№ 364
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000390 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 53/13.02.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. на ОС-
Стара Загора, с което застрахователното дружество „Б.“АД-гр.София е
осъдено да заплати на Д. Й. С. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 6.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и дружеството е осъдено да заплати на адвокат М. Т. сумата
3 850 лв.-адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА и да заплати по сметка на
ОС-Стара Загора сумата 1 600 лв., представляваща ДТ, и сумата 1020 лв.-
възнаграждение за вещи лица.
Жалбоподателят „З. „Б.“ЕАД-гр.София моли решението да бъде
отменено като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба
от 14.03.2024 г., и да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството
искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете
като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба Д. Й. С. моли жалбата да бъде
1
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор от 2.05.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 28.08.2023 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „З. „Б.“ЕАД-гр.София да му заплати сумата 40 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и
страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията,
причинени му при и в резултат на ПТП на 6.06.2023 г., настъпило по вина на
водача С. Г. Г. при управлението от нея на лек автомобил „Ф.“ с рег. № СТ
**** ** застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 25.08.2023 г. – датата на
подаването на исковата молба. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 6.06.2023 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ф.“ с рег. № СТ **** ** управляван от С. Г. Г.,
при което като водач на индивидуално електрическо превозно средство –
триколесно електрическо превозно средство марка е пострадал ищецът Д. С..
Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил Г. е
имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на
14.07.2023 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане
за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 28.08.2023 г. не е било изплатено на ищеца
обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи,
спори се и понастоящем между страните относно наличието на виновно
поведение на водача Г., съответно, за наличие на основание за ангажиране на
2
отговорността на ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди с лихви, както и относно
справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението и относно
наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване поради
твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП
е в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил Г.,
който при неговото правомерно движение по улица в гр. П. при управлението
на собственото му триколесно електрическо превозно го застига и удря отзад,
при което ПТП на ищеца са причинени посочените в исковата молба
травматични увреждания – мозъчно сътресение без открита вътречерепне
травма, контузио капитис, комоцион церебри, счупване на петна кост, закрито,
охлузвания по лицето, разкъсно-контузна рана и дълбото охлузване в теменна
и тилна област. Твърди, че от инерционната сила на удара изхвърчал и паднал
на земята, като е изгубил съзнание за неопределен период от време, след което
бил откаран в болница в гр.К. и лекуван там в периода от 6.06.2023 г. до
9.06.2023 г. Твърди, че при изписването му за домашно лечение му е било
назначено медикаментозно лечение и стаен режим за следващите 7 дни, както
и щадящ режим и да не стъпва на дясното стъпало поне още 25 дни, студени
компреси на дясна пета още 5 дни и са му били дадени указания за ХДР, които
той стриктно спазвал. Твърди, че наред с това се въздържал от всякаква
физическа активност, тъй като изпитвал непрестанни болки в цялото тяло.
Твърди, че възстановяването му продължило и ще продължава дълго,
включително и поради неговата напреднала възраст, и че няма да бъде в
същото здравословно състояние като преди инцидента. Твърди, че вследствие
на травмите е претърпял болки и страдания, налагало му се пие обезболяващи
медикаменти, тъй като изпитвал непрестанни болки в тялото и десния крак.
Твърди, че травмите променили в негативен аспект неговия живот, тъй като в
периода на възстановяването му, което все още не е приключило, за него е
фактически невъзможно да извършва обикновените си санитарно-битови
дейности, което налага за него да се грижи член на неговото семейство и това
създава за него изключително големи смущения и неудобства. Твърди, че се
придвижва с патерици, като движенията му са силно ограничени и болезнени.
Твърди, че освен претърпените силни физически болки е претърпял и
3
психическа травма, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента.
Твърди, че това състояние на психическо разстройство довело до проблеми
със съня, каквито преди това нямал, имал кошмари, често изпадал в стрес и
получавал пристъпи на паника, с плачене и нервно изражение. Твърди, че
загубил възможността да помага за домакинството в къщата, където живее.
Твърди, че живее в постоянен страх, че може пак да се повтори това ПТП.
Твърди, че тези екстремни състояния попречили на нормалния му начин на
живот и заради тях отказвал да излиза на публични места, където има много
хора, станал хипер раздразнителен, емоционално нестабилен, засилили се
изблиците на злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание и трудно
концентриране, хипер чувствителност, каквито състояния не били характерни
за него преди ПТП и които го принудили да съкрати кръга си от хора от
семейството и приятелите му. Затова претендира за присъждане на
обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
като по негово искане е допуснато от съда в съдебното заседание на
18.01.2024 г. увеличение на размера на претенцията на 40 000 лв. Претендира
и за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на завеждането на
иска 25.08.2023 г.
С подадения на 3.10.2023 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за
присъждане на лихви. Твърди, че не са налице елементите от фактическия
състав на непозволено увреждане, което да породи основанието за претенция
за обезщетение по застраховката на водача Г.. Твърди, че ПТП е настъпило
изцяло по вина на ищеца С. във връзка с осъщественото от него поведение при
управлението на индивидуалното електрическо превозно средство, който е
нарушил нормите на чл. 79,т.4, чл.80а,ал.1,т.т.1,2 и 3 и чл.80а, ал.2, т.т.1,2,3 и 4
от ЗДвП при движението си по пътното платно. Заявява като евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец с оглед на посочените нарушения. Твърди и че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен,
неотговарящ на принципа на справедливост съобразно нормата на чл. 52 от
ЗЗД.
С подадената от ищеца на 16.10.2023 г. допълнителна искова молба са
4
оспорени твърденията на ответника, заявени в отговора на исковата молба,
тъй като по делото не са налице данни за съпричиняване на ПТП от ищеца и за
причиняване на вредоносния резултат. Счита, че размерът на претенцията
отговаря на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е съобразен с характера,
степента и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както и
с неговата напреднала възраст, която обуславя от медицинска гледна точка и
нуждата от значително по-дълъг период на възстановяване на ищеца спрямо
други подобни телесни увреждания.
От ответника не е подаден отговор на допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено въз основа на приетото заключение на САТЕ, че водачът на
лекия автомобил Г. носи изцяло вина за настъпилото ПТП, който е имал
техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП, като при
движение след триколесното електрическо превозно средства и насрещно
движещи се автомобили в другата пътна лента е било необходимо да се движи
с технически съобразената скорост, а от техническа гледна точка поведението
и действията на водача на триколесното електрическо превозно средство не са
в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.Въз основа на
заключението на СМЕ съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и получените от ищеца травматични
увреждания – мозъчно сътресение, охлузване по лицето, разкъсно-контузна
рана, дълбоко охлузване в теменната и тилна област на главата, счупване на
петната кост на дясното ходило. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобразява, че на ищеца са причинени средна и две леки телесни
повреди, той е търпял болки и страдание, които са били интензивни през
първите 7-10 дни след настъпилото ПТП, като болките в областта на долния
десен крайник са били с по-голям интензитет и страданието е било малко по-
продължително във връзка с дискомфорта от ограничението при движение,
като за възстановяване на движенията е бил необходим период от 3-4 месеца,
имал е нужда от чужда помощ за извършване на ежедневните си дейности
през този период. Съдът приема, че към настоящия момент съгласно
показанията на свидетеля ищецът страда от ограничения в личния и
социалния си живот, както и че следва да бъде отчетена преживяната от
5
ищеца стресова реакция, която е довела до негативна промяна в
психоемоционалното му състояние, като с оглед показанията на свидетеля
ищецът се затворил, стоял си в къщи, не му се комуникирало. Затова съдът
преценява, отчитайки вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер 40 000 лв. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като се е движил по средата на пътното платно, по
улица, по която не се допуска движението на триколесни електрически
превозни средства, както и без задължителната по закон светлоотразителна
жилетка на водача и без задължителните светещи сигнални светлини. Съдът
приема въз основа на заключението на САТЕ, че триколесното електрическо
превозно средство преди настъпването на ПТП се е движило в дясната част на
пътната лента на 0,10 м. от бордюра (края на пътното платно), няма поставени
пътни знаци В9 и Г13 в участъка на движение на триколесното електрическо
превозно средство, ПТП е настъпило в С.та част на денонощието около 17,10
ч., а изискването към водача да ползва светлоотразителни елементи върху
видимата част на облеклото е за движение в тъмните часове на денонощието
и/или при намалена видимост. Съдът намира, че с оглед основателността на
главния иск е остнователна и претенцията за законна лихва, както е заявена –
от датата на завеждане на иска 25.08.2023 г.
С въззивната жалба от 14.03.2024 г. застрахователното дружество-
жалбоподател твърди, че окръжният съд неправилно е уважил исковете,
защото по делото не е доказано по безспорен начин нарушение на правилата
и/или виновно поведение на застрахования водач. Твърди, че в представените
документи и от събраните в хода на делото доказателства има еднозначни и
конкретни доказателства, че пострадалият ищец С. има вина за настъпването
на ПТП. Твърди, че ответникът е доказал в хода на производството, че С. се е
движил по средата на пътното платно, по улица, по която не се допуска
движението на триколесни електрически превозни средства, както и без
задължителната по закон светлоотразителна жилетка на водача и без
задължителните светещи сигнални светлини „и пр.“, т.е. налице е установена
вина за настъпването на ПТП и на С.. Твърди, че мястото на триколката на
платното непосредствено преди ПТП и моментът на навлизане на самото
6
платно е било изненада и неочаквано за водача. Твърди, че съдът неправилно
не разглежда като възможност тази хипотеза в мотивите си, а неоснователно
приема наличие на нарушение от водача на МПС без да конкретизира в какво
конкретно се изразява нарушението. Твърди, че доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования, а от
представените доказателства не се установява наличието на деликт, то
ответникът е доказал, че претенциите на ищеца са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Твърди и че неправилно съдът евентуално не приема
доказаното съпричиняване от С.. Посочва съдържанието на нормите на чл.
79,т.4, чл. 80,ал.1,т.т.1,2 и 3 и чл. 80,ал.2,т.т. 1,2,3 и 4 от ЗДвП. Заявява, че от
представените доказателства по делото, както и от разпита на свидетеля-
очевидец става ясно, че С. също е нарушил част от тези норми и това е
станало причина за възникналото ПТП. Счита, че при определяне на размера
на обезщетението следва да се отчете факта на съществено съпричиняване.
Твърди, че за неимуществените вреди на пострадалия ищец С. е бил разпитан
един свидетел, който преди години е бил инкасатор и е събирал данни от
електромери, където живее пострадалият, и вероятно е виждал пострадалия
точно два пъти – веднъж при първото си посещение в болницата и веднъж при
изписването му, като от разказа не са установени реално търпените болки и
страдания, както и реалният период на възстановяване. Счита, че има
съществени противоречия при разпита на свидетеля и въпроси, които будят
обосновани съмнения относно разказаното от него, но въпреки това съдът, без
да установява наличие на търпените болки и страдания от този разпит,
определя обезщетение в пълния претендиран размер, при това за една лека
телесна повреда – комоцио и рана на главата – и една средна телесна повреда –
счупване на петната кост, консервативно лекувана с нормален срок за
възстановяване в рамките до два месеца. Твърди още, че присъденото
обезщетение в размер на 40 000 лв. при наличие на доказано и прието в
мотивите на съда съпричиняване от страна на пострадалия, при наличие на
сравнително леки травми с интензивност на болките в рамките на до 7 дни и
пълно възстановяване в рамките на до 2 месеца, е значително завишено по
размер и несъобразено със съдебната практика и принципа на
справедливостта. Счита, че подобно обезщетение без признато съпричиняване
при наличие на установени данни за съществено съпричиняване и дори
основна вина за настъпването на ПТП с неправомерно поведение, изразяващо
7
се в ясно неспазване на правилата за движение по пътя, ще бъде
несправедливо и по отношение на определени вече обезщетения на повечето
други пострадали при ПТП, при които обаче не е имало нарушаване на
правилата и съществен принос от тяхна страна, а и са били значително по-
сериозно пострадали. Оспорва присъждането на законна лихва, тъй като
единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита
деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ в сила от 1.01.2016 г. е
приложим чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент
застрахователят дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по
отношение на плащането, както и че застрахователят не дължи лихва по чл.
409 от КЗ.
С отговора на въззивната жалба от 2.05.2024 г. ответникът по нея Д. С.
възразява, че в хода на първоинстанционното производство по категоричен и
несъмнен начин са отхвърлени възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. Заявява, че от събраните
по делото доказателства, включително от писмените такива и от приетата по
делото САТЕ, не е установено каквото и да било виновно поведение на ищеца,
а напротив, установено е, че той не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Заявява, че във въззивната
жалба жалбоподателят единствено е възпроизвел конкретни разпоредби от
ЗДвП без да сочи по какъв начин тяхното евентуално нарушаване е
допринесло за настъпилото ПТП. Заявява, че е установено, че събитието е
настъпило поради виновното поведение на водача на лекия автомобил, която е
загубила контрол над управляваното от нея МПС и е блъснала намиращото се
пред нея електрическо превозно средство, което е имало светроотразителни
елементи, с които е било забележимо на пътя и пред водача не е имало каквито
и да било видими препятствия. Заявява, че по делото не е установено на
конкретния пътен участък да има изградена велоалея, а такава липсва, и
пострадалото лице се е движило в дясната част на пътното платно без по
никакъв начин да нарушава някоя от десетките визирани в жалбата
разпоредби на ЗДвП. Твърди, че е несъстоятелно от техническа гледна точка
твърдението водачът на електрическо ППС, движейки се със значително по-
ниска скорост от допустимата от 50 км./ч. в конкретния прав участък във
възможно най-дясната част от пътното платно, да съпричини процесното ПТП
с лекия автомобил, който го блъска в неговата задна част. Затова счита за
8
неоснователни твърденията на застрахователя за съпричиняване на процесния
вредоносен резултат. Заявява, че от събраните по делото доказателства е
установено, че причината за ПТП е виновното поведение на водача на лекия
автомобил и в решението на съда е изрично посочено, че от техническа гледна
точка причина за настъпването на ПТП е загубата на контрол над
управлявания автомобил, респективно, нарушенията на правилата за
движение по пътищата, посочени в нормата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че
размерът на обезщетението 40 000 лв. съответства на нормата на чл. 52 от ЗЗД,
защото освен претърпените травматични увреждания ищецът е бил лишен за
не по-малко от 3 месеца от своите социално-битови контакти, който факт му се
е отразил изключително неблагоприятно в емоционален аспект и му е създал
проблеми със съня. Заявява, че тези обстоятелства са установени и от
показанията на свидетеля Т., които съдът правилно кредитира, защото те са
ясни, логични и непротиворечащи на останалата фактическа обстановка по
делото. Заявява, че законната лихва е дължима от момента на завеждане на
делото, тъй като застрахователят е отказал извънсъдебно плащане на
обезщетение, срокът от 15 работни дни по чл. 108,ал.1 от КЗ за произнасяне от
застрахователя е изтекъл и затова дружеството е в забава. Заявява, че към
исковата молба е приложено пълномощно и по делото е предоставена
адвокатска бА.а сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от
КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Д. С. е
лицето, пострадало при ПТП на 6.06.2023 г., което ПТП е настъпило с
участието на водача С. Г. Г. при управлението от нея на лек автомобил „Ф.“ с
рег. № СТ 0070 РН. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността
на водача Г. за причинени вреди при управлението на това МПС е бил
надлежно сключен застрахователен договор именно с ответното дружество.
9
Безспорно е, че преди завеждането на делото ответното дружество не е
изплатило на ищеца обезщетение за вреди, след като той надлежно е заявил
претенцията си пред застрахователя. Спори се между страните и понастоящем
дали Г. на 6.06.2023 г. при управлението на посочения лек автомобил е
нарушила правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост е
причинила на С. телесни увреждания, т.е. спорно е наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което на ищеца е
причинена неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество. Спори се понастоящем между
страните и какъв е справедливият размер на обезщетението и следва ли то да
бъде намалено с оглед съпричиняване от ищеца на ПТП и на настъпилия
вследствие на ПТП вредоносен резултат.
Спорно е между страните, на първо място, дали в случая ПТП на
6.06.2023 г. е причинено от поведението на водача на лекия автомобил С. Г.,
съответно, дали тя има вина за настъпването му, или то е причинено само от
поведението на ищеца Д. С. при управлението от него на триколесното
електрическо превозно средство. Видно от приложената в копия в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.01.2024 г. документация от ДП № 993/2023 г.
на РУ-К. при ОДМВР-Стара Загора, образуваното във връзка с процесното
ПТП на 6.06.2023 г. наказателно производство е прекратено с постановление
на РП-Стара Загора, ТО-К. от 15.12.2023 г. на основание чл. 343,ал.2,т.2 от НК
- след като пострадалият е поискал това. С оглед резултата от наказателното
производство обстоятелството дали е налице противоправно виновно
поведение на водача Г., вследствие на което да е причинено ПТП на 6.06.2023
г., от което на ищеца да са причинени неимуществени вреди, за които се
претендира присъждането на обезщетения, подлежи на проверка и преценка
при разглеждания сега правен спор.
Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от 8.01.2024 г., изготвено от вещите лица д-р Т П и
инж. Х Х, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 16.01.2024 г.,
прието е относно механизма на възникване на ПТП, че мястото на удара е на
0,80 м. от края на пътното платно (бордюр), скоростта на движение на лекия
автомобил преди настъпването на ПТП е 48,56 км./ч., скоростта на
триколесното електрическо превозно средство преди настъпването на ПТП е
10
22,50 км./ч., двете ППС преди настъпването на ПТП са се движели в една и
съща посока, като предно движещо се е било триколесното електрическо
превозно средство, а задно движещ се е бил лекият автомобил, разстоянието,
изминато от лекия автомобил от момента, когато водачът му е имал
възможност да възприеме опасността от настъпване на ПТП, до мястото на
сблъсъка/удара е 18,89 м., скоростта на движение на лекия автомобил, при
която водачът му би имал възможност да спре преди мястото на удара и да не
настъпи ПТП е 34,27 км./ч., след удара ПС на ищеца и той самият са
изтласкани и отхвърлени напред и С. изпада на пътното платно. Видно от
същата експертиза, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да не допусне настъпването на ПТП, като при движение след
триколесно електрическо превозно средство и насрещно движещи се
автомобили в другата пътна лента е било необходимо да се движи с
технически съобразената скорост 34,27 км./ч. Видно от същото заключение,
водачът на триколесното електрическо ПС няма техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като управляваното от
него ПС е застигнато и ударено отзад, поради което той не е имал възможност
да реагира на опасността – приближаващият отзад с над два пъти по-висока
скорост от неговата лек автомобил. Видно от същото заключение,
техническата причина за настъпването на ПТП при конкретната обстановка е,
че водачът на лекия автомобил при движение след триколесно електрическо
ПС и насрещно движещи се автомобили в другата пътна лента се е движил със
скорост 48,56 км./ч., която е по-голяма от технически съобразената скорост
34,27 км./ч. Установява се следователно от заключението, че от техническа
гледна точка ПТП е настъпило именно поради поведението на водач Г., която
се е движела със скорост 48,56 км./ч. при технически съобразена в случая
скорост не по-висока от 34,27 км./ч., което поведение е в нарушение на
изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което лекият автомобил е ударил
отзад ПС, управлявано от ищеца. Няма спор между страните, че вследствие на
ПТП на ищеца са били причинени телесни увреждания. Видно е от
посоченото заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
претърпяното ПТП и получените от ищеца травматични увреждания. Следва
затова да се приеме, че ищецът е установил наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което са му причинени
неимуществени вреди от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
11
ответното застрахователно дружество. Установява се следователно
основателността на твърдението на ищеца, че неговите телесни увреждания са
настъпили (поради което той е претърпял неимуществени вреди), вследствие
(в причинно-следствена връзка с) виновно противоправно деяние на водача Г.,
поради което му се дължи от застрахователя обезщетение за претърпените
вреди при условията на чл. 432,ал.1 от КЗ. Неоснователно е следователно
оплакването на жалбоподателя, че в съдебното производство не е доказано
нарушение на правилата и/или виновно поведение на застрахования водач,
респективно, че тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на застрахования предявеният срещу дружеството иск е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Д. С. болки, страдания и неудобства.
Видно от представената от ищеца в копие към исковата молба епикриза от
МБАЛ „Х С“-гр.К., ищецът е постъпил на 6.06.2023 г. и е изписан на 9.06.2023
г., назначен му е стаен режим в следващите 7 дни и да щади и да не стъпва с
дясното стъпало поне още 25 дни. Видно от заключението на експертизата от
8.01.2024 г., при ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, охлузване по
лицето, разкъсно-контузна рана, дълбоко охлузване в теменната и тилна
област на главата, счупване на петната кост на дясното ходило. Видно е от
същото заключение, че счупването на петата на десния долен крайник е
осъществило медико-биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни и за възстановяване на движенията е бил необходим период от 3-4 месеца,
а останалите травматични увреждания са осъществили медико-биологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК и възстановяването при тях е било в рамките на 14-21 дни.
Видно от същото заключение, ищецът е търпял болки и страдание, които са
били интензивни през първите 7-10 дни след настъпилото ПТП, като болките
в областта на долния десен крайник са били с по-голям интензитет и
страданието е било малко по-продължително във връзка с дискомфорта от
ограничението при движение. Видно от обясненията на вещото лице д-р Пасев
в съдебното заседание на окръжния съд на 16.01.2024 г., поради счупването на
петната кост при промяна на времето и във връзка с възрастта му ищецът ще
12
чувства дискомфорт и болка. Видно от показанията на свидетеля С А Т.,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 16.01.2024 г., той разбрал
от познати за инцидента и отишъл в болницата в гр. К. при ищеца, той не бил
добре, имал много охлузвания на главата, не успял да стане и да си стъпи на
краката, свидетелят разбрал, че петата му е счупена, не можел става, Д. нямал
телефон, бил в болницата 3-4 дни, свидетелят го взел от там при изписването,
не можел да стои прав, единият крак го държал свит, свидетелят му купил
патерици, Д. в продължение на 15 минути не можел да се качи в колата, след
това свидетелят е ходил да го види в дома му, той лежал на леглото и не
мърдал, бил блед, не му се говорело, казал, че никой не идва да го вижда,
преди го виждал да обикаля, сега вече не го вижда, затворил се, стоял си в
къщи, не му се комуникира. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че тези показания не следва да се взимат предвид при преценката относно
основателността на твърденията на ищеца за търпените вреди. Без значение в
случая е по какъв повод свидетелят се познава с ищеца и как е узнал за ПТП,
същественото е, че той има преки впечатления от състоянието и
преживяванията на ищеца в болницата след ПТП и след изписването от
болницата в дома му, именно относно които и депозира показания и те следва
да бъдат възприети като лично придобити от незаинтересовано от изхода на
спора лице. Установява се от епикризата, заключението на експертизата и
показанията на свидетеля, че ищецът С. (роден на *******.) към момента на
ПТП на 6.06.2023 г. е бил на 77 години и 7 месеца, получените травматични
увреждания са счупване на петната кост на дясното ходило, мозъчно
сътресение, охлузвания и рани по лицето и главата, не е бил опериран,
болничният престой след ПТП е бил общо за 4 дни, изпитвал е силна болка
през първите 7-10 дни, след изписването ищецът продължил да се
възстановява в домашни условия, стайният режим му е определен за 7 дни,
кракът му не е бил имобилизиран, но не е могъл да стъпва на него в рамките
на 25 дни, болката е продължила с по-малък и отслабващ интензитет, в този
период ищецът е бил затруднен в обслужването и ежедневието си, което му е
създавало неудобства в битово и емоционално отношение, периодът на
възстановяването е 3-4 месеца, ищецът е напълно възстановен от понесената
травма, за него няма трайни негативни последствия в здравословен план.
Уврежданията са в пряка причинна връзка с травмата от ПТП и са изисквали
сравнително непродължително възстановяване (3-4 месеца), от възникване на
13
травмата пострадалият е изпитвал болки и страдания с различна
интензивност, понастоящем физически е възстановен напълно. В този период
при домашното му лечение несъмнено му е причинен дискомфорт в
ежедневието и е било влошено качеството му на живот. Ищецът е човек на
висока възраст, като с оглед на начина на настъпване на ПТП – удар отзад и
падане на пътното платно, при което са настъпили травми по лицето и главата,
мозъчно сътресение и счупването на петата, е несъмнено, че той е преживял
силна уплаха и това се е отразило впоследствие на емоционалното му
състояние. С оглед високата възраст на ищеца травмиращото преживяване се
превъзмогва несъмнено по-трудно както физически, така и емоционално, като
за него създадените трудности в ежедневието също се превъзмогват по-
трудно. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината
(нарушение от застрахования водач по непредпазливост на изискване на ЗДвП,
при което нарушение на правилата за движение са причинени на ищеца
физически увреждания с период на възстановяване 3-4 месеца) на водача Г. и
при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени силни физически
болки и страдания, не е проведено оперативо лечение, затруднения в
движението и в обслужването за период от 3-4 месеца, настъпило физическо
пълно възстановяване), на възрастта на пострадалия С. (към момента на ПТП
на 77 години и 7 месеца), последиците от деянието (силни болки за 7-10 дни,
физически дискомфорт за периода на възстановяването от 3-4 месеца,
влошаване през този период на начина и на качеството на живот на ищеца,
влошаване на емоционалното му състояние и относно социалните му
контакти), апелативният съд сега приема, че размерът на обезвреда при
условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 30 000 лв., която
сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 6.06.2023
г., когато минималната работна заплата в страната е била 780 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Основателно е следователно
оплакването във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
неправилно определяне от окръжния съд на размер на обезщетението за
14
претърпените от ищеца неимуществени вреди, но само за сумата над 30 000
лв. до 40 000 лв. В случая размер 30 000 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се приеме за съобразен с изискването на чл.
52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по справедливост и да възмездява
конкретно претърпените от пострадалия Д. С. болки, страдания и неудобства.
Налице е следователно основание затова решението на окръжния съд да бъде
отменено в частта му относно присъждането на обезщетението за
неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено с отговора на исковата молба от
31.10.2022 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като
пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за
намаляване на дължимо обезщетение. Несъмнено е, че приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, - както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като
наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015
г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва
да намира приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване
на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
15
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г.,
ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, в случая от застрахователя, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). Тъй като
твърдението за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия представлява твърдение за наличие на
съпричиняване от негова страна на този резултат, то следва да се предяви в
съдебното производство чрез възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Наличието на
принос на пострадалия ищец следва да бъде надлежно релевирано от
ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и този
принос следва да е конкретно посочен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, - съответно,
обстоятелствата, които навежда ответника и на които основава възражението
си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД също трябва да са конкретни. В случая в отговора на
исковата молба ответникът изрично заявява възражение за съпричиняване от
ищеца на ПТП и на вредоносния резултат, като се позовава на нарушения на
изискванията на чл. 79,т.4 от ЗДвП (за да участва в движението по пътищата,
индивидуалното електрическо превозно средство трябва да има устройство за
излъчване на червена светлина отзад), на чл. 80а, ал.1, т.т.1,2 и 3 от ЗДвП
(водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е
длъжен да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена
видимост светроотразителни елементи върху видимата част на облеклото,
позволяващи да бъде лесно забелязан, да се движи по изградената
16
велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, в тъмните часове на денонощието
и/или при намалена видимост да управлява индивидуалното електрическо
превозно средство с включени светлини) и на чл.80а,ал.2,т.т.1,2,3 и 4 от ЗДвП
(на водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено да
се движи по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за
движение е над 50 км./ч., което ограничение не се прилага за улици с
изградена велосипедна инфраструктура, да се движи в зони, обозначени с
пътен знак В9-„Забранено е влизането на велосипеди“, да се движи по уличи,
обозначени с пътен знак Г13-“Пътна лента или платно за движение само на
превозни средства от редовните линии“ и да развива скорост, по-висока от 25
км./ч.). В случая е очевидно, че тъй като ПТП е настъпило в С.та част на
денонощието, около 17,10 часа през месец юни на 2023 г. на улица в град П.,
то изискванията на чл. 80а,ал.1,т.1 и т.3 от ЗДвП и забраната по чл.80а,ал.2,т.1
от ЗДвП не намират приложение относно поведението на ищеца. В
заключението на комплексната експертиза от 8.01.2024 г. вещото лице инж. Х.
посочва, че ПТП е настъпило на улица в града, в С.та част на денонощието,
при условията на нормална видимост, на прав равнинен пътен участък,
видимостта на този прав участък от пътя е неограничена, от техническа гледна
точка водачът на индивидуалното електрическо ПС при движение не е бил
длъжен да ползва светлоотразителни елементи върху видимата част на
облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан, тъй като ПТП не е
настъпило в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост.
Видно е от заключението на комплексната експертиза от 8.01.2024 г., че
скоростта на движението на управляваното от ищеца С. триколесно
електрическо ПС е 22,50 км./ч., следователно не е допуснато от него
нарушение на забраната по чл. 80а,ал.2,т.4 от ЗДвП. Видно от същото
заключение, траекторията на движение на управляваното от ищеца С.
триколесно електрическо ПС преди настъпването на ПТП е било в десния край
на пътната лента, като десният му габарит е бил на 0,10 м. западно от
източния бордюр (край на пътното платно) на пътя, като в съдебното
заседание на 16.01.2024 г. вещото лице Х. посочва, че левият габарит на
триколката е бил на 0,80 м. от източния бордюр, следователно е спазено
изискването на чл.80а,ал.1,т.2 от ЗДвП. Видно от същото заключение, няма
поставени пътни значи В9 и Г13 в участъка на движение на управляваното от
17
ищеца С. триколесно електрическо ПС, следователно няма нарушение на
забраната по чл.80а,ал.2,т.2 и т.3 от ЗДвП. Видно от същото заключение,
управляваното от ищеца С. триколесно електрическо ПС е с монтиран заден
стоп, който излъчва червена светлина, следователно е спазено изискването на
чл. 79,т.4 от ЗДвП. Видно от същото заключение, от техническа гледна точка
поведението и действията на водача на триколесното електрическо ПС не са в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Не се установява
следователно поведението на ищеца С. да е допринесло за настъпването на
ПТП, респективно на претърпените от него вследствие на ПТП вреди.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в производството са
събрани доказателства, че пострадалият С. има вина за настъпване на ПТП.
Невярно е твърдението на ответното дружество-жалбоподател, че в хода на
производството то е доказало, че С. се е движил по средата на пътното платно
по улица, по която не се допуска движението на триколесни електрически
превозни средства, без задължителна по закон светлоотразителна жилетка на
водача и без задължителните светещи сигнални светлини. Твърдението,
заявено във въззивната жалба, че мястото на триколката на платното
непосредствено преди ПТП и моментът на навлизане на самото платно е било
изненада и неочаквано за водача, също е невярно с оглед обстоятелствата,
установени от приетото заключение на комплексната експертиза.
Неоснователно е с оглед на заключението на комплексната експертиза и
твърдението, че от представените доказателства и от разпита на свидетеля-
очевидец става ясно, че С. също е нарушил част от посочените от дружеството
норми и това е станало причина за възникналото ПТП. Следва да се посочи, че
в случая свидетелят-очевидец е виновният водач С. Г., разпитана в съдебното
заседание на окръжния съд на 16.01.2024 г., която заявява, че не е могла да
прецени дистанцията и блъснала ищеца, както и че той карал по средата на
нейната кола (а не по средата на пътното платно) и че тя щяла да го изпревари
и го блъснала, на него нямало светлоотразителна жилетка, имало на
триколката. Неоснователно е следователно заявеното във възизвната жалба
оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от
окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с
твърдяното от ответника съпричиняване на увреждането от ищеца, което да е
основание за намаляване на обезщетенията. Няма основания на ищеца С. да се
присъди обезщетение за причинените му неимуществени вреди в намален
18
размер при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, то следва да се присъди в
посочения по-горе размер 30 000 лв.
Поради основателността на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед нормата на чл. 429, ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ
застрахователят дължи да заплати на увреденото лице сумата на
обезщетението ведно със законната лихва върху нея. Съгласно чл. 493,ал.1,т.5
във вр. с чл. 429,ал.2,т.2 и ал.3, изр.2 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяването на претенцията от увреденото лице.
Безспорно е, че молбата, с която от страна на ищеца е предявено искането за
обезщетение, е получена в дружеството на 14.07.2023 г. (л.59 от делото на
ОС). Безспорно е, че ответникът нито е предложил, нито е изплатил на ищеца
сума за обезщетието, поради което забава на кредитора по отношение на
плащането в случая няма, оплакването на жалбоподателя в тази насока във
въззивната жалба е неоснователно. Застрахователят дължи да заплати на
ищеца и законната лихва върху сумата 30 000 лв. от датата 14.07.2023 г., тъй
като в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя (в тази насока - решение № 128/4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, ТК, 1 ТО). С исковата молба се претендира за
присъждане на законната лихва от подаването на исковата молба 25.08.2023 г.,
т.е. от по-късна от горепосочената дата 14.07.2023 г. Не се установява
следователно основание решението да бъде отменяно или изменяно и в частта
му, с която обезщетението във вид на законна лихва е присъдено от окръжния
съд именно с начална дата 25.08.2023 г. Жалбата е неоснователна и в тази
нейна част, съответно, решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено
и в тази негова обжалвана част.
Установява се следователно, че въззивната жалба е частично
неоснователна относно присъденото на ищеца обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и частично основателна относно
определения размер на обезщетението над 30 000 лв. до 40 000 лв., съответно
със законната лихва от 25.08.2023 г. Присъденият от окръжния съд размер на
19
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
бъде променен и определен в размер на 30 000 лв., поради което решението на
окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен за
сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв., като претенцията бъде отхвърлена за тази
нейна част, ведно със законната лихва. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в останалата негова обжалвана част – с която претенцията е
уважена за сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено и относно присъдените разноски. Окръжният съд е
осъдил ответното застрахователно дружество да заплати ДТ в размер на 1 600
лв., а при уважен иск за размер 30 000 лв. тя е 1 200 лв., поради което
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати сумата над 1 200 лв. до 1 600 лв. за ДТ. С
оглед присъждането на обезщетение решението не следва да бъде изменяно в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на окръжния съд сумата
1 020 лв. за възнаграждение на вещите лица. С решението дружеството е
осъдено да заплати на адвокат М. Т. при условията на чл.38,ал.2 от ЗА сумата
3 850 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислена от съда при уважен иск за
сумата 40 000 лв., а изчислено въз основа на сумата 30 000 лв. то е 3 050 лв.,
поради което сега решението следва да бъде отменено в частта, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат Т. за сумата над 3 050 лв. до
3 850 лв.
С въззивната жалба застрахователното дружество-жалбоподател
претендира за присъждане на разноски за въззивното производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение. Платената ДТ е в размер на
800 лв. Въззивната жалба е изготвена и подадена от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от
НЗПП, възнаграждението следва да се определя в размер от 100 до 360 лв.,
като в случая няма основания за приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от
НЗПП, съгласно която за защита по дела с материален интерес над 10 000
възнаграждението може да бъде увеличена с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по алинея 1. Като се отчита, че е изготвена въззивна
жалба без явяване на представител на дружеството в съдебното заседание на
апелативния съд и без представяне на становище за това съдебно заседание,
20
следва възнаграждението да се определи в размер на минималния размер от
100 лв. Тъй като въззивната жалба е частично уважена, следва по
съразмерност на дружеството-жалбоподател да се присъди сумата (при
претендирана отмяна на решението за сумата 40 000 лв. и уважаване на
жалбата за сумата 10 000 лв., при разноски общо в размер на 900 лв.) 225 лв.
От страна на ищеца се претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение за адвокат М. Т. по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за защитата по
подадената от ответното дружество въззивна жалба. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., с който е договорено
възнаграждение по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА (л.36 от делото на ПАС). От
пълномощника на ответника по въззивната жалба е изготвен писмен отговор,
както и е осъществена защита в откритото съдебно заседание на апелативния
съд на 25.09.2024 г. Жалбата е отхвърлена за размер на обезщетението 30 000
лв. Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ползвана като ориентир за определяне на
възнаграждението, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от
30 000 лв. е 3 050 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на
адвоката.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/13.02.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. на
ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които „З. „Б.“ЕАД-
гр.София е осъдено да заплати на Д. Й. С. сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 6.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 25.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и дружеството е осъдено да
заплати на адвокат М. Т. сумата 3 050 лв.-адвокатско възнаграждение по чл. 38
от ЗА и да заплати по сметка на ОС-Стара Загора сумата 1 200 лв.,
представляваща ДТ, и сумата 1020 лв.-възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ решение № 53/13.02.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. на ОС-Стара
Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която „З. „Б.“ЕАД-гр.София е
осъдено да заплати на Д. Й. С. сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 6.06.2023 г.,
21
ведно със законната лихва сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв., считано от
25.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. Ш.,
община П., област Стара Загора против „З. „Б.“ЕАД-гр.София, пл.“П. *, ЕИК
****** иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди за размера над 30 000 лв. до 40 000 лв., което обезщетение се
претендира като дължимо за претърпени от болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП от 6.06.2023 г., причинено от С. Г. Г. при управление на лек
автомобил „Ф.“ с регистрационен номер СТ **** ** за който е сключен при
застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над
30 000 лв. до 40 000 лв., считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 53/13.02.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. на ОС-Стара
Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „З. „Б.“ЕАД-
гр.София да заплати по сметка на ОС-Стара Загора сумата над 1 200 лв. до 1
600 лв., представляваща ДТ за производството.
ОТМЕНЯ решение № 53/13.02.2024 г. по т.д. № 329/2023 г. на ОС-Стара
Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „З. „Б.“ЕАД-
гр.София да заплати на адвокат М. Т. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА за размера над 3 050 лв. до 3 850 лв.
ОСЪЖДА Д. Й. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. Ш., община П., област
Стара Загора да заплати на „З. „Б.“ЕАД-гр.София, пл.“П. *, ЕИК ******
сумата 225 лв. – разноски за производството по спора пред Апелативен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА „З. „Б.“ЕАД-гр.София, пл.“П. *, ЕИК ****** да заплати на
адвокат М. М. Т. от АК-Стара Загора, с адрес на кантората гр. К., ул.“Ш
сумата 3 050 лв. - възнаграждение за осъществената от него защита пред
апелативния съд на Д. Й. С. като ответник по подадената от застрахователното
дружество въззивна жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
22
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23