Решение по дело №458/2020 на Софийски градски съд

Р      Е        Ш        Е        Н        И         Е

Гр.София, … май 2024 година

В       ИМЕТО        НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното открито съдебно заседание на деветнадесети декемеври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№458 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

         В исковата си молба ищецът „Б.“  ЕАД, ЕИК*********, твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на параграф 1, т.24 от ДР на ЗЕ и въз основа на лицензия № Л – 214 – 06/29.11.2006г., издадена на основание чл.39, ал.1,т.2 ЗЕ,  от ДКЕВР, осъществява пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа на територията на Републиката.

         Ищецът твърди, че на основание чл.173 и чл.174 ЗЕ сделките с природен газ, в това число за пренос на природен газ по газопреносната мрежа, се извършват при спазване на разпоредбите на ЗЕ и на Правилата за търговия с природен газ (ПТПГ), приети от КЕВР. Нормата на чл.4, ал.4, т.1 от ПТПГ изрично визира, че операторът на газопреносна мрежа сключва договори за пренос по газопреносната мрежа, като предметът на договорите е определен в чл.6 от Правилата.

         Ищецът твърди, че на 29.12.2016 година е сключил с ответника „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, договор №2692, за пренос на природен газ по газопреносните мрежи на „Б.“  ЕАД. По силата на този договор се е задължил да осигури входен/изходен капацитет за пренос на точките приемане/предаване, съгласно разпределените за клиента капацитетни продукти (годишен, тримесечен, месечен) за съответния ден от периода и да приема в точките на предаване и да предава в точките на приемане, предадените, съобразно заявките по чл.6 от договора, в точките на предаване количества природен газ и при налягане, определено в Приложение №2 и №3ЗГ. Ответникът се е задължил да осигури предаването в точките на предаване и да приеме в точките на приемане заявените количества природен газ, съобразно заявките по чл.6 от договора, в рамките на разпределения му непрекъсваем месечен, тримесечен и годишен капацитет за пренос на дневна база и при налягане, определено в приложенията на договора. В договора изрично са уредени качествените показатели и параметри на природния газ, процедурите по заявките и коригиращи заявки за количества природен газ за пренос в рамките на договорения капацитет, отчитането и разпределението на количествата природен газ, цена и начин на плащане.

         Ищецът твърди, че през м. януари и февруари 2017 година е извършил пренос на количества природен газ до изходна точка АГРС Русе – Изток за „О. Инк“ АД и „Б.“ ЕАД, съгласно сключени договори за пренос на природен газ, в т.ч. и горепосочения. Разпределението на количествата природен газ на изходен пункт СО25Р01 АГРС Русе-Изток е извършено от преносния оператор съгласно описаните в чл.22, ал.2 ПТПГ процедури по приоритет. Крайното разпределение е направено съгласно т.4, а именно – пропорционално на заявките, тъй като от ползвателите не са представени протоколи по чл.22, ал.2, т.1 ПТПГ. Ищецът ежедневно е предоставял информация по електронната поща на ползвателите за разпределените им количества природен газ на входни точки и измерените от търговските количества на изходни точки, включително и за изходна точка АГРС Русе-Изток. На база на информацията ползвателите е следвало доброволно да изготвят, съгласуват помежду си, подпишат и представят на оператора дневен протокол за разпределение в изпълнение на чл.22, ал.2, т.1 от ПТПГ и чл.7.9 от договора.

         Ищецът твърди, че предвид настъпила обективна причина – активиране на студен резерв за „Т.Р.“ ЕАД в периода от 06.01.2017г. до 01.02.2017г., КЕВР, със свое решение № ПАМ -1/05.06.2018г. е дала задължително писмено разпореждане в 14-дневен срок „Б.“  ЕАД да предприеме действия и да извърши ново разпределение на количествата природен газ за ползвателите „О. Инк“ АД и „Б.“ ЕАД, като направи корекция на количествата, на основание чл.22, ал.9 ПТПГ, в изходна точка СО25Р01 АГРС Русе-Изток за месеците януари и февруари 2017г.  В решението изрично е указано при новото разпределение да се използват последно подадените от „Б.“ ЕАД и „О. Инк“ АД заявки, без да се взема предвид размера на разпределените им капацитети.

         Ищецът твърди, че е извършил ново разпределение, съобразно тези указания, на измерените количества природен газ между ползвателите на изходна точка АГРС Русе-Изток за първите два месеца на 2017 година, съответно изготвени са коригиращи месечни протоколи за тези месеци и на това основание – дебитни известия и фактура, а именно: дебитно известие № **********/15.06.2017г. към фактура №**********/27.02.2018г. за дължима такса пренос за м.януари 2017г. в размер на 67 335,91лева; дебитно известие №**********/15.06.2018г. към фактура №**********/27.02.2017г. за дължима такса пренос за м. февруари 2017г. в размер на 9 965,09лева и фактура №**********/15.06.2018г. за заплащане на дисбаланс за м. януари и февруари 2017г. в размер на 1 097 846,64лева.

         Ищецът твърди, че фактурата за дисбаланс е издадена на основание чл.6.14.2 от обвързващия страните договор.

         Ищецът твърди, че оригиналите на тези документи, коригиращите протоколи и справки са предоставени на ответника, в неговото деловодство, но плащания по тях не са извършени.

         Ищецът е изпратил на ответника нотариална покана за плащане, като с тази покана дружеството- ищец е претендирало и неустойки, уговорени между страните с нормата на чл.9.3 от договора.

         Ищецът твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в неплащане за пренесените от ищеца количества природен газ за м. януари и февруари 2017година. Поради наличието на виновно неизпълнение на договорно задължение ищецът твърди, че има вземане, освен за преноса на природен газ за посочените месеци, също и неустоечно такова, в размер на 184 804,19лева, представляваща мораторна неустойка за периода на забава в плащане на съдебно заявената главница от 30.06.2018г до 25.02.2020година. Претендира и заплащане на разходите, които е извършило, за да закупи природен газ за нуждите на преносната мрежа, за да покрие причинения от ответника отрицателен дисбаланс в посочения размер на съдебно заявеното вземане, претендира мораторна неустойка върху него за периода на забава.Претендира законната лихва върху главниците и разноските по делото.

         В срока за отговор ответникът „Б.“ ЕАД, ЕИК ********* прави следните възражения:

         За нередовност на исковата молба.

         В тази връзка твърди, че вземането на ищеца се основава на Решение №ПАМ -1/05.06.2018г., счетоводни документи при спазване на задължителното разпореждане на КЕВР,  поради което ответникът твърди, че вземане по търговска сделка не възниква на основание счетоводен документ, а въз основа на облигационна връзка.Това налага ищецът да индивидуализира вземането си по основание и размер, както повелява нормата на чл.127, т.4 ГПК. Това възражение касае както главницата, така и акцесорното вземане.

         Моли съда до остави без движение производството по делото и даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба.

         По основателността на исковете – оспорва същите по основание и размер.

         Твърди, че претенциите за главница са неоснователни, тъй като между страните, договорът, на който се позовава ищеца, е прекратил действието си на 01.10.2017 година, следователно, към 15.06.2018година – датата на издаване на процесните, посочени от ищеца счетоводни документи, договорът не е действал, което изключва той да е правопораждащ ЮФ на претендираните от ищеца права.

         Ответникът моли съда да осъществи косвен съдебен контрол върху Решение №ПАМ -1/05.06.2018г. на КЕВР, чиято нищожност твърди, а в условие на евентуалност и незаконосъобразност, които молят да бъдат установено по реда на чл.17, ал.2 ГПК и бъдат взети предвид при постановяване на съдебния акт.

         Правомощията на КЕВР, като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, касаещи сделките между ползватели на газопреносната мрежа и оператора на същата, са уредени в Закона за енергетиката и актовете по прилагането му, като в тези актове липсва възможност за налагане на едностранна директна административна намеса в правоотношения с гражданскоправен характер.

         При констатирано от регулатора нарушение, извършено от ищеца, КЕВР вместо да постанови преустановяване на установеното от него нарушение на ПТПГ, регулаторът, издава административен акт, с който се намесва в търговските отношения на страните по договор за пренос на природен газ, сключен между „Б.“ЕАД и „О. Инк“АД и по същия договор между „Б.“ЕАД и „Б.“ЕАД. Това е така, тъй като директният резултат от наложената от КЕВР принудителна административна мярка е преуреждане на приключили правоотношения между търговци, по установяване на задължения и изпълнението им, в рамките на търговска сделка, в която административната намеса е сведена до регулиране на цени и преценка за спазване на условията по издадената лицензия. Така, КЕВР е постановила индивидуалния административен акт, извън материалната си компетентност, който порок винаги води до нищожност на постановения от същия акт.

         Твърди, че при издаване на този индивидуален административен акт от страна КЕВР са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната му, без акт да се разглежда по същество.

         Оспорва извършеното ново, повторно разпределение, като твърди, че липсва основание за това, оспорва и начина на извършване на това повторно разпределение, както и формираните стойности от него.

         Това ново и повторно разпределение не касае ответника, тъй като не е резултат от споразумение между него и ищеца.

         Оспорва да е налице дисбаланс.

Ищецът не е направил фактическо твърдение по какъв начин е счел, че е налице дисбаланс, в какви размери и съответно как е отнесен към двата отчетни периода, за които претендира заплащане, но ответникът оспорва и наличието на кумулиран дисбаланс и в размера, посочен във фактура № **********/15.06.2018г.

         Ответникът твърди, че в рамките на процесния период януари- февруари 2017 г. не е налице приложима цена на природен газ за компенсиране.

         Ответникът твърди, че е налице хипотеза по чл.83 ЗЗД, която допуска намаляване на обезщетението или пълното освобождаване на длъжника от отговорност, с оглед на степента на вината. Има се предвид, че без проявата на небрежност на кредитора към собствения интерес, вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер. Поведението на кредитора може да се изрази и в бездействие, тогава когато договорът или нормативен акт му вменяват извършването на действия за да бъдат предотвратени вреди, във връзка е възложените му с договора или нормативния акт функции от обществен интерес. В тази връзка, в случай, че се установи, че ответникът е кумулирал отрицателен дисбаланс за м.януари и м. февруари 2017г., което страната  оспорва, твърди, че този резултат би се дължал само и единствено на виновното неизпълнение на задълженията на „Б.“ЕАД по договора за пренос, както и на неизпълнение на вменените му задължения на преносен оператор. Сочи проявните форми на неизпълнение от страна на ищеца на договорни и законови задължения.

         Ответникът оспорва и основателността на акцесорните искове.

         Въвежда правопогасително възражение за изтекла погасителна давност, която в настоящия случай твърди да е кратката 3-годишна давност и за двата вида вземания.

         Прави искане за привличане на помагач, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Иска третото за делото лице “Топлофикация - Русе“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, п.код 7009, ул.ТЕЦ-ИЗТОК 1, да бъде конституирано като  негов помагач в настоящия процес.

         В допълнителната искова молба ищецът оспорва всяко от направените от ответника възражения, прави пояснение относно това кой е източникът на претендираните с исковата молба вземания, оспорва основателността на искането на ответника по чл.17, ал.2 ГПК и излага доводи в тази насока.

         Пояснява развилите се между него и ответника отношения, както и основанието и причините за издаване на решение ПАМ -1/05.06.2018 година и неговите последици.

         Прави пояснения относно фактите, от които произтича правото, чиято защита дири в процеса и това е съществувалата преди облигационна връзка между страните, по време на чието действие е осъществен преноса на природен газ, налачие на пренос на природен газ, което надвишава отчетеното и заплатено от ответника за месеците януари-февруари 2017 година, наличието на дисбаланс, все основания, довели до това да дири заплащане на съдебно заявените суми.

         В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че ответникът е демонстрирал последователни и целенасочени отказа за подписване на предвидените в договора и в ПТПГ протоколи за разпределение на общите точки, което поведение е осъществено от ответника в процесния период януари-февруари 2017г., съпроводено с занижени заявки за пренос, което е довело до изкривяване на служебно приложимия от оператора на преносната мрежа резервен pro-rata метод, в резултат на които ответникът е фактурирал на своя клиент „Топлофикация- Русе“ значително по-малко количество газ от това, което реално е потребено от „Топлофикация- Русе“ количество.

         По отношение на искането за приложение нормата на чл.17, ал.2 ГПК от съда в настоящето производство по отношение на решение №ПАМ -1/05.06.2018г. на КЕВР, ищецът се противопоставя това искане да бъде уважено в настоящия процес.

         Твърди, че това решение е атакувано от „О. Инк.“ АД пред АССГ и е образувано адм.д.№2141/2020г., по което дело ответникът е конституиран като заинтересована страна и по което дело е постановено определение, с което е сложен край на производството, поради липса на правен интерес. Ето защо твърди, че в настоящия процес не следва да се подлага на съделен контрол за валидност, респ. законосъобразност решението на регулатора.

         Излага и аргументи и по същество на това искане, като възразява да са налице основания да се приеме същото за нищожно, респ. за незаконосъобразно.

         В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва поясненията на ищеца, направени в допълнителната искова молба, касателно произход на претендираните вземания и излага доводи за тяхната неоснователност.

         По отношение на процедурата по чл.17, ал.2 ГПК моли съда да осъществи консвен съдебен контрол като излага следното: не спори, че пред административния съд, по преждецитираното дело по описа на АССГ, е имал качество на страна; че това производство е прекратено от административния съд, с извод за липса на интерес от провеждането му; заявява, че определението, с което е сложен край на административния процес по адм.д.№ 2141/2020г. е потвърдено, поради това, че подадената пред ВАС жалба е била просрочена, за което е постановено определение №10671/04.08.2020г. по адм.д.№6870/2020г. по описа на ВАС, Трето отделение. Липсата на произнасяне по съществото на спора обосновава допустимостта на искането за осъществяване на косвен съдебен контрол, поради липса на осъществян пряк такъв, респ. поради липса на СПН по въпроса за валидността на акта на КЕВР и неговата законосъобразност.

         Страните са направили своите доказателствени искания.

         С определение от 04.09.2020година, на основание чл.219 ГПК съдът е конституирал като помагач на ответника „Топлофикация - Русе“ ЕАД, ЕИК *********.

         Помагачът заема становище за неоснователност на предявените от ищеца осъдителни претенции.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

         По делото не е налице спор относно качествата на страните в производството,  а именно, че ищецът „Б.“ ЕАД е титуляр на лицензия Л – 214-06 от 29.11.2006г. за осъществяване на дейност „пренос на природен газ по национална газопреносна мрежа“ за територията на Република България, издадена за срок от 35 години.; а ответникът „Б.“ ЕАД е титуляр на лицензия № Л- 214- 14 от 29.11.2009г. за осъществяване на дейността „обществена доставка на природен газ“ за територията на Република България, издадена за срок от 35 години.

         По делото между страните не е налице спор относно наличие на сключен обвързващ ги договор №2692/16.12.2016г. за пренос на природен газ по газопреносните мрежи на „Б.“ ЕАД, обозначен в договора като преносен оператор и „Б.“ ЕАД, като клиент по този договор.

         В установителната част на договора, имаща качество на преамбюл, страните по облигационната връзка са пояснили изходните условия и причини за сключване на договор в контекст на  специфичните им качества, а именно: че преносният оператор и настоящ ищец „Б.“ ЕАД е собственик и оператор на газопреносната мрежа на територията на Републиката и осъществява услуги по пренос на природен газ, въз основа на лицензия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката /ЗЕ/, подзаконовите нормативни актове и други правила, а настоящият ответник „Б.“ ЕАД има качество на обществен доставчик на природен газ, поради което разполага с определени количества природен газ за срока на действие на договора, със съгласувани количества за доставка за периода от 01.01.2017г. до 01.10.2017г., на основание сключен договор за доставка, поради което желае сключване на договор за пренос на природен газ по преносната мрежа на оператора, в съответствие с условията и сроковете на този договор и в съответствие с разпределенията му непрекъсваем месечен, тримесечен и годишен капацитет за пренос, съобразно приложения №№ 3А, 3Б, 3В и +Д, въз основа на електронно потвърждение за разпределен капацитет от платформата за разпределение на капацитет - RBP.

         Съгласно този преамбюл страните са приели, че клиентът е осигурил преноса на количествата природен газ до заявената входна точка на газопреносната система ГИС Негру вода 1 /Кардам/ ГИС Галата, ПГХ Чирен, като разполага с договор за осигурен капацитет през преносната мрежа на съседния оператор или разполага с осигурени количества природен газ на основание сключен ПГХ Чирен, за срока на действие на настоящия договор.

         В т.1 от договора страните са дефинирали основните понятия, които са използвани от тях в договора.

         С нормата на чл.2 от договора е очертан предметът на този договор, съобразно която норма преносният оператор се задължава да осигури на входен/изходен капацитет за пренос на точките на приемане/предаване, съгласно разпределението за  клиента капацитетни продукти /годишен, тримесечен, месечен/ за съответния ден от периода /Приложения №№ 3А, 3Б и 3В/, а като насрещно задължение за клиента е задължението тази страна по договора за осигури предаването в точките на предаване и да приема в точките на приемане, заявените количества природен газ, съобразно заявките по чл.6 от този договор, в рамките на разпределения му непрекъсваем месечен, тримесечен и годишен капацитет за пренос на дневна база /Приложения №№ 3А, 3Б и 3В/ и при налягане, определено в Приложения №№2 и 3Г от този договор.

         По силата на чл.2.3 от договора преносният оператор е поел задължение да приема в точките на предаване и да предава в точките на приемане, предадените, съобразно заявките по чл.6 от този договор в точките на предаване, количества природен газ и при налягане, определено в приложение №№2 и 3Г от настоящия договор.

         По силата на чл.2.4 от договора, страните са изразили съгласие, в случай, че клиентът желае други точки на приемане или на предаване, освен посочените в Приложение №2 и №3Г, за новите точки да намери приложение процедурата съгласно Правилата за предоставяне на достъп до газопреносната и/или газоразпределителната мрежи.

         С нормата на чл.2.5 от договора страните са се съгласили, че отговорността и риска от случайно погиване на природния газ, според този договор, ще се прехвърлят от клиента на преносния оператор и обратно, съответно в точките на предаване и в точките на приемане.

         С нормата на чл.3 е очертан срокът на действие на договора, като е приемо, че договорът влиза в сила от подписването му и ще е в сила до 01.10.2017година или цялостно приемане на договорените с него количества за пренос, не по-късно от датата на изтичане на този договор; респ. до прекратяването му,    съобразно условията на договора. Самото прекратяване, според уговореното е възможно да настъпил по силата на взаимно съгласие, респ. при посочените в него условия, като страните изрично са приели, с разпоредбата на чл.3.2, че прекратяването на договора има действие за в бъдеще, който извод може да бъде направен от посочената в договора уговорка, че прекратяването не влияе върху поетите с договора задължения и отговорности по отношение на предадени преди прекратяването на договора, количества природен газ, възникнали или влезли в сила преди или на ефективната дата на прекратяването.

         С разпоредбата на чл.4.1 страните са приели като дата на първото предадено за пренос количества природен газ – 01.01.2017г.

         С разпоредбата на чл.5 от договора страните са уговорили качествените характеристики на природния газ.

         С разпоредбата на чл.6 са уговорени количества, заявки и балансиране по следния начин:

         Страните са приели, че при подписване на този договор вземат като база съгласуваната между тях годишна програма за пренос на природен газ- Приложение №3Г, която съдържа количествата за пренос за срока на договора, по тримесечия, по месеци  максимално дневно количество по месеци за периода, в рамките на разпределения на клиента дневен капацитет общо по всички капацитетни продукти, в точките на приемане и в точките на предаване като неразделна част от този договор.

         Прието е, че общото количество природен газ, което е заявено за пренос по този договор е на база резервирания капацитет по Приложение №3Г.

         С разпоредбата на чл.6.3 от договора страните са посочили задължителните реквизити на заявките и коригиращите заявки за пренос, а с разпоредбата на чл.6.4 е уговорен ред за подаване и обработване на дневните заявки, а в чл.6.5 – ред за подаване на коригиращите заявки.

         Предвидена е възможност за отхвърляне на заявката от страна на оператора, като ред и условия за това му действие са регламентирани с нормата на чл.6.6 от договора.

         По отношение на балансирането, с разпоредбата на чл.6.10 от договора, клиентът е поел задължение ежедневно да поддържа баланс между предадените за пренос количества природен газ във входните точки и изтеглените от мрежата количества природен газ в изходните точки, при дневен период на балансиране, с ежемесечен период на разплащане. След определяне на дневния дисбаланс в ден D за ден D – 1, клиентът взема предвид посоката и стойността на този дисбаланс при формирането на количествата в заявката за пренос за ден D  +  1/Приложение №4А/, с цел да поддържа кумулативния дисбаланс за месеца маскимално близо до нула.

         С нормата на чл.6.11 е предвидена възможност клиентът да продава и купува природен газ използвайки виртуална търговска точка /ВТТ/ за съответната балансова зона, в т.ч. с цел минимизиране на дисбалансите по своите балансови сметки, по реда и условията на Глава шеста- „Виртуална търговска точка. Уведомление за сделка“ от Правила за балансиране на пазара на природен газ..

         В тази връзка операторът, с разпоредбата на чл.6.12 от договор, е поел задължение да подпомага клиента за предприемане на своевременни корективни действия за компенсиране на разликите между подадения и изтегления от всяка от мрежите природен газ, чрез предоставяне на информация на клиента в съответствие с Глава пета „Предоставяне на информация относно балансовия статус на ползвателите“ от правила за балансиране на пазара на природен газ.

         С нормата на чл.6.13 и сл. е уговорена последица при неотстранен дневен или кумулативен дисбаланс- отрицателен или положителен.

         Последици при надвишаване на определена от оператора граница и регулиращите механизми за отстраняване на дисбаланса.

         С разпоредбата на чл.7 е уговорено отчитане и разпределение на количествата природен газ – чрез месечен протокол по точки на предаване и по точки на приемане, съобразно Приложение №6; чрез предоставяне от страна на оператора на месечен сертификат за качество на природния газ и данни за измерените количества – в срок до 17 часа на първия работен ден, следващ отчетния.

         В срок до 5-то число на месеца, следващ отчетния, страните подписват месечен протокол по Приложение №6, като при отказ да подпише такъв протокол от страна на клиента или не го подпише до изтичане на посочения срок, до 15часа на 5-то число, операторът подписва протокола едностранно, без да е необходим подпис на клиента.

         Изискуемите реквизити на този документ са посочени в нормата на чл.7.3 от договора.

         Месечният протокол е основание за издаване на фактури между страните по този договор.

         С нормите на чл.7.5 и сл. е уговорен приложимият метод на разпределение.

         С нормата на чл.8 от договора е уговорена цената за пренос, като в чл.8.1 е посочено, че цената за пренос е обект на регулиране и се утвърждава в съответствие със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Решения на КЕВР или се определян съгласно действащите нормативни правила, установени за този вид дейност, валидни за срока на действие на договора, като е прието, че дължимата от клиента цена е тази, която е действаща към периода.

         Фактурирането страните са уговорили да се извърши в срок до 4-то число след изтичане на календарния месец, като преносният оператор предоставя на клиента подписан от оператора месечен протокол по Приложение №6, въз основа на който се издават фактурите; предвидена е възможност клиентът да оспори издадената фактури и да представи доказателства, които налага промяна, но това не го освобождава от задължението да заплати стойността, посочена във фактурата.

         С нормата на чл.9.2 е предвидена възможност плащането да се извърши на две вноски- авансово от 30% и остатъкът от сумата – в срок до 15-то число на следващия месец.

         Забавата в плащането е санкционирана с мораторна неустойка в размер на законната лихва; респ. дава възможност на преносният оператор да ограничи или преустанови приемане на природен газ за транспортиране; респ. да преустанови действието на договора като го прекрати след 30-дневно уведомление.

         Измерване на количествата природен газ в точките на предаване и в точките на приемане се осъществява чрез съществуващите средства за измерване. Уговорени са последиците от неточно измерване и др. с разпоредбата на чл.12 от договора.

         Страните детайлно са уредили своите взаимоотношения с този договор, като са посочили които са предпоставките за подписване на нов договор при промяна и в кои обстоятелства.

         Посочени са изчерпателно приложенията към договора и образците на заявките и протоколите.

         Във връзка с възраженията на ответника за липса на дисбаланс за януари и февруари 2017 година страната е представила допълнително споразумение от 10.02.2017година, сключено между главните страни по делото, с което страните са преуредили отношенията си, възникнали по силата на договор за пренос на природен газ №2692/29.12.2016година, с което съглашение предефинират част от понятията, използвани с договора;  допълват се дефенициите по договора.

         Съобразно това допълнително споразумение нормата на чл.6.10 се изменя по следния начин- клиентът е длъжен ежедневно да поддържа баланс между предадените за пренос количества природен газ във входните точки и изтеглените от мрежата количества природен газ в изходните точки, при дневен период на балансиране, с ежемесечен период на приключване/изчистване на дасбаланса. При установяване на дневен дисбаланс в ден  D за ден D-1 клиентът взема предвид дисбаланса при подготовката и подаването на заявка за ден D+1 по Приложение №4А, респ. Приложение №5А, по реда за подаване на заявки и коригиращи заявки, определен в чл.6.4, съответно чл.6.5 от договора.

         Изменението на договора засяга и нормата на чл.6.14, с  която се въвежда нова регулация, която дефинира какво представлява общо балансово портфолио за целите на установяване на кумулативния дисбаланс в края на текущия газов месец; последици от липса на възстановяване на отрицателния дисбаланс – възстановяване в натура, чрез възстановяване на разходите, които преносният опиратор е извършил за закупуване на газ за нуждите на системата, до размера на причинения отрицателен дисбаланс; начина на отразяване на дисбаланса в месечния протокол за следващия месец; последиците от неотстраняване на дневен или кумулативен положителен дисбаланс.          

         По делото е безспорно установено наличие на взето от КЕВР решение № ПАМ – 1 от 05.06.2018година, въз основа на доклад от 30.05.2018г. по извършена проверка по документи, въз основа на писмо от „О. Инк.“ АД, на изх. Точка АГРС – Русе – Изток С025Р01, за превишаващи заявените от „О. Инк.“ АД за м. януари и м. февруари 2017г. доставки на природен газ.

         След извършената от регулатора проверка, въз основа на която КЕВР е достигнала до извод, че е налице нарушение, изразяващо се в неприлагане на чл.22, ал.9 ПТПГ по отношение на разпределението на количествата природен газ на „Б.“ ЕАД и „О. Инк.“ АД на изходна точка на газопреносната мрежа АГРС- Русе – Изток С025Р01 за м. ануари и м. февруари 2017г., Комисията е приела, че е налице основание да наложи на „Б.“ ЕАД принудителна административна мярка, като даде на газопреносното дружество задължително писмено разпореждане да предприеме действия за ново разпределение на количествата природен газ.

         При така изложените мотиви регулаторът на основание чл.23, т.4, чл.201, ал.2, т.1, б.“а“ предл.2 и ал.3, чл.202, ал.1 и чл.203, ал.1 и 2 от Закона за енергетиката, във връзка с констативен протокол №3/25.04.2018година е дал на настоящия ищец задължително писмено предписание:

1.В 14-дневен срок да предприеме действия и да извърши ново разпределение на количествата природен газ за ползвателите „О. Инк.“АД и „Б.“ ЕАД, като направи корекция на количествата, на основание чл.22, ал.9 от Правилата за търговия с природен газ, с изходна точка АГРС Русе – Изток /С025Р01/ за м. януари и м. февруари 2017г., като при новото разпределение операторът използва последно подадените от тези две дружества заявки, без да взема предвид размера на разпределените им капацитети, предвид настъпилата обективна причина- активирането на студен резерв за „Т.Р.“ ЕАД в периода от 06.01.2017г. до 01.02.2017г.;  

2. В 7-дневен срок от изтичане на срока по т.1 „Б.“ ЕАД да уведоми КЕВР като представи доказателства за извършеното ново разпределение  предприетите действия спрямо ползвателите – посочените две дружества.

В представената от КЕВР преписка във връзка с преждеупоменатото решение се съдържат документи, изходящи от Комисията, страните по делото, дали основание да предприеме тези действия и да постанови решението, с което налага принудителна административна мярка на ищеца по делото, както и изявления от неучастващи по делото лице – на заместник-министъра на енергетиката и на представляващия „ЕСО“ ЕАД, от които се установява, че в процесния период от време, а именно от  януари до февруари 2017 година е осъществено активиране на студен резерв, което е извършено от  „ЕСО“ ЕАД във времевия интервал, чрез активиране на Блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД в 13:30ч. на 06.01.2017година и деактивиране на същия в 21.:31 ч. на 01.02.2017година.

Въз основа на преписката на КЕВР се установяват обстоятелства, съдържащи се в изготвения от регулатора доклад, представляващ официален удостоверителен документ, послужил като база за издаване на процесното решение на КЕВР.

Верността на тези констатации, установяващи релевантни за делото факти, а именно повишена консумация на природен газ от страна на помагача на ответника, доставени му от последния, по причана активиране на студен резерв за процесния период от време, поради което следва да се приеме, че през преносната мрежа са пренесени по- големи количества природен газ до изходна точка АГРС-Русе – Изток, което значително се разминава с подадените заявки и определения капацитет. Издаденият констативен протокол, обективиращ констатциите на административния орган е съставен на основание чл.80, ал.1 ЗЕ и връчен на настоящия ищец на 25.04.2018година. Това обстоятелства, съобразно ал.4 на цитираната разпоредба е послужило за издаване на принудителна административна мярка спрямо ищеца.

Тук е мястото да се отбележи, че ответникът не оспорва верността на констатациите, а това, че същите не се установяват от документите по административната преписка, поради което съдът не намира основание да изключи този официален свидетелствуващ документ от доказателствата по делото.

По делото не е налице спор между страните, че решението на регулатора е обжалвано от „О. Инк“ АД, въз основа на чиято жалба е образувано адм.д.№2141/2020г., по което настоящият ответник е бил конституиран като заинтересована страна, на страната на обжалвалия административния акт; както не се спори и относно това, че производството по делото е било прекратено с определение №3300/04.05.2020г.

Прекратителният акт на АССГ е бил атакуван от „О. Инк“ АД пред ВАС, който е постановил определение№10671/04.08.2020г. по адм.д.№ 6870/2020 по описа на ВАС, Трето отделение, с което съставът на ВАС е приел, че за жалбоподателя е установено, че липсва пряк интерес от обжалване на акта на КЕВР, за който е бил уведомен с известие за доставяне и приложеното към него писмо на 12.06.2018 г., поради което жалбата се явява и просрочена, освен недопустима, поради липса на правен интерес за страната, атакувало този акт на КЕВР.

Следователно е налице проведено административно производство, което е имало за предмет проверка на законосъобразността на постановения акт на КЕВР, по което настоящият ответник е имал качество на заинтересована страна. По образуваното административно производство обаче не е налице произнасяне на съда с акт, който има сила на пресъдено нещо, поради което аргументите на ищеца за липса на предпоставки за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК не могат да бъдат споделени.

По отношение на искането на ответника за проверка на валидността на акта на регулатора, то следва да се посочи, че съобразно нормата на чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето.

Ето защо искането на ответника за осъществяване на косвен съдебен контрол в това производство на атакуваното да е нищожно решение на КЕВР се явява допустимо, доколкото това искане не е преклудирано и по въпросът относно валидността на административния акт не е налице СПН.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания на доведения от ищеца “Б.“ ЕАД свидетел В.С.С.и доведения от ответника „Б.“ ЕАД свидетел М.А.Ф..

Показанията на ищцовия свидетел, който заема позиция на ръководител отдел „Балансиране“ в ищцовото дружество са следните: отчитане на баланс/дисбаланс се извършва с уреди за търговско измерване, на база входни и изходни точки. Входните точки отчитат осигурените количества, предвидени за пренос до изходните точки, в които са присъединени крайните клиент и потребители на природен газ. Твърди, че ищецът има контрол и върху двете позиции, но на входните точки контролът е съвместен със газопреносния оператор на съседната държава.

Пояснява как действа платформата за търговско диспечиране, която е действаща към момента на даване на показанията, но към процесния договор това не е била така, защото тогава тази платформа е била в тестови режим.

Пояснява, че до нейното въвеждане и конкретно в периода на действие на договора между страните по делото, заявките са се давали по електронен път и това е била трайно установена практика, която е намерила отражение и в процесния договор. Същественото от дадените от този свидетел показания е че подаваните заявки са включвали заявени количества на входни точки и заявени количества за пренос до изходни точки. По отношение на изходните точки свидетелят твърди, че това е ставало агрегирано- сумарно, общо, а не за всяка отделна изходна точка, както е практиката за входните точки от трасето. Получаването на заявката е основание да се извърши справка с резервирания капацитет касателно входа и тогава оретаторът на преносната мрежа придвижва заявката за входната точка, съобразно резервирания капацитет. При изходната точка – събира се общо количеството природен газ, което следва да се транзитира до всички изходни точки и се одобрява до размера на капацитета. След това операторът връща заявката като одобрена. Пояснява какво точно включва тази процедура, на база договорните условия и връзката със съседния оператор, който следва да потвърди наличие на количество природен газ, съобразено с резервирания капацитет и подадената заявка. Потвърждението на този съседен оператор е основание да се потвърди заявката относно входа, а по отоншение на изхода- както е посочено по- горе- сумарно и в рамките на резервирания капацитет.

По отношение на това дали платформата е била приложима, дава категоричен отговор, че сега действащата платформа тогава не е намирала приложение в договоринете връзки на оператора с неговите клиенти, тъй като в този период този механизъм за подаване на заявки и одобрение на същите е бил само тестван.

Свидетелят е категоричен, че „Б.“ ЕАД е давал ежедневни отчети на ползвателите на мрежата за извършените разпределения на входни и изходни точки от трасето, съобразно измерванията на търговските уреди, което е ставало в 10:40часа и тази информация, която е предоставяна включително и на ответника, е била достатъчна за преценка за наличие на баланс/дисбаланс.

Заявява, че до 2017г. спор между клиентите на дружеството, които са ползвали общи точки, както е случаят с „Б.“ и „О. ИНК.“, относно това кой какви количества природен газ е доставил на своите клиенти, не е имало. Спорът в този случай е намерил изява в липсата на  протокол за разпределение тъй като средствата за търговско измерване сочат общото количество природен газ, преминало през изходните точки.

Свидетелят уточнява  кога е възможно и по какъв начин да се отрази констатирания дисбаланс, а при наличие на такъв през 2017година регламентът е бил този дисбаланс да се отстрани чрез компенсация в реалното количество природен газ.

Свидетелят Ф., който заема позиция на началник- управление „Контрол на доставките“ от 6-7 месеца преди разпита, дава следните показания: пояснява каква е дейността на ответника, че за да може да осъществи доставки до изходните точки на територията на Републиката участва в тръжни процедури, за да си купи капацитет- т.е. да си запази определена част от тръбата; практическата невъзможност да се определи точно количеството на природен газ, защото наличието на дисбаланс води до разходи, които определя като загуби. Дава различни показание за последицит от установен дисбаланс- наличие на невъзможност за компенсация с количества за следващ период, а директно има за полследица – плащане.

По отношение на това дали ищецът не е приемал заявки поради превишаване на капацитета, дава отрицателен отговор. Пояснява, че информация е получавана относно входните точки и след преноса на природен газ – относно изходните точки, като тази последна информация е в деня, който следва доставката. Дава аналогични показания с тези на предходния свидетел, че на изхода се отчита сумарно и тогава ползвателите на общите точки съставят протоколи, при липса на такива – пропорционално разпределение. Заявява, че се следват ПТПГ, като пояснява, че при няколко ползватели на една изходна точка възникват проблеми, но макар и трудно въз основа на обратната информация, която „Б.“ ЕАД дава на своите клиенти може да се определи приблизително кой потребител на доставения от ответника природен газ колко е потребил.

По отношение на своя съдоговорител „Т.Р.“ ЕАД заявява, че заявките им са прекомерни, т.е. подават заявки в завишено количество и това е постоянна практика на този им клиент. Дава пример как действа топлофикационното дружество и заявява, че със сигурност са повишили заявките, но това не го правят за целия месец, а само за деня. Ползват природен газ само месец-два в годината.

По отношение на годността на тези свидетелски показания, съдът отчитайки служебната обвързаност на двамата свидетели с главните страни в производството, не намира основание да не приеме показанията им като добросъвестно дадени, като тези показания не се опровергават ппо между си, същите повтарят регламента, свързан с регулация на преноса на природен газ, поради спецефичния характер на възникналите отношения и специфичната правна уредба, както и професионалната специализация на двата свидетели.

Във връзка със сторените от ответника възражения по основателността на предявените искове по делото са допуснати и следните експертизи, които са изготвени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително находящите се в административната преписка на КЕВР документи.

Първоначалното основно заключение е изготвено от проф. д-р инж. Е. З.- Д., която прави пояснения относно това как се осъществява достъп и пренос на природен газ по газопреносната мрежа, която е собственост на ищеца, в.л. пояснява, че това се извършва чрез резервиране на капацитетни продукти от ползвателите на мрежата, което е предпоставка те да пренесат определено количество природен газ за определен период от време, в зависимост от вида на продукта; уточнява, че през 2017г. цените за пренос са определени от КЕВР, като тази цена касае само реално пренесените количества и именно за тях е дължима, без да се заплаща отделна цена за резервирания капацитет; цената не зависиси  нито от входните, нито от изходните точки, през които са извършва пренос на природния газ.

Това, за което ползвателите се грижат е да има баланс в преносната система, което означава баланс между входни и изходни точки, за да не се допусте дисбалас, който представлява разлика в количествата природен газ, разпределени за ползвател на входните точки на преносната система и количествата природен газ на изходните точки на мрежата.

Пояснява, че дисбалансът може да е положителен или отрицателен, като при положетелния дисбаланс има по- големи входящи количества  от тези, които са изтеглени на изхода, като разликата между количества на вход и изход, останали неизтеглени от мрежата са част от лайнпека.

При отрицателния дисбаланс изходящите количества, които са изтеглени от мрежата са по- големи от количествата, предоставени от този ползвател на входа на преносната мрежа.

Отрицателната разлика на изхода се компенсира от количествата природен газ в лайнпека, собственост на оператора или от положителните разлики/дисбаланси на този ползвател, останали от предходен период в лайнпека или и от двете.

Пояснява, че лайнпек е количеството природен газ, което се намира в преносната мрежа в даден момент, което преимуществено е на оператора.

Вещото лице сочи, че със свое решение №Ц-3/14.03.2017г. КЕВР утвърждава разходна компонента на цената на природния газ за балансиране, считано от 01.05.2017г., като след тази дата е възможно да се прилага режим на ежедневно финансово изчистване на генерирани по договорите за пренос дисбаланси.

Вещото лице е констатирало, че в периода януари-февруари 2017г. ищецът „Б.“ ЕАД е извършил пренос на природен газ на изходна точка АГРС Русе – Изток за две дружества – ответникът „Б.“ ЕАД и „О. ИНК.“ АД, по силата на сключени договори, като един от тези договори е договорът, който е предмет на настоящия процес, а именно договор за пренос №2692/29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г.

В.л. проф. Д. прави констатации, че през всеки от месеците на газовата година 2017г. – януари - октомври 2017г. ответникът „Б.“ ЕАД генерира различни по размер и знак /+ или - / дисбаланси, които са се припокривали частично или напълно във всеки месец, следващ предходния, като съществременно ответникът е натрупвал нови разлики и дисбаланси “избутвайки“ по този начин плащането на отрицателните дисбаланси в следващи периоди, на практика в самия край на договора.

Сочи, че през януари на процесната година ответникът е с положителен  дисбаланс + 1 865 031 куб.м от предходния декември 2016г., за да приключи януари 2017г. с отрицателен дисбаланс от – 1 546 658куб.м; през февруари 2017г. отново излиза на положителен дисбаланс от + 2 131 896куб.м, като през март 2017г. дисбалансът продължава да е положителен, но на по- ниски нива + 2 058 676 куб.м, а през април 2017г – дисбалансът отново е отрицателна величина – 4 281 063 куб.м.

Въз основа на тази променливост в края на срока на договора 01.10.2017г. ответникът приключва с отрицателен дисбаланс от – 26 994куб.м.

Сочи, че дисбалансите са функция на измерените и разпредели количества природен газ по дни от всеки месец, на вход и изход на системата, за всеки ползвател.

Базирайки се на решението на КЕВР, с което на ищеца се дават задължителни указания, дисбалансите на ответника през месеците януари и февруари 201г., се увеличават с допълнително разпределените на „Б.“ ЕАД количества на изходните точки на АГРС Русе – Изток в размер на -2 884 058куб.м за януари и – 420 894 куб.м. за февуари 2017г.

Общо за двата месеца отрицателният дисбаланс е  - 3 264 952 куб.м.

При констатираната извън решението на КЕВР отрицателна стойност на дисбаланс по този договор от – 26 994куб.м, то общият дисбаланс на ответника е – 3 291 946 куб.м.

Вещото лице е констатирало, че ответникът е заплатил отрицателния дисбаланс от – 26 994куб.м, но остатъкът от - 3 264 952 куб.м. е останал неплатен, въпраки издадената от ищеца фактури под № **********.

Движението на дисбаланса на ответника по месеци преди решението на КЕВР и след решението, при извърщшено ново разпределение на дисбаланса от ищеца спрямо ответника е отразено от вещото лице в таблица №1 /лист 1 862 от делото/.

В.л. проф. Д. е констатирала какви са били заявките, направени от двамата клиенти на ищеца, които ползват и обща изходна точка на АГРС Русе – Изток за месеците януари и февруари 2017г., отразени в таблицата на лист 1 863 от делото, като общо измерените количества природен газ на изходната точка АГРС Русе – Изток за м. януари е 13 147 870куб.м, а за месец февруари 2017 г. – 5 994 809куб.м.

По дни измерванията, направени със средствата за търговско измерване са отразени в таблица 3 на лист 1 864 от делото.

Базирайки се решението на КЕВР, както на съотношение между заявени количества и измерени количества, при прилагане на правилото „пропорционално на заявките“, вещото лице сочи, че общо разпределените на ответника „Б.“ ЕАД количества за месец януари 2017г. са 12 036 726куб.м и за месец февруари 2017 година – 5 036 866 куб.м.

След решението на КЕВР вещото лице е констатирало, че допълнително разпределението на ответника „Б.“ ЕАД количества природен газ са както следва: за м. януари 2017 – 2 844 058 куб.м и за м. февруари 2017 – 420 894 куб.м.

Сумите за пренос за двата месаца, за които е извършено допълнително разпределение на природен газ на изходна точка АГРС Русе- Изток са: за м. януари 2017г. – 56 113,26лв. без ДДС и за м. февруари 2017г. – 8 304,24лв. без ДДС.

На база решение на КЕВР №Ц – 001 от 10.02.2005г., с което се определя цена на пренос от 19,73лв./1000куб.м, в.л. е определило дължимите от ответника сума, представляващи цена на пренос за м. януари и февруари 2017г. на допълнително разпределените количества природен газ на изходтата точка АГРС Русе – Изток, съобразявайки и решението на КЕВР №ПАМ – 1/05.06.2018г., както следва: за м. януари – 56 113,26лв. без ДДС за извършен пренос от 2 844 058куб.м и за м. февруари – 8 304,24лв. без ДДС за извършен пренос на 420 894 куб.м.

Въз основа на решението на КЕВР в.л. е приело, че допълнително разпределените на ответника предадени количества на вход с нулеви стойности, а на изходна точка АГРС Русе – Изток- обко 3 264 952 куб.м за двата месеца- януари и февруари 2017г., което е сумарна величина от преждепосочените количества на извършен пренос на природен газ.

Това количество не е възстановено в натура от ответника, за него ищецът е издал данъчна фактура, като стойността на отрицателния дисбаланс е 914 872,20лв. без ДДС.

Вещто лице сочи, че тази сума представлява разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на газ за нуждите на системата.

Стойността е изчислена като количеството природен газ е умножено по 280,21лв./1 000 куб., което е цена, по която общественият доставчик е продавал природен газ, съобразно решение №Ц-42/30.12.2016г. на КЕВР.

Констатираното количество природен газ в газопреносната мрежа на ищеца непосредствено преди началото на м. януари 2017г. е в размер на 22 630 647куб.м, съгласно протокол от 01.01.2017г., а количеството природен газ на ответника в лайнпека непосредствено преди началото на газов м. януари 2017г. е в размер на 1 865 031куб.м, което е положителен дисбаланс.

Изводът на в.л. относно кумулативният нетен дисбаланс на ответника към момента на приключване на договор за пренос, а именно 01.10.2018г. е отрицателен – 26 994куб.м, чиято стойност е заплатена от ответника; по отношение на това какви са крайните дисбаланси след постановяване на решението на КЕВР повтаря изводите относно това, че ответникът е натрупил за двата месеца отрицателен дисбаланс, останал неплатен от него в размер на – 3 264 952 куб.м.

Вещото лице е констатирало, че за перида януари и февруари 2017г. ответникът е подавал заявки като ползвател на изходен пункт АГРС Русе – Изток, които са одобрявани от ищеца до размера на резервирания капацитет, както и че през целия период на договора за пренос е имало наличен свободен капацитет на тази изходна точка с възможност да се резервира  годишен, тримесечен и месечен капацитет.

Вещото лице сочи, че третото лица помагач „Т.Р.“ ЕАД в процесния период от време, съвпадащ с периода на договора, който овързва двете главни страни, е клиент на ответника, явяващ се негов доставчик на природен газ. За това обстоятелства са налични доказателства по делото/п редставен е действащ към този период договор между ответник и помагач, който се съдържа и в административната преписка на КЕВР.Помагачът е присъединен към газопреносната мрежа на изходна точка АГРС Русе – Изток.

В периода януари – февруари 2017година дружеството започва да консумира по-голямо количество природен газ, за което обстоятелство са налични доказателства в административната преписка на КЕВР, а то не е спорно в процеса, като причината за това е активиране на студения резерв и това е посочено от вещото лице. В резултат на това се получава несъответствие между резервирания от „Б.“ ЕАД за пренос в тази точка и е налице несъответствие между заявки на ответника и действително потребените количества от неговия клиент, които значително надвишават заявките и преноса, заявен и резервиран от „Б.“ ЕАД, се получава изкривяване на метода про рата / пропорционалния метод/, в резултат на това на другия клиент на тази газопреносна мрежа „Овергъз инк.“ АД е вероятно да са били начислени количества, които надвишават тези, коите са доставени на неговия клиент и консуматор- „О. Мрежи“ АД, което е станало за сметка на ползваните от клиента на ответника „Т.Р.“ЕАД. Именно това е и причината да бъде подаден сигнал до КЕВР и регулаторът да постанови решение №ПАМ – 1/05.06.2018г.

В основното си заключение вещото лице изрично е посочило кои документи от административната преписка на КЕВ, финализирана с процесното решение, е използвало, като между тях са изявления на самите страни, включително на ответника, което съдържа информация за потреблението на неговите клиенти на изходна точка АГРС Русе – Изток, представени от ищеца.

Допълнителното заключение на проф. Д. прави пояснения по част от вече дадените от нея отговори в основното заключение, а именно, че разходите на оператора на газопреносната мрежа и настоящ ищеца за закупуване на природен газ за нуждите на системата, до размера на причинения от ответника дисбаланс, се определят като надвзетото от „Б.“ ЕАД количество природен газ в размер на 3 264 952 куб.м се умножи по цената на използвания природен газ за нуждите на газопреносната система.

Сочи, че експертизата определя разходите на база относимите цени на природен газ, както същите да били счетоводни отразени с сметка 304/1, както следва: при съобразяване на средна цена от 401,76лв./1000куб.м без ДДС на технологичния газ за нуждите на газопреносната система, съобразно счетоводните данни – Дневник Сметка 304/1, стойността на разходите, които ищецът „Б.“ ЕАД е извършил за закупуване на газ до размера на причинения от ответника дисбаланс по договора – 3 264 952куб.м, са в размер на 1 311 727,11лв. без ДДС; вещото лице категорично декларира, че в периода януари- февруари 2017г. „Б.“ ЕАД е осигурило входен/изходен капацитет за пренос на точките на приемане, съответно предаване, съгласно разпределените на „Б.“ ЕАД капацитетни продукти/годишен, тримесечен, месечен/.

По искане на ответника съдът е допуснал повторно екстертиза по част от въпросите на основната експертиза, която има комплексен характер  и която е изготвена от в.л. инж.В.В.И. и от в.л. С.М..

По поставените към повторната експертиза задачи, същата дава отговори, които са абсолютно идентични с тези, които са дадени от проф. Д., а именно, че за януари- февруари 2017г. между страните се е прилагал механизъм за компенсиране на кумулативните невъзстановени баланси в натура и за всеки от месеците, които попадат в регулацията на договора за пренос, който е обвързвал страните, ответникът е създала различни дисбаланси, както по големина, така и по знак / + или -/. Тези дисбаланси към края на периода на договора – 01.10.2017г. се сумират и де достига до окончателния размер на дисбаланса, който на база заявки на ответника, ограничени до размера на разпределения капацитет за пренос е -26 944, а при съобразяване на решението на КЕВР, което налага преизчисляване на разпределението и формиране на нов дисбаланс е – 3 291 946, които стойности напълно се покриват с посочените от поф.Д...

Аналогични са и изводите на повторната експертиза, че по време на целия договор касаещ газова година 2017 година е имало натурална компенсация на проявения дисбаланс в газопреносната мрежа, причинен от ответника, като е осъществено и финансово изчистване на натрупания кумулативен отрицателен дисбаланс за който и да е от месеците, които попадат в периода на действие на договора.

При липса на окончателно „изчистване“ на натрупания отрицателен кумулативен дисбаланс чрез реална компенсация в края на договора, следва да бъдат възстановени на оператора разходите, които той е направил за закупуване на природен газ за нуждите на газопреносната мрежа.

По отношение на въпрос №4, на база заявките на двамата клиенти – „Б.“ ЕАД и „О. Инк.“ АД, измерените дневни количества; разпределени дневни количества на тези ползватели на преносната мрежа на ищеца, по дни за периода януари- февруари 2017 година, повторната експертиза дава идентични резултати, при приложение на метода про рата, с резултатите, до които е достигнала основната първоначална експертиза.

Идентична са и отговорите на въпрос №5.

Разлика има в стойностите, посочени във въпрос №6, съгласно които повторната експертиза, на база коригирания протокол за разпледеление, съставен след решението на регулатора повторната експертиза дава заключение, че според корекциите, отразени в протоколи от 15.06.2018г. дисбаланса за януари и февруари 2017г. на ответника е – 2 679 712 куб.м., спрямо дадените от проф Д. – 3 264 952 куб.м.

Повторната експертиза е посочила, че отрицателният дисбаланс на ответника към края на февруари 2017година, след приспадане на количеството природен газ в лайнпека на ответника, който е наличен преди началото на газовия месец януари 2017г., като се вземе предвид дисбаланса при разпределение на база пълните заявки на „Б.“ ЕАД, съобразно решение №ПАМ-1/05.06.2018г. на КЕВР е – 814 683 куб.метра, която стойност се явява сумарния отрицателен дисбаланс на ответника за три месеца – декември 2016г. и януари-февруари 2017 година.

По отношение на това що е отрицателен дисбалас, механизъм за настъпване на същия и действия на страните по договора за пренос, който ги обвързва, дадените в повторната експертиза становища, са аналогични на тези по основното заключение.

Във връзка с характера на заключението като комплексно, същото е допълнено от вещите лица с  депозирано на 28.06.2022година заключение, в което се съдържа и икономико-счетоводната му част, като с него вещите лица сочат, че в края на периода на действие на договора и след решението на КЕВР като окончателен размер на отрицателния дисбаланс е посочена  отрицателната стойност – 3 291 946 куб.метра.

След повторна проверка в деловодството на ищеца вещите лица са констирали, че счетоводните записвания за реализираните дисбаланси са се отразявали месечно в сметка 911 1 – Чужди активи, по дейност, по контрагент, на база получени месечни протоколи по чл.7.1 от договорите за пренос, по точки на предаване и точки на приемане; сметката е резултативна и салдата се разглеждат като общо балансово портфолио за целите на установяване на кумулативния дисбаланс на съответния контрагент в края на газовия месец.

В края на срока на договора се издава фактура за заплащане на кумулативния отрицателен дисбаланс, като тази фактура се отразява в счетоводен запис по сметка 411 11 Текущи- Клиенти/416 Клиенти по продажби със свързани лица – по контрагент, № и дата на фактура.

След извършена проверка на сметка 416 Клиенти по продажби със свързани лица, контрагент 817 – Б. ЕАД и сметка 911 1 – Чужди активи по дейност пренос, контрагент 817 Б. ЕАД, вещото лице С.М. е констатирала, че няма отбелязвания и налични счетоводни записи за постъпили допълнителни количества от Б. ЕАД, които да компенсират получения дисбаланс преди решението на КЕВР в размер на – 26 994 куб.метра, за което ищецът е издал фактура на 05.10.2017г. на стойност 11 992,14лв. с ДДС.

Вещото лице е констатирало, че тази сума е заплатена изцяло от ответника.

Вещото лице С.М., след извършена проверка в счетоводството на ищеца достига до заключение, че след 01.10.2017година, т.е. след края на договора, който са сключили главните страни в този процес, ищецът е въвел ефективен режим на дневно балансиране и ежедневно финасово изчистване на натрупаните дневни дисбаланси.

Води се отдлна счетоводна отчетност за приходи и разходи за дейността балансиране, за което е обособена отделна счетоводна сметка:За отчитане на природен газ сметка 304 11 – „Стоки – природен газ MWh“.

Разчетите с клиенти по продажби със сварзани лицах/Б.“ се отразяват  по счетоводна сметка 416 – „Клиенти по продажби със свързани лица“, а разчетите по покупки/доставки/ със свързани лица се отразяват в счетоводна сметка 406. Сметките съдържат информация за всеки контрагент, номер и дата на фактура.

В.л. С.М. е констатирало, че за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. по операции с диапозан от 1371 до 1372 в хронологичния опис, ищецът е издал фактура №00005000940/15.06.2018г. на стойност 914 872,20лв. без ДДС и 1 097 846,64лв. с ДДС за отрицателен дисбаланс на ответника в размер на – 3 264 952 куб.метра, отразена по дебита на сметка 416 „Клиенти по продажба със свързани лица“ и по кредита на сметка 702 – „Приход от продажба на стоки“, партида пренос, природен газ, дисбаланс, а начисления ДДС – по кридета на сметка 4532 „Начислено ДДС – продажби“.

Плащане по тази фактура ответникът не е извършил.

След завеждане на делото, вещото лице е констатирало, че общата стойност по тази фактура и отразена по дебита на счетоводна сметка 444 – „Вземания по съдебни спорове“ и по кредита на сметка 416 – „Клиенти по продажби със свързани лица“.

След извършена проверка от вещите лица се уставовят по месеци източниците на природен газ за периода на действие на договор, отразени в счетоводството на ищеца, като в табличен вид са отразени източниците, количеството и стойността на закупения от ищеца природен газ, определена е средно претеглена цена за всеки от месеците.

Необходимостта на закупуване на природен газ от ищеца е пояснена от в.л. инж. И. в о.с.з., в което е приета комплексната експелтиза, като от дадените от него обяснения става ясно, че закупуването на природен газ от оператора на преносната мрежа е свързано с гарантиране на възможността тази мрежа да функционира. При дисбаланс и /или други пропуски, технологични загуби и др. се нарушава налягането, то пада, което налага да бъдат добавени нови количества природен газ, за да може системата да работи и закупуването на това количество представлява разход за оператора на газопреносната система. Дори и добивът от газохранилището Чирен може да се приеме за покупка на природен газ – технологичен, тъй като в този случай операторът на мрежата действа в това си качество, за да обезпечи нейното функциониране. Покупките на оператора са свързани с плащане, което можге да съпровожда придобиване на стоката, но може и да е извършено преди.

Вещите лица в проведеното о.с.з. на 01.11.2023година – листове 1 960 – 1 962 поясняват изводите си по експертизата, както и използваните от тях термини, от които пояснения става ясно, че кумулатиен дисбаланс представлява дисбаланс с натрупване; че решението на КЕВР относно допълнително разпределените количества природен газ е формирано на база пълните заявки на двамата му клиенти по това трасе – настоящият ответник  „Б.“ ЕАД и „О. Инк.“АД; поясняват се, че разликата междупълна заявка, ограничена до размера на разпределения капацитет води до това пълната заявка да се ограничи/намали пропорционално на всяка от странитеу които ползват по силата на договора тръбите на ищеца, до определен капацитет, което може да се тълкува, че дневните заявки са били за по- големи количества, които ищецът е намалявал.

Поясняват, че средно претегена цена за природен газ, като цена, която е формирана на база отделните единични цени, които са различни за цялото закупена за периода количество природен газ.

В обобщен вид информация за закупени от ищеца количества природен газ за покриване на нуждите на система – газ за технологични нужди, за целия период на действие на договора за пренос между главните страни е отразен в таблица 10 – лист 1 956 от делото; а само за месеците януари – февруари 2017 – в таблица 11  на същия лист, като вещите лица подчертава, че тези количества не включват количества и стойности за увеличаване оперативен газ пренос; виртуална входна точка от Магистрален газопровод към Национална газопреносна мрежа към Транзитен газопровод и междусистемни изходни точки от Магистрален газопровод към Транзитен газопровод.

Обобщено – ответникът не е извършил възстановяване в натура на отрицателния дисбаланс.

Отрицателният дисбаланс към края на м. февруари 2017г., след приспадане на лайнпека в края на 2016г. и началото на газова 2017г. е – 814 683 н.куб.м; разходите на ищеца за закупуване на природен газ за нуждите на преносната система за януари и февруари 2017г. са в размер на 5 967 915лв., при средно претеглена цена от 492,57лв.; за целия период на договора тези разходи са в размер на 9 055 689лв. при средно претеглена цена от 427,65лв.; допълнително разпределени количества са в размер на 787 689 н. куб.м, чиято стойност е 387 991,97лв. без ДДС и с ДДС – 465 590,36лв.

След решението на КЕВР- окончателният дисбаланс е – 3 291 946 н.куб.м, към края на периода на договора, като от него са заплатени само 26 994 н.куб.м; допълнитено разпределените количества природен газ за периода на договора за ответника са 3 264 952 н.куб.м, чиято стойност е 1 396 256,72лв. без ДДС и с ДДС – 1 675 508,06лв.

Допълнителни въпроси са поставени на в.л. С.М. в частта касателно разходи на ищеца за закупуване на природен газ за нуждите на системата, за преодоляване на отрицателния дисбаланс в различни варианти и периоди, като по този повод по делото е депозирано допълнително заключение на 07.12.2023година.

Депозираните заключения по делото са приети от съда като годни доказателствени средства, дадени незаинтересовано и безпристрастно от вещите лица, поради което съдът ги кредитира като годни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Безспорните факти по процеса са свързани с това, че страните по делото осъществяват специфична дейност, която подлежи на регулация и лицензионен режим.

Съобразно представените в тази насока писмени доказателства ищецът „Б.“ ЕАД има качество на независим газопреносен оператор, който разполага с лицензии : за пренос на природен газ - лицензии № Л-214-06 и № Л-214-09 от 29.11.2006 г. и за съхранение на природен газ - лицензия № Л-214-10   от 29.11.2006 г., издадени му от ДКЕВР, ответникът “Б.“ ЕАД притежава въз основа на   Решение на ДКЕВР № Р-046 от 29.11.2006 г., издадена лицензия за обществена доставка на природен газ за територията на Република България № Л-214-14/29.11.2006 г., за срок от 35 години.

Въз основа на тези лицензии, легитимиращи главните страни по делото като правни субекти, които имат право да участват в сделки на енергийния и в частност на пазара на природен газ,  е сключен договор за пренос под №2692/29.12.2016г., по силата на който ищецът „Б.“ ЕАД, в качество на преносен оператор, е поел задължение спрямо ответника “Б.“ ЕАД,  като клиент, в качеството му на обществен доставчик на природен газ, който разполага с определени количества от природен газ за срока на действие на този договор, да осигури входен/изходен капацитет за пренос на точките на приемане/предаване, съгласно разпределените за клиента капацитетни продукти /годишен, тримесечен, месечен/ за съответния ден от периода.

Поетото от ответника задължение по силата на този договор е да осигури предаването в точките на предаване и да приема в точките на приемане заявените количества природен газ, съобразно заявките по чл.6 от договора, в рамките на разпределения му непрекъсваем капацитет за пренос на дневна база и при налягане, определено съобразно прилогение №2 и №3Г.

Преносният оператор е поел аналогично задължение, касателно своята газопреносна мрежа.

Страните са приели, че договорът влиза в сила от датата на подписване и има действие до 01.10.2017година или при наличие на други основание за преустановяване на договорната връзка.

Страните са се съгласили, че датата на първото предадено за пренос количество природен газ ще е на 01.01.2017година.

Във връзка с постигнатото между страните съгласие относно това какво количество природен газ ще подлежи на пренасяне през притежаваната от ищеца газопреносна мрежа е налице обективирана воля, че общощо количество ще е съгласно резервирания капацитет по приложение №3Г; като за това имат значение подадените заявки и коригиращите такива, които следва да съдържат входната точка, посоката на газовия поток, идентификационните данни на съдоговорителя на ползвателя и/или балансовото портфолио на същия и др.

Конкретно по отношение на това, че съобразно нормата на чл.6.10 от договора е поето задължение от клиента да поддържа баланса ежедневно, между предадените за пренос количества природен газ във входните точки и изтеглените от мрежата количества природен газ в изходните точки, при дневен период на балансиране, с ежемесечен период на разплащане, са налице ицрични уговорки, като част от тях имат превантивен характер и охранителен за системата за пренос, с оглед запазване на баланса.

В тази връзка са създадени права и задължения и за двете страни в облигационната връзка, като за оператора е създадена възможност да подпомогне своя клиент, като му предостави информация относно балансовия статус на ползвателите от Правилата за балансиране на пазара на природен газ- чл.6.12 от договора.

Съобразно тези Правила, действащи към момента на сключване на договора, в редакцията на нормативния акт, влязъл в сила на 01.01.2017година, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.99 от 13.12.2016г., както повелява нормата на чл.2 „…имат за цел създаване на режим на балансиране при временни мерки съгласно Доклада за прилагане на временни мерки по Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи, одобрен с Решение № ВМ-1 от 29.09.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), при който:

1. операторът в качеството му на балансьор извършва търговско балансиране на пазара на природен газ, което представлява компенсиране на разликите между количеството природен газ, подадено от даден ползвател на газопреносната мрежа на входните точки, и количеството природен газ, изтеглено от този ползвател през изходните точки на мрежата за един газов ден; балансьорът купува и продава природен газ за балансиране с цел покриване на индивидуалните дисбаланси на ползвателите на газопреносните мрежи;

2. операторът е отговорен за физическото балансиране на газопреносната мрежа като съвкупност от дейности, чрез които се осигурява ефективното функциониране на газопреносната мрежа в реално време, така че по всяко време да осигури преноса на природен газ от входните точки на мрежата до изходните, с оглед ефективно и безопасно функциониране на мрежата и поддържането ѝ в експлоатационните ѝ граници; физическото балансиране включва дейности, свързани с физическо компенсиране на търговски дисбаланси (остатъчно балансиране), и дейности, свързани с осигуряване на оперативния интегритет на мрежата (оперативни мерки); физическото балансиране на мрежата е функция на търговското балансиране;

3. ползвателите са отговорни за осигуряване на баланс между входящите и изходящите потоци в своето балансово портфолио; за допуснатите от ползвателите дневни дисбаланси се заплаща такса за дисбаланс; ползвателите могат да търгуват с природен газ на виртуална търговска точка, за да намалят размера на своя дисбаланс;

4. са отразени действителните нужди на системата при отчитане на наличните ресурси на оператора и ползвателите са стимулирани да балансират ефективно балансовите си портфолиа;

5. се въвежда финансово изчистване на възникналите дневни дисбаланси на ползвателите, като се използва толеранс;

6. операторът извършва остатъчното балансиране чрез действия за балансиране;

7. операторът изпълнява задълженията си да осигурява необходимата информация на ползвателите, за да имат възможност да предприемат коригиращи действия за промяна на газовия поток в рамките на деня, с цел ефективно управление на риска, свързан с режима на балансиране.

Въз основа на договора и действаща нормативна база, създадена от регулатора , както и от необходимост за прилагане на временни мерки по цитирания в чл.2 Регламент, следва да се приеме, че страните по договора носят равна отговорност за запазване на баланса в газопреносната система и в този случай нейният собственик има роля балансьор.

За осъществяване на тази своя роля и за спазване на поетото задължение от ползвателя на мрежата – настоящия ответник, страните са уредили отношенията си с процесния договор, който в голяма степен преповтаря нормите на Правилата, създадени от регулатора.

С разпоредбите на чл.16 и сл. от Правилата са уредени нормите за получаване на своевременна информация от ползвателите на преносната мрежа от нейния оператор, като на ползвателите е възложено задължение да осигурят техническите средства за получаване на тази важна информация, която касае техния статус.

Съобразно разпоредбата на чл.19 от Правилата операторът е длъжен да прилага схема, която отразява входящите и изходящите количества природен газ на ползвателя за газовия ден, която следва да отговаря на изискватията, посочени в т.1 – 4 от тази разпоредба. Посочените са срокове и периоди, които следва да бъдат включени в дадената информация, като в т.4 е предвидено, че не по- късно от 13:00ч на газов ден Д+ оперторът следва да предостави на всеки ползвател информация за разпределените му начални входящи и изходящи количества за газов ден Д и за наличния му дневен баланс, а т.5 урежда  крайният срок, в който на всеки ползвател се предоставя информация за разпределените му крайни входящи и изходящи количества и за крайния размер на дневния му дисбаланс до 17:00 часа на 4-ти число на месеца, който следва отчетния.

Следователно, за да гарантира спазване на своето задължение да бъде балансьор на мрежата и за да обезпечи изпълнение на задължението на ползвателите на мрежата, негови клиенти, ищецът има задължение да събере и изготви информационна схема, която следва да предостави на своите съдоговорители, по начини, които са предмет на инвидуални договорки на база Правилата и в сроковете, посочени в чл.19 от тези Правила.

Следва изрично да бъде отбелязно и обстоятелството, че в тези Правила се съдържа забрана за оператора да отхвърли дневна заявка или коригираща дневна заявка при очевидно несъответствие между количествата на входна и изходна точка – чл.12, т.4 от Правилата.

Насрещната страна по договора – ползвателят на мрежата, който в настоящия случай е „Б.“ ЕАД е поел задължение по силата на постигнатото с ищеца съгласие, обективирано в чл.6.10 от договора да поддържа баланса в преносната мрежа, като има право да предприема дествия, които минимизират дебалансирането на мрежата, чрез осъществявне на сделки с природен газ- т.е. реална компенсация- чл.6.11, а при неотстраняване на дисбаланса в рамките на ден Д+ за ден Д -1, възниква възможност компенсацията да извърши преносният оператор, без да има задължение да уведоми клиента за това.

Наличието на дисбаланс, който не е отстранен от клиента/било дневен или кумулативен/ в рамките на текущия газов месец предоставя нови компенсационни възможности:

Да се извърши компенсация между същите страни като отрицателния дисбаланс с този клиент се компенсира с положителен дисбалас, който обаче е резултат от друга облигационна връзка, но тя касае същата мрежа- чл.6.14.1, а ако тази възможност не е реализирана от оператора или се е оказала недостатъчна компеснационна мярка, то тогава възниква задължение за клиента да заплати на оператора количеството природен газ, за което е в дисбиланс, по пределна цена, по която общественият доставчик, продава природен газ на крайните снабдители и на клиентите, присъединили се към газопреносната мрега, без в тази цена да бъдат включени цена за достъп и пренос през газопреносната мрежа, като отитането и заплащането се извършва по раздел 7 и раздел 9 от този договор – чл.6.14.2 от договора.

Именно разпоредбите, касателно задълженията за баланс на преносната система попадат в центъра на допълнителното споразумение между страните, което те са сключили на 10.02.2017година.

Съобразно това изменение на договора, обективирано в допълнителното споразумение е постигнато съгласие всички входни/ изходни точки по сключени договори за пренос на клиента в една и съща балансова зона да се разглеждат като общо балансово портфолио за целите на установяване на кумулативния дисбаланс в края на текущия газов месец – изменената редакция на чл.6.14.

С нормата на чл.6.14.1 е внесена промяна в прежния текст на договора, като вече страните са приели, че при прилагането на чл.6.14 от договора, който регламентира общото балансово портфолио на клиента, в края на текущия газов месец, по смисъла на чл.2.3 от допълнителното споразумение /според дефиницията, съдържаща се в този текст, това е период, който започва в 08:00 ч. местно време на първия ден от даден календарен месец и завършва в 08:00 часа местно време на първия ден на следващия календарен месец/ дава по- дълъг срок, за който се изисква неизпълнение на правото клиентът реално да компенсира системата/възстановяване в натура на количеството природен газ/, чрез предоставяне на природен газ на входната точка, то тогава клиентът дължи на преносния оператор възстановяване на разходите, които последният е извършил за закупуване на газ за нуждите на системата, до размера на причинения отрицателен дисбаланс.

В тази връзка е предвидена възможност дисбалансът да се прехварля и отразява в месечния протокол.

С нормата на чл.6.14.2 е предвидено, че клиентът е длъжен да отстрани и положителния дисбаланс в посоченияте срокове.

Страните са придали обратно действие на това допълнително споразумение с разпоредбата на чл.28 от него, като са приели, че то влиза в сила от 01.01.2017година.

Двете споразумения са сключени в изискуемата по чл.4 от Правилата за търговия с природен газ писмена форма, поради което се явяват валиден правопораждащ насрещните права и задължения за страните юридически факт, която възпроизвежда законовото изискване за това, съгласно чл.173, ал.1 Закона за енергетиката, който въвежда като форма за действителност на сделките с природен газ писмената форма.

За процесния период от време като нормативна база на отношенията между страните в това производства са действали ЗЕ, Правилата за търговия с природен газ, в редакцията им обн. в ДВ, бр.99 от 13.12.2016г.; Правилата за балансиране на пазара на природен газ, обнародвани в същия броя на ДВ, като и двата създадени от регулатора подзаконови нормативни актове са влезли в сила от 01.01.2017 година и са били част от действащата регулаторна рамка на обществените отношения в сектора на търговия с природен газ, ведно с решенията на КЕВР относно цена на природен газ, цена на пренос и др., които са предмет на регулация, съобразно Правилата за търговия с природен газ. Приложими са и нормативните актове, действащи на съюзно ниво- цитираният Регламент, в изпълнение на който КЕВР създава правилата.

Въз основа на това настоящият състав на съда приема, че освен нормите на ЗЕ, част от действащия регламент между страните са двата вида правила касателно сделките с природен газ, както и договорът, който страните са сключили, но след неговото изменение и допълнение с допълнителното споразумение от 10.02.2017 година, в частта за гарантиране на баланса на преносната мрежа и способите за преодоляване на дисбаланса, правата и задълженията на страните по договора за поддържане на баланса, като гаранция за правилното функциониране на газопреносната система.

Другого безспорно установено обстоятелство в процеса е това, че помагачът на ответника „Б.“ ЕАД, „Т.Р.“ ЕАД, е бил съдоговорител на ответника по силата на догор, който страните са сключили на 20.10.2015 година, представляващ договор за доставка на природен газ под №4-2013, със срок на действие от 01.01.2016г. до 01.01.2019година, по силата на който ответникът е доставял на своя помагач природен газ при условията, постигнати в цитираното споразумение.

Следващото безспорно установено в процеса е наличието на решение №ПАМ -1/05.06.2018г. на КЕВР, с което на ищеца са наложени принудителни административни мерки, с което административният орган, явяващ се регулатор на този тип обществени отношения, съобразно чл.10 ЗЕ и като независим централизиран държавен орган има правомощия, посочени в чл.201 от закона.

На основание чл.201 и сл. КЕВР е постановила спрямо ищеца принудителни административни мерки, обозначени от нея, съобразно изказа на законодателя, като задължителни писмени предписания, да извърши ново разпределение на количествата природен газ за ползвателите на „О. Инк.“ АД и настоящият ответник „Б.“ ЕАД, да извърши корекция на количествата, на основание чл.22, ал.9 от Правилата за търговия с природен газ, за изходна точка АГРС Русе – Изток, за м. януари и февруари 2017г., като използва последно подадените от двамата доставчици на природен газ заявки, без да съобразява разпределените им капацитети. Основание за това предписание е активиране на студен резерв от страна на „Т.Р.“ ЕАД в периода от 06.01.2017г. до 10.02.2017г. Активирането на студения резерв е обстоятелство, за което страните не спорят в настоящето производство, както не се спори и относно периода на неговото активиране, както и че помагачът работи в природен газ в качеството си на производител на електрическа енергия от високо ефективно производство.

По същината си решението на Комисията е индивидуален административен акт, който неучаствощо по делото лице „О. Инк.“ АД е направило неуспешен опит да подложи на съдебен контрол по реда на АПК.

Относно характера на правното действие на КЕВР, обективирано в този индивидуален административен акт, то може да се направи извод, че същто представлява принудителна административна мярка, чиято цел е била отстраняване на вредни последици от евентуално неправомерно поведение на оператора на преносната мрежа и настоящ ищец, но е и налагане на административно наказание на същия.

По възраженията на ответника относно валидността на това решение и неговата законосъобразност, с оглед извода на съда за възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на акта на КЕВР, по причини преждеизложени.

Относно валидността на това решение.

Както вече е посочено възможността да се преценява дали е налице нищожност на индивидуален административен акт не е ограничена във времето, поради което такава преценка е възможно да бъде извършена и в този процес, като допълнителен аргумент е липсата на съдебно решение на административен съд по този въпрос, влязло в сила, което да възпрепятства тази възможност.

Нищожност на административен акт може да бъде обявена от съда, ако актът страда от толкова съществен порок, който да не позволява пораждането на каквото и да било действие на последния. Примерното изброяване на такива пороци са липсата на компетентност на издаващия орган, вменяване на задължение за извършване на престъпно деяние или деяние което съставлява административно нарушение, липса на предмет и т.н.

Правомощията на КЕВР се регламентирани със Закона за енергетиката в чл.21 и сл. от него, като предметът на дейност и правомощията на Комисията са ограничени до регулацията на енергийния пазар, изчерпваща се с издаване на лицензиите, одобрението на общите условия на страните по енергийните сделки, определяне на цените на продуктите на този специфичен пазар, в определени случаи. Но тази разписаната и законово ограничена компетентност в никакъв случай не включва възможността регулаторът да се намесва в договорните връзки между участниците в енергийния пазар, включително и в преценката му относно изпълнение или не на възникнали по силата на договор задължения и тяхното изпълнение и да дава задължителни предписания относно поведението на някоя от страните в този тип равнопоставени гражданско-правни отношения.

В този смисъл може да се сподели тезата на ответника, че с издаване на решение № ПАМ -1/05.06.2018 година регулаторът е излязъл извън своята компетентност и постановеното от него решение може да се третира като нищожно.

Но дори и да се приеме, че КЕВР е действала в рамките на своята компетентност и постановеното от нея решение е валидно, то по виждане на състава решението на КЕВР не се явява част от елементите от състава на претенциите, които ищецът е предявил спрямо ответника или иначе казано -  въпросът е дали мерките от принудително естество, обозначени от регулатора като задължително предписание, се явяват елемент от състава на тези претенции, за да може кредиторът и настоящ ищец да упражни правата си, произтичащи от облигационната връзка и да претендира заплащане на свое вземане, което произтича от нея.

По виждане на състава отговорът на този въпрос е очевидно отрицателе и тези административни принудителни мерки не се явяват част от необходимия фактически състав на предявените осъдителни претенции, с които ищецът дири изпълнение на задължения на ответника, за които твърди, че произтичат от сключения между тях договор. Изводът на съда, че намесата на КЕВР в изпълнението на договора и преценката на този орган относно това дали е налице точно изпълнение на договора чрез даване на задълижелни предписания, са правни действия, които са ирелевантни за настоящия спор.

Последица от този извод на съда е, че не съществува процесуална необходимост да се обсъжда валидността, респ. законосъобразността на решението на КЕВР и че този въпрос стои извън предмета на настоящия спор, в който е включен като основополагащ въпросът е, е ли възможно кредиторът по един договор, чийто срок е изтекъл и след изтичане на който страните са приели, че облигационната връзка е преустановила действието си, да претендира реално изпъление.

Въпросът за изпълнението, респ. неизпълнението и неговата форма, на задълженията, които страните са поели с процесния договор, е въпрос на преценка от гражданския съд, при решаване на повдигнатия спор и което решение не е обвързано от решението на КЕВР и неговите последици.

По въпроса, с оглед заявеното от ищеца, че дири изпълнение на задълженията на ответника да заплати цената за пренос на количеството природен газ за месеците януари- февруари 2017година, неустойката за забава за секи от двата месеца, както и обезщетението да заплати на ищеца разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата, поради породения от ответника отрицателен дисбаланс за същия период от време и неустойка върху това парично вземане за периода на забава, да се дири реално изпълнение след изтичане на срока на договора.

Принципното виждане на състава е, че изтичането на срока на един договор не се явява пречка кредиторът да дири реално изпълнение, ако вземането, което претендира кредиторът е възникнало преди изтичане на срока на договора и този кредитор е упражнил процесуалното си право да дири по съдебен път защита на притезанието си, като установи, че то е възникнало, изискуемо е и останало дължимо и непогасено към момента на предявяване на иска.

В този смисъл съдът приема, че постановеното от КЕВР решение има качество на „катализатор“ и мотивиращо ищеца обстоятелство да предяви своите осъдителни претенции, но решението на Комисията не е част от състава, който е довел до възникване, както на самата облигационна връзка, така и на възникване на вземанията на ищеца, чието изпълнение дири, нито тези решения са част от правото на иск за настоящия ищец, което е упражнено от него с подаване на исковата молба.

Следователно това решение не води до извод, че исковете са част от сложен и смесен фактически състав, както от материалноправна гледна точка, така и от процесуална такава.

Ето защо съдът не намира основание да осъществи косвен съдебен контрол по отношение на това решение, тъй като го намира ирелевантно за спора по делото.

При тези изложени основания съдът не споделя тезата на ответника, че след като договорът е с изтекъл срок, а този договор има качество на такъв, който важи за една газова година, чиято продължителност е посочена в договора и е различна от календарната година, поради това:  че е изчерпан реда за осчетоводяване на стопанската операция; поради изтичане на срока за издаване на фактура и е налице ново презапределение на пренесения от ищеца природен газ до общата за ответника и „О. Инк“ изходна точка АГРС Русе – Изток, операторът на газопреносната мрежа да не може да претендира вземане, което произтича от този договор.

Тези теза на ответника противоречи на друга негова теза, че вземането може да произтича от облигацинна връзка, но не и от самия счетоводен документ, счетоводна документация и др., която е изложена в първоначалния отговор на исковата молба и която теза настоящият състав изцяло споделя.

Поради това съдът приема, че за ищеца, съобразно изложеното в исковата молба, съществува интерес от предявяване на настоящите осъдителни претенции, чиято цел е удовлетворяване на паричните вземания, които съдебно е заявил и за които твърди, че произтичат от съществуващата валидна облигационна връзка, чийто срок на действие е изтекъл с изтичане на газовата година 2017 – януари – септември, включително и представляваща договор за пренос на природен газ, чийто край е настъпил на 01.01.2017 година.

По отношение на това какви са вземанията, които ищецът претендира в този процеса и във връзка с възражението на ответника за нередовност на исковата молба, основаващо се на това, че от нея не ставало ясно какъв е произходът на претендираните права.

В проекта си за доклад съдът е приел, че предявените искове имат като своя законова база в нормите на чл.79, ал.1  и чл.92 ЗЗД, тъй като се претендира реално изпълнение на договорно задължение и мораторна неустойка.

Именно при така определената от съда и неоспорена от страните правна квалификация е разпределена доказателствената тежест, съобразно нормата на чл.154 ГПК.

По отношение на видовете вземания, които ищецът претендира.

Съдът ще започне с третата главница, която ищецът претендира – сумата от 1 097 846,64лв. с ДДС, която претендира за установения отрицетелен дисбаланс, който е рузултат от извършеното преразпределение на пренесения от ищеца природен газ за ответника за месеците януари – февруари 2017 година, за която сума ищецът е издал фактура №940/15.06.2018година, редовно осчетеводено при него и не намерила отражение в счетоводните регистри на ответника, който е отказал да заплати тази сума /обстоятелство, което е установено и от първата счетоводна експертиза по делото и по което страните не спорят/.

Относно същността на това вземане съдът съобразява следното.

При внимателен прочит на нормите на обвързващия страните договор и неговото изменение с допълнителното споразумение от 10.02.2017 година, притезанието, чиято защита дири ищецът има своето основание  конкретно в разпоредбата на чл.6.14 и последващите подточки на тази разпоредба. Тези норми на договора, с които се третира въпроса относно дисбаланса в преносната мрежа, страните са предоговорили с допълнителното споразумение, на което са придали обратно действие, а именно, че същите намират приложение от 01.01.2017г. и са съобразени в влезлите в сила от 01.01.2017година, издадени от КЕВР Правила за балансиране на пазара на природен газ.

Преценявайки същността на разпоредбата на чл.6.14.1 от договора/допълнителното споразумение от 10.02.2017г./, съдът приема, че всъщност това, което дири ищецът е вземане, което е регламентирано с разпоредбата на чл.6.14.1 и което има паричен характер.

Нормата разпорежда при формиране на общото балансово портфолио на клиента / по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на Правилата за балансиране/, което представлявава съвкупност от входящи и изходящи количества природен газ на ползвател на системата,  въз основа на което да се установи кумулативния дисбаланс в края на текущия месец, се извършва преценка какъв е този дисбаланс – дали отрицателен или положителен.

След като се извърши тази преценка и установи наличие на отрицателен дисбаланс за клиента възниква задължение да компенсира натурално този отрицателен дисбаланс.

Липсата на натурална компенсация на отрицателния дисбаланс от страна на клиента до края на втория месец, който следва отчетния, ще породи вземане за оператора на мрежата и задължение за клиента да възстанови разходите, които преносният оператор е извършил за закупуване на газ за нуждите на системата, до размера на причинения отрицетелен дисбаланс, като това следва да се осъществи при съобразяване на начина на отчитане и заплащане съгласно раздел 7 и 9 от договора.

Ето защо съдът приема, че ищецът претендирайки тази сума твърди, че тя представлява разходите, които той е направил, за да преодолее причинения на преносната система отрицателен дисбаланс за януари и февруари 2017година.

По отношение на това какво представлява това вземане на ищеца.

Очевидно е, че липсата на натурална компенсация, като способ за преодоляване на отрицателния дисбаланс, както и изтичане на посочения в нормата на чл.6.14.1 срок, са предпоставките от отрицателен характер, както и наличие на разходи за ищеца за закупуване на природен газ за нуждите на система, за да бъде преодолян отрицателния дисбаланс, са които водят до пораждане на вземането на ищеца.

Това е вземане и има паричен характер, поради което се явява нещо различно от възможността операторът да получи натурална компенсация – да получи природен газ от същото количество и качество, за да се поддържа преносната система и за да може тя да функционира правилно.

Очевидно е, че паричното вземане е различно по своя характер от първоначалното натурално притезание  и то възниква вторично – при неизпълнение на поетото от ползвателя на мрежата задължение да извърши натурална компенсация и това парично вземане представлява заместваща облага–парична равностойност на разходите, направени от оператора за преодоляване на отрицателния дисбаланс, чрез закупуване на технологичен природен газ за нуждите на системата.

Този извод поставя въпросът дали вторичния характер на това вземане и неговия заместващ характер могат да доведат до извод, че това вземане се явява обезщетение, което може да се субсумира под нормата на чл.92 ЗЗД.

По виждане на състава това обезщетение, а то е такова, тъй като вече е невъзможно, на този етап от развитие на облигационната връзка да се извърши компенсация в натура. Невъзжоността за натурална компенсация е породено от спецификата на стоката, предмет на сделката, защото природният газ се явява вещ потребима, притежаваща ред особености, сврзани с нейние пренос и доставка. Поради това, отчитайки потокът и непрекъснатостта на движението на въглеводородите, налягането в тръбата, балансът следва да е възстановен и това е задължение, както на ползвателя на тръбата, така и на оператора на преносната мрежа. Следователно той  като основен балансьор на преносната мрежа има свое самостоятелно задължение да покрие нуждите от технологичен природен газ, закупен от него за нуждите на система, за да острани отрицателния дисбаланс. Закупувайки природен газ за отстраняване на отрицателния дисбаланс от страна на преносния оператор, задължението на ответника се трансформира от задължение за натурална компенсация в задължение да заплати парично обезщетение за разходите за закупувана на природен газ, за да се покрие отрицателния дисбаланс.

Следващият въпрос е дали след като имаме обезщетение то то не е неустойка, тъй като с него се компенсират разходи на ищеца.

В Правилата за балансиране на пазара на природен газ, създадени от КЕВР – чл.2 на ищеца са възложени изисквания за поддържане на баланса в преносната мрежа, в качеството му на белансьор, който има конкретни задължения, свързани с това да поддържа търговско балансиране на пазара на природен газ и да поддържа фзическото баансиране на преносната мрежа и др.

Следователно за настоящия ищец съществува законово задължение да поддържа баланса в преносната мрежа, което е възпроизведено и в действащия между страните договор в разпоредбата на чл.6.14,  обозначено, като право.

По виждане на състава за ищеца съществува право и задължение, свързано с отговорността да поддържа баланса в преносната мрежа, което възниква при определени предпоставки и е последица, както от прякото неизпълнение на ползвателя на мрежата да отстрани констатирания /в настоящия случай отрицатален/ дисбаланс, тъй и от задължението на ищеца, чийто произход има нормативен характер и е свързано с функционирането на мрежата. Отстраняването на отрицателния дисбаланс от страна на преносния оператор, поражда в правната му сфера вземане за разходите, свързани с отстраняване на дисбаланс, приченен от ползвател на мрежата, което в допълнителното споразумение са намерили своята граница – до размера на причинения отрицателен дисбаланс – чл.6.14.1 от допълнителното споразумение.

Независимо от това, че това вземане има обезщетителен характер то макар и с паричен характер, няма качество на неустойка, защото няма обичайните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и евентуално сакционна фукница. Качество на неустойка не му придава и обстоятелството, че то е свързано с неизпълнение от страна на ползвателя на мрежата да отстрани отрицателен дисбаланс, чрез натурална комепсация.

Закупуването на природен газ от преносния оператор за нуждите на системата е изпълнение на негово самостоятелно и произтичащо от правилата правомощие, което той изпълнява. Същото е намерило и своето договорно отражение в сключеното мужде страните споразумение.

Задължението на ответника да заплати разходите на ищеца за закупуване на природен газ за преодоляване на причинения от него отрицателен дисбаланс е израз на забраната за неоснователно обогатяване и на принципа за равносоставеност на страните в тази двустранна и възмедна по своя характер договорна връзка.

Ето защо това вземане, макар и с обезщетителен характер не е неустойка и тази извод е в пряка връзка с правопогасителното възражение за изтекла погасителна давност, което ответникът свъевременно е въвел в процеса.

Самостоятеленният и неакцесорен характер на това вземане води до несъмнен извод, че за него и приложим срокът по чл.110 ЗЗД касателно давността.

Ето защо съдът приема, че с предявяване на  иска за заплащане на разходите за покриване на причинения от ответника отрицателен дисбаланс, ищецът дири изпълнение на възниквало от договора свое основно самостоятелно и главно вземане.

За да получи обезвъзмездяване на сторените разходи за природен газ се предпоставя необходимост от това същите да са извършени от преносния оператор. Както вече е посочено за оператора на преносната мрежа съществува законово изискване на поддържа баланса в нея, което задължение е обективирано в нормата на чл.2 от Правилата за балансиране на пазара на природен газ, действаща в редакцията и към сключване на договора, а именно ДВ, брой 99 от 13.12.2016г.

Впрочем, в Правилата за балансиране не съществуват ограничения от къде точно операторът ще закупи този технологичен природен газ, поради което всякакви възражения и доводи относно източника на суровината се явяват ирелевантни за спора.

Другите две вземания, като главници, които се претендират от ищеца са за заплащане на цената на пренос на електрическата енергия, за която твърди, че е разлика от заявените, отчетени вече количества и е горница над заплатената цена за пренос за двата месеца от 2017година. Твърдението е, че по мрежата на ищеца са преминали повече от заявените и влезли на входна точка количества природен газ за двата месеца от действие на договора – януари и февруари 2017година.

По отношение на исковете по чл.92 ЗЗД.

С нормата на чл.9.3 от договора, която не е претърпяла трансформация с допълнителното споразумение от 10.02.2017г., страните са приели, че ползвателят на мрежата, обозначен като клиент, ще заплаща на преносния оператор мораторна неустойка при наличие на забава в плащанията по чл.9.2, б.“б“ от договора в размер на законната лихва върху неиздължената в срок сума за целия период на забава, включващ и деня на плащането.

При така формулираното от страните да е постигнато съгласие относно границите и обема на договорната имуществена отговорност на ответника, в качеството му на клиент на ищеца и ползвател на неговата преносна мрежа, съдът приема, че забавата в изпълнението на поетото парично задължение да заплати цената за пренос, ще доведе до възникване на вземане за ищеца, намирао основанието си в нормата на чл.92 ЗЗД – неустойка, която е неустойка за забава, в размер на законната лихва. Това вземане ще възникне за ищеца, освен при установена форма на неизпълнение от страна на ответника, но единствено и само при условие, че ищецът се явява изправна страна по договора.

 Разпоредбата на чл.9.3 има частично препращащ характер към предходната разпоредба от договора – чл.9.2. Съобразно нея клиентът заплащане:

а/ 30% от стойността на преноса на заявените месечни количества природен газ по Приложение №3Г в срок от 5 работни дни от началото на текущия месец/календарния месец на преноса/, по банков път, в лева и след представяне на издадена фактура от страна на преносния оператор;

 б/ остатъкът от дължимите за изтеклия есец суми – в срок до 15-то число на месеца, следващ отчетния месец, по банков път, в лева, след представяне на надлежно издадена фактура от страна на преносния оператор.

Съобразно възприетите с преамбюла на договор дефиниции цена на пренос е цената, която е дефинираната в чл.8.1 от договора. Цитираната норма разпорежда, че цената на пренос е обект на държавно регулиране и се утвърждава в съответствие със Закона за енергетиката и решения на ДКЕВР или се определя съгласно действащите нормативни правила, установени за този вид дейност, валидни за срока на действие на договора.

Следва да се отбележи, че в допълнителната искова молба, след сторено от ответника възражение за редоност на първоначалната искова молба, ищецът прави уточнение, че общо претендираното вземане е формирано от  цена за пренос и разходи, които ищцовото дружество е направило за закупуване на газ за нуждите на системата до размера на формирания отрицателен дисбаланс за двата месеца от срока на договора – януари и февруари 2017година, газови месеци, според дефинициите на договора.

За всяка от тези  главни претенции за периода на срока на забава ищецът претендира неустойка.

Според смисъла на договора в частта за неустойката, съдът приема, че такава се дължи като способ за обезвреда на ищеца при забава в плащането на цена за преноса, но не и забава в заплащане на обезщетение за разходи за отстраняване на отрицателния дисбиланс, които ищецът е сторил.

Ето защо съдът възприема, че ищецът има правно основание да дири мораторната неустойка само при забава в плащането на цената на преноса на природен газ, но не и за вземането за разходи за закупуване на природен газ за размера на причинения от ответника отрицателен дисбаланс.

Ето защо, още на този етап своя акт, съдът достига до извод, че претенцията по чл.92 ЗЗД за сумата от 184 804,19лв., представляваща неустойка за забава влащане на обезщетние от 1 097 846,64лв. с ДДС за периода на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020г. се явява неоснователно предявена, поради което подлежи на отхвърляне.

По отношение на това ищецът да дири изпълнение на вземанията си, представляващи цена за пренос за януари – февруари 2017г., въз основа на извършени от него преразпределения на коичеството природен газ, въз основа на съставени протоколи, на основание чл.22, ал.9 Правилата за търговия с природен газ след изтичане на срока на договора.

Сключеният между страните договор не предоставя подобна възможност. Съдържащият се в него регламент предвижда – чл.7 – ежемесчно да се съставят протоколи, с които да се отчитат количествата природен газ по точки на предавене и по точки на приемане, като срокът за изготвяне на този протокол е първият ден от месеца, който следва отчетния, до 17:00часа, в който протокол се съдържа информация не само относно качеството на стоката, но и на нейното количество- данни за измерените количества; като в срок то 5-то число на месеца, следващ отчетния  страните подписват месечен протокол, като в случай, че клиентът не подпише такъв до 15:00ча на тази дата, операторът подписва този протокол едностранно, без подпис на клиента и този протокол има бвързващо и за клиента действие; въз основа на този протокол се издава фактурата.

С нормата чл.7.3 от договора страните са посочили минималното необходимо съдържание относно месечните количества природен газ, като това съдържание егаранция за максимална отчетност на количествата природен газ за месеца, които операторът пренася през мрежата.

С нормата на чл.7.6 са приели приложимост на метода ОВА за определяне на количествата природен газ, разпределени на клиента на точката приемане/предаване за газов ден Д да са равни на потвърдените за пренос количества за газов ден Д.

С нормата на чл.7.7 страните са се съгласили, че при липса на сключено споразумение за междусистемно свързвани по чл.7.5 и при наличие на повече от един клиент в точката на приемане, приложение ще намерят разпоредбите на чл.22 от Правилата за търговия с природен газ.

Съобразно приетата от страните дефиниция с преамбюла на договора точка на предаване означава входни точки за газопреносната мрежа, където клиентът предава прирадния газ на преносния оператор.

Точка на приема страните са дефинирали като изходна точка/измервателни линии/ на газопреносната мрежа, където се извършва измерване на количеството на природен газ при неговото предаване от преносния оператор на клиента, които са посочени в приложение 3Г.

Следователно страните са приели приложение на разпоредбата на чл.22 от Правилата за търговия с прроден газ, при наличие отрицателните предпоставки, посочени в договора.

По делото не е налице спор, че ищецът е изготвил ежемесечните протоколи за процесния период от време едностранно, при условията на чл.22, ал.2, т.4 ПТПР вр. с чл.7.7 от договора и чл.7.13 от договора. Тази разпоредба изрично ограничава възможността да се извършват корекции, като задължава операторът да състави тези отчетни ежемесечни протоколи до 17:00 часа на 4-то число от месеца, който следва отчетния, като до тази дата и част разполага с възможност да извършва корекции на данните от предварителните протоколи, които са база за изготвяне на ежемесечните отчети, които пък са предпоставка за издаване на ежемесечните данъчни фактури.

След като страните са приели приложение на чл.22 от Правилата за търговия с природен газ е важно да се намери отговор на въпроса дали нормата на чл.7.13 от договора се кофронтира с разпоредбата на чл.22, ал.9 от Правилата или не и какъв е действителният смисъл на последната.

С договора е предоставена възможност на оператора да коригира дневните отчети, които са основата за съставяне на месечния отчет. Това предпосатавя по необходимост извод, че корекцията на дневните отчети предшества месечния отчет.С нормата на чл.6.10 от договора е предвидено, че има дневе период на балансиране и ежемесечен период на приключване/изчистване на дисбаланса. Това означава, че краен момент за преидоляване на дисбаланса се явява края на газовия месец.

Разпоредбата на чл.22, ал.9 от Правилата предвижда корекционна процедура, която има същото съдържание, че месечният отчет се изготвя на база дневното разпределение, като при необходимост операторът на газопреносната мрежа може да направи корекции на количествата въз основа на протокол за корекция на показанията на средство за търговско измерване или пради други обективни причини.

Тълкувайки тази норма от Правилата съдът не намира основание да приеме, че двете норми се намират в противоречие.

Всъщност регламентът на договора касателно приложението на чл.21 и чл.22 от Правилата следва същите.

В чл.17 от Правилата е прието, че в случай, че на един пункт на приемане или предаване на природен газ има действащи договори за пренос на повече от един ползвател на мрежата, оперативната информация е агрегирана на пункта/ това е информацията от средствата за търговско измерване/ и разпределена пропорционално на заявките за газовия ден или съгласно процедурата за разпределението на количествата, която действа на този пункт и в този случай дисбалансите на ползвателите са с прогнозен характер.

Правилата за балансиране на пазара на природен газ предвиждат ежедневно да се следи от страна на оператора дали не е налице дисбаланс в преносната мрежа, като в тази насока за оператора на преносната мрежа съществуват ред задължения относно ежедневното предоставяне на информация за балансовия статус на ползвателите на мрежата; за входящите и изходящи количества природен газ за газовия ден – Глава пета от Правилата;  за разпределяне на дисбалансите – Глава седма, като се предвижда, че натрупаните дисбаланси се изчистват на месечна база и в началото на всеки месец финансовата сметка се нулира.

Съпоставяйки правилата на КЕВР за търговията и за балансиране на  пазара на природен газ, които следва да се разглеждат в своята взаимовръзка, настоящият състав приема, че възможността операторът на газопреносната мрежа да извършва корекции след изтичане на газовия месец, следващ отчетния е невъзможно. Възможността за корекции е сварзана с промяна на дневните отчети, които са база за съставяне на месечните отчети. Дневните отчети касаят ежедневните графици, касателно количества природен газ, които пренася за всеки от ползвателите ищецът и които са база за създаване на месечните отчети. Именно дневните отчети е възможно да бъдат корегирани, но не и  месечните отчети.

Тази особеност по отношение на корекциите в отчетите, което предопределя и възможността за корекции в сметките на ползвателите на газопреносната мрежа /чената за пренос/, по виждане на състава е предпостапределена от този твърде специфичния пазар и се различава от правилата на КЕВР – ПИКЕЕ, които дават възможност след проверка да се извършва корекция в сметките.

Различната уредба е по причина на това, че с двата типа правила се регулират различен тип обществени отношения.

С ПИКЕЕ по силата на законовата делегация КЕВР е създала правила, с което е даден ред и начини за преизчисляване на количество електрическа енергия. По тези правила задължено лице към доставчика, респ. разпределителното предприятие е крайният клиент.

Спецификата на пазара на природен газ е намерила отражение в регламентацията на същия, създадена от Правилата на КЕВР, които регулират обществените отношения относно ред и начин на админисриране на сделките с природен газ; условията и реда за балансиране на пазара, ред за смяна на доставчик на природен газ и условията и редът за обслужване на средствата за търговско измерване. По отношение на условията и реда за обслужване на средствата за търговско измерване, съдът намира за необходимо да отбележи, в подкрепа на тезата си, че възможността за корекции е само касателно дневните отчети, че съгласно нормата чл.33, ал.1 от Правилата за търговия измерването на количествата природен газ, който е пренесен през газопреносната мрежа се извършва с измервателните удени за търговско измерване, които са собственост на оператора на газопреносната мрежа, монтирани на газоизмервателните станции или газорегулиращите станции, разположени на изходните точки на газопреносната мрежа. Чл. 34 потвърждава, че средствата за търговско измерване, собственост на газопреносния оператор служат за измерване на количествата природен газ, който е пренесен.

Възможността газопреносният оператор да се сдобие с тази информация и без такива измервателни уреди в процесния период от време, е гарантирана от възможността му да поиска такава информация от собственик на такива уреди, които съгласно чл.37 от правилата са длъжни да дадат информацията на страни по сделки с природен газ.

Следователно е налице нормативна и техническа обезпеченост операторът на газопреносната мрежа да извърши корекции в дневните протоколи и въз основа на тях да издаде дължимият свидетелствуващ документ касателно количества природен газ, които е пренесъл за съответния газов месец. Такава възможност извън сроковете, посочени в договора, който не противоречи на Правилата, по виждане на състава ищецът няма.

На оператора на газопреносната мрежа са дадени доминиращи функции, което е предопределено от значението му за наличие и развитие на пазара на природен газ не само в национален мащаб, но и като свързващо звено с други газопреносни мрежи.

Именно поради спецификата на постъпване на природния газ в газопреносната мрежа на Републиката, на входните точки, посочени в чл.7.5 от договора, съвместният и едновременен пренос на стоката, която  е предмет на сделки, сключени с и от различни доставчици, възможността тази стока да „излезе“ на един и същ изходен пункт, за да бъде доставена на различни клиенти /както е в случая/, обуславя необходимост от своевременно и точно отразяване на тези обстоятелства. В сключения между страните договор изрично е упоменато минималното необходимо съдържание на месечния протокол по чл.7 от договора, като в това съдържание се съдържа информация относно приети от оператора количества в точките за предаване, в точките за предаване в МВч, средно-претеглената енергийна стойност на 1 куб.метър природен газ на съответните точки за приемане и предаване; резервиран капацитет и т.н.. Цялата разпоредба на чл.7 от договора е посветена на това по какав начин се определя и отразява в сведителствуващият документ по чл.7- ежемесечният протокол, съгласно Приложение№6, който удостоверява за количествата пренесен газ, неговото значение за установяване на това обстоятелство и явяващо се предпоставка за издаване на първичния счетоводен  разходен  документ – фактура, въз основа на която ползвателят на мрежата следва да извърши плащане на сумата, представляваща цена за пренос, съгласно решенията на регулатора.

Особеностите на предмета на сделките с природен газ, стратегическото значение на енергийната система за националната сигурност на Републиката, са в основата на това законодателят да въведе  стриктна регулация на сделките с природен газ и отчитане на тяхното изпълнение, както и регулацията на цени за съответните правни действия с природен газ. Изискването е за пълнa отчетност, регулярност и сравнително кратки срокове, както за отчетите, въз основа на които се осъществява плащане на цена за пренос, така и на самите договори – напр. газовата година, за която е сключен процесният договор съдържа 9, а не 12 месеца, за разлика от календарната година.

Това изискване на бързина, срочност и регулярност се е отразило на правомощията на страните по договора във връзка със съставяне на месечните отчети. На оператора на преносната мрежа е предоставена възможност едностранно да състави отчетните документи / при спазване на поредността и приоритетите по чл.22, ал.2 от Правилата/, на база данните, с които разполага, съобразявайки принципа на про рата / при липса на възможност за приложение на предходните способи за отчета/, като сам нанася данните в протоколите по чл.7 и при липса на подпис от страна на клиента, въз основа на своето едностранно деклариране на минимално необходимите данни, да издава фактури и да дири плащане. Следователно на оператора на преносната мрежа, който е и собственик на същата са предоставени значително повече права от тези на неговия съдоговорител, който пренася природен газ по мрежата. Това иде да подчертае значимостта на оператора на газопреносната мрежа и с това пропорционално да расте неговата отговорност, въз основа на която той получава това едностранно право да изготви и подпише сам отчетните протоколи, собразно чл.7 от договора.

За да балансира значението на двете страни по договора, същият не предвижда възможност след изтичане на срока на договора операторът на газопреносната мрежа да съставя нови протоколи, с които фактически да извърши преразпределение и да опровергае верността на издадените от самия него удостоверителни документи. Следователно чрез ограничаване на такава възможност е спазен принципът на равнопоставеност на страните в договорната връзка, като по този начин е гарантиран и техния  икономически и финансов статус. Последното в настоящия случай, е необходимо да бъде подчертано и поради националната значимост ищеца, в качеството му на национален газопреносен оператор и на ответника, в качеството му на обществен доставчик на природния газ.

Чрез това ограничение на възможността след изтичане на срока на договора за пренос на природен газ е възпрепятствана възможността да се извърши ревизия касателно размера на дълга за заплащане на цена за пренос, който произтича от договора.

Този извод на съда обаче съвсем не означава, че се толерира евентуално неоснователно обогатяване на едната страна по делото чрез спестяване на разходи, а за другата обедняване, като при установени общи за това състояние на двата правни субекта правопораждащи факти, то тогава евентуално ще е налице облигационна връзка между страните, която ще е на извъндоговорното основание.

В обобщение изводът на съда е, че няма договорно основание ищецът за извърши корекция, с която опровергае верността на съставените от него, при приложение на метода про рата разпределителни протоколи относно това какво количество природен газ за ответника е пренесъл по силата на договора за месеците януари- февруари 2017 година, след изтичане на срока за този договор.

Ето защо предявените от него осъдителни претенции за заплащане на цена на пренос за двата месеца от договора, както следва: за януари – 67 335,91лв. с ДДС и за февруари – 9 965,89лв. с ДДС се явяват неоснователно предявени, на посоченото и поддържано от ищеца основание- договорната връзка, преустановила действието си на 01.10.2017година.

При извод на съда за неоснователност на двете претендирани главни вземания, изводът на съда относно акцесорните искове по чл.92 ЗЗД е за тяхната неоснователност..

Поради това съдът приема, че следва да отхвърли искът по чл.92 ЗЗД за сумата от 11 334, 89лв., представляваща неустойка за забава в плащането на цена за пренос за януари в размер на 67 335,91лв. с ДДС, с период на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020г. и искът по чл.92 ЗЗД за сумата от 1 667,44лв., представляваща неустойка за забава в плащането на цена за пренос за февруари в размер на 9 965,09лв. с ДДС, при период на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020година, поради неоснователността им.

Съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Така изложените изводи на съда за неоснователност на исковете за заплащане на цена на пренос и неустойка за забава за двата месеца не опровергават преждепосочения извод, че дори и след прекратяване на договора кредиторът може да дири изпълнение, защото тези изводи не се препокриват.

Първоначалната теза на съда, от която той не се отклонява и към този момент е, че това е възможност, тогава, когато е налице неточно изпълнение, напр. не са остойностени и не са издадени протоколи за всички извършени от строителя СМР, поради което последният не е получил възнаграждението си за тях, издадена е фактура за стойността на продадената стока, но е налице частично плащане. Обединяващото между двата примера е наличието на частично изпълнени при ясни параметри на сделката, докато в настоящия случай ищецът дири изпълнение на нещо, което е различно от извършеното от него удостоверяване като изпълнение от негова страна на задължението за пренос. Удостоверителните документи за това какви са пренесените от него количества са създадени от ищеца. Т.е. сам е създал/ участвал в създаване на документ, който удостоверява количеството на природен газ, което е пренесено през притежаваната от него мрежа;  имал е цялата власт да провери и констатира какво е количеството природен газ, което е пренесъл, издал е документ, получил е плащане, но след изтичане на договора е преценил/ нмотивиран е от действия на регулатора, че удостоверените данни не са верни и поради това дири плащане, без договорът да предвижда подобна възможност.  Новите разпределителни протоколи, въз основа на които се претендира плащане на договорно основание не могат да се приемат като доказателства, които удостоверяват възникнали към януари – февруари 2017 година задължения, представляващи цена за пренос на природен газ, тъй като тези задължения са отчетени  като възникнали такива едва след повече от година от изтичане на срока на договора и документите са създадени извън привилата за това.

Съдът намира за необходимо да подчертае и следното - съдържанието, което договорът изисква като необходимо за съставяне на отчетния месечен протокол има няколко критерия, по които може да се прецени количеството природен газ и тези критерии, посочени като реквизити на документа в чл.7 от договора,  са аналогични с посочените в чл.21 и сл. от Правилата за търговия с природен газ. Тези реквизити са гаранцията на ищеца за правилното съставяне на отчетните документи. В полза на тази теза и възможността ищецът да се снабди с информация относно пренесените от него количества природен газ и чрез информацията от средствата за търговско отчитане / именно такива са данните по административната преписка на КЕВР завършила с решение №ПАМ -01/05.06.2018г/.

Аргумент в полза на ищеца не дава и нормата на ч.22, ал.9 ПТПГ, която предвижда подобна възможност, но при съвкупната преценка относно волята на законодателя, съдът приема, че това е следвало да се случи по време на действие на договора, в края на газовия месец, но не и след прекратяване на договора, поради изтичане на газовата година.

Ето защо съдът не споделя тезата на ищеца, че същият има вземане за цена за пренесеното за ответника „Б.“ ЕАД допълнително количество природен газ за януари и февруари 2017 година, въз основа на коригиращите протоколи, които ищецът е съставил.

Няма основание в сключения между страните договор да се извършва подобна корекция, защото такова правомощия операторът на преносната мрежа не е получил по силата на постигнатото съгласие.

Ето защо тези два иска за присъждане на съдебно заявините главници за цена на пренос следва да се отхвърлят, поради неоснователността им, с последица от това – отхвърляне и на исковете по чл.92 ЗЗД имащи акцесорен характер касателно двете главници.

По отношение на иска за заплащане на разходите, които ищецът е направил за закупуване на природен газ за нуждите на системата, с цел преодоляване на причинения от ответника отрицетелен дисбаланс.

Както вече е посочено виждането на състава е, че това е самостоятелно правомощие на ищеца, което има за свой правопораждащ юридически факт не само договора, но и нормативната база.

Поради своя обезщетителен характер това право има вторичен характер, но не представлява перидично по своя характер вземане, тъй като не отговоря на характеристиките на периодично вземане, които са очертани в ТР№3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че: „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД - вземанията за наем и лихви. Тези вземания обикновено не са равни по размер. В много от случаите страните по наемното правоотношение уговарят наемната цена да се актуализира в зависимост от различни критерии. Често срещана е и уговорката за различен размер на лихвата през отделните периоди.“

В настоящия случай вземането за обездщетение на преносния оператор е уредено с договора, който регулира и периодичните плащания на клиента на газовия оператор за пренос на природен газ и цената за пренос определено има характер на периодично плащане.

Вземането на оператора за разходите на закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от доставчика отрицателен дисбаланс обаче няма характер на периодично вземане, защото няма характер на вземане за повтарящо се изпълнение. Това е така, тъй като макар и изначално уговорено като възможност, с изначално определени срокове за изпълнение на това по същината си парично задължение, то това не го прави периодично, тъй като това задължение се явява вторично и възниква само, ако ползвателят на мрежата и клиент на ищеца не е изпълнил задължението си за натурална компенсация. Неговият вторичен обезщетителен характер го „извежда“ от кръга на периодичните задължения, макар да е възможно по време на действието на договора то да възникне неколкократно.

Ето защо по виждане на състава то не се погасява с изтичане на кратката погасителна давност според нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД и за него е приложима общота давност, регулирана с чл.110 ЗЗД, чийто срок е от пет години и която заповча да тече и се изчислява съобразно чл.114, ал.1 ЗЗД – от момента на изискуемостта на вземането.

Към датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020г., изпратена по пощата на 26.02.2020година и касае вземане за януари- февруари 2017г., очевидно не е изтекла.

Ето защо това възражение на ответника съдът приема за несъстоятелно.

Относно размера на вземането.

За да има вземане за ищеца следва да се установи по делото, че е за този период от време ответникът е причинил отрицателен дисбаланс на газопреносната мрежа, останал непрокит от него чрез метода на натурална компенсация; сторети от ищеца разходи за закупуване на природен газ за нуждите на системата, за преодоляване/изчистване на отрицателни дисбаланс и техния размер, съоблазно ограничителния критерия по договор – до размера на отрицателния дисбаланс.

По отношение на наличие на отрицателен дисбаланс за системата, причинен от ответника за посочения период от време.

Легалната дефиниция на дисбаланс е находяща се в ДР на Плавила за балансиране на пазара на природен газ, в параграф 1, т.3, съгласно която норма дисбалансът представлява разликата между количествата природен газ, разпределени на ползвател на входните точки на преносната мрежа и количествата природен газ, разпредели на ползвателя на изходните точки на мрежата, за съответния газов ден, като се вземе предвид природния газ за опиративни нужди и сделките, сключени във виртуална търговска точка, като е посочено, че дисбалансът може да е с положителен или с отрицателен знак.

Допуснатата първоначална  и повторната комплексна експертиза са категорични за наличие на отрицателен дисбаланс, като вариациите са относно неговия размер, в зависимост от това за какъв срок е и дали при изчисляване на този отрицателен дисбаланс следва да се отчете наличието на природен газ в тръбата, так. нар. лайнпек, за който в.л. С.М. заявява категорично, че е отразен при ищеца като актив на ответника.

В.л. проф. Д. заявява категорично, че при действието на договора, който е овръзлва страните дисбаланса в преносната мрежа, причинен от ответника и бил с различен знак, в резултат на което се е достагнала до ситуация дисбаланса да бъде „изтикан“ към края на договора, в който момент страните са направили рекапитулация и за ответника е отчетено количество отрицателен дисбаланс от – 26 994 куб.метра, чиято стойност ответникът е заплатил и за които по делото страните не спорят.

След извършеното ново преразпределение на количествата за месеците януари- февруали 2017 година, след решението на КЕВР № ПАМ – 1 от 05.06.2018година, е отчетен в резултат на това нов отрицателен дисбалас за двата месеца, който проф. Д. сочи да е в размер на -  3 264 946 куб. метра и чиято парична равностойсот определя според стойността в издадената от ищеца фактура № **********/15.06.2018г. на 914 872,20лв. без ДДС, която стойност е съобразен с решение №Ц – 42 от 30.12.2016г. на КЕВР, по която общественият доставчик е продавал като цена природения газ, а именно 280,21лв/1 000куб.м.

Според повторната комплексна експертиза отрицателният дисбаланс за двата месеца – януари и февруари 2017година, на база допълнително разпределените количества за ответника след решението на КЕВР, е – 814 683 куб.метра, като при определяне на тази стойност вещите лица не са направили своите изводи въз основа на самото решение, а въз основа на данните по административната преписка, които съдържат конкретни данни от средствата за техническо имрезване и са свързани с това какви количества са „изтеглени“ от мрежата и се съобрази наличието на природен газ в преносната мрежа, което е към края на 2016газова година.

Вещите лица са посочили, че глобалното количество отрицателен дисбаланс за целия период на договор е сумата от – 3 291 946куб.метра, но за двата месеца е преждепосочената сума.

Заключението сочи, че претендираните количества отрицетелен дисбаланс от - 3 291 946кб. Метра са стойност, която има значение за края на газовата година и в нея са включени количествата отрицателен дисбаланс на природен газ за месеците януари и февруари 2017година от - 814 683 куб.метра.

По отношение на стойността за разходите, които ищецът е направил за преодоляване на този отрицателен дисбаланс за двата месеца, заключението сочи, че това са следните суми: за м. януари 387 991,97лв. без ДДС и за месец февруари 2017 година – 465 590,36лв. без ДДС. Тези стойности касаят разходи на ищеца за количество природен газ, който да преодолее отрицателния дисбаланс от - 787 689куб. метра, които са резултат от приспадане на вече заплатените от ответника – 26 994 куб.метра, чиято стойност ответникът е заплатил и за които по делото страните не спорят .

Стойностите на разходите вещите лица са определили на база средно претеглена цена за периода.

Според допълнителните задачи към в.л. С. М., в експертизата, депозирана по делото на 07.12.2023година, разходите на ищеца, които е направил за  компенсиране на невъзстановения от ответника отрицателен дисбаланс за двата месеца на газова 2017година от -  от - 814 683 куб.метра. са както следва: за закупуване на природен газ за нуждите на системата като компенсация на неосъществената от ответника натурална компенсация за януари 2017година, вещото лице са в размер на 228 070,50лв. без ДДС и с ДДС – 273 684,60лв., след отчитане на направената отстъпка и цена от 279,95лв. за 1000 куб.м.

Причина за това е постигнатото между страните съгласие с допълнителното споразумение за определяне на границите на отговорността на ползвателя на мрежата и настоящ ответника, е разходът за закупуване на природен газ за преодоляване на отрицателния дисбаланс, като с изменението на нормата не се изисква вече остойностяването на закупения от преносния опиратор природен газ да е ограничен от цената, на която общественият доставчик продава.

Ето защо съдът възприема тази част от повторната експертиза като съответна на доказателствата по делото, поради което приема, че останалият неотстранен чрез натурална компенсация отрицателен дисбаланс от ответника е от - 814 683 куб.метра и че стойността на сторените от ищеца разходи за отстраняване на този, причинен от ответника  отрицателен дисбаланс е общо сумата от 273 684,60лв., която касае посочените в исковата молба два месеца от газова 2017 година, а именно – януари и февруари 2017година.

Обстоятелството, че за цялата газова година е налице динамика в дисбаланса, причинен от ответника е основание и възможност ищецът да претендира разликата касателно този отрицателен дисбаланс, причинен и в резултат на так. нареченото от рпрофз Д. „избутване“ на отрицателния дисбаланс към края на периода на договора, не е преклудирана и да претендира своето обезщетение.

Съдът в настоящия процес е обвързан от отправеното към него искане, т.е. в рамките на процеса, очертан от самия ищец.

Само за пълнота на изложението съдът маркира, че възражението на ответника по чл.83 ЗЗД се явява неоснователно.

За да бъде освободен ответника от имуществена договорна отговорност, следва по делото да се налице доказателства, че неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е виновен, което е основание за редукция на размера на обезщетението или да се установи, че вината за неизпълнението е изцяло върху кредитора, тъй като последният не е положил дължимата грижа – в настоящия случай на добър търговец.

Доказателства за тази насока по делото не са налични, поради което и съдът не намира причина на това основание да отхвърли претенцията за обезщетение, намираща основанието си в нормата на чл.6.14.1 и сл. от договора вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

 Въз основа на събраните по делото доказателствау които намира за относоми към предмета на спора приема, че тази претенция са явява доказана до размер на сумата от 273 684,60лв., в който размер следва да бъде уважена.

По разноските.

Всяка от страните е направила разноски в този продължителен процес и е представила списък по чл.80 ГПК, съпроводен със своевременно отправено искане за присъждането им.

Ищецът претендира разноски от общо 58 258,57лв., за които са налице доказателства, че са реално понесени от страната.

Ответникът претендира разноски общо от 36 850лв., за които са налице доказателства, че са реално понесени от страната.

Ищецът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представителна ответника, което е в размер на сумата от 33 750лв.

Съобразно нормата на чл.7, ал.2, т. 7 от Наредба №1/2004г. на ВАС при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв.

В настоящия процес материалният интерес на ищеца, заявен за съдебна защита е над 1 000 0000лв. и уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение е под определения минимален праг в Наредбата.

Съобразявайки постановено решение по дело C‑438/22 от 25.01.2024година и съдебната практика на ВКС, постановена след него настоящият състав приема, че следва да изхожда от следните критерии при преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, но без да създава „изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес“, за да не представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

          С цитираното решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

         Преценявайки тези мотиви, както и мотивите, които са обосновали извод на състава на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г., ТК, първо т.о., съдът приема, че въз основа на очертаните с тези актове ориентири, преценявайки конкретиката по настоящия спор, възражението за прекомерност се явява частично основателно.

         Ето защо приема, че следва да измени определението в частта за разноските, като редуцира до сумата от 30 000лв., в който размер приема, че отговаря на фактическата и правна сложност на спора, осъществените действия от адвоката на ответника и положените от него усилия.

При това положение приема, че разноските, които ответникът може да претендира в този процес са общо в размер на 33 100лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски общо в размер на 11 625,96лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 26 494,63лв.

При така изложеното съдът

 

Р        Е         Ш          И :

 

ОСЪЖДА, „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Д. и Л..“, чрез адв. Х.К., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.6.14.1 и сл. от договор №2692 от 29.12.2016г., изменен с допълнително споразумение от 10.02.2017г., за пренос на природен газ за газова година от януари до септември 2017година, включително, да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 273 684,60лв./двеста седемдесет и три хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 60ст./, представляваща обезщетение за сторените от ищеца „Б.“ ЕАД за закупуване на природен газ за нуждите на системата за периода януари – февруари 2017година, за преодоляване на причинения от ответника в тази период на действие на договора отрицателен дисбаланс  от -- 814 683 куб.метра, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 1 097 846, 64лв. с ДДС, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕАД, ЕИК*********, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, искове за заплащане на остатък от  цена на пренос за периода януари – февруари 2017година, по силата на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.8.1 от договор №2692 от 29.12.2016г., изменен с допълнително споразумение от 10.02.2017г., за пренос на природен газ за газова година от януари до септември 2017година, включително, за януари 2017година в размер на 67 335,91лв. с ДДС и за февруари в размер на 9 965,09лв. с ДДС, както и исковете за присъждане на мораторна неустойка по чл.92 ЗЗД вр. с чл.9.3 от договора, за забава в плащането на цена за пренос за януари от 67 335,91лв. за периода на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020г. в размер на 11 334,89лв. и за забава в плащането на цена за пренос за февруари в размер на 9 965,09лв., за периода на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020г. в размер на 1 677,44лв. и за забава в плащането на сумата от 1 097 846,64лв., цена на разходи за закупуване на природен газ за преодоляване на причинени за януари и февруари отрицателен дисбаланс от ответника, за периода на забава от 30.06.2018г. до 25.02.2020г. в размер на 184 804,19лв., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК*********, разноски по водене на делото в размер на 11 625,96лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б.“ ЕАД, ЕИК*********, да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 26 494,63лв.

РЕШЕНИЕТО постановино при участие на помагача на ответника „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ***, п.к. 7009, ул.“ТЕЦ ******

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: