Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 256 от 05.11.2021 год., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 313 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от З.А.А.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат А.Д.,
срещу Решение № 260211/26.07.2021 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 496/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3445974, издаден от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил. С посочения електронен фиш на З.А., в качеството му на законен
представител на „Омникар Рент” ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е наведено касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна
на решението и на електронния фиш или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Кюстендил, както и присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОД на МВР – Кюстендил, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото и не представя писмено
становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 3445974, издаден от ОД на МВР
– Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 17.02.2020 г. в 03:47 часа в с.
Багренци, община Кюстендил, по път втори клас № 62,
км 4+730, със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип SITRAFFIC Lynx ERS400, предварително позиционирана и трайно
поставена на пътя, е заснето движение на моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка и модел „Рено Клио”,
с рег. № СВ2767НМ, в
посока гр. Дупница, със скорост 91 km/h (след приспаднат толеранс в полза на
водача от 3%), при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h.
Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като
нарушител е вписан З.А.А., в
качеството му на законен представител на „Омникар Рент”
ООД, с ЕИК ********* – ползвател на автомобила. Районният съд е
приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението
с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано, и е потвърдил
електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон – неправилно, поради
което следва да бъде отменено, като при условията на чл.
222, ал. 1 от АПК съдът ще отмени електронния фиш.
Електронният
фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити.
Налице е обаче нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за
нарушението субект. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от представената по делото справка
от системата за регистрация на моторни превозни средства, „Райфайзен Лизинг
България” ЕООД – собственик на процесното МПС, изрично е посочило още при
регистрацията на същото пред съответните органи на МВР, че негов ползвател е „Омникар
Рент” ООД, с ЕИК *********. В случая липсват доказателства за изпълнена процедура
по чл. 188, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – представляващият „***” ООД – В.С.С.(същият
е вписан в търговския регистър към Агенцията по вписванията като единствен
управител на дружеството от 22.11.2019 г.), да е посочил жалбоподателя като
лице, което е управлявало автомобила на посочените в електронния фиш дата и
час. Вместо това жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 188, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – като законен представител на „Омникар
Рент” ООД, какъвто не е. От представеното по делото извлечение от търговския
регистър при Агенцията по вписванията, както и от извършената от съда служебно
справка в търговския регистър се установява, че като законен представител на
дружеството от 22.11.2019 г. е вписан Веселин Симеонов Симов, а З.А.А. е съдружник в същото. Съгласно чл.
141, ал. 2 от Търговския закон ТЗ) дружеството с ограничена отговорност се
представлява от управителя, като при няколко управители всеки един от тях може
да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. В
търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално
заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ), като
овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да
бъде заличено от търговския регистър (чл. 141, ал. 4 от ТЗ). Овластяването и
неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след
вписването им (чл. 141, ал. 6 от ТЗ). В случая З.А. не е овластен с
представителна власт по отношение на „Омникар Рент” ООД. Предвид изложеното
оспореният електронен фиш е незаконосъобразен и като го е
потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК във
вр. c чл.
63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде
осъдена да заплати на З.А. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 300,00
лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 2
от АПК във вр. с чл.
222, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл.
143, ал. 1 от АПК във
вр. c чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260211/26.07.2021 г., постановено по
АНД № 496/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
3445974, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който на З.А.А., с ЕГН **********,
в качеството му на законен представител на „Омникар Рент” ООД, с ЕИК *********,
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600,00 лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Кюстендил да заплати на З.А.А., с ЕГН **********, сумата в
размер на 300,00 (триста) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.