Присъда по дело №1211/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 165 от 08.11.2024 год. по НОХД № 1211/2024 год. на СлРС
изготвени на 11.11.2024 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С. С. А. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид
проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година, което да бъде редуцирано с една трета и така
намаленото наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца месеца, да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. Пледира, че тъй като деянието е извършено в
изпитателния срок по предходна присъда, то наказанието по същата на основание чл.
68, ал. 1 от НК следва да бъде изтърпяно отделно.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият С. С. А. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му
бъде наложено минимално наказание.
Адв. Л. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия С. С. А., не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и
също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подс. А. наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от четири месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. С. А. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият С. С. А. живеел в кв. „Надежда“, гр. Сливен. Знаел, че в къща в
квартала – тази на пострадалите сем. М.и, не живеел никой. Имал и информация, че
къщата се охранявала от СОТ. Една вечер на неустановена дата в периода 19.06.2024
год. до 26.06.2024 год. подсъдимият решил да отиде до дома на пострадалите и да
открадне нещо, защото нямал пари. Било през тъмната част на денонощието, когато
той отишъл до дома им на ул. ***** в гр. Сливен. Тъй като предварително знаел, че
има аларма и било възможно да я задейства, се покатерил на покрива. Там имало
прозорец, който не бил затворен добре. Подсъдимият го бутнал леко и той се отворил.
Влязъл в къщата и взел 3 броя часовници и 5 броя разглобени мобилни телефони,
които сложил в сак. Излязъл от къщата през прозореца, през който влязъл, преди да
дойдат служителите на СОТ и си тръгнал.
1

Отишъл до дома на свид. М.А.Б., който в своите показания посочва, че и свид.
В.А. е бил заедно с подсъдимия, което обстоятелство не се подкрепя от другите
събрани доказателства. Свид. М.Б. видял откраднатите вещи – часовниците и
телефоните.
На следващата сутрин подсъдимият тръгнал със сака, в който били
инкриминираните вещи, да търси къде да ги продаде. По пътя си срещнал свид.
В.В.А.. Последният видял, че в сака си подсъдимият има часовници и няколко
развалени телефони. Поискал от него единия часовник, но подс. С. А. отказал да му го
даде. Тогава свидетелят сам го взел от сака на подсъдимия и си тръгнал. Подс. С. А.
отишъл близо до „Кеча“ в кв. „Надежда“ и продал телефоните за сумата от 9,00 лева.
През това време свид. В.А. стигнал до дома си и видял, че пред съседната къща (тази
на пострадалите) имало полиция. Той се приближил до полицаите и попитал какво се е
случило. Разбрал, че била извършена кражба от дома на съседите му. Там на място бил
техен близък, който разговарял по телефона с включена видеокамера с пострадалите
М. и П. М.и. Свид. В.А. показал на пострадалите на камерата часовника, който бил
взел от подсъдимия и те веднага го разпознали, че е техен. Свид. В.А. тръгнал да
търси подс. С. А., за да вземел от него и другите откраднати вещи и да ги върнел.
Намерил го, но между тях възникнал скандал и свид. В.А. оставил на подсъдимия
часовника, който по-рано бил взел.
След няколко дни сем. М.и се прибрали в България и на 01.07.2024 год.
сигнализирали РУ – Сливен за случая. Било започнато настоящото ДП с разпит на
пострадалата М. М.. В него тя е посочила, че от дома й са били отнети 3 броя ръчни
часовници марки „Ориент“, „Сейко“ и „Виктори“, 5 броя телефонни апарати, 5 броя
флаш памети и 2 броя бормашини. В дадените показания от другия пострадал П. М. на
по-късен етап от разследването става ясно, че от дома им липсват общо 4 броя ръчни
часовници марки „Ориент“, „Сейко“ и „Виктори“; 2 броя бормашини; 20 броя
телефонни апарати различни марки – счупени, за части; 4 броя флаш памети марка
„Самсунг“; 1 брой малък касетофон с неустановена марка; 6 броя официални рокли;
неустановен брой дънки и якета; 2 броя трифазен кабел по 150 м. всеки; 2 броя
удължители с по три контакта по 20 м. всеки; 1 брой карбофлекс; 30 броя таблети с
неустановени марки – неработещи, за части; 20 броя лаптопи с неустановени марки –
ремонтирани и работещи. Доколкото по настоящото производство са събрани
доказателства (показанията на свидетелите В.А. и М.Б., както и обясненията на
подсъдимия), че подс. С. А. е отнел трите часовника и 5 броя мобилни телефони, то за
останалите вещи са отделени материали в друго досъдебно производство (вх. №
5033/2024 год. по описа на РП – Сливен).
След като бил заловен от служителите на РУ – Сливен, подсъдимият предал
доброволно трите часовници, които били върнати на собствениците срещу разписка.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна
експертиза стойността на отнетите движими вещи, по пазарни цени към момента на
извършване на деянието, възлиза общо на 107,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице,
изготвило съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява
2

в компетентността и безпристрастността на експерта.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият С. С. А. е
осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, тъй като за времето от 19.06.2024 год. до 26.06.2024 год. в гр. Сливен, ул.
*****, в условията на повторност, отнел чужди движими вещи – 1 брой ръчен
часовник марка „Ориент“ на стойност 20,00 лева, 1 брой ръчен часовник марка
„Сейко“ на стойност 30,00 лева, 1 брой ръчен часовник марка „Виктори“ на стойност
7,00 лева и 5 броя мобилни телефони с неустановена марка на стойност 50,00 лева,
всичко на обща стойност 107,00 лева, от владението на съпрузите П. Х. М. и М. Р. М.
от гр. Сливен, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно деянието си подс. А. е извършил в
условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече
е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с
влязла в сила на 14.07.2023 год. присъда по НОХД № 1418/2022 год. по описа на СлРС
за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което е отложено
за изпитателен срок от три години (л. 30 от делото).
Безспорно е установено, че случаят е немаловажен, с оглед начина на
извършване на престъплението и доколкото не е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от
НК.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел
лично облагодетелстване.
Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият
се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното
съдействие на досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Съдът определи наказание на подсъдимия С. С. А. при условията на чл. 58а от НК,
предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал.
2 от НПК.
Ето защо съдът наложи на подсъдимия С. С. А. за извършеното от него
3

престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК – наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година. Така определеното наказание на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален общ
режим.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието по
НОХД № 1418/2022 год. по описа на СлРС на подс. С. С. А. – „Лишаване от свобода”
за срок от осем месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и
отделно от наказанието по настоящата присъда.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият С. С. А. беше осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 195,94 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	165
Дата:	8 ноември 2024 г. (в сила от 26 ноември 2024 г.)
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230201211
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2024 г.

Присъда по дело №1211/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите