Решение по дело №36481/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8174
Дата: 3 май 2024 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110136481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 8174
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110136481
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца „............, със седалище и адрес на управление .........
представлявано от ........ – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 5698 от
18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 68229 по описа за 2022 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата К. А. Г. с ЕГН **********, от
.......... в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала
отговор, в който изцяло оспорва исковете, позовава се на
изтекла погасителна давност, поради което моли исковете
да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ........, със седалище и
адрес на управление .............. не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 68229 по
описа за 2022 г. на СРС, на 14.12.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата Г. за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
18.02.2023 г., по ч.гр. д. № 68229 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Доколкото от страна на ответника е налице оспорване на
качеството му на потребител, съдът счита, че следва да бъдат обсъдени
представените доказателства. Видно от представеният и приет като
доказателство Договор за продажба на недвижим имот по ерда на Наредбата
за държавните имоти, на ....... г. ответницата е закупила процесния
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ......... от което следва, че
качеството на ответника на птотребител на топлинна енергия е доказано.
2
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от
2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия
са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ
юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от
което следва, че предявените от ищеца главни вземания за периода от
м.05.2019 г. – м.10.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б.
«в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност –
последно на 01.12.2022 г. Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено след срока на изтичане на давността – на 14.12.2022 г., съдът счита,
че сумите по заповедта за този период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в»
от ЗЗД. Съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза
главницата за този период възлиза на сумата в размер на 342, 25 лева. С оглед
горното следва иска за главница за топлинна енергия да бъде уважен за
сумата в размер на 620, 88 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 342, 25
лева, като погасен по давност. Изтеклата давност не засяга сумите за
мораторна лихва, тъй като същите се претендират за период с начална дата
15.08.2021 г., както и за главница за дялово разпределение, която е за период
м.08.2020 г. - м.04.2021 г. С оглед на горното следва исковете срещу
ответника за мораторна лихва, както и за главница за дялово разпределение
следва да бъдат изцяло уважени. Върху главниците следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за
мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
А. По отношение на разноските, дължими на ищеца: Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 750 лева, както следва: По
3
заповедното производство по ч.гр. дело № 68229 по описа за 2022 г. на СРС,
са направени разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство по
настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 675 лева, от които 175
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 400 лева депозит за
ССчЕ. При общ размер на исковете 1 217, 87 лева, уважената част от тях
възлиза на сумата в размер на 872, 80 лева, което е 72 %, с оглед което
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на
540 лева.
Б. По отношение на разноските, дължими на ответницата за
исковото производство: Процесуалното представителство по делото на
ответника по исковото производство е осъществено по представен договор за
правна защита и съдействие от адв. В. Т. от САК, при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Общия размер на предявените
искове възлиза на сумата в размер на 1 217, 87 лева, поради което
минималния размер на адвокатското възнагреждение следва да бъде
определен на сумата в размер на 421, 79 лева. Отхвърлената част от исковете
възлиза на сумата в размер на 345, 07 лева, което е 28 %, с оглед което ищеца
следва да бъде осъден да заплати на адв. В. Т. от САК сумата в размер на 118,
10 лева.
В. По отношение на разноските, дължими на ответницата за
заповедното производство: Процесуалното представителство по делото на
ответника по заповедното производство е осъществено по представен договор
за правна защита и съдействие от адв. Р. Р. от САК, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за
4
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая, защитата на длъжника се
е изразявала в подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 68229 по описа за 2022 на СРС, 59 състав,
което е вписано и като предмет в цитирания по-горе договор за правна защита
и съдействие. Тъй като подаването на възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника срещу заповедта за изпълнение, не е сред изрично предвидените
случаи в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, то на основание §1 от ДР на Наредбата, възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на извършеното
действие. Съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последно от Наредбата – за други молби.
Тези действия на адвоката са най - близко до действията на процесуалния
представител на длъжника по заповедното производство, свързани с
подаването на възражение по чл. 414 ГПК /попълване на възражение по
утвърден от закона образец, без да е необходимо да е мотивирано/. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от Наредба № 1/09.07.2004 г.
/в приложимата й редакция преди изменението, което е обнародвано в ДВ, бр.
88/4.11.2022 г./, в този случай се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 50 лева, което е и адекватно на оказаната услуга. В този смисъл е и
съдебната практика на СГС по сходни казуси, както следва:
определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501 по
описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС,
59 състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
възнаграждение.
определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449 по
описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088
от 19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС,
59 състав, с което е намален размера на размера на първоначално
присъденото адвакатско възнаграждение.
5
Предвид гореизложеното и доколкото отхъврлената част от исковете
възлиза на 28 % от общия размер, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р. Р. от САК сумата в размер на 14 лева.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К. А. Г. с ЕГН
**********, от ..........., че дължи на ........, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ........, представлявано от ........ –
изпълнителен директор, сумата в размер на 620, 88 лева /шестстотин и
двадеесет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 14.12.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода м.11.2019 г. – м.04.2020 г., сумата в размер на
236, 59 лева /двеста тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. –
17.11.2021 г., сумата в размер на 15, 33 лева /петнадесет лева и тридесет и
три стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
14.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща
главница – стойността на дялово разпределение за периода м.08.2020 г. –
м.04.2021 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 5698 от
18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 68229 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, с ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление ..........., представлявано от ............ – изпълнителен
директор, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 153 от ЗЕ против К. А. Г. с ЕГН **********, от
.........., за сумата от 342, 25 лева /триста четиридесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща главница – стойността на
незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
6
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 14.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, присъдена със заповед за
изпълнение № 5698 от 18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 68229 по описа за 2022 г. на
СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от......., със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от ........... – изпълнителен директор,
против К. А. Г. с ЕГН **********, от........, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер
на 2, 82 лева /два лева и осемдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г.
до 28.11.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. А. Г. с ЕГН **********, от ...........,
да заплати на ......., с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
......., представлявано от .........– изпълнителен директор, сумата в размер
на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, представляваща 72 % от общия
размер на направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на адв. В. В.
Т. от САК, със служебен адрес ........., сумата в размер 118, 10 лева /сто и
осемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща 28 % от общия размер
на направените по делото разноски в исковото производство на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК и и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно мотивите на настоящото
решение досежно разноските.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, да заплати на адв. Р. К.
Р. от САК, със служебен адрес ........, сумата в размер 14 /четиринадесет/
лева, представляваща 28 % от общия размер на направените по делото
разноски в заповедното производство на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и и чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно мотивите на настоящото решение досежно
разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........, със седалище и адрес на управление .........

7
Банкова сметка на ищеца:
........
BIC: ............
..............

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8