Решение по дело №9238/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….

гр. София, 16.5.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Й.Г.Ш. срещу И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.45, вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 25010 лв. - част от общо дължимата сумата от 200000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди да му е издадено съдебно удостоверение по ВНОХД № 45/2019 г. на СпАНС, 5 с-в, чрез което да се снабди от ответното дружество с информация, подробно описана в съдържанието на удостоверението, касаеща обща информация за дължими лихви и такси при инвестиционен кредит. Поради забавяне, е изпратено напомнително искане от СНС и посоченият документ постъпва в отговор по ВНОХД 451/2019 г. на СпАНС. В постъпилото удостоверение, издадено от ответника, не са включени поисканите данни, а поместени други, за които съдът не е искал информация и не е давал разрешение. Информацията за ищеца касае: издадени дебитни и кредитни карти със срокове на валидност, номера на банкови сметки и лимити, договор за кредит с размер, цел, усвояване и погасителен план, данни за редовност на обслужване и обезпечение, банкови сметки с посочен вид, №, валута и дати на откриване и закриване. Твърди се поисканата и постъпила информация да нямат нищо общо. Ищецът също получил от банката това удостоверение, но тъй като то не съответствало на поисканата информация решил да не го предоставя до съда. Неправилно обаче банката изпратила информацията по посоченото дело, като съдържащите се данни станали достояние на съда, страните по спора и неограничен кръг лица, предвид публичността на съдебния процес, без своевременно да уведоми за това ищеца. Твърди се без разрешение ответникът да е разкрил банкова тайна, лични данни, данъчна и осигурителна информация за ищеца, както и такава, която е преди повече от 10 години и е следвало да бъде унищожена, а не съхранявана. Твърди, че ответникът е нарушил както българското законодателство, така и чл. 8 ЕКПЧ и Регламент 2016/679. В резултат на противоправното поведение на ответника ищецът претърпял неимуществени вреди: у него се породило недоверие в банковата система в страната, стрес и съмнение поради разкриване на банкова тайна, лични, данъчна и осигурителна информация, опасение разкритата информация да не повлияе на съдебния състав по наказателното дело, притеснение поради възможността за измами и злоупотреби от страна на трети лица с личните данни, шок, възмущение, неудобство, доколкото ищецът е публична личност, развитие на хипертонични кризи, главоболие, безсъние, загуба на апетит, самоизолация и странене от обществото. Наред с това, непредставянето на изисканата информация създало пречки подсъдимият да докаже твърденията си в наказателния процес и по този начин ответникът подпомогнал прокуратурата в негова вреда. Твърди, че участието на община Родопи в наказателния процес е създало възможност политически опоненти на ищеца да разпространят и злоупотребят с разкритата информация. Издаденото удостоверение е в резултат на дейност на служители на ответника по възлагане на последния. Иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25010 лв. - част от общо дължимата сумата от 200000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Посочва, че поради неявяване на ищеца да получи изготвеното му съдебно удостоверение, в отговор на напомнителното писмо издаденото удостоверение е изпратено в препис до съда. Твърди, че съдържанието на удостоверението не съставлява банкова тайна, не са разкрити лични данни и информацията не е следвало да бъде унищожавана; удостоверението не засяга личната, банкова и осигурителна сфера, както и правото на собственост и на неприкосновеност на личните данни и не би могло да доведе до претърпяване на неимуществени вреди; информацията не е станала публично достояние. Данните са предоставени на орган на власт и са били предназначени само да съда. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответникът, в случай, че е доказан фактическият състав на отговорността, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по изготвяне и предоставяне на информацията, представляваща банкова тайна, данъчна и осигурителна информация, причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето.

Между страните не се спори, че по искане на ищеца с твърдяно съдържание по висящо ВНОХД пред АСпНС ответникът е предоставил съдебно удостоверение с посочено в исковата молба съдържание. От доказателствата по делото се установява, че по ВНОХД № 451/2019 г. на АСнНС е издадено съдебно удостоверение на подсъдимия – ищец в настоящотоq с дата 13.11.2019 г., на основание на което да се снабди с информация от ответника за следните обстоятелства: какви са били всички лихви и такси за инвестиционни кредити, отпускани от тези банки, включително обичайният технологичен срок (за колко дни) за разрешаването им от банката, считано от постъпване на всички документи в банката за период и върху главници, както следва: 09.09.2008 г. – 30.06.2010 г. върху главница 3387344,56 лв. и срок на погасяване на главницата от 10 години, какви са лихвите и таксите, които е следвало да се платят за този период според действащите тарифи на банката; 28.04.2009 г. – 30.06.2010 г. върху главница 1487778,20 лв. и срок на погасяване на главницата от 10 години, какви са лихвите и таксите, които е следвало да се платят за този период според действащите тарифи на банката; какви са били месечните вноски, които кредитополучателите е следвало да плащат за посочените в горните два пункта срокове върху посочените главници и краен срок на издължаване на така изтеглен инвестиционен кредит с посочените в удостоверението главници според тарифите на банката.

След депозиране от ищеца на съдебното удостоверение ответникът е издал удостоверение с изх. № ИИ-1106-41/13.05.2020 г., в което са удостоверени обстоятелствата, че за периода 23.02.2004 г. – 20.12.2012 г. ищецът:

-          е ползвал четири дебитни карти (посочен е номер на всяка дебитна карта, дата на регистрацията й, валидност) като от удостоверението се установява, че всички дебитни карти не са били активни към датата на удостоверението (последно издадената дебитна ката е с валидност 28.02.2014 г.);

-          е ползвал три кредитни карти (посочен е номер на всяка кредитна карта, дата на регистрация, валидност, IBAN ***, лимит на кредитната карта) като от удостоверението се установява, че всички кредитни карти не са били активни към датата на удостоверението (последно издадената кредитна ката е с валидност 31.08.2011 г.);

-          е бил кредитополучател по два договора за потребителски кредит за текущи нужди, и двата с обезпечение залог на работна заплата: договор за кредит №8/17.08.2005 г. с разрешен размер от 10000 лв., усвоен на 22.08.2005 г., погасен изцяло на 24.01.2006 г., с месечна погасителна вноска 268,27 лв., обслужван редовно и договор за кредит № 3/29.03.2005 г. с разрешен размер от 4000 лв., усвоен на 30.03.2005 г., погасен изцяло на 24.01.2006 г. с месечна погасителна вноска 83 лв., обслужван редовно;

-          че е бил титуляр на една депозитна сметка в евро, с посочен IBAN ***, закрита на 11.01.2007 г.; две разплащателни сметки в левове, с посочен IBAN, ***.12.2012 г.; два спестовни влога – един в лева и един в евро, с посочен IBAN, ***.07.2006 г., а в евро – на 20.12.2012 г.; две картови сметка в евро с посочен IBAN, ***.09.2009 г. и на 27.06.2012 г.

При сравнение на текста на съдебното удостоверение и удостоверението, издадено от банката, се установява, че информацията в удостоверението от банката по никакъв начин не съответства на информацията, за която е издадено съдебното удостоверение.

От писмените доказателства се установява също, че с писмо до АСпНС с вх. № на съда от 18.05.2020 г. ответникът е уведомил съда, че е издал исканото удостоверение като е предоставил препис от удостоверението.

Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗКИ банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. От текста на разпоредбата следва, че само информацията за банкова сметка, ***, номер на банкова карта, регистрация и валидност на същата, кредитен лимит по кредитна карта, не са банкова тайна. Информацията, обаче, за месечната погасителна вноска по двата потребителски кредита, редовно погасяване, дата на усвояване и погасяване са свързани с операции по сметки на ищеца по двата кредита и отговаря на изискването за банкова тайна. След като банката е издала удостоверението с информация, която не съответства на тази, за която е издадено съдебното удостоверение, разкриването на посочената информация, представляваща банкова тайна, не е станало въз основа на съдебното удостоверение. Следователно, нарушено е задължението за неразкриване на банкова тайна, установено в ЗКИ.

Банковите сметки са определени за данъчна и осигурителна информация с разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Удостоверението в частта за кредитни карти, депозитни и разплащателни сметки съдържа такава информация. Чл. 73 ДОПК предвижда изискване да се пази в тайна данъчната и осигурителната информация и да не се използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните задължения както от органите и служителите на НАП, експертите и специалистите, така и от всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация. Следователно, изискването за пазене в тайна на данъчната и осигурителната информация важи и за банковите служители. В чл. 74 ДОПК е уреден редът за разкриване на данъчна и осигурителна информация като съгласно ал. 2, т. 2 въз основа на акт на съда. След като банката е издала удостоверението с информация, която не съответства на тази, за която е издадено съдебното удостоверение, разкриването на информацията не е станало въз основа на съдебното удостоверение. Следователно, нарушено е задължението за неразкриване на данъчна и осигурителна информация, установено в ДОПК.

Номерът на банковата сметка – I. B.A.N.(IBAN) ***йния вид (разплащателна, депозитна, спестовна, набирателна, акредитивна, ликвидационна и др.). Ако информацията за банковата сметка е свързана и с други данни, които идентифицират пряко или непряко едно физическо лице, може да се приеме, че това са лични данни, свързани с неговата икономическа идентичност. Те имат потенциал да разкриват или поне да насочват към данни за дейността на лицето. В този контекст може да се приеме, че банковата сметка на едно физическо лице, при наличие на данни, които позволяват идентифициране на титуляра, представлява лични данни. В конкретния случай, удостоверението съдържа трите имена и ЕГН на лицето, което определено го идентифицира и номерата на банковите сметки на ищеца представляват лични данни.

Същевременно обаче от документите по делото се установява, че в протокола от откритото съдебно заседание по ВНОХД № 451/2019 г. на АпСНС съдът в откритото съдебно заседание е констатирал, че издаденото удостоверение от банката съдържа информация, която съдът не е изисквал и не касае предмета на делото. От протокола се установява, че съдът не е прочитал съдържанието на удостоверението и следователно, ако в съдебна зала са присъствали трети лица същите е нямало как да разберат какво е съдържанието на удостоверението. От писмените доказателства не се установява трети лица да са са осъществили достъп до ВНОХД № 451/2019 г. на АпСНС, нито по наказателното дело да е имало повече от един подсъдим (различен от ищеца), който поради това, че е страна да е имал достъп до делото и в частност – до удостоверението. Според чл. 78 от Правилника за администрацията в съдилищата запознаването със съдържанието на конкретно дело е предпоставено от задължително отбелязване на съответното лице в контролен лист.

Следователно, не се установява информацията, съдържаща се в удостоверението да е станала достъпна за лица, различни от съда и прокурора по наказателното дело, които като длъжностни лица имат задължения за неразгласяване на информацията, която са получили при изпълняване на служебните си задължения.

Отделно, следва да се има предвид и съдържанието на банковото удостоверение, в което не е разкрита информация за наличности по сметки, което да доведе у ищеца до твърдяните притеснения за изнудване. Напротив, удостоверено е, че всички сметки към датата на удостоверението са закрити. Поради това, не се доказва причинно-следствена връзка между поведението на банката и притесненията на ищеца, че трети лица ще злоупотребят с информацията в удостоверението, че ще го изнудват, че съселяните му са разбрали за съдържанието на удостоверението и са почнали да говорят за това.

Свидетелят на ищеца – А.Ш.сочи, че, когато е видяла ищеца, след като той е разбрал, че банката неправомерно е разкрила процесната информация, е бил разтреперан, зачервен, със залитаща походка, с високо кръвно. Сочи, че от две – три години ищецът е хипертоник и приема лекарства, но след процесният случай се е наложило да пие повече вода и взема успокоителни лекарства, за да свали увеличените стойности. Сочи, че процесната информация е станала достояние на съселяните на ищеца, които приказвали за това и това притеснявало ответника.

Вторият свидетел на ищеца – Т.К.сочи, че след процесната случка ищецът се е почувствал много зле, притеснявал се разни хора да не му навредят, да го рекетират, главата започнала да го боли, спрял да разговаря с хората. Станало известно, че ищецът имал кредити, както и лихвите, които трябва да плаща. Свидетелят сочи, че самият ищец му показал удостоверението. Сочи, че не знаел някой да изнудва ищеца.

При съвкупната преценка на свидетелските показания с останалите доказателства по делото съдът приема за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за това, че банката е предоставила информация, която не е искана по наказателното дело. Не се кредитират показанията в частта, че съселяни на ищеца са разбрали за информацията в банковото удостоверение и са започнали да говорят за това, т.к. не е доказано трети лица, освен съдът и прокурорът, да са имали достъп до делото, а в откритото по наказателното дело заседание съдържанието на банковото удостоверение не е било разкрито.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е дългогодишен хипертоник с лабилни стойности (в откритото съдебно заседание сочи, че от 2018 г. ищецът приема лекарства за кръвно). Няма налични медицински документи, обаче, които да потвърждават твърденията, че след съдебното заседание по наказателното дело, ищецът е преживял загуба на ориентацията с последващо чувство на прилошаване. Следователно, по делото се доказа противоправно деяние на банката (разкриване на банкова тайна, данъчна и осигурителна информация не по установения ред), претърпени вреди, изразяващи се в притеснения на ищеца и причинно-следствена връзка между поведението на банката и вредите. Не са доказани твърденията за загуба на ориентацията на ищеца с последващо чувство на прилошаване, което да е в причинно-следствена връзка с поведението на банката, и което да е причинило увреди на здравословното състояние на ищеца. Не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на ответника и притесненията на ищеца разкритата информация да не повлияе на съдебния състав по наказателното дело, притесненията за измами и злоупотреби от страна на трети лица с личните данни, неудобство, развитие на хипертонични кризи, главоболие, безсъние, загуба на апетит, самоизолация и странене от обществото.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът като съобрази обективни и доказани по делото факти, а не вреди, свързани с предполагаеми опасения от страна на ищеца, които не са се реализирали. Съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1000 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за остатъкът до пълния предявен размер – отхвърлен. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че действително банката е разкрила банкова тайна, данъчна и осигурителна информация не по установения за това ред, но, че става дума за разкриване на информация за банкови сметки и карти, които към датата на издаване на удостоверението са били закрити; че ищецът е преживял притеснения, че трети лица, освен съдът и прокурора, е можело да имат достъп до тази информация, но, че не е доказано действително трети лица да са имали достъп до тази информация; че съдът и прокурорът имат задължение да неразкриване на информация, станала им известна в кръга на упражняваните от тях функции. При съобразяване на тези факти съдът счита, че обезщетение от 2000 лв. обезщетява в пълна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Поради частично уважаване на главния иск следва да се присъди законна лихва върху присъдената сума, считано от 18.05.2020 г. (когато е депозиран препис на изготвеното удостоверение пред АпСНС) до окончателното плащане.

Относно разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят претендираните направени от ищеца такси и разноски по производството съразмерно уважената част от исковете, т.е. сумата от 112,32 лв.

Разноски следва да се присъдят и на ответника съразмерно на отхвърлената част на исковете. Предвид фактическата и правна сложност на делото, е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Същото следва да се намали до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и да се присъди сумата от 1 177,87 лв. съразмерно на уважената част от исковете.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК*********, да даплати на Й.Г.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от разкрита информация, съдържаща се в банково удостоверение с изх. № ИИ-1106-42/13.05.2020 г., представено от ответника по ВНОХД 451/2019 г. на СПНС, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 25010 лв. до пълния предявен размер, частично от общо дължимата сума от 200 000 лв.

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК*********, да плати на Й.Г.Ш., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 112,32 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА Й.Г.Ш., ЕГН **********, да плати на „И.“ АД, ЕИК*********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 177,87 лв.– адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: