Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес, 21.01.2016 г., Станимира Иванова –
съдия-докладчик по НАХД № 207/2016 г. по описа на БРС, след като се запознах с внесеното от прокурор при БРП постановление
от 13.01.2015 г. /вероятно 2016 г./,
намирам следното:
С посоченото постановление е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по отношение на лицето С.П.П., ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление.
Досъдебно производство ЗМ№184/2013
г. по описа на ОД на МВР Бургас, № 1594/2013 г. по описа на Районна прокуратура
Бургас е образувано на основание чл.212, ал.1 с постановление от 30.05.2013 г.
на прокурор при БРП /л.1-2, том II от ДП/ срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно за това, че на
неустановена дата до 16.12.2011 г. в гр.Бургас, от складова база „…”, противозаконно присвоил чужди движими вещи,
собственост на СД „..”, които владеел или пазел, както
и за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а именно за това, че при
условията на продължавано престъпление, на неустановена дата в периода
29.05.2009 г. – 23.06.2011 г. в гр.Бургас, сам или чрез другиго съставил
неистински частни документи – протоколи от общото събрание на съдружниците, с
които се приемат годишни финансови отчети на СД „..” за годините 2008, 2009 и 2010 и употребил тези документи за да докаже, че
съществува правно отношение.
В хода на така образуваното
досъдебно производство са извършени различни действия по разследването –
събрани са гласни доказателствени средства, назначени са и са изготвени
експертизи, приобщен е голям по обем писмен доказателствен материал. В хода на
разследването в качеството на обвиняем бил привлечен С.П.П., ЕГН: **********. В
тази връзка по делото е приложено постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 20.03.2015 г. /л.11, том VI от ДП/, с което на П. е повдигнато обвинение за това, че на 29.06.2011 г.
пред С. К. К.- служител на Агенция по
вписванията-деловодител на Служба регистрация – гр.Бургас, съзнателно се
ползвал от неистински частен документ – протокол от общо събрание на СД „.”- гр.Бургас от 23.06.2011 г., на което е приет финансовия
резултат от дейността на дружеството и неговото разпределение за 2010 г. и е
освободен от отговорност управителя на дружеството за 2010 г., който протокол
бил публикуван в Търговския регистър, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. с
чл.309, ал.1 от НК. Непосредствено след предявяване на обвинението е извършен
разпит на П. /л.12, том VI от ДП/, след което е предявено
разследването на страните по делото.
При предявяване на разследването
защитникът на обвиняемия е направил доказателствени искания /л.49, том VI от ДП/, които са уважени с постановление от 23.07.2015
г. /л.52, том VI от ДП/. В резултат на това са
извършени нови действия по разследване, като са приобщени нови доказателства и
доказателствени средства към досъдебното производство. Извършено е уведомяване
на процесуалния представител на ощетеното юридическо лице за възможността за
предявяване на разследването. В тази връзка е съставен протокол, в който е
оформен отказът на законния представител на СД „.” да му бъде предявено разследването. Предявяване на разследването е
извършено на обвиняемия и защитника, които са направили доказателствени
искания, впоследствие оставени без уважение с постановление от 08.10.2015 г.
/стр.98-99, том VI от ДП/.
След предявяване на разследването
отново са приобщени писмени доказателства и гласни доказателствени средства
посредством разпита като свидетел на Р. К. на 24.11.2015 г. /л.112 - 118, том VI от ДП/, които действия са последвани от предявяване на
разследването на 30.11.2015 г. на обвиняемия и неговия упълномощен защитник –
адв.С. /л.119, том VI от ДП/, без обаче по делото да са приложени
доказателства за това кога са уведомени обвиняемият и защитникът за датата на
предявяване на разследването.
В същия ден, на 30.11.2015 г. представителят
на държавното обвинение е изготвил постановление за прекратяване на досъдебното
производство, с което е прекратил производството в частта му за престъпление по
чл.206, ал.1 от ДП, водено срещу неизвестен извършител /л.123-124, том VI от ДП/, за което са уведомени единствено Р. К. и М. С., но не и обвиняемият.
При така, изложената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира, че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
ограничаващи правото на защита на обвиняемия и неговия защитник.
На първо място, следва да се
отбележи, че съгласно чл.243, ал.3 от НПК препис от постановлението за
прекратяване се изпраща на обвиняемия
и на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват в седемдневен срок
от получаване на преписа. В настоящия случай, по досъдебното производство има
доказателства за това, че постановлението за частично прекратяване е връчено
единствено на управителя на ощетеното юридическо лице, но не и на обвиняемия,
поради което излиза, че постановлението за прекратяване не е получило
стабилитет преди внасяне в съда на делото с предложени за освобождаване от
наказателна отговорност за второто деяние.
На следващо място следва да се
отбележи, че след последното приобщаване на писмени доказателства към
доказателствения материал и разпита на св.К. от 24.11.2016 г. е извършено предявяване на разследването на 30.11.2015 г.
на обвиняемия и неговия защитник. По делото обаче не са приложени призовки до
обвиняемия и неговия защитник /отделни призовки/ за това действие, поради което
съдът приема, че не е спазен тридневния
срок в чл.219, ал.5, изр. последно от НПК.
Още повече, изключително неясно
остава обстоятелството, което е отразено в протокол за призоваване по телефона
от 17.12.2015 г. /л.126, том VI от ДП/, а именно предявяване на
разследването на К.. В протокола е отразено, че в
телефонен разговор К. е заявил, че се е явил лично още
на 24.11.2015 г., получил е препис от постановлението за прекратяване на
досъдебното производство и е взел решение, че не желае да му бъдат предявявани
материалите по делото. Нежеланието му да му бъде предявени материалите по
делото не е отразено в протокола за разпит от 24.11.2015 г., а едновременно с
това К. лично е подал молба на ръка с
входящ номер на БРП 6679/14.12.2015 г. в която посочва, че иска да му бъде
предоставена възможност да се запознае с всички събрани материали по отношение
на пореден номер 1594/2013 г. /това е номерът на ДП на БРП/.
Освен при частичното прекратяване
на досъдебното производство и при предявяване на разследването са допуснати и
процесуални нарушения при изготвяне на постановлението, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на П. и което е дало
повод за образуване на настоящето производство, а именно:
- В обстоятелствената част на постановлението
има съществено разминаване относно определени факти, като самото изложение на
фактическите обстоятелства се характеризира с липса на последователност, което
води до объркване. Във второто изречение на четвъртия абзац на първа страница от
постановлението е посочено, че от създаване на дружеството /02.07.1996 г. –
дата посочена в постановлението/ до 24.02.2011 г. СД „Н. О.” било управлявано от С.П., а
след този момент като управител на дружеството е вписан и Р. К. заедно с П.. По-натам държавното
обвинение посочва, че такъв бил начина на управление до 23.01.2012 г. след
което управител останал само К.. От така изложеното може да се
направи извод, че П. бил управител до 23.01.2012 г. включително. В същото време
обаче това противоречи в изложеното в пети абзац на втора страница, където е
посочено, че П. е бил управител на дружеството до 23.11.2011 г. Всичко изложено
до тук противоречи на посоченото във втори абзац на втора страница, където се
казва, че на 20.12.2010 г. е взето решение за управители на бъдат избрани С.П.
и Р. К.;
- На следващо място на страница трета абзац
трети в постановлението първоначално се говори за заявления /в множествено
число/ за вписване на протоколи от общи събрания на СД”.” от три различни дати, а впоследствие се посочва /страница трета абзац
четвърти/, че „пакета с документи подлежащ на вписване……….” , без да се
уточнява за кой точно пакет касателно кое точно заявление става на въпрос. Това
е от значение за един от обективните признаци на деянието, а именно датата на
извършване, тъй като датата на подаването на заявлението според държавното
обвинение е датата на извършване на деянието. Конкретизация на датата на
извършване на деянието има едва в правните изводи на постановлението, което е
нещо различно от обстоятелствената част на последното. Излагането на правни
мотиви относно обективните признаци не замества липсата на изложение на факти
относно тях в обстоятелствената част на постановлението, като фактите не следва
да се извеждат по пътя на логиката;
- Освен това в обстоятелствената
част на постановлението никъде не е посочено, че общото събрание от 23.06.2011
г., за което е подадено заявление на 29.06.2011 г. никога не се е състояло. До
този извод може да се достигне едва при прочита на постановлението по чл.375 НПК в частта, в която държавното обвинение обосновава извод за наличие на
умисъл у дееца /страница четвърта първи абзац/;
- В обстоятелствената част на
постановлението по чл.375 НПК, така и в диспозитива, не е посочено процесният
документ, за който се твърди да е неистински, кой е соченият му издадел, т.е.
