№ 2445
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100515266 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №60265 от 14.12.2021 год., постановено по гр.дело №1304/2021 год. по
описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, е отменено въззивно решение от 04.11.2020 год. по в.гр.дело
№16758/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-Е с-в, в частта му, в която решение от 22.04.2019
год. по гр.дело №10745/2016 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, е обезсилено в частта за
отхвърляне на предявен от В. А. В. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено, че е полагала труд при „Б.Ш.“ ООД през периода от м.юли 2015 год. до
м.декември 2015 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок насрещна
въззивна жалба от ищцата В. А. В. срещу решението от 22.04.2019 год., постановено по
гр.дело №10745/2016 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, в частта му, в която е отхвърлен
предявения от същата иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че е
полагала труд при „Б.Ш.“ ООД през периода от м.юли 2015 год. до м.декември 2015 год.
Жалбоподателката поддържа, че на 03.06.2015 год. между страните било възникнало
трудово правоотношение, което не било прекратено на 20.07.2015 год., както и на
17.07.2015 год. Ищцата била продължила да престира труд до 29.12.2015 год.
Ответникът по жалбата „Б.Ш.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на другата страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на СРС е валидно. При осъществената дължима служебна
проверка СГС констатира, че същото е недопустимо в обжалваната част, поради следните
съображения:
С решението №60265 от 14.12.2021 год., постановено по гр.дело №1304/2021 год. по
описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, са дадени указания, които са задължителни за настоящия съдебен
състав – виж чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, исковата молба да бъде оставена без движение с
указания за уточнение предмета на предявения трудов спор – дали се касае за иск относно
съществуване на трудово правоотношение по чл. 357 КТ за посочения период или за такъв за
установяване на трудов и/или осигурителен стаж, като съответно се обезпечи и надлежното
участие на всички страни /предвид изискването за задължителна съвместна процесуална
легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1
ЗУТОССР/.
В тази връзка и при съобразяване на приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от
02.07.2004 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2004 год., ОСГК и ТК, с разпореждане от
25.02.2022 год. въззивното дело е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните и на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК на ищцата /жалбоподателката/ В. А. В. е било указано в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба с 1 бр. препис да уточни изрично предмета на
предявения трудов спор – дали се касае за иск относно съществуването на трудово
правоотношение по чл. 357 КТ за процесния период от м.юли 2015 год. до м.декември 2015
год. или за такъв за установяване на трудов и/или осигурителен стаж. Ищцата е била
изрично предупредена, че при неизпълнение на дадените указания решението на СРС ще
бъде обезсилено в частта му по иска с правно основание чл. 124 ГПК.
Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от
същия, са били надлежно връчени на В. А. В. чрез нейния пълномощник – адв. М. Т., на
17.05.2022 год., но указанията не са били изпълнени от ищцата, включително и до
проведеното на 07.06.2022 год. пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС е прието, че
въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на
исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни
задължението си за постановяване на допустим съдебен акт. При поправянето на
нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по
основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им – обжалваното
първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно
2
предявен иск и производството по делото да се прекрати. Според задължителните за
съдилищата разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, горепосоченото разрешение е актуално и при действащия
понастоящем ГПК, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив,
продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на
самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на
нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт
по съществото на спора. Единственото изключение, според цитираната тълкувателна
практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото за ново разглеждане, е в хипотезата на констатирана нередовност
на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела
до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството
на надлежна страна. Като се изключи тази хипотеза, във всички останали случаи на
нередовност на исковата молба Тълкувателно решение № 1/2001 год. от 17.07.2001 год. по
гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално.
В контекста на изложеното и доколкото в частност ищцата не е отстранила
констатираната нередовност на исковата молба, то въззивният съд приема, че решението на
СРС се явява процесуално недопустимо в обжалваната му част и на основание чл. 270, ал. 3,
изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази част.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 22.04.2019 год., постановено по гр.дело №10745/2016 год.
по описа на СРС, ГО, 75 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения от В. А. В. иск с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че е полагала труд при „Б.Ш.“
ООД през периода от м.юли 2015 год. до м.декември 2015 год., като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3