№ 30
гр. Шумен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500527 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №226/31.07.2024г. по гр.д.№381/2024г. по описа на НПРС , изменено в
частта му за разноските с определение №811/11.10.2024г. по гр.д.№381/2024г. по описа на
НПРС, съдът е осъдил на основание чл. 200, ал.1 КТ „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43,
представлявано от Е.А., да заплати на Р. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „....
№ 32, сумата от 6064,88 лв. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
25.03.2024 г., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на призната с Разпореждане № 5104-27-14 от 11.03.2024 г. на ТП на НОИ Шумен трудова
злополука, като е отхвърлил иска за разликата над този размер до поисканият размер от 60
000лв. (шестдесет хиляди лева), като частичен иск от иск, целия в размер на 120 000 лв.,
осъдил е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А., да
заплати на Р. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „.... № 32, сумата от 123,92 лв.,
предствавляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода от
06.02.2024 г. до 24.03.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до
претендираната сума от 1103,33 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2
вр. чл. 38, ал.1, т. 1 ЗАдв. „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А., да заплати на адвокат Г. Г.
Р. от АК София, сумата от 607.70лв., представляващи дължимо възнаграждение за
1
адвокатска защита на материално затруднено лице, осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Р. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „.... № 32, да заплати на „Дюра – Тайлс
БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43,
представлявано от Е.А., сумата от 5 392,29 лв., с вкл. ДДС, представляващи дължими по
делото разноски за адвокатска защита, като е отхвърлил искането за разноски за разликата
над присъдения размер до 6960 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Дюра – Тайлс
БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43,
представлявано от Е.А., да заплати на Районен съд Нови пазар, сумата от 108,25 лв.,
представляващи разноски, направени отсъда, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е обжалвано от Р. Х. М., действащ , чрез пълномощниците си адв.Н. Н. Д.
,адв.М.П.М. и адв.Г. Г. Р. от САК в частта му с която съдът е отхвърлил исковете предявени
от Р. Х. М. срещу „ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата
над 6064.88лв. до 17 764.88лв. обезщетение за неимуществени вреди ,ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба 25.03.2024г. до окончателното плащане и с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 123.92лв до 326.64лв. мораторна лихва за
периода от 6.02.2024г. до 24.03.2024г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи исковете по чл.200 ал.1 от КТ и по чл.86 ал.1 от
ЗЗД до горепосочените размери и претендира да се присъди адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции .
Решението е обжалвано от „ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД , действащо ,чрез пълномощника си
адв.С. И. от ШАК в частта му с която съдът е осъдил „ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД да заплати на
Р. Х. М. на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
1347.76лв. до 6064.88лв. /неточно посочена във въззивната жалба сумата от 6738.76лв., тъй
като с обжалваното решение НПРС е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
6064.88лв., а не 6738.76лв./ като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо
това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска за сумата над 1347.76лв. и да се
присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
„ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД , действащо ,чрез пълномощника си адв.С. И. от ШАК е
депозирало отговор на въззивната жалба на Р. Х. М. с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалбаната му част,
както и да се присъдият разноските по делото.
Р. Х. М. , действащ ,чрез пълномощниците си адв.Н. Н. Д. и адв.Г. Г. Р. от САК е
депозирал отговор на въззивната жалба на „ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в
обжалбаната му част, като претендира и възнаграждение за адвоката за изготвяне на
отговор по чл.38 ал.2 ЗА.
2
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при
наличие на правен интерес и са допустими. Разгледана по същество жалбата на Р. Х. М.
е частично основателна , а жалбата на „ДЮРА ТАЙЛС БГ“ АД е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не се
спори между страните , че ищецът е работил при ответника на длъжност „машинен
оператор“ на пълно работно време, въз основа на сключен помежду им трудов договор №
413/23.01.2023 г. , като по силата на допълнително споразумение от 01.06.2023 г., е
предоговорено основното възнаграждение в размер на 1056,73 лв. и срокът на договора е за
неопределено време. На ищеца е била връчена длъжностна характеристика за длъжността,
както и са били проведени задължителните инструктажи по безопасност на работата, вкл. и
такъв за работа с ъглошлайф на 03.01.2019 г. На работника и ищец по делото е бил
проведен първоначален инструктаж, съгласно приложената сл.бележка на 24.01.2019 г.и
периодичен такъв на 23.01.2024г., което е непосредствено преди трудовата злополука на
6.02.2024г. По делото е приложена Заповед № 24/11.12.2023 г. на ръководителя на
предприятието, за преустановяване на работните процеси, поради извършване на планови
ремонти за периода от 18.12.2023 г. до 05.03.2024 г. С тази заповед е възложено оглед,
профилактика и почистване на машините и съоръженията и оборудването, които са
работили с вещества/материали. Определено е работното време по време на ремонтните
дейности, както и инструктирането на работещите и сменният им режим. По делото не се
спори между страните и относно това, че на 06.02.2024 г. е настъпила трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, в резултат на която на Р. Х. М. е причинено внезапно
увреждане на здравето му, настъпило през време и във връзка на извършваната работа.
Самата трудова злополука е регистрирана в НОИ Шумен и с Разпореждане № 5104-27-14 от
11.03.2024 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО.
От представената по делото медицинска документация се установява, че на 08.02.2024
г. на ищеца е направена операция на лявото око, при която е установено на лявата роговица -
наличие на периферна перфорация на 11ч на около 4 мм от роговичен център; Предна
камера - плитковата, наличие на лещени маси; Леща - наличие на руптура с диаметър около
4мм, помътнена леща, изкълчена. Извършени били описаните в епикризата интервенции:
13.41 Факоемулсификация и аспирация на катаракта на ляво око/42698-02 Екстракапсуларна
екстракция на очна леща чрез факоемулсификация и аспирация на катаракта на ляво око;
14.71 Отстраняване на стъкловидно тяло с преден достъп на ляво око 42719-01 Премахване
на стъкловидно тяло, преден достъп на ляво око. Поставена била леша на окото на ищеца.
За проведеното лечение на ищеца били издадени 3бр. болнични листи, които са за
периода от 7.02.2024г. до 13.05.2024 г.
На 21.05.2024 г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовите правоотношения с
3
ответника. Въз основа на молбата на работника е издадена Заповед за прекратяване №
739/21.05.2024 г. на основание чл. 326, ал.1 КТ, считано от 21.05.2024 г.
Ответното дружество е имало действаща и валидна застраховка „Трудова злополука“ със
застрахователно дружество „Армеец“, съгласно представената по делото полица, с начало от
21.07.2023 г. до 20.07.2024 г., л. 116 от делото на НПРС. Във връзка с настъпилата трудова
злополука и причинени на ищеца вреди, на същия е изплатено обезщетение в размер на
261,24 лв. от застрахователя по щета № 10024010900014 за общо 97 дни временна
неработоспособност, съгласно представените 3бр. болнични листи. Приложено е и платежно
нареждане за изплатената сума, л. 233 от делото на НПРС.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.М.С. майката на ищеца се
установява, че по време на работа в окото на сина й влязло телче и поради това го закарали в
болницата.Вечерта на същия ден имал много силни болки в окото и даже повърнал. На
сутринта след преглед насочили спешно ищеца в болницата в гр.Варна. В болницата в
гр.Варна го оперирали и му поставили леща и престояли в болницата 7 дни.Към днешна
дата ищецът се оплаквал от болки в окото и че нещо му боде и не виждал. Носел очила но и
с тях не успял да ритне детска топка. След операцията при направен преглед му казали ,че
трябва да носи очила. Свидетелката сочи, че преди инцидента ищецът не е имал проблеми
със зрението, а такива се появили едва след инцидента.
От показанията на св. С.Р.А. пред НПРС, се установява ,че непосредствено след
инцидента ищецът е изпитвал силни болки. След операцията свидетелят сочи, че ищецът му
бил казал, че вижда трудно, замъглено и от време на време му щипе и му пречи . Според
свидетеля след операцията, ищецът общувал нормално, но признавал, че го боли окото и
носел очила с диоптър. Според свидетеля, ищецът искал да работи, защото нямало кой да
издържа семейството му – жена му не работела, имал деца, а баща му бил пенсионер.
Ищецът искал да започне работа, но към момента не работел, притеснявал се да започне
работа, защото не виждал добре.
От показанията на свидеелката на ответната страна пред НПРС М.С.С. ,която работи в
ответното дружество на длъжност „Главен счетоводител и съвместявала длъжността
„Охрана на труда“ се установява ,че знаела за това, което се случило с ищеца през месец
февруари. Веднага ищецът бил закаран в Спешното отделение на болницата в гр.Нови
пазар. Преди злополуката ищецът бил с очила ,но ги махнал за кратко и тогава му влязла в
окото стружка , която била извадена от окото му от неговия колега Д. с когото тогава
работели заедно и са чистили казана. И двамата били снабдени с нужните лични предпазни
средства. Почистването на казана се извършвало с четка поставена на ъглошлайф. В
болницата ищецът след операцията престоял около 5-6 дни. В деня на операцията ищецът
споделил със свидетелката, че изпитва болка. Но през следващите дни вече не го боляло.
От показанията на св. Д.Д. пред НПРС на страната на ответника , който е колега на
ищеца се установява, че с него работели в танкерите заедно да почистват резервоара за
глазура с ъглошлайф и телена четка . Използвали очила, маска ,ръкавици, работни дрехи,
4
имали костюм - панталон и яке. С ъглошлайфа работел свидетелят, а ищецът бил зад него.
Сменяли се да работят с ъглошлайфа. Ищецът свалил очилата си, защото се изпотили и
тогава му влязла стружката в окото. Свидетелят извадил струшката от окото на ищеца.
Ищецът му бил казвал, че вижда мъгляво , но според свидетеля той изглеждал добре и бил
същия човек.
От заключението на вещото лице по СМЕ пред НПРС се установява ,че на ищеца са
били извършени две оперативни процедури в рамките на една операция – 1/
факоемулсификация и аспирация на катаракта на ляво око//42б98-02 Екстракапсуларна
екстракция на очна леща чрез факоемулсификация и аспирация на катаракта на ляво око и 2/
14.71 Отстраняване на стъкловидно тяло с преден достъп на ляво око//42719-01 Премахване
на стъкловидно тяло, преден достъп на ляво око имал е засягане на задната капсула на
лещата и съответно стъкловидно тяло е навлизало в предните отдели. Поставена е
изкуствена очна леща. След проведеното хирургично лечение на ищеца не са били
назначавани локални и/или системни обезболяващи медикаменти. Нито е изявил претенции
към медицинският персонал да му бъдат предоставени такива. Въз основа на посоченото в
медицинската документация вещото лице заключава, че ищецът не е имал болки и страдания
по време на болничния му престой. От заключението на вещото лице се установява, че
основните показатели на засегнатото око са в норма. Това което е установено като
отклонение от нормите при проведения преглед е състоянието на макулата на окото, на която
е установен отслабен рефлекс, съдове - нормален ход и калибър. При прегледа на 04.06
вещото лице е установило кистоиден макулен едем. При направен сравнителен анализ с
предходно ОСТ от 03.04.2024, при което са липсвали данни за кистоиден макулен едем, е
посочено, че промените в макулата налагат последващо проследяване и при
необходимост извършване на апликация на antiVEGF медикамент. Според заключението не
може да се предвиди времевия период за възстановяването на нормалното състояние на
макулата. В съдебно заседание вещото лице обобщава, че при прегледа е установено, че
зрението на ищеца е понижено спрямо предходния преглед от края на месец април.
Имал изменение в очното дъно, които преди това ги е нямало. Два месеца след травмата
не е имал някакви изменения в очните дъна. Вещото лице сочи, че зрението на ищеца
следва да се проследява занапред, но не може да се посочи какъв би бил крайния изход
за него. Вещото лице сочи, че в момента (към датата на прегледа) няма някакви данни за
възпаление или инфекциозен проблем в окото. Не е установила инфекции. В съдебно
заседание вещото лице сочи, че констатирания оток в макулата не може да се установи, дали
е резултат от травмата или се дължи на някакви стресови ситуации, или друг здравословен
проблем, поради това, че може да се получи и при пациент с диабет, но при ищеца не били
установени данни за наличие на диабет. Състоянието на ищеца следва да се проследява във
времето.
От заключението на вещото лице по СПЕ пред НПРС се установява ,че емоциите на
уплаха, притеснение и страх, които е изпитвал ищеца, са били към момента на трудовата
злополука, и докато е бил лекуван. От заключението се установява, че не са установени
5
никакви травматични последствия в психичен план. Цялостното психологично изследване
определя състоянието на ищеца като „нормотимия“, и не се отчитат невротични, тревожни и
депресивни тенденции. Не се отчитат психотични прояви. В резултат на снетата анамнеза,
психологичното интервю и психодиагностичното изследване е установило, че към момента
на провеждането му – 17.05.2024г., няма отклонения в релевантните на стресогенното
събитие сфери. Към момента на изследването, според вещото лице, това което вълнува
ищеца е възможността му да започне работа и хипотетичната възможност да остане без
работа, изпитвал опасения, че няма да се справя със служебните си задължения, поради
силната запрашеност и риска от инфекции на окото. Според вещото лице и по данни на
самия ищец, начина му на живот не се е променил по никакъв начин, няма нарушено
функционално функциониране, няма затваряне, изолация. Няма отклонения в поведението
му. Към датата на изследването той е бил в болничен, и единствените притеснения, които
имал били дали ще си намери последващо работно място, защото това което заемал, вече не
било подходящо за него. Според психолога, претърпяното соматично заболяване би могло да
му създаде проблеми евентуално, ако не успее да се реализира професионално след
травмата. До момента на приключване на съдебното дирене по делото, ищецът не твърди и
не е представял доказателства за издадено решение на ТЕЛК за намалена работоспособност
или решение на НОИ за пенсиониране по болест.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи :
Ищeцът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 60 000 лева, частичен иск, целият за сумата от 120 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и настъпилите в пряка
причинно[1]следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законна лихва от
завеждането на исковата молба - 25.03.2024г. както и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1
103.33 лв., мораторна лихва от датата на злополуката 06.02.2024г. до датата предхождаща
датата на завеждането на исковата молба- 24.03.2024.
Съдът счита ,че в случая са налице всички изискуеми законови предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.200 ал.1 от КТ. Безспорно ищецът е бил в
трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука , налице е
призната по законният ред трудова злополука , пряка последица от която са претърпените
от ищеца трувматични увреждания . Отговорността по чл.200 ал.1 от КТ на работодателя по
трудово правоотношение е обективна и той отговаря за претърпени вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им . Тази отговорност възниква само, ако между страните е
съществувало трудово правоотношение, както е и в настоящият случай. Трудовата
злополука по своя характер е травматично увреждане –внезапно еднократно външно
6
въздействие върху човешкият организъм ,което уврежда неговите нормални функции.
Предвид на това и претърпените от ищеца травматични увреждания са основание за
реализиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
На осн.чл.52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да
репарира болките , страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и
психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания,
начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт,
ограничения в нормалния му ритъм на живот и притеснения, съдът намира , че
дължимото му се обезщетение за причинените му болки и страдания следва да бъде
определено в размер на 20 000лв. Безспорно се установи по делото, че вследствие на
процесната трудова злополука и причинените от него сериозни травматични увреждания
ищецът е бил принуден да търпи, като пряка и непосредствена последица, физически болки
и дискомфорт с висока степен на интензитет за период около 3 дни, като първия ден даже е
повръщал от силната болка, претърпял е две операции наведнъж, като е имал засягане на
задната капсула на лещата и съответно стъкловидно тяло е навлизало в предните отдели и е
било отстранено оперативно, както и самата леща. Поставена му е изкуствена очна леща.
При прегледа на ищеца вещото лице по СМЕ е установило отклонение от нормите в
състоянието на макулата на окото, на която е установен отслабен рефлекс . При прегледа
на 04.06 вещото лице е установило кистоиден макулен едем. При направен сравнителен
анализ с предходно ОСТ от 03.04.2024, при което са липсвали данни за кистоиден макулен
едем, е посочено, че промените в макулата налагат последващо проследяване и при
необходимост извършване на апликация на antiVEGF медикамент. Според заключението не
може да се предвиди времевия период за възстановяването на нормалното състояние на
макулата. Зрението на ищеца е понижено спрямо предходния преглед от края на месец
април и има изменение в очното дъно, които преди това ги е нямало. Два месеца след
травмата не е имал някакви изменения в очните дъна. Зрението на ищеца следва да се
проследява занапред, но вещото лице не може да посочи какъв би бил крайния изход
за него.
Периодът на лечението и възстановяването на ищеца през който е ползвал отпуск по
болест е около три месеца от 7.02.2024г. до 13.05.2024г. Ищецът е с намалено зрение с
лявото око ,започнал е да носи очила и се притеснява дали с това увреждане на окото ще си
намери нова работа и дали ще се справи с нея.
7
По отношение психическото състояние на ищеца се установи ,че емоциите на уплаха,
притеснение и страх, които е изпитвал ищеца, са били към момента на трудовата злополука,
и докато е бил лекуван. От заключението по СПЕ се установява, че не са установени
никакви травматични последствия в психичен план. Цялостното психологично изследване
определя състоянието на ищеца като „нормотимия“, и не се отчитат невротични, тревожни и
депресивни тенденции. Не се отчитат психотични прояви. В резултат на снетата анамнеза,
психологичното интервю и психодиагностичното изследване вещото лице е установило, че
към момента на провеждането му – 17.05.2024г., няма отклонения в релевантните на
стресогенното събитие сфери. Отклонения в психическото състояние на ищеца не се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ответникът в отговора си е направил възражение , че е налице съпричиняване от страна
на ищеца , който допринесъл с поведението си за настъпването на деликта, тъй като е свалил
предпазните си очила. Това според ответника е груба небрежност от страна на пострадалото
лице.
В тежест на ответника е да докаже в настоящото производство , че пострадалият е
проявил груба небрежност и е налице основание за намаляване отговорността на
работодателя. На осн.чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали ,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука , като е допуснал груба небрежност.
Според практиката на ВКС, вкл. и тази постановено по реда на чл.290 от ГПК/ реш. №719
от 10.11.2009г. на ВКС по гр.д.№2829/2008г. І г.о. ,решение №977 от 14.01.2010г. на ВКС по
гр.д.№298/2009г. на ІV г.о. ,решение №79 от 27.02.2012г. на ВКС по гр.д.№673/2011г. на ІV
г.о. решение №1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д.№4001/2008г. на І г.о. и др./ груба
небрежност при трудова злополука е налице ,когато пострадалият е предвиждал, съзнавал
настъпването на неблагоприятните последици , но се е надявал , че те няма да настъпят или
че ще ги предотврати . Пострадалият следва да не е положил дължимата грижа ,която и най –
небрежният човек би положил в подобна ситуация. Изводът за наличието на груба
небрежност не може да се основава на предположение и е необходимо да бъде установено
по категоричен начин по делото ,като доказателствената тежест е на работодателя , който
следва да докаже извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяно
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване .
Съдът счита възражението за причиняване на трудовата злополука при условията на
проявена груба небрежност от страна на пострадалия за основателно, доколкото по делото
по несъмнен начин се установи, че ищецът сам е свалил предпазните си очила. Това се
установява от казаното от св. Д.Д., очевидец на инцидента, че колегата му е свалил очилата
си „за да ги почисти, защото се изпотяват“ и тогава се е случил инцидента. Сходно по
съдържание с това на казаното от св. Д. е посоченото в психологическото изследване, на л.
202 от делото на НПРС , от самия ищец пред психолога, че си сложил очилата на главата,
защото „станали много мръсни“. В същия смисъл са и свидетелските показания на
останалите свидетели - М.С. както и дадените обяснения от ищеца във връзка с
8
установяването на трудовата злополука от НОИ Шумен, л. 309 от делотона НПРС.От това
съдът приема, че поведението на самия пострадал ищец е станало причина за настъпване на
трудовата злополука, като съдът определя неговото поведение като проява на груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2, т. 1 КТ. Самият ищец е бил инструктиран за
работата в съоръженията, които ще почиства в посочения период, според Заповед №
24/11.12.2023 г. на ръководителя на предприятието. На ищеца са били раздадени и
необходимите за това лични предпазни средства, сред които маска, очила, дрехи и пр.
Ищецът е запознат с утвърдената Инструкцията за работа при почистване на мелници за
глазура и др.подобни съоръжения, л.132 от делото на НПРС, конкретно на посоченото в т. 2,
да използва предоставените лични предпазни средства, защитни обувки и работно облекло,
както и забраната за почистване без поставени защитни обувки/ботуши, ръкавици, предпазна
маска. Съгласно посочената инструкция е абсолютно забранено работата без лични
предпазни средства. Съгласно приложената по делото Инструкция за работа с ъглошлайф, л.
113 от делото на НПРС, т. 14 сочи, че работниците задължително трябва да ползват
специално работно облекло и лични предпазни средства: защитни очила и ръкавици;
антифони (тапи за уши) и прахова маска; закопчано и прибрано към тялото работно облекло
(престилка); подходящи устойчиви обувки. Този инструктаж е преминат и от ищеца на
24.01.2019 г., съгласно приложената по делото служебна бележка, л. 114 от делото на НПРС.
Така на ищеца е било ясно, че докато е в съответните бункери за глазура, не трябва да маха
което и да е от отделните лични предпазни средства, за да не се допуска нараняване.
Причината, поради която ищецът е свалил очилата си е била, че те са се изпотили/замърсили
и той ги е махнал от очите си и ги е сложил на главата си, както сам е посочил. Това, че
очилата са се изпотили/замърсили го е накарало да ги свали и почисти, но в случая ищецът
не предупредил колегата си да спре за кратко работата с ъглошлайфа и така да реши
проблема с очилата, след което отново да ги постави на лицето си. Ищецът дори е могъл да
излезе от съоръжението, в което е бил заедно с колегата си Д. или поне да се обърне с гръб
към него, докато той работи с ъглошлайфа, но никое от тези възможни и предпазващи го
действия той не е направил, а е останал с лице към работещия с ъглошлайфа Д..
Обстоятелството, че е сложил очилата си на главата, според посоченото от самия ищец пред
психолога, сочи, че той се е надявал, че няма да бъде наранен по какъвто и да е начин и е
решил, че след като той не работи с ъглошлайфа може и да не ги слага на очите си. Това
поведение на ищеца сочи, наличието на груба небрежност, доколкото той е бил длъжен да
предвиди настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да
настъпи или че ще успее да го предотврати и да се предпази от наранявания. Съдът намира,
че повода и действията на самия ищец за да свали очилата от лицето си, дават основание да
се счита, че поведението му е проява на груба небрежност.
Предвид гореизложеното , съдът приема , че по делото се е доказано по категоричен
начин поведение на пострадалия , което следва да се квалифицира като груба небрежност
по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и което поведение е допринесло за настъпването на
трудовата злополука и причинените от нея травматичните увреждания на ищеца и това
съпричиняване съдът преценява ,че е в размер на 50% . Следователно е налице основание за
9
намаляване на имуществената отговорност на работодателя до размера на сумата от 10
000лв.
Също така от определеното обезщетение в размер на 10 000лв. следва да се приспадне
сумата от 261,24 лв. получено застрахователно обезщетение и на ищеца да се присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 9 738.76лв.
Искът по чл.200 ал.1 КТ следва да се отхвърли за разликата над 9 738.76лв. до
17 764.88лв. , до който размер ищецът е обжалвал решението на НПРС.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 06.02.2024
г. до 24.03.2024 г.
Предвид на горното, съдът намира, че иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
размера на 179.06лв. за исковия период върху дължимата главница и да се отхвърли за
разликата до 326.64лв., до който размер е било обжалвано решението на НПРС. В
останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Предвид гореизложеното , следва решението на ШРС да се отмени като неправилно в
частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.200 ал.1 КТ за разликата над 6064.88лв. до
9738.76лв. за сумата от 3673.88лв. и на ищеца да се присъди обезщетение в размер на още
3673.88лв., както и в частта за иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 123.92лв. до
179.06лв. за сумата от 55.14лв. и на ищеца да се присъди законна лихва върху обезщетението
в размер на още 55.14лв.
В останалата му обжалвана част от ищеца с която искът по чл.200 ал.1 КТ е бил
отхвърлен за разликата над 9738.76лв. до претендираните по въззивната жалба
17 764.88лв. и с която искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 179.06лв.
до претендираните със въззивната жалба 326.64лв. решението е правилно и следва да се
потвърди.
В останалата му обжалвана част от ответника с която искът по чл.200 ал.1 КТ е бил
уважен за разликата над 1347.76лв. до присъдените от НПРС 6 064.88лв. решението е
правилно и следва да се потвърди.
В останалата му осъдителна част до сумата от 1347.76лв. решението не е било
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските: Претендира се присъждане на осн.чл.38 ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение за адв. Г. Г. Р. за процесуално представителство на ищеца за двете съдебни
инстанции .
Възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА ШРС следва да се определи не според
уважената част от иска , а съобразно фактическата и правна сложност на делото , доколкото
10
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 противоречи на член 101,
параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията и на основание чл.
101, параграф 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни. В случая въззивния съд не
счита ,че следва да определи по-голяма сума от сумата от 607.70лв. ,присъдена от ШРС
,който размер съдът счита за съобразен с фактическата и правна стойност на делото ,
материалния интерес на делото, броя на съдебните заседания на които не се е явявал
пълномощника на ищеца адв. Г. Г. Р. от САК и други фактори.
Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия
спор, на вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на
въззивната жалба и с броя на съдебните заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в
съдебно заседание процесуален представител на ищеца, определя адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищеца на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. в размер на 500 лв. или 600лв. с ДДС за процесуалното представителство по
въззивната жалба от адвоката и в размер на 200лв. или 240лв. с ДДС за изготвяне на
отговора от ищеца на насрещната жалба на ответника и за представителство по същия.
Ответникът от своя страна също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съобразно изхода от спора на ответника се следват
разноски за адвокат в размер на 5026.13лв. с ДДС и следователно решението на НПРС в
частта му с която са присъдени разноски на ответника в размер на 5392.29лв. следва да се
отмени за сумата от 366.16лв. , тъй като на ищеца се присъждат допълнително суми за
обезщетение и законна лихва.
На ответника не се следват разноски за въззивната инстанция, тъй като депозираната
от него въззивна жалба по която е заплатена претендираната като разноски държавна такса е
неоснователна.
По делото ищецът е бил освободен от заплащане на разноски на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати и дължимата държавна такса, както и сторените в производството разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Дължимата по делото държавна такса за първата инстанция възлиза на сумата от
396.71лв. и следва ответникът да се осъди да заплати такава за първата инстанция по
сметка на ШРС в размер на още 149.16лв. и за въззивната инстанция по сметка на ШОС в
размер на 198.36лв. Отделно за назначените по делото експертизи съдът е заплатил сумата
от 1968.81лв. за възнаграждения на вещите лица. От тази сума ответникът следва да
възстанови на ШРС сумата в размер на 173.48лв. и следователно ответникът дължи още
65.23лв. по сметка на ШРС за разноски .
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение №226/31.07.2024г. по гр.д.№381/2024г. по описа на НПРС,в
частта му с която ,съдът е отхвърлил предявеният от Р. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Нови
пазар, ул. „.... № 32 срещу „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А. иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер като неоснователен, до
размера на сумата от 3673.88лв. , в частта с която е отхвърлен иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
заплащане мораторна лихва върху уважения размер на главницата за периода от 06.02.2024
г. до 24.03.2024 г. като неоснователен до размера на сумата от 55.14лв. и в частта му с която
съдът е осъдил Р. Х. М. да заплати на „Дюра – Тайлс БГ“ АД разноски в
производството пред НПРС до размера на сумата от 366.16лв. , като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А. да заплати на Р. Х. М. с
ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „.... № 32, на основание чл. 200 ал. 1 от КТ сумата
от още 3673.88лв. , като частичен иск от иск, целия в размер на 120 000 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука
настъпила на 6.02.2024г. , в едно със законната лихва върху нея считано от 25.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А. да заплати на Р. Х. М. с
ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. „.... № 32, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от
още 55.14лв. представляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата за
периода от 06.02.2024 г. до 24.03.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №226/31.07.2024г. по гр.д.№381/2024г. по описа на НПРС в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А. да заплати на адвокат Г. Г.
Р. от САК на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 600лв. с
ДДС за процесуалното представителство по въззивната жалба от адвоката и в размер на
240лв. с ДДС за изготвяне на отговора на ищеца на насрещната жалба на ответника и за
представителство по същия.
ОСЪЖДА „Дюра – Тайлс БГ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, ул. „.... № 43, представлявано от Е.А. да заплати държавна такса
по делото върху уважената част от исковете за първата инстанция в размер на още
149.16лв. и разноски за назначените експертизи в размер на 65.23лв. по сметка на ШРС и
държавна такса по делото за въззивната инстанция в размер на 198.36лв. по сметка на
ШОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните , пред ВКС на Р.България .
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13