от кого му е придаден вид, че е съставен;
- Нито в диспозитива на постановлението по чл.375 НПК, нито в обстоятелствената му част, е уточнено дали
документът, за който е повдигнато обвинение на обвиняемия, че се е ползвал
съзнателно от него, е частен или официален, а в мотивната част постановлението
не са изложени мотиви защо документът се приема за частен или официален;
- На следващо място има разминаване
между посочената цифрова квалификация на деянието в обстоятелствената част и
диспозитива на постановлението. На страница трета абзац шести в постановлението
е посочено, че с действията си П. е осъществил състав на чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, на страница четвърта
абзац четвърти е посочена правна квалификация чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, докато в диспозитива е
посочено, че е осъществил чл.414 и
чл.416, вр. чл.308, ал.1 НК.
- Нито в постановлението за
привличане към наказателна отговорност на П., нито в постановлението по чл. 375 НПК е посочено къде е извършено деянието, което обстоятелство е обективен признак
от състава на престъплението. Посочено е единствено, че е извършено пред С. К. К. - служител в Агенция по вписванията – деловодител на служба по регистрация
- гр. Бургас. Това пред кого е извършено дадено деяние не е достатъчно да
конкретизира къде е осъществено.
Всичко изложено до тук води на
извод, че освен процесуалните нарушения при привличане към наказателна
отговорност на обвиняемия, предявяване на разследването и частичното
прекратяване, са осъществени нарушения и при изготвяне на постановлението, с
което е поставено началото на настоящото съдебно производство. В настоящия
случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, не отговаря на изискванията за годен да
обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален
документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията,
регламентирани в чл. 375 от НПК и в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС (което според настоящия съд в пълна степен важи и при изготвяне на
постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК). Този извод на съда се основава
на систематическото тълкуване разпоредбите на НПК, където в чл.199, ал.1 НПК е
посочено, че в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се
произнасят с постановления, а в ал.2 на същия член са посочени реквизитите,
които следва да съдържат тези постановления.
Вярно е, че в глава двадесет и
осма от НПК, регламентираща диференцираната процедура за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, няма
препращаща норма към общите правила, за разлика от производствата по глава
двадесет и четвърта - бързо производство, глава двадесет и пета - незабавно
производство и глава двадесет и седма - съкратено съдебно следствие. Независимо
от това обаче, съгласно т. 17 от Постановление № 7/85 г. по н.д. № 4/85г. на
Пленума на ВС (което независимо от приемането на нов НПК не е загубило
валидността си, доколкото принципите и правилата за разглеждане на делата по
този ред са възпроизведени и в НПК, действащ от 2006г.), за неуредените със
специални правила въпроси се прилагат съответните правила на НПК. В случая,
доколкото се касае до решаване на въпроса от съдията – докладчик допуснало ли е
на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, несъмнено
приложими ще са разпоредбите на чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК.
Всички тези нарушения ограничават
правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, които са отстраними
посредством ново привличане към наказателна отговорност, непосредствено след
това разпит, предявяване на разследването /ако страните поискат/, за което
действие страните следва да са надлежно уведомени не по-късно от три дни
/защитникът следва да е уведомен отделно от обвиняемия/ и изготвяне на
постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, което да съдържа необходимите реквизити. Следва също така
постановлението за частично прекратяване да бъде надлежно връчено и на
обвиняемия, с оглед евентуално упражняване на неговото право на обжалване пред
горната инстанция.
Предвид всичко изложено,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НАХД № 207/2016 г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото
на прокурор при БРП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения
съобразно обстоятелствената част на разпореждането.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите
страни пред БОС.
Настоящото разпореждане да се
съобщи на прокурора при БРП, на обвиняемия и на Р.К. като управител на СД „.”.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: