Р Е Ш Е Н И Е
№……………., 17.02.2017г., град
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: Марияна Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №6323 по описа за
2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано по искова
молба на Я.П.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.*** със
съдебен адрес:***, против ”Е.П.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от *** и ”Е.М.” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Тауърс-Е”, представлявано заедно от ***, с която са
предявени искове с правно основание с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.34, ал.1 от ОУДПЕЕ от 2007г. /текст аналогичен на
чл.43 от действащите понастоящем ОУ за
ПЕЕ на ”Е.П.” АД/ и чл.49 от ОУ за ДПЕЕ на ”Е.М.” АД.
В исковата молба се твърди, че ищеца е
потребител на електроенергия за обект с адрес: с.***, за който е отредена
партида с клиентски №*** и абонатен №***. Твърди се, че поради финансови
затруднения, ищеца не е заплатил задължения за консумирана електрическа енергия
през 2011г., поради което на 16.03.2011г. било прекъснато/преустановено
захранването на процесния обект с електроенергия. Твърди се, че прекъсването на
захранването с електроенергия е неправомерно и не отговаря на изискванията на
чл.20, ал.2 от ОУ на ”Е.ОН България Продажби” АД, тъй като ищеца не е получил
писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определен срок не
последва плащане на задълженията за ел.енергия, ще последва прекъсване на
снабдяването с електрическа енергия. Твърди се, че ищеца не е знаел точния
размер на задълженията си към ”Е.П.” АД, както и за кои месени и по кои фактури
са тези задължения. Твърди се, че по-късно през м.май на 2013г. ищеца получил
покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№20137370400925 на ЧСИ с peг.№737, с район на
действие ОС Добрич. Твърди се, че предмет на изпълнителното дело били вземания
по Изпълнителен лист №508 издаден по ч.г.д.№747/2012г. на PС Балчик за сумата
от 738.04лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури за
периода от м.10.2009г. до м.03.2011г., ведно със законната лихва от
14.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 156.55лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви по всяка
фактура за периода от м.10.2009г. до м.03.2011г., както и направените разноски
в размер на 125лв. Твърди се, че посочените суми били погасени от ищеца по
сметката на ЧСИ, с плащания обективирани във вносна
бележка от 16.08.2013г. за сумата от 450лв., вносна бележка от 05.07.2013г. за
сумата от 300лв. и вносна бележка от 04.03.2015г. за сумата от 850лв., поради
което с Постановление от 03.06.2015г. производството по изпълнително дело
№20137370400925 било прекратено. Твърди се, че с оглед плащането на дължимите
суми, ищеца подал до ”Е.П.” АД искане с вх.№3702007/18.03.2015г. за
възстановяване на електрозахранването на процесния обект. Твърди се, че
електрозахранването на обекта не било възстановено, с мотив че ищеца има стари
задължения от 2008г. Твърди се, че тъй като не знаел за такива задължения,
ищеца подал ново искане с вх.№3725047/26.03.2015г. за възстановяване на
електрозахранването, като възразил срещу претендираната
сумата за 2008г. и отказа за възстановяване на ел.захранването. Твърди се, че
електрозахранването отново не било възстановено, като дори бил увеличен размера
на сумите претендирани от ”Е.П.” АД. Твърди се, че
ищеца подал искане с вх.№3772960/27.04.2015г., с което поискал в писмен вид
посочване на размера на твърдените задължения, като едновременно с това
възразил срещу забавянето на възстановяване на захранването. Твърди се, че с
отговор от 30.04.2015г. ”Е.П.” АД, информирало ищеца, че по клиентски №*** е
имало извънпроцесни задължения, които също били
дължими и следвало да бъдат заплатени, както и че техния размер към момента на
разглеждане на жалбата е 810.59лв. Твърди се, че ищеца извършил проверка в интернет
страницата на ”Е.П.” АД където фигурирали неплатени фактури, както следва: 1.
Фактура от 30.09.2008г., на стойност 174.67лв., със срок за плащане
27.10.2008г.; 2. Фактура от 31.10.2008г., на стойност 15.58лв., със срок за
плащане 25.11.2008г.; 3. Фактура от 31.12.2008г., на стойност 20.08лв., със
срок за плащане 26.01.2009г.; 4. Фактура от 31.01.2009г., на стойност
109.79лв., със срок за плащане 25.02.2009г.; 5. Фактура от 28.02.2009г., на
стойност 89.50лв., със срок за плащане 25.03.2009г.; 6. Фактура от
31.03.2009г., на стойност 110.05лв., със срок за плащане 27.04.2009г.; 7.
Фактура от 30.04.2009г., на стойност 76.61лв., със срок за плащане
26.05.2009г.; 8. Фактура от 31.05.2009г., на стойност 67.22лв., със срок за
плащане 25.06.2009г.; 9. Фактура от 31.07.2009г., на стойност 63.77лв., със
срок за плащане 25.08.2009г.; 10. Фактура от 31.08.2009г., на стойност
75.86лв., със срок за плащане 25.09.2009г. и 11. Фактура от 07.04.2015г., на
стойност 7.46лв., със срок за плащане 07.04.2015г. Твърди се, че ищеца не бил
съгласен с дължимостта на задълженият по посочените
фактури, както и че прекъсването на захранването е електроенергия на обекта е
неправомерно, защото не отговаря на изискванията на чл.20, ал.6 от ОУ на ”Е.ОН
България Продажби” АД и с оглед факта, че е налице писмено възражение срещу
сметки за консумирана ел.енергия. Твърди се, че в последствие на 01.06.2016г.
за вземанията по посочените фактури, обективиращи
задължения консумирана ел.енергия за периода от 30.09.2008г. до 31.08.2009г. в
общ размер от 803.13лв. и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 479.40лв., представляваща сбора от лихвите по всяка
фактура от падежа й до 09.04.2015г., от ”Е.ОН България Продажби” е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК,
срещу ищеца, по което е образувано ч.гр.д.№245/2015г. на РС Балчик. Твърди се,
че на 15.06.2015г. ищеца получил Заповед №125 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№245/2015г. на Районен съд гр.Балчик,
като на 19.06.2015г. същия подал възражение по чл.414 от ГПК. Твърди се, че от
своя страна на 22.06.2015г. ищеца предявил пред РС Варна иск, против ”Е.ОН
България Продажби” АД за недължимост на вземанията по
въпросните фактури, в резултата от което било образувано гр.д.№7270/2015г. на
PC Варна. Твърди се, че същевременно през месец август на 2015г. във връзка с
подаденото от ищеца възражение по чл.414 от ГПК, ”Е.ОН България Продажби” АД
предявил иск за установяване на дължимостта на сумите
по заповедта издадена по ч.гр.д.№245/2015г. на РС Балчик, като било образувано
гр.д.№333/2015г. на РС Балчик. Твърди се, че с оглед констатираната от PC Варна
частична идентичност на предмета на гр.д.№7270/2015г. с този по
гр.д.№333/2015г. на РС Балчик, производството по първото посочено дело било
спряно до приключване на производство по второто дело. Твърди се, че с Решение
№169/30.12.2015г. по гр.д.№333/2015г. на РС Балчик иска по чл.422 от ГПК
предявен от ”Е.П.” АД бил отхвърлен, като решението е влязло в законна сила на
27.01.2016г. Твърди се, че впоследствие с Решение №2074/26.05.2016г. по
гр.д.№7270/2015г. на PC Варна е прието за установено, че ищеца не дължи на ”Е.П.”
АД сумата от 7.46лв., със срок за плащане 07.04.2015г. за процесния обект.
Твърди се, че по време на протичане на производствата по гр.д.№333/2015г. на РС
Балчик и по гр.д.№7270/2015г. на PC Варна, ответните дружества не изпълнили
задълженията си по Общи условия да възстановят ел.захранването на обекта за
времето на съдебния спор. Твърди се, че прекъсването на захранването с
електроенергия на процесния обект през периода на съдебните производства, е
неправомерно и не отговаря на заложеното в чл.20, ал.5 от ОУ на ”Е.П.” АД, тъй
като при наличие на съдебно оспорване от страна на потребителя на основанието
за прекъсване на ел.захранването, ответното дружеството не възстановило
подаването на електроенергия към процесния обект. Твърди се, че втория ответник
”Е.М.” АД също носи отговорност за продължително нерегламентирано прекъсване на
ел.снабдяването на основание чл.49 от ОУ за ДПЕЕ на ”Е.П.” АД. Поддържа се, че
ответника ”Е.ОН България Продажби” АД дължи договорна неустойка в размер на
12270лв. за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването,
за периода от 18.03.2015г.-датата на подаване на искане с вх.№3702007, до
20.01.2016г.-датата, на която е възстановено ел.захранването в процесния обект.
Твърди се, че посочения период включва 307 календарни дни, за които се дължи
договорна неустойка в размер на 30лв. за първите 24 часа и в размер на по 20лв.
за всеки следващи 12 часа, на основание сключения между страните договор за
продажба на електроенергия. Твърди се, че ответника ”Е.ОН България Мрежи” АД
също дължи договорна неустойка в размер на 12270лв. за продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, за периода от
18.03.2015г.-датата на подаване на искане с вх.№3702007 за възстановяване на
електрозахранването на обекта, до 20.01.2016г.-датата, на която е възстановено
ел.захранването, който период включва 307 календарни дни, като за първите 24
часа дължимата неустойка е в размер на 30лв. и в размер на по 20лв. за всеки
следващи 12 часа, на основание сключения между страните договор за пренос на
електроенергия.
С оглед гореизложеното, съдът е
сезиран с искане за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата
от по 12270лв., представляваща договорна неустойка за продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответниците, за
периода от 18.03.2015г. до 20.01.2016г., включващ 307 календарни дни, като за
първите 24 часа дължимата неустойка е в размер на 30лв. и в размер на по 20лв.
за всеки следващи 12 часа, дължима на основание сключените между страните
договори за продажба, съответно за пренос на електроенергия.
В постъпилият отговорна на исковата
молба от ответника ”Е.М.” АД се поддържа становище за неоснователност на
претенциите. Не се оспорва, че ищеца е клиент на ответното дружество по смисъла
на ОУ за пренос и достъп, и по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, както и че той
се намира в договорни взаимоотношения с ”Е.ОН България Продажби” АД на
основание чл.98а от ЗЕ, с абонатен №***, клиентски №***. Твърди се, че
прекъсването на ел.енергия в процесния обект е извършено от служители на ”Е.М.”
АД в съответствие с разпоредбата на чл.123а от ЗЕ /действала към датата на
спиране на ел.захранването/ и действащите към 16.03.2011г. ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия /одобрени с Решение №ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение №ОУ-004/06.04.2009г./, по заявка на ”Е.ОН
България Продажби” АД, в качеството му на краен снабдител по смисъла на § 1,
т.28а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Твърди се, че в случая отговорността
на разпределителното дружество не може да се ангажира, защото то е прекъснало
ел.захранването в имота на ищеца на 16.03.2011г. в изпълнение на писмено
Нареждане №3/10.03.2011г. от страна на крайния снабдител ”Е.П.” АД. Твърди се, че
търсената от ищеца договорна отговорност е по реда на ОУ на договорите за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
”Е.М.” АД, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР, в съответствие с
чл.104а от Закона за енергетиката. Твърди се, че захранването на процесния имот
и възстановено на 01.07.2015г. след нареждане от крайния снабдител ”Е.П.” АД.
Твърди се, че причина за прекъсването, е неизпълнение на договорното задължение
на ищец за заплащане на консумираната ел.енергия за имота в срокове и по начина
определени в ОУ. Твърди се, че поради наличието на неплатени фактури за
ел.енергия издадени от ”Е.П.” АД и приложима разпоредбата на чл.123а от ЗЕ
/действала от 01.07.2007г. до 17.07.2012г./ и в частност алинея 3 и 4 от нея
”Преносното или съответното разпределително предприятие преустановява преноса
на ел.енергия към потребителите по ал.1 по искане на крайния снабдител /ал.3/ и
”При изпълнение на задълженията си по ал.3 преносното съответно разпределително
предприятие не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване
преноса на електрическа енергия /ал.4/. Твърди се, че носител на правото да
преустанови временно снабдяването с ел.енергия на клиенти в случаите на неизпълнение
на задължението за своевременно заплащане на потребената
енергия е единствено и само на крайния снабдител ”Е.П.” АД. Твърди се, че това
право е част от правоотношенията между крайния снабдител и клиента за продажба
на ел.енергия, а в това правоотношение оператора на разпределителната мрежа не
участва. Твърди се, че съгласно чл.20, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ на ”Е.ОН България
Продажби” АД, същото има право да поиска от ”Е.ОН България Мрежи” АД да
прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия, в случай на забава на
плащането на дължими суми. Твърди се, че технически преустановяването на
снабдяването става чрез преустановяване на преноса, обективирано
в определени технически действия, осъществявани от служители на
разпределителното предприятие по искане на снабдителя. Твърди се, че тези
технически действия не конституират разпределителното дружество като страна в
съществуващо договорно правоотношение за продажба на ел.енергия между снабдител
и клиент, напротив разпоредбата на чл.123а, ал.4 от ЗЕ, изрично подчертава, че
в тези случаи отговорността към потребителите за причинени им вреди не е на
разпределителното предприятие. Твърди се, че разпределителното предприятие е
длъжно по закон да се подчини на искане за преустановяване на преноса, отправено
до него от крайния снабдител и няма право да откаже да го изпълни, нито пък да
контролира неговата правилност, поради което ”Е.М.” АД не носи отговорност пред
клиента, съответно не дължи договорна неустойка за прекъсване на
ел.захранването. Твърди се, че и при сега действащия чл.123 от ЗЕ крайния
снабдител има право да преустанови временно снабдяването с ел.енергия на
крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за продажба на
ел.енергия, включително при неизпълнение на задълженията за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия.
Твърди се, че според чл.123, ал.4 от ЗЕ, в тези случаи оператора на
електроразпределителната мрежа е длъжен да преустанови преноса на електрическа
енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик, а съобразно
ал.5 на същата разпоредба, при изпълнение на задълженията си по ал.4 операторът
на електроразпределителната мрежа, не носи отговорност за вредите причинени от
преустановяване на преноса. Поддържа се, че за са се ангажира договорната
отговорност на ”Е.М.” АД, следва да се установи наличие на два правопораждащи факта-неизпълнение на договорно задължение и
наличие на вина за така установеното неизпълнение. Твърди се, че в случая разпределителното
предприятие е изпълнило едно свое законово задължение /чл.123а от ЗЕ, отм./,
като не е налице неизпълнение на договорно задължение, поради което претенцията
на ищеца се явява неоснователна. Твърди се, че дали снабдителят е имал право и
основание да поиска преустановяване на ел.захранването е въпрос, който няма
отношение към ангажиране на отговорността на разпределителното предприятие.
Твърди се още, че ответника ”Е.М.” АД няма достъп до информацията кой клиент
каква сума дължи и за какъв период, или
дали искането на снабдителя за прекъсване на ел.захранването е основателно или
не.
В отговора на исковата молба подаден
от ”Е.П.” АД, се твърди, че иска е неоснователен, тъй като ответника не е
собственик на съоръженията, част от електроразпределителната мрежа, съответно
не носи отговорност за дейностите, съответно и за евентуално настъпилите от тях
вреди, по прекъсването на снабдяването с електрическа енергия, относно клиенти,
присъединени към мрежата, собственост на ел.разпределителното предприятие.
Твърди се, че съобразно приложимата нормативна база ”Е.М.” АД осъществява
дейността по разпределение на електрическата енергия, а ”Е.П.” АД осъществява
дейността по снабдяване /продажба и доставка/ с електрическа енергия и
изпълнява ролята на краен снабдител на електрическа енергия. Твърди се, че
императивният характер на разграничението на двете дейности-разпределение и
снабдяване и недопустимостта на съвместяването и осъществяването им от един
субект са подчертани и с разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗЕ. Поддържа се, че
според съдържанието на исковата се претендира обезщетяване на вреди, причинени
по повод неизпълнение на договорни задължения, изразяващо се в продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването на процесния обект. Твърди
се, че ”Е.П.” АД не осъществява лицензионна дейност по прекъсването,
съответното възстановяването на снабдяването с ел.енергия, нито по монтажа,
поддръжката и отчитането на съответните СТИ. Твърди се, че единствено
служителите на разпределителното дружество ”Е.М.” АД могат фактически да
извършат дейности във връзка с прекъсването, съответно възстановяването на
снабдяването с ел.енергия относно потребители, присъединени към електроразпределителната
мрежа. Ето защо се поддържа, че ”Е.П.” АД не е легитимирано да отговаря за
вреди от преустановяване, съответно от неосъществено възстановяване на
ел.захранването. На следващо място се твърди, че за да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника за заплащане на неустойка по реда на чл.92
от ЗЗД следва да се установи кумулативното осъществяване на следните елементи:
валидно договорно правоотношение; изрична уговорка в договора за обезщетение за
вредите от неизпълнението; изпълнение на договорните задължения от страна на
ищеца, за да има същият качеството на кредитор и установено виновно неизпълнение на
договорните задължения на ответника. Твърди се, че в случая липсват
доказателства ищеца да е изправна страна по облигационното правоотношение във
връзка с доставката на ел.енергия по отношения на процесния обект, напротив
самия той признава, че не е заплащал издадените фактури за консумирана
ел.енергия, т.е. същия е неизправна страна по договора. Твърди се, че
”финансови затруднения” не освобождават ищеца да заплаща консумираната
ел.енергия, освен това същия е разполагал с възможността за подписване на
споразумение за разсрочено плащане, като съгласно чл.20, ал.4 от действащите
към 16.03.2011г. ОУ на ЕПРП, при наличието на подобно споразумение ”Е.П.” АД
няма право да поиска от ”Е.М.” АД да прекъсне продажбата на електрическа
енергия за сумите, за които е договорено разсрочването, при спазване на
сроковете по погасителния план. Твърди се, че ищеца не се е възползвал от
възможността да сключи споразумение и не е използвал реда по чл.20, ал.5 и ал.6
от ОУ да изрази несъгласие с начислена сума за консумирана ел.енергия, чрез
съдебно оспорване или подаване на възражение, което задължава ЕПРП да извърши проверка.
На следващо място се твърди, че според чл.81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на обстоятелства, за които не може да
му се вмени вина. Твърди се, че вината е задължителен елемент от фактическия
състав на договорната отговорност, а в случая категорично липсва вина в
действията на служителите на ответното дружество, тъй като единствено
служителите на разпределителното дружество могат да извършат дейности по
прекъсване и възстановяване на електроснабдяването. Ето защо се поддържа, че не
може да се претендира обезщетение от ”Е.П.” АД за неизпълнение на задължения,
които не са му законово и лицензионно вменени. На следващо място се твърди, че
в случая не е допуснато неправомерно прекъсване от страна ЕПРП, както и че
действията на служителите на ответното дружество не са противоправни,
а съобразени с действащите ОУ на ЕПРП и с императивните законови изисквания.
Твърди се, че според чл.17, т.2 от ОУ на ЕПРП действащи към 16.03.2011г.,
клиентът е длъжен да заплаша стойността на използваната електрическа енергия в
сроковете и по начините определени в тези ОУ. Твърди се, че чл.123а, ал.1 от ЗЕ
предвижда правото на крайния снабдител да преустановява временно снабдяването с
електрическа енергия на своите клиенти при наличието на съответните законови и
договорни предпоставки и условия. Твърди се, че съгласно чл.20, ал.1 от ОУ,
ЕПРП има право да поиска от ЕПРМ да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да
е свое задължение, произтичащо от ОУ, включително и при забава в плащането на
дължимите суми. Твърди се, че захранването с ел. енергия на процесния имот е
преустановено на 16.03.2011г., поради забава в плащането на дължимите суми за
консумирана ел.енергия от ищеца в общ размер от 1499.62лв. по фактури издадени
в периода от 30.09.2008г. до 14.07.2010г. Твърди се, че във всяка една от
фактурите е посочено, че съгласно ОУДПЕ при просрочване на задълженията следва
прекъсване на електрозахранването без допълнително предизвестие 10 дни след
изтичане на срока за плащане, като фактурата служи за предизвестие за
преустановяване на захранването. Твърди се, че тъй като в посочения срок не е
постъпило плащане, в изпълнение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ОУ на ЕПРП, ”Е.П.” АД
няколкократно е уведомило ищеца, а имено с Покана-предизвестие
Изх.№EBGS-106/27.01.2011г. за наличието на просрочено задължение, с предоставен
на потребителя допълнителен срок за плащане, а именно до 04.02.2011г., и с
Покана-предизвестие Изх.№EBGS-218/28.02.2011г. за наличието на просрочено
задължение, с допълнителен срок за плащане до 08.03.2011г. Твърди се, че
поканите са доставени на адреса, който е посочен от ищеца. Твърди се, че при
заплащането на всяка една фактура се издава фискален бон, в който съобразно
действащите ОУ на ЕПРП, са вписани дата на следващо отчитане и период на
следващо плащане. Твърди се, че предвид периодичния характер на заплащането на
консумирана ел.енергия и предварително известния и също така обявен график за
отчитане на ел.енергия, още при заплащане на предходно издадената му фактура,
всеки потребител бива уведомен за срока за заплащане на следващото си
задължение. Твърди се, че отделно от задължението си да посочва датите за
плащане в издаваните фактури, съгласно чл.15 от ОУ на ЕПРП дружеството обявява
и график за плащане в интернет страницата на дружеството и в центровете за
обслужване на клиенти. Ето защо се поддържа, че със собственото си
недобросъвестно поведение, ищеца е станал причина за спиране захранването на
процесния обект, съответно в действията на ”Е.П.” АД липсва вина, поради което
е приложима разпоредбата чл.83, ал.1, пр.последно от ЗЗД, респективно длъжникът
е освободен от отговорност. Твърди се, че в случая е приложим и нормата на
чл.83, ал.2 от ЗЗД и длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин. Поддържа
се, че спирането на захранването на процесния обект, не е незаконосъобразно, а
е извършено правомерно, след изпращане на писмено предизвестие и на валидно към
датата на прекъсване на снабдяването с ел.енергия правно основание-чл.21, ал.1
от ОУ на ЕПРП във вр. с чл.123, ал.1 от ЗЕ при
наличие на неплатени задължения за процесния имот. На следващо място се твърди,
че захранването на процесния обект е възстановено на 01.07.2015г., а не както
ищеца сочи, на 20.01.2016г. Твърди се, че прекъсването на захранването поискано
с Нареждане №3 от 10.03.2011г. е основано на непогасени задължение по фактури
издадени през периода 31.10.2009г.-14.07.2010г., за което и за задължението по
други 4 фактури е издадена Заповед за изпълнение №508/19.11.2012г. по ч.гр.д.№
747/2012г. на PC Балчик. Твърди се, че с оглед липсата на възражение по чл.414
от ГПК в полза на ”Е.П.” АД е издаден Изпълнителен лист №508 от 17.12.2012г.,
съответно образувано изп.д.№20137370400925. Твърди
се, че към датата на възстановяване на снабдяването с ел.енергия-01.07.2015г. в
сила са действащите и понастоящем ОУ на ЕПРП, а именно ОУ за продажба на
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-06 от 21.07.2014г. Твърди
се, че въпреки, че ищеца не е уведомил ЕПРП и не е представил доказателства по
смисъла на чл.36, ал.2 от ОУ на ЕПРП, че е налице съдебно оспорване на основанието
за прекъсване, ”Е.П.” АД е отправило искане до ЕПРМ за възстановяване на
прекъснатото електроснабдяване. Твърди се, че захранването е възстановено на
основание подадената от ищеца искова молба до РС Варна, по която е образувано
гр.д.№7270/2015г. Твърди се, че исковата молба, която е депозирана в съда на
22.06.2015г., ищецът за първи път оспорва фактурите, които не са включени в
предметния обхват на издадения от PC Балчик изпълнителен лист №508 от
17.12.2012г., а именно фактури издадени през периода 30.09.2008г.-31.08.2009г.
Ето защо се поддържа, че едва на 22.06.2015г. ищеца оспорва основанието за
осъщественото на 16.03.2011г. прекъсване на снабдяването с ел.енергия по
отношение на процесния обект. Твърди се, че по издадената в полза на ЕПРП
заповед за изпълнение №125/08.06.2015г., ищецът е подал възражение основание
чл.414, ал.1 от ГПК от 19.06.2015г., в което обаче не е вписал каквото и да е
било съображение относно недължимостта на сумите по
издадени през периода 30.09.2008г.-31.08.2009г., като такива съображения са
изложени значително по-късно в депозирания от него на 30.09.2015г. отговор на
искова молба по образуваното гр.д.№333/2015 г. на PC Балчик. Твърди се още, че
сумата дължима по Фактура №********** от 30.09.2009г. в размер на 65.48лв., с
падеж 26.10.2009г. никога не е била предмет на оспорване от страна на ищеца. На
следващо място се поддържа, че погасителният ефект на давността не настъпва с
изтичане на времето, предвидено в закона, през което кредитора е бездействал, а
е необходимо длъжникът да направи изрично писмено волеизявление, с което да се
позове на изтеклата погасителна давност и то като възражение по предявен от
кредитора иск или образувано от последния изпълнително дело. Твърди се, че в
подадените от ищеца искания с вх.№№ 3702007/18.03.2015г., 3725047/26.03.2015г.
и 3772960/27.04.2015г. не се съдържа изрично възражение, че същия счита сумите
въпросните фактури за недължими поради изтекла погасителна давност. Твърди се,
че към исканията не е приложено и доказателство по смисъла на чл.36, ал.2 от ОУ
на ЕПРП. Твърди се, че тъй като оспорването на задълженията за консумирана
ел.енергия през периода м.09.2008г.-м.07.2010г. е извършено за първи път с
депозиране на исковата си молба на 22.06.2015г., по която е образувано
гр.д.№7270/2015г. на РС Варна, то към датата на подаване на всяко едно от
посочените искания същия е имал просрочени и неплатени задължения за
консумирана ел.енергия. Твърди се, че към датата на подаване на всяко едно от
посочените искания, не е имало образувано висящо съдебно производство за
оспорване на задълженията по въпросните фактури
и не е било налице подадено писмено възражение срещу стойността на
конкретна фактура за доставена ел.енергия по смисъла на чл.36. ал.1 от ОУ на
ЕПРП, действащи към датата на подаване на исканията. Твърди се, че едва с
Решение №169 от дата 30.12.2015г. по гр.д.№333/2015г. на PC Балчик е
установено, че ищеца не дължи сумите по фактурите издадени в периода
30.09.2008г.-31.08.2009г., като решението е влязло в сила на 27.01.2016г., а
преди последната дата по искане на ответното дружество, снабдяването с
ел.енергия на процесния обект е било вече възстановено на 01.07.2015г. Твърди
се, че със своите действия ”Е.П.” АД изцяло се е съобразило с установеното от
съда правно положение, че ищеца не дължи сумата, предмет на Решение №169 от
дата 30.12.2015г. Твърди се още, че в случая чл.34 от ОУ на ЕПРП /одобрени от с
Решение №ОУ-061 от 07.01.2007г. на ДКЕВР/, според който ако потребителите
останат без електрическа енергия по вина на ”Е.ОН България Продажби” АД за
повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя, се дължи
обезщетение в размер на 30лв. и по 20лв. за всеки следващ период от 12 часа без
осигурена електрическа енергия, е неприложим в случая. Твърди се, че ОУ на ЕПРП
уреждат две различни хипотези на отговорност, уредени в чл.32, т.2 и в чл.34,
ал.1 от ОУ, като неустойката по втория текст, дължима при продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на
електроснабдителното дружество, не се отнася за случаите на неправомерно
прекъсване на електроснабдяването по първия текст което е основано на
неизпълнение на задълженията на потребителя по чл.20 от ОУ и чл.123а от ЗЕ.
Твърди се, че чл.34, ал.1 от ОУ е неприложима в случаите, когато дружеството е
отправило искане за прекъсване на ел.захранването поради неплащане на дължими
суми за ел.енергия, какъвто е настоящият случай, а в нейното приложно поле
попадат случаите на оставане на потребителите без електрическа енергия, което
не се дължи на целенасочено действие на ответното дружество Твърди се, че
чл.34, ал.1 от ОУ има за цел обезщетяване при неизпълнение на задълженията на
ответното дружество по гл. VII и чл.122 от ЗЕ. Твърди се, че чл.32, т.2 от ОУ
урежда фактическия състав на отговорност за вреди при неправомерно прекъсване
на електроснабдяването, но същия не урежда размера на обезщетението, съответно
на доказване подлежи настъпването и размера на вредите. Поддържа се, че в
случая не е изпълнено и изискването на чл.40 от ОУ, според който пострадалата страна
е длъжна в срок до 3 работни дни писмено да уведоми другата страна за
претърпяната вреда от действие или бездействие на другата страна, тъй като
ищеца не е депозирал писмена претенция за обезщетяване на претендираните
от него щети. На последно място се твърди, че евентуалната приложимост на чл.34
от ОУ на ЕПРП, предполага при определяне на началната дата на претендирания
период, ищеца да посочи и установи, на коя дата е уведомила писмено ЕПРП за
оставането си без енергия, с претендиране също така снабдяването с ел.енергия
да бъде възстановено, като доказателства за уведомяване в случая не са
ангажирани. Наред с горното се поддържа, че едновременното претендиране на
неустойка по чл.34 от ОУ на ЕПРП и по чл.49 от ОУ на ЕПРМ за един и същи
период, при евентуално уважаване на претенциите ще доведе до обезвреда два пъти за едни и същи вреди, причинени от едно
и също прекъсване на ел.захранването, респективно до неоснователно обогатяване
на ищцовата страна, като наред с това води неморално висок размер на неустойката,
което води до нейната нищожност.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните
си представители поддържат становищата си за основателност респективно за
неоснователност на претенциите, като с писмени бележки доразвиват съображенията
си. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор и от
приетите доказателства се установява, че ищеца има качеството на потребител на
електроенергия за обект с адрес: с.***, за който е отредена партида с клиентски
№*** и абонатен №***, както и че на 16.03.2011г. захранването на процесния
обект с електроенергия е прекъснато поради неплащане на цената на потребената енергия.
Видно от представените препис от Изп.лист от 17.12.2012г. издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№747/2012г. на РС Балчик и
Покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№20137370400925 на ЧСИ с peг.№737, че ищеца има
съдебно признати непогасени задължения за потребена
ел.енергия за периода от м.10.2009г. до м.03.2011г. в размер на 738.04лв.
Установява се от приетите по делото заверени
преписи от Платежни нареждания и Съобщение по изп.дело
№20137370400925 на ЧСИ с peг.№737, че на 04.03.2015г.
ищеца е погасил изцяло задълженията си по изпълнителното дело, в резултат от
което производството по същото е прекратено с Постановление от 03.06.2015г.
По делото са приети заверени препис от
Искания на ищеца адресирани до първия ответник с вх.№3702007/18.03.2015г., с
вх.№3725047/26.03.2015г. и вх.№3772960/27.04.2015г., като с първото от тях
потребителя е поискал възстановяване на електрозахранването на процесния обект,
поради плащане на претендираните по принудителен ред
вземания, с второто е възразил срещу претендираното
плащане на задължения за 2008г., с трето е поискал детайлна информация за
дължимите суми и е възразил срещу забавеното възстановяване на захранването с
ел.енергия. В отговор с Писмо от 30.04.2015г. ответника ”Е.П.” АД е информирало
ищеца, че процесния имот има непогасени задължения за периода от 2008г. до
2010г. в общ размер от 810.59лв.
Установява се от приетите препис от
Заповед №125/08.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№245/2015г. на Районен съд гр.Балчик, Възражение от
15.06.2015г. по същото дело, Искова молба от 22.07.2015г., с предмет вземането
по заповедта за изпълнение и Решение №169/30.12.2015г. по гр.д.№333/2015г. на
РС Балчик, влязло в сила на 27.01.2016г., че първия ответник е предявил по
съдебен ред вземанията си от ищеца за консумирана в процесния имот ел.енергия
за периода от 30.09.2008г. до 31.08.2009г. в общ размер от 803.13лв. и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 479.40лв.,
като претенциите са отхвърлени, тъй като са погасени по давност.
Служебно известно е на съда и
страните, че на 22.06.2015г. ищеца е оспорил по съдебен ред дължимостта
на задълженията за потребена в имота енергия по
фактури издадени в периода от 30.09.2008г. до 07.04.2015г., за което е
образувано гр.д.№7270/2015г. на PC Варна, приключило влязло в сила на
15.06.2016г. с решение, като производството по претенциите на ищеца попадащи
във времевия обхват на гр.д.№333/2015г. на РС Балчик, е прекратено, а за
претенцията излизаща извън периода предмет на решението по гр.д.№333/2015г. на
РС Балчик, или за сумата от 7.46лв., представляваща задължение по фактура от
04.04.2015г. със срок на плащане 07.04.2015г., е
уважена.
От представените преписи от Договор за
услуги от 04.03.2010г., ведно с Приложение №5 и Допълнително споразумение №2 от
25.09.2015г., се установява, че ответника ”Е.П.” АД е възложило на ”Е.ОН България” АД /”Енерго-Про Варна” ЕООД
да извършва услуги по иницииране на прекъсването/възстановяването на
снабдяването с ел.енергия на клиенти в случай на неизпълнение на задълженията
им.
По делото са приети заверени препис от
ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ”Е.ОН България Продажби” АД от
2007г., ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на ”Е.ОН България Мрежи” АД от 2007г., ОУ за продажба на ел.енергия на ”Е.П.”
АД от 2014г. и ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ”Е.М.” АД от 2014г., като на съда е служебно
известно, че последните две общи условия са окончателно отменени с Решение №798
от 20.01.2017г. по адм.д.№3068/2016г. на ВАС.
Приети са по делото заверени препис от
Справка за потреблението през периода м.08.2008г.-м.06.2016г., Извлечение за
фактури и плащания за периода 30.09.2008г.26.07.2016г., както и Фактури
издадени през периода 31.10.2008г.-18.03.2011г., всичките касаещи потреблението
на ел.енергия в процесния имот и нейната стойност
Установява се от представения препис
от Нареждане №3 от 10.03.2011г. на ”Е.ОН България” ЕАД, че първия ответник е
разпоредил на втория ответник, с предходно наименование ”Е.ОН България Мрежи”
АД, през м.03.2011г. да преустанови захранването с ел.енергия на процесния
обект на потребление, поради неплащане на текущи задължение, като реално
прекъсването е извършено на 16.03.2011г.
По делото е представена препис от
Извадка от списъка за възстановяване на ел.захранването от 01.07.2015г., в
която е посочен процесния имот, както и основание за възстановяването-ГД
7270/2015г.
Приети са по делото заверени преписи
от Трудов договор №664 от 29.12.2006г. и Трудов договор №288 от
29.12.2006г., касаещи наличие на трудово правоотношения между ”Е.ОН България” ЕАД, от една страна и Генади
Димов Арменчев, и Мария Йорданова Бъчварова, от друга
страна.
Горепосочените четири документа са
оспорени от ищеца по реда на чл.193 от ГПК относно автентичността на подписите
положени от съставителите им, като доказателства за тяхната истинност не са
ангажирани.
По делото е прието заключение на ССЕ,
в което вещото лице е установило наличието на непогасени задължение в процесния
обект за периода 03.08.2008г.-16.03.2011г. в общ размер на 1590.75лв., както и
че на последната дата захранването на обекта с ел.енергия е спряно, поради
неплащане на цената на потребената енергия. Вещото
лице е установило извършени плащания от потребителя на част от задълженията
обхванати от посочения период, както и че към датите на подаване на искания от
страна на ищеца за възстановяване на подаването на ел.енергия е имало други
непогасени задължения за потребена ел.енергия. Според
посоченото от вещото лице в базата данни на първия ответник е отразено, че на
01.07.2016г. е възстановено на ел.захранването на процесния обект. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че в базата данни на
първия ответник липсва информация за отчетено потребление на ел.енергия в
процесния обект през периода 03.06.2015г.-27.01.2017г.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
В разглеждания случай предмет на
делото са субективно съединени претенции за заплащане на неустойка с правно
основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.34, ал.1 от ОУ на
ДПЕЕ от 2007г. /текст аналогичен на чл.43 ОУ за ПЕЕ на ”Е.П.” АД-отменени на
20.01.2017г./ и чл.49 от ОУ за ДПЕЕ на ”Е.М.” АД, който е еднакъв в двете
редакции-от 2007г. и от 2014г./отм. на 20.01.2017г./ в размер на по 12270лв. от
всеки от ответниците за периода 18.03.2015г.-20.01.2016г., поради неправомерно
прекъсване на ел.снабдяването на имот собственост на ищеца.
По делото е безспорно и от събраните
доказателства се установи, че на 16.03.2011г. електроподаването
към обекта на ищеца е преустановено, поради наличие на стари неплатени
задължения за потребена ел.енергия, част от които за
периода м.10.2009г. до м.03.2011г. в размер на 738.04лв. са установени по
съдебен ред, като не са оспорени от потребителя, напротив платени са от него в
хода на образуваното изпълнително производство на 04.03.2015г. За дължимостта на другата част от непогасените задължения за
периода от 30.09.2008г. до 31.08.2009г. в общ размер от 803.13лв., са водени
съдебни производства-ч.гр.д.№245/2015г. и гр.д.№333/2015г. на РС Балчик,
инициирани от първия ответник, като претенциите му са отхвърлени, тъй като са
погасени по давност. Успоредно с това на 22.06.2015г. ищеца е предявил
претенция за отричане на дължимостта на задълженията
му към първия ответник за периода от 30.09.2008г. до 07.04.2015г., като същата
е разгледана по гр.д.№7270/2015г. на PC Варна, което е приключило с частично
прекратяване, поради недопустимост и с уважаване на иска в допустимата му част.
Установи, се също така, че на 18.03.2015г., на 26.03.2015г. и на 27.04.2015г.
ищеца е подал искания до първия ответник, като още с първото от тях е поискал
възстановяване на електрозахранването на процесния обект.
По иска насочен срещу ”Е.М.” АД, съдът
приема следното:
Доводите на ищеца относно наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на втория ответник по реда на
чл.49 от ОУ за ДПЕЕ на ”Е.М.” АД, са неоснователни. Цитираната разпоредба
предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за възникване на задължение
за заплащане на неустойка /обезщетение/, а именно виновно поведение на
електроразпределителното дружество за оставането на потребителите без
електрическа енергия и подаване на уведомление от потребителя за прекъсване на
преноса, респективно получаване на същото от дружеството. В случая и двете
предпоставки не са налице, тъй като анализа на събраните по делото
доказателства установява еднозначно, че прекъсването на захранването е станало
при условията на чл.20, ал.2 от ОУ на ”Е.П.” АД и чл.123а от Закона за
енергетиката, е редакцията действала към датата на спиране на ел.захранването,
съответстваща на сегашната редакция на чл.123, ал.4 от ЗЕ, по нареждане на
първия ответник, поради наличие на неплатени задължения от потребителя, което
изключва възможността за вина на мрежовия оператор, тъй като последния няма
възможност за контрол и оперативна преценка на нарежданията на доставчика на
ел.енергия, а има задължения по закон да ги изпълнява. Наред с това ищеца не
твърди и не доказа да е претендирал от втория ответник да му бъде възстановено подаването на
ел.енергия. Ето защо претенцията на ищеца досежно
ответника ”Е.М.” АД се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
На следващо място по своята правна
природа неустойката има
за цел да обезпечи
изпълнението на сключения договор и да
обезщети
за вреди от неизпълнението му изправната страна по него. Ето защо за да има
право да получи предвидената
в ОУ неустойка, ищецът следва да е абсолютно изправна страна по договора /в този смисъл Решение №450 от 21.06.2010г. на
ВКС по гр.д.№505/2009г., III г.о., ГК, постановено пои реда на чл.290 от ГПК/. В случая към момента на
прекъсване на снабдяването с ел.енергия
ищеца е имал непогасени задължения за потребена
електроенергия, т.е. същия
е неизправна страна по
договора за доставка не ел.енергия, поради което не му се следва предвидената неустойка.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че посочената от ищеца задължителна съдебна практика /решение по
гр.д.№5920/2014г. на ВКС, III г.о./ е неотносима към
процесния случай, тъй като същата касае претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, което обезщетение подлежи на доказване по
общия ред, а настоящата претенция е за заплащане на неустойка, чиито размер не
подлежи на доказване. Също така претенцията по цитираното дело е имала за
предмет солидарното осъждане на доставчика на електроенергия и
електроразпределителното дружество, в а случая се търси разделна отговорност от
всяко от дружествата за едни и същи период и вреди, поради което евентуалното уважаване
на претенциите на ищеца би довело до двукратното му обезщетяване, респективно
до неоснователно обогатяване.
По иска срещу първия ответник-”Е.П.” АД:
Доводите на ищеца, че прекъсване на
захранването му ел.енергия е станало в нарушение на чл.20, ал.2 от ОУ на ”Е.П.”
АД, тъй като не е получил писмено предизвестие, че ако не заплати задълженията
си ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия,
което е основание за заплащане на предвидената в чл.34, ал.1 от ОУ ДПЕЕ, са
неоснователни. Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна
практика, но преобладаващата задължителна такава-Решение №9 от 20.02.2014г. на
ВКС по гр.д.№4605/2013г., III г.о., Решение №366 от 30.12.2015г. на ВКС по
гр.д.№2874/2015г., IV г.о. и Решение №87 от 28.03.2016г. на ВКС по
гр.д.№4164/2015г., IV г.о., възприема становището, че в случаите когато е
налице неизпълнение на задължението на потребителя за плащане на потребена ел.енергия, респективно снабдяването с енергия е
преустановено на основание чл.20, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ и чл.123 от ЗЕ,
разпоредбата на чл.34, ал.1 от същите ОУ е неприложима. В тези случаи
отговорността на доставчика следва да се реализира по общия ред чрез претенция
по чл.79, ал.1 от ЗЗД, каквато настоящата не е.
От друга страна оплакванията на ищеца,
че в нарушение на чл.20, ал.5 от ОУ на ДПЕЕ при наличие на съдебно оспорване на
задълженията за потребена електроенергия не е
възстановено снабдяването на имота му с такава, са основателни. Още с
подаването на възражението по ч.гр.д.№245/2015г. на Районен съд гр.Балчик,
респективно на отговора на исковата молба по гр.д.№333/2015г. на РС Балчик,
ищеца е оспорил наличието на задължение за потребена
ел.енергия. Като с предявяването на 22.06.2015г. на иска, предмет на
гр.д.№7270/2015г. на PC Варна за отричане на дължимостта
на претендираните от ”Е.П.” АД вземания за потребена в процесния обект ел.енергия по фактури издадени
в периода от 30.09.2008г. до 07.04.2015г., ищеца окончателно е оспорил
наличието на каквито и да було задължение. Ето защо и на основание чл.20, ал.5
от ОУ на ДПЕЕ за ответника ”Е.П.” АД е възникнало задължение да осигури възстановяване
снабдяването на процесния имот с ел.енергия до решаване на спора. В тази
хипотеза в тежест на доставчика на ел.енергия е да установи, че е възстановено
подаването на електроенергия към имота на потребителя, като надлежни
доказателства в тази насока не се ангажираха. Представената в тази насока
Извадка от списъка за възстановяване на ел.захранването от 01.07.2015г., не е
годна да установи твърдяното от ответника възстановяване на ел.захранването в
процесния обект, тъй като освен, че тя бе успешно оспорена от ищеца, по
отношение на същата не са налице данни да е достигнала до мрежовия оператор,
респективно последния да е извършил реално действия по възобновяване на
снабдяването с ел.енергия. Констатираното от вещото лице по ССЕ наличие на отразяване
в системата на ”Е.П.” АД за възстановяване на снабдяването с ел.енергия на
имота на ищеца, също не е годно да установи този факт, тъй като не е ясно въз
основа на какви данни е извършено и дали същото кореспондира с
действителността. Същевременно доказателствената
стойност на установеното от вещото лице отразяване в базата данни на ответника,
се разколебава от допълнителното заключение на ССЕ, според което потреблението
на ел.енергия е процесния обект през периода 03.06.2015г.-27.01.2017г. е
нулево. Правилата на формалната и житейска логика сочат на извода, че не е
възможно за период от над една година в обект, в който е налице подаване на
ел.енергия, да е налице нулева консумация на такава.
С оглед горното съдът приема, че
ответника ”Е.П.” АД не е изпълнил задължението предвидено в чл.20, ал.5 от
собствените му ОУ, респективно, че дължи неустойката по чл.34, ал.1 от същите.
По отношение на периода, за който се
дължи неустойка, съдът намира, че началната дата на същия следва да е
01.07.2015г., към която дата според данните по делото ответника е разполагал с
необходимата информация за възстановяване на ел.снабдяването. От тази дата до
крайната такава претендирана от ищеца-20.01.2016г.,
са изминали 204 дни, за които според правилото на чл.34, ал.1 от ОУ на ”Е.П.”
АД от 2007г., което е идентично с това
по чл.43 от ОУ от 2014г. /отм./ се дължи неустойка в размер на 8150лв.
Възраженията на ответника, че не дължи
неустойка, тъй като липсва уведомление от страна на потребителя при условията
на чл.40 от ОУ на ДПЕЕ /2007г./ са неоснователни. Систематическото и логическо
тълкуване на посочената разпоредба сочи, че ответника неправилно интерпретира
нейното съдържание като счита, че уведомлението е задължително условия за да се
реализира отговорността му в хипотезата на чл.34, ал.1 от ОУ. Текста на чл.40
от ОУ предполага незнание от страна на доставчика на ел.енергия за причината,
поради която са настъпили вреди за потребителя и какъв е техния размер, а в
случая е налице знание относно спирането на електроснабдяването като размера на
вредите е изначално определен.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че претенцията насочена срещу ответника ”Е.П.” АД е основателна до размера от
8150лв. за периода от 01.07.2015г. до 20.01.2016г. и неоснователна за разликата
над посочената сума до претендираните 12270лв. и за
периода от 18.03.2015г. до 30.06.2016г.
При този изход на делото и в
съответствие с направеното от ответника ”Е.М.” АД искане, ищеца следва да бъде
осъден да заплати деловодни разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК в
редакцията действала към даване ход на устните състезания /19.01.2017г./ или
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в
размер на размер от 891.10лв.
В полза на ищеца от ответника ”Е.П.”
АД се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска и според
доказателствата за направени такива, т.е. половината от внесената ДТ и от
заплатения адв.хонорар /другата половина от хонорара следва да се зачете като
такъв платен за иска против другия ответник/, както и внесения депозит за
възнаграждение на вещо лице. Така изчислен размера на разноските възлиза на
1029.97лв.
От претендираното
от ответника ”Е.П.” АД юрисконсултско възнаграждение в размер на размер от
800лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице от 200лв., в негова полза от
ищеца се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, които
възлизат на 338.78лв.
С оглед гореизложеното и предвид еднородния и насрещен
характер на вземанията на ищеца и ответника ”Е.П.” АД, в полза на първия следва
да се присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 691.19лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Е.П.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от ***, да заплати на Я.П.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 8150лв., представляваща
неустойка дължима на основание чл.34, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на ”Е.П.” АД от 2007г., текст съответстващ на чл.43 от ОУ за
продажба на ел.енергия на ”Е.П.” АД от 2014г. /отм./ за продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяване на собствения на ищеца обект с
адрес: с.***, за който е отредена партида с клиентски №*** и абонатен №***,
през периода от 01.07.2015г. до 20.01.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочената сума до претендираните
12270лв. и за периода от 18.03.2015г. до 30.06.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”Е.П.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от ***, да заплати на Я.П.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 691.19лв., представляваща
съдебно деловодни разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Я.П.Я., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за осъждане на ”Е.М.” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Тауърс-Е”, представлявано заедно от ***, за
заплащане на сумата от сумата
12270лв., представляваща неустойка предвидена в чл.49 от ОУ за ДПЕЕ на ”Е.М.”
АД /от 2007г. и от 2014г.-отм./ за продължително нерегламентирано прекъсване на
електроснабдяването на собствения на първия обект с адрес: с.***, за който е
отредена партида с клиентски №*** и абонатен №***, за периода от 18.03.2015г.
до 20.01.2016г.
ОСЪЖДА Я.П.Я., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на ”Е.М.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс-Е”, представлявано
заедно от ***, сумата от 891.10лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: