РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от В. Кожухарова Гражданско дело №
20223110105669 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от
„ЮБЦ” ЕООД, с ново наименование „У. е.“, ЕИК: *, чрез пълномощник
срещу С. С. П., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 170.10 лв.,
представляваща дължима главница за потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги, за период на потребление от 15.07.2018 г. до 14.12.2018
г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 31.10.2015 г.
и Допълнително споразумение от 13.08.20216 г., с клиентски номер
**********, сключени между „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК * и длъжника С. С. П., за
което са издадени фактури № **********/ 15.08.2018 г.,
**********/15.09.2018 г., **********/ 15.10.2018 г., **********/ 16.11.2018
г. и **********/ 15.12.2018 г., вземанията по които са прехвърлени от „Б. т.
к.” ЕАД в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК * на 24.02.2020 г., съгласно
уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Г.“ ЕАД
е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД на 10.03.2020 г., с анекс
към договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 16158 по
описа на Варненски районен съд за 2021 год. е издадена Заповед №
6319/09.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Б. т. к.“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
1
номер ********** от 31.10.2015 г., с който са предоставяни мобилни услуги
за мобилен номер *, по избран тарифен план * *, с месечен абонамент 29.99
лв. с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца – до 31.10.2017 г. На 13.08.20216 г.
между ответника и „Б. т. к.“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение
относно замяна на тарифния план за мобилен номер *, с тарифен план * *, с
абонаментна такса 13.99 лв. с ДДС, както и за предоставяне на мобилна
услуга за номер *, по избран тарифен план * *, с абонаментна такса 19.99 лв.
с ДДС. Срокът на договора е 24 месеца – до 13.08.2018 г. Предоставените от
оператора услуги за периода 15.07.2018 г. до 14.12.2018 г. са потребени от
ответника, но са останали незаплатени. Поради неизпълнението договорът е
прекратен. Твърди се още, че процесните вземания са прехвърлени от
първоначалния кредитор „Б. т. к.“ ЕАД, в полза на „С. Г. Г.“ ООД, на
24.02.2020 г. с уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.,
което от своя страна е прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020
г., с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ответникът – С. С. П., чрез процесуален представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост,
но неоснователност на иска. Възразява срещу твърденията за възникнала
облигационна връзка между ответника и „БТК“ ЕАД, относно неизправността
на длъжника по договора. Оспорва валидността на извършените цесии.
Възразява и срещу надлежното уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземанията, а също и срещу надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането. Релевира възражение за погасяване
на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от
приложеното ч. гр. д. № 16158/ 2021 г. на ВРС.
Предявяването на вземания в по – малък размер от заявените в
заповедното производство не рефлектира върху допустимостта на настоящия
исков процес, като за горницата над претендирания размер заповедта за
изпълнение подлежи на обезсилване по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК.
Предмет на претенцията по установителния иск са вземания по фактури,
касаещи лизингови вноски и неустойка.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
2
установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в
негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; наличието на
валидно облигационно отношение между „Б. т. к.“ ЕАД и ответника,
възникнало по силата на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, по който доставчика е изправна страна; доставката на услугите за
релевирания период, въз основа на които за ответника е възникнало
задължение за заплащане на търсените цена; настъпване изискуемостта на
вземането.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
В настоящата хипотеза, установява се от представените писмени
доказателства (договор за цесия, потвърждение), обстоятелството, че между
„Б. т. к.“ ЕАД, в качеството му на цесионер и „С. Г. Г.“ ООД в качеството му
на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., с
който е прехвърлено вземането на цедента от ответника в размер на 170.10
лева.
Същото вземане е прехвърлено от новия кредитор към ищцовото
дружество, видно от приобщения на л. 49 договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи
на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният
кредитор е съобщил за него на длъжника.
В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване
на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, респ. на исковата молба. Независимо от последното, настоящия
състав приема цесията за редовно съобщена на длъжника с получаването на
преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление за цесия,
а именно - на 11.02.2022 год. (съгласно съобщение на л. 71), което
уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от
съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба
на ответника, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (Решение № 40/
13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, Решение № 123/ 24.06.2009г., по
т. д. №12/ 2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр. д. №
867/ 2011 г. на ВКС).
На следващо място, цедираното вземане, произтича от сключен между
3
ответника и „Б. т. к.“ ЕАД договор от 13.08.2016 год. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключено за срок от 24 месеца, при месечни
абонаментни такси за услуга по избран тарифен план „*” „*“.
С оглед, релевираните с отговора възражения и отправено от особения
представител на ответника искане, изискани по реда на чл. 183 ГПК от ищеца
са представените с исковата молба копия от документи, като са посочени и
последиците от неизпълнение. Разпоредбата на чл. 183 ГПК задължава съда
да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в
препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила
оригинала при поискване от другата страна. В този смисъл са Решение № 231
от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/ 2010 г., II т. о., ТК, Решение № 166 от
24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7221/ 2013 г., I г. о., ГК, Решение № 81 от
8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/ 2013 г., III г. о., ГК, Решение № 225 от
7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/ 2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Майя Русева и др. В настоящата хипотеза, касае се за електронен документ,
възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК.
С оглед изложеното, задължението на страната по чл. 183 ГПК да
представи изискания оригинал на споразумението, същото следва да се
съобрази от решеващия състав при прецената относно облигационната
обвързаност между доставчика на далекосъобщителни услуги и ответника.
Положеният върху устройството подпис от клиента е обикновен
електронен подпис. Авторът изписва саморъчния си подпис върху таблета
посредством специална писалка, като подписа се конвентира в логически
свързани цифрови данни. Устройството изчита начина на подписването и го
представя в цифров формат, който графично се визуализира като подпис
върху електронния документ. Информацията при полагането на подписа
(натиск, скорост и т. н.) се записва под формата на метаданни, които служат
за идентифициране на автора.
С подписа си, положен върху електронното устройство потребителя е
изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и цена за
ползвани далекосъобщителни услуги, при разписаните условия.
Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане
стойността на абонаментните такса, цените на ползваните услуги и
лизинговите вноски, съгласно представените договори.
От друга страна, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
предоставяне на фактурираните далекосъобщителни услуги. Представените в
тази връзка 3 фактури не носят подписа на получателя, поради което и не са в
състояние да го обвържат.
Същевременно, видно от съдържанието на последните две фактури - №
**********/ 16.11.2018 г. и № **********/ 15.12.2018 г., същите са съставени
не за абонаментни такси, а единствено за лихва за забава. Предметът на спора
се очертава от ищеца съобразно наведените в исковата молба фактически
твърдения и формулирания петитум. В случая, съобразно изричните
4
изявления в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а също и в
исковата молба, ищецът основава претенцията си на твърдения за доставени и
потребени електронни съобщителни услуги, а не за начислено обезщетение за
забава на длъжника, поради което се налага извод за неоснователност на
претенцията на посоченото основание.
С оглед релевираното с отговора възражение за недължимост на
вземането, поради погасяването му по давност, следва да бъде отбелязано
следното:
В случая, в предвид естеството на задължението, приложима кратката
давност по чл. 111, б. ”б” ЗЗД. Искът се счита за предявен от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2021 год., поради което и
всички вземания с настъпил падеж преди 08.11.2018 год. следва да се приемат
за погасени по давност. В случая, ищецът се позовава на възникнало
задължение за заплащане на абонаментни такси и далекосъобщителни услуги
по фактури с падежи 01.09.2018 г., 02.10.2018 г. и 01.11.2018 г., поради което
и следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението, същите
са погасено по давност.
По изложените Г.и съображения, се налага извода, че предявеният
установителен иск е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен,
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на
ответника следва да се присъди и сумата от 400 лв. – разноски в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, с ново наименование „У.
е.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, чрез пълномощник
срещу С. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ЖК „*“, *, с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 170.10 лв. (сто и седемдесет лева и десет стотинки),
представляваща дължима главница за потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги, за период на потребление от 15.07.2018 г. до 14.12.2018
г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 31.10.2015 г.
и Допълнително споразумение от 13.08.20216 г., с клиентски номер
**********, сключени между „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК * и длъжника С. С. П., за
което са издадени фактури № **********/ 15.08.2018 г., **********/
15.09.2018 г., **********/ 15.10.2018 г., **********/ 16.11.2018 г. и
**********/ 15.12.2018 г., вземанията по които са прехвърлени от „Б. т. к.”
ЕАД в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК * на 24.02.2020 г., съгласно уведомление
по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Г.“ ЕАД е
прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД на 10.03.2020 г., с анекс към
5
договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 16158 по
описа на Варненски районен съд за 2021 год. е издадена Заповед №
6319/09.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, с ново наименование „У. е.“, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, *, да заплати на С. С. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *, ЖК „*“, *, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6