Определение по дело №408/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „. Б. А. Л.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., р – н „Л.“, ул. „Д. Х.“ , с ЕИК: *********, Ч. процесуалния представител А. Б. А. срещу определение № 1371 от 12.06.2014г., постановено по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С.. С горепосоченото определение е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2043 от 22.06.2012г., в частта срещу “С. П.” Е. с ЕИК *********, с. П., общ.С., ул.”Б. П.” № , и срещу А. Ф. К., с ЕГН * от гр.С., ул.”И. А. В.и” № и издадения изпълнителен лист за сумата от 7091,54 евро (седем хиляди деветдесет и едно евро и 54 евроцента) и е прекратено производството по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С., в частта относно длъжниците „С. П.” Е. и А. Ф. К.. С обжалвания първоинстационен акт частният жалбоподател е осъден да заплати на всеки от длъжниците – „С. П.” Е. и А. Ф. К. разноски в размер на 672 лв.

В частната жалба се твърди, че определението на РС – С. било неправилно поради противоречие с процесуалния закон и задължителната практика на ВКС. В тази връзка се сочи, че заповедният съд незаконосъобразно е обезсилил процесната заповед за изпълнение в противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се още, че заповедният съд неправилно е присъдил разноски на длъжниците „С. П.” Е. и А. Ф. К., тъй като правото им да искат присъждане на същите било преклудирано с приключването на последното заседание по гр.д. № 104/2013г. по описа на ОС –Благоевград. Претендира се и заплащане на разноски в общ размер на 1359 лв., от които 15 лв. – държавна такса, и 1344 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба „С. П.” Е. и А. Ф. К., Ч. процесуалния им представител А. Роза Орманлиева са депозирали отговор на частната жалба. Смятат жалбата за неоснователна, а определението на РС – С. за правилно и законосъобразно. Сочат, че първоинстационният съд е постановил определението си преди постановяването на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като същото се явявало изричен акт за обезсилване на една вече обезсилена по силата на закона заповед за изпълнение, поради което не било неправилно.

: Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу обжалваем първоинстационен съдебен акт, като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С. е образувано въз основа на подадено от „. БИ АЙ Л.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. С. р – н „Л.“, ул. „Д. Х.“ №, с ЕИК: ********* заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу “С. П.” Е. с ЕИК *********, с. П., общ.С., ул.”Б. П.” № , А. Ф. К., с ЕГН * от гр.С., ул.”И. А. В.” № и И. К. К., с ЕГН *, от гр. С., ул. „Р – Н Г. П. Е – 79“ №.

Заявлението е уважено от първостепенния съд. Издадена е заповед № 2043/22.06.2012г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С., с която е разпоредено длъжниците „С. П.” Е. с ЕИК *********, А. Ф. К., с ЕГН ********* и И. К. К., с ЕГН * да заплатят солидарно на кредитора Т. Б. А. Л.“ Е., с ЕИК: ********* сумата от 7 091, 54 евро /седем хиляди деветдесет и едно евро и петдесет и четири евроцента/ за незаплатена сума по запис на заповед, както и сумата от 277, 40 /двеста седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ - разноски по делото. РС е разпоредил и издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по настоящото дело са подадени възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците „С. П.” и А. Ф. К., съответно на 16.01.2013г. /л. 22 от първоинстационното досие/ и на 05.02.2013г. /л. 30 от първоинстационното досие/.

Предвид постъпилите възражения, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК с разпореждания от 17.01.2013г. и от 06.02.2013г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Такъв иск е предявен в законоустановения срок, като по него е образувано гр.д.№ 104/2013г. по описа на ОС – гр. Благоевград.

С решение № 1212/20.03.2014г., постановено по гр.д.№ 104/2013г. ОС – Благоевград е отхвърлен като неоснователен установителният иск на „. БИ АЙ Л.“ Е., като страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че същото е влязло в сила на 23.04.2014г.

На 11.06.2014г. са депозирани молби от ответниците по частната жалба „С. П.” и А. Ф. К. /длъжници в първоинстационното производство/, с които са направени искания да се обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С., както и да се прекрати производството. С молбите са претендирани и разноски в размер на по 672 лв. за адвокатско възнаграждение от всеки от длъжниците.

С определение № 1371 от 12.06.2014г. /предмет на настоящата въззивна проверка/, първостепенният съд уважил молбите , като обезсилил процесната заповед за незабавно изпълнение № 2043/22.06.2012г. и изпълнителен лист, в частта им относно „С. П.” Е. и А. Ф. К., както и е прекратил производството по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С., в частта му относно „С. П.” Е. и А. Ф. К..

Първостепенният съд приел молбите за основателни с аргумента, че исковият процес относно установяването на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение е приключил с отхвърляне на иска на заявителя „. БИ АЙ Л.“ Е..

Настоящият съдебен състав не споделя изтъкнатия от първоинстационния съд аргумент. Въпросът подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение при отхвърляне с влязло в сила решение на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е решен с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.13 от цитираното тълкувателно решение изрично е постановено, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В мотивите към посочената точка от тълкувателното решение е изложено, че в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата, която настъпва при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява и се прилага чл.245, ал.3, изр. второ ГПК. Следователно постановеното от първостепенния съд определение е неправилно, като противоречащо на т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, поради което следва да се отмени.

На основание чл. 278, ал. 2 ГПК молбите на ответниците по частната жалба „С. П.” и А. Ф. К. за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №, в частта им относно „С. П.” Е. и А. Ф. К. 837/2012г. по описа на РС – С. и за прекратяване на производството по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С. в частта му относно „С. П.” Е. и А. Ф. К. следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора, ответниците по частната жалба следва да заплатят на частния жалбоподател сторените от него разноски в общ размер на 1359 лв. /хиляда триста петдесет и девет лева/, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Ето защо настоящото въззивно определение е окончателно.

Така мотивиран, Благоевградски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1371 от 12.06.2014г., постановено по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С..

ОТХВЪРЛЯ молбите на „С. П.” Е. с ЕИК *********, с. П., общ.С., ул.”Б. П.” № , и А. Ф. К., с ЕГН * от гр.С., ул.”И. А. В.” № за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и за прекратяване на производството по ч.гр.д. № 837/2012г. по описа на РС – С., в частта относно „С. П.” Е. и А. Ф. К. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С. П.” Е. с ЕИК *********, с. П., общ.С., ул.”Б. П.” № , и А. Ф. К. да заплатят на „. БИ АЙ Л.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., р – н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № , с ЕИК: ********* сума в размер на 1359 лв. /хиляда триста петдесет и девет лева/, представляваща расноски по производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: