Твърди, че се срамува да се показва пред хора,
дори приятели и роднини. Често сънувал случилото се и се събуждал от болката, която
изпитал при заливането с вряща мазнина. Обективирани са доказателствени искания.
1
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********, оспорва предявеният иск. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП,
досежно л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 РХ, обективирано в полица №
BG/22/120001429954. Не оспорва и състоянието на пострадалия към датата на настъпване на
ПТП и, че му е оказана спешна помощ, извършени са му интервенции и е проведено
лечение. Счита, че ищецът не е представил доказателства дали възстановителния период е
приключил и какви са резултатите от него, поради което и предявения иск е неоснователен
по размер. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която от своята страна оспорва доводите въведени от ответника с отговора и ги
счита за неоснователни. Заявява, че възстановителния период не е приключил, а кожните
промени в резултат на изгарянията имат траен характер и водят до промяна на външния вид.
Изразява становище по доказателствените искания на ответника.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът не депозира допълнителен
отговор.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
исковата молба, допълнителната такава и отговора по изложените в тях доводи и
възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признати и ненуждаещи се от доказване са
приети обстоятелствата: - наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК №
В 0955 ВН, обективирано в полица № BG/30/118000660169/01.03.3018 г., валидна към датата
на произшествието – 15.09.2020 г.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд
№ 1296/2021 г., на ВРС, XXIII с., че на осн. чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено
споразумение, по силата на което обв. С.Й.П., ЕГН ********** е признат за виновен за това,
че на 15.09.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес”, ДК № В 0955
ВН, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост
причинил на П. ИВ. Д., средна телесна повреда, изгаряния на повече от 1/3 от телесната
повърхност и реална опасност за развитие на термична болест, обусловило разстройство на
здравето, временно опасно за живота като деянието е извършено от дееца при управление
без да има необходимата правоспособност - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“ НК.
От представените по делото Епикризи от Клиника по термична травма, пластично-
възстановителна и естетична хирургия при ВМА МБАЛ – Варна, се установява, че на
15.09.2020 г. се установява, че ищецът е бил приета за лечение по спешност и е изписан на
02.10.2020 г. Поставена е окончателна диагноза: Термично изгаряне на глава, шия, тяло,
горни и долни крайници, I-II АБ степен, 36 %. Извършена е оперативна интервенция:
Ексцизионен дебридман и други процедури на кожа и подкожна тъкан. .
Представена по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищеца до
ответника и получена от последния на 22.04.2021 г., видно от представената обратна
разписка.
Представена по делото е и електронна кореспонденция между страните, от която се
установява, че на 01.09.2021 г. на електронния адрес на единият от пълномощниците на
ищеца – адв. Т. е постъпил отговор от страна на ответника на отправената застрахователна
претенция като е определено обезщетение в размер на 30000.00 лв. за понесените от ищеца
неимуществени вреди.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че след извършено психиатрично освидетелстване на ищеца и
2
диагностицираната клинична симптоматика, експертът е поставил диагнозата –
Посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи, че психотравмата при ищеца е
актуална и към момента на експертизата и води до споделяне и поддържане у него на
множество психични и психосоматични оплаквания като изразена е емоционалната
симптоматика. Във връзка със събитието ищецът се „примирявал“ с обстоятелства от от
живота, формализирал отношенията си, емоциално при ищеца липсвала нормал-
психологично разбираема емпатичност. Вещото лице сочи, че ищецът се стремял да
завоалира огресивността си и към момента на експертизата агресията е с автоагресивна
насоченост. От експертизата още се установява, че психичните проблеми на ищеца дълбоко
нарушават качеството му на живот. В личен план ищецът е дълбоко затворен в себе си,
липса му увереност и удоволствие от труда, а в семеен план са нарушени и затруднени
интерперсоналните отношения, поради засилното затваряне на пострадалия в себе си, както
и е налице загуба на „вкус и комфорт“ от общуването дори в най-близък план. Установена е
липса на професионална удовлетвореност и увереност и е налице загуба на възможност за
планиране на бъдещето при ищеца. Психотравмата е оказала трайна емоционална промяна
при ищеца и се явява силен стресогенен фактор.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. В
заключението е потвърдена отразената в представените Епикризи окончателна диагноза –
изгаряне I-II АБ степен на 36 % от телесната му повърхност и е посочено, че уврежданията
са резултат от действието на течност с висока температура, респ. при попадане на горещо
олио в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници. Експертът заключава, че
травмите са в причинна връзка с ПТП, а именно блъскане на МПС в търговския обект, в
който е работел ищеца.
След извършен клиничен преглед на ищеца експертът е установил засегнатите
участъци, които са с блед или кафеникав цвят и са ясно отличими от околната такън, а
именно: 1. задна повърхност на шията, двете ушни миди, изцяло в областта под косата; 2. от
предна повърхност на лява раменна област, надолу по задно-страничната повърхност на
лява мишница и лява предмишница изцяло, назад изцяло в областта на гръдния кош, в дясно
до нивото на 10-то и 11-то ребра, след което продължава към поясните прешлени, вляво
достига до нивото на хълбочната кост; 3. по вътрешната повърхност на десен лакът и
предно-страничнато повърхност на дясна предмишница - два участъка с размери 8/30 см.; 4.
по вътрешната повърхност на дясно бедро в средна трета - участък с диаметър 10-12 см.; 5.
По вътрешната повърхност на дясното бедро в долна трета, дясното коляно и дясната
подбедрица от горна до средна трета – участък с размери 40/20 см.; 6. По предна повърхност
на ляво бедро в долна трета, лява колянна става, лява подбердира в горна и средна трета –
участък с размери 40/20 см. Експертът е посочил, че след получаване на травматичните
увреждания са били налице значителни болки за продължителен период от време – не по-
малък от 3-4 месеца. Изгарянията са обусловили разстройство на здравето временно опасно
за живота. Към момента на извършване на експертизата са налице видими белези, добре
отграничени от околната здрава кожа.
В съдебно заседание експертът уточнява, че при извършения преглед са установени
болки в засегнатите участъци от тялото на пострадалия: при допир, в контакт с текстил, при
изпотяване на тялото, контакт със слънчева светлина, както и ограничение на движението
при разпъване на кожата. В резултат на тежката степен на изгаряне в областта на двете
ушни миди, експертът сочи, че несъмнено е било налице и нарушение в слуховата функция
като данни за намален слух при ищеца не са налице. Още сочи, че при ищеца са налице
гожни ръбци, но не са налице „груби келоидни белези“. Макар и да не са налице груби и
отчетливи ръбове, белезите от самото изгаряне и увреждането на кожата са добре
отграничени от околната тъкан и също водят до загрозяване и асиметрия в нормалния
човешки облик като това не се отнася само за лицето на ищеца, а и в областта на гръдния
кош и засегнатите участъци. Експертът счита, че предвид изминалия период от време –
близо две години, би могло да се очаква постепенно подобрение, но белезите ще останат и
ще са видими като няма да изчезнат. Сочи, че пластични операции са възможни, но при
пластиката трябва да се вземе кожа от други места по тялото, с оглед покриване на
увредените участъци, което от своя страна ще доведе до нови белези на други места.
3
За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на ищеца са събрани
гласни доказателства посредством показанията на един свидетел – Галина Д.а Д.а, съпруга
на ищеца, чиито показания съдът кредитира, отчитайки възможната й заинтересованост.
Показанията на свидетелката съдът цени изцяло, тъй като са резултат на непосредствени,
лични възприятия и кореспондират със събраните посредством заключенията на
назначените експертизи, специални знания.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че
обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размeр.
Както бе посочено във възприетата фактическа установеност обстоятелството, че към
датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за управлявания от виновния водач
л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 ВН, обективирано в полица №
BG/30/118000660169/01.03.3018 г., валидна към датата на произшествието – 15.09.2020 г., е
прието за ненуждаещо се от доказване между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 15.09.2020 г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД.
Тъй като видът на телесните увреждания представлява част от състава на
инкриминираното деяние, за която е ангажирана наказателната отговорност на водача, съдът
намира, че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от одобреното от назакателния съд
споразумение досежно факта и вида на настъпилите увреждания. Одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, на осн. чл. 383, ал. 1 НПК и
следователно изключва преценката на гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на
коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпросът относно причините, поради което настъпило произшествието, тъй като
причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно
евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът намира, че от събраните в хода на настоящото производство безпротиворечиво
се установява и причинната връзка между причинените вреди на ищеца и събитието, а и
тази причинна връзка също не е била оспорвана от ответника.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
4
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
тежко увреждане на здравето, изразяващо се в големи по площ и интензитет телесни травми,
заемащи 36 % от телесната повърхност, в резултат на обливане на тялото на ищеца с гореща
мазнина; съществувалата временна опасност за живота му, изпитваните неописуеми болки в
резултат на получените изгаряния, които наложили първоначално упояването му при
превързване или смяна на превръзки; извършената оперативна интервенция за отстраняване
на тъкан, прием на голямо количество медикаменти (описани в представените епикризи);
нарушението в слуховата функция, съобразявайки възрастта на пострадалия – мъж в активна
възраст; продължителността на претърпяните болки и страдания – болка и чуствителност са
актуални в засегнатите участъци и към настоящият момент близо 2 години след
произшествието, причинените неудобства от екзистенциално естество; тежкото нарушение в
житейския ритъм, тежкото отражение на произшествието върху психическото и
емоционалното състояние на ищеца, наличните белези, заемащи голяма площ и
причиняващи асиметрия и загрозяване в нормалния човешки облик, както и невъзможността
за пълно възстановяване на ищеца и при съобразяване с конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера
на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС,
формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т.
д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I
т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове),
съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на
100000.00 лв. Съдът намира за несъразмерно ниско предложеното от застрахователя
обезщетение в размер на 30000.00 лв.
Липсата на релевирано от страна на ответника възражение за поведение на ищеца,
което би могло да бъде квалифицирано като съпричиняващо във вредоносния резултат води
до извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от
съда по реда на чл. 52 ЗЗД не следва да бъде редуцирано или на ищеца следва да се присъди
неговия пълен размер – 100000.00 лв. като за разликата до претендирания размер от
130000.00 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху уважената претенция ищецът претендира заплащане на законната лихва. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че
в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
Кодекса или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищецът е предявил
претенция пред застрахователя–ответник, надлежно получена на 22.04.2021 г. Не са налице
данни ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за настъпилото
произшествие. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100000.00 лв. се дължи законна лихва, считано от
22.04.2021 г. до изплащането на обезщетението. Претенцията за периода от датата на
увреждането 15.09.2020 г. до 21.04.2021 г. като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
5
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
представени доказателства, възлизат на сумата 4130.00 лв. Така, на присъждане подлежи
сумата 3176.92 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и предвид изхода от спора,
разноски се следват и на ответника, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства възлизат на сумата 1496.81 лв. (765.31 евро по фиксинг на БНБ). Така, на
присъждане подлежи сумата 345.42 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 4000.00 лв., сумата 700.00 лв.,
възнаграждение за вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Черноморска“, № 15, сумата 100000.00 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и травматични увреждания, в
резултат на ПТП, настъпило на 15.09.2020 г., по вина на С.Й.П., ЕГН **********, при
управление на л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 ВН, ведно със законната лихва
считано от 22.04.2021 г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата до предявеният размер
от 130000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за забава за
периода 15.09.2020 г. – 21.04.2021 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ П. ИВ. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Черноморска“,
№ 15, сумата 3176.92 лв. (три хиляди сто седемдесет и шест лева и 92 ст.), разноски за
водене на производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. ИВ. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Черноморска“, № 15 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А, сумата 345.42 лв. (триста четирдесет и пет лева и 42 ст.),
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 4000.00 лв. (четири хиляди лева), дължима държавна такса, сумата 700.00
лв. (седемстотин лева), възнаграждение за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за
служебното издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6