Р Е Ш Е
Н И Е
№……………/ .07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 401 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 7485/28.01.2020г., подадена от
"ЛОНГА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез адв. Д.Т.
от ВАК срещу Решение № 105/08.01.2020 г. по гр. дело № 13723/2018г. по описа на
ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от "ЛОНГА"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за солидарното осъждане на
"АРСЛАН 2008" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Х.К., ЕГН **********,
гражданин на Турция, с разрешение за постоянно пребиваване в България
№*********/23.04.2015г., за заплащане на сумата 3066.66 лева – неустойка по
чл.3.3. от договор за наем от 09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока
от твърдяното прекратяване на договора до изтичане на една година от него, т.е.
от 01.05.2018г. до 23.05.2018г., както и за сумата 8000 лева – неустойка по
чл.3.4. от договор за наем от 09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока
на уговореното двумесечно предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до
23.07.2018г., с правно основание чл.92 ЗЗД; отхвърлени са предявените искове от
"ЛОНГА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за солидарното
осъждане на "АРСЛАН 2008" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
и Х.К., ЕГН **********, гражданин на Турция, с разрешение за постоянно
пребиваване в България №*********/23.04.2015г., за заплащане на сумата 3000
лева – възнаграждение по договор за наем от 09.05.2017г. за периода
01.03.2018г. – 30.04.2018г., както и за сумата до 1000 лева от общо
претендираните 1013.09 лева – сбор от задълженията за консумативни разходи за
ел. енергия, вода и такса за поддръжка, за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г.,
поради уважено възражение за прихващане с вземането на "АРСЛАН 2008"
ООД от "ЛОНГА" ЕООД за сумата от 4000 лева – платен на 23.05.2017г.
депозит по чл.2.2.5. от договора, подлежащ на връщане след прекратяването на
договора, твърдяно от ищеца, но който не е върнат или приспаднат и към момента,
на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и на основание чл.103 и сл. ЗЗД и чл.298, ал.4 ГПК.
В жалбата се
излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречащо на
събраните по делото доказателства, а в частта за извършеното прихващане за
напълно несъстоятелно. Въззивникът твърди, че неправилно ВРС е приел, че
договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните, без никоя от тях
да е твърдяла това. Сочи, че с подписването на приемо-предавателен протокол
договорът за наем не е прекратен по взаимно съгласие на страните. Твърди, че
договорът за наем е прекратен от ищеца, поради виновното неизпълнение на
задълженията на ответника. Излага, че не са налице предпоставките за връщане на
депозита, респ. извършване на прихващане с него, защото наемателят все още има
непогасени задължения по договора.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемите "АРСЛАН 2008" ООД, ЕИК ********* и Х.К.,
чрез адв. П.Б. от ВАК, в писмен отговор оспорват жалбата и от своя страна излагат
коментар на изложените в нея оплаквания. Считат, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните
в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. Твърдят, че в приемо-предавателния
протокол е обективирана волята на страните за прекратяване на договора по
взаимно съгласие. По същество считат решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправят искане за потвърждаването му и присъждане
на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "ЛОНГА" ЕООД
се представлява от адв. Д.Т. от ВАК, която поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски. В представеното
писмено становище вх. №15731/17.06.2020г. по същество се излагат доводи за
основателност на въззивната жалба.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемите "АРСЛАН
2008" ООД и Х.К. се представляват
от адв. П.Б. от ВАК, която моли жалбата да бъде отхвърлена.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на "ЛОНГА" ЕООД за солидарното осъждане на "АРСЛАН 2008" ООД и Х.К. за следните
суми: сума 3066.66 лева – неустойка по чл.3.3. от договор за наем от
09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока от твърдяното прекратяване на
договора до изтичане на една година от него, а именно от 01.05.2018г. до
23.05.2018г.; сума 8000 лева – неустойка по чл.3.4. от договор за наем от
09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока на уговореното двумесечно
предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г.; сума 3000 лева –
възнаграждение по договор за наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г. –
30.04.2018г.; сума 1013.09 лева – сбор от задълженията за консумативни разходи
за ел. енергия, вода и такса поддръжка, за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г.;
законна лихва за забава върху всяка от главниците от предявяването на всеки от
исковете -12.09.2018г. до окончателното й заплащане. Евентуално, при приемане,
че договорът не е прекратен на 30.04.2018г., са предявени следните искове: сума
8000 лева – възнаграждение по договор за наем от 09.05.2017г. за периода от
23.05.2018г. до 23.07.2018г.; сума 3000 лева – възнаграждение по договор за
наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г. – 30.04.2018г.; сума 1013.09 лева
– сбор от задълженията за консумативни разходи за ел. енергия, вода и такса
поддръжка, за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г.; законна лихва за забава
върху всяка от сумите от предявяване на всеки от исковете - 12.09.2018г. до
окончателното им заплащане.
Ищецът твърди,
че с ответника сключили на 09.05.2017г. договор за наем на част от обект в
сграда с идентификатор №10135.3511.134.1.1. по КК и КР на Варна от 2008г., с
адрес гр. Варна, ул. „Вл. Висоцки“ №2, с две нива на наетия обект, а именно
партер от 403.00 кв.м. и първи етаж от 282.31 кв.м., срещу цена от 4000 лева
месечно и срок на договора три години. Твърди още, че задълженията на
наемодателя били гарантирани от управителя му Х.К. в лично качество, като
солидарен длъжник. Наетият обект бил предаден за ползване на 23.05.2017г.
Твърди, че от м.02.2018г. ответникът престанал да плаща разходите за ползваните
в наетия обект ел. енергия, вода и такса поддръжка общи части, с оглед на което
претендира стойността им. От м.03.2018г. ответникът престанал да плаща и
възнаграждението по договора за наем, с оглед на което претендира стойността
му. Твърди, че на 30.04.2018г. ответникът напуснал и опразнил наетия обект,
което представлява едностранно изявление от страна на ответника за прекратяване
на облигационната връзка. Поради това ответникът дължи на ищеца неустойка по
чл.3.3. от договора, формирана от наемната цена за срока от твърдяното
прекратяване на договора до изтичане на една година от него, а именно от
01.05.2018г. до 23.05.2018г. По същите причини и на основание чл.3.4. от договора
ответникът дължи неустойка, формирана от наемната цена за срока на уговореното
двумесечно предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г. Евентуално,
при приемане, че договорът не е прекратен на 30.04.2018г. с напускането на
наетия обект от ответника, претендира наемната цена за срока на предизвестието
- от 23.05.2018г. до 23.07.2018г., както и повторно вземанията за наем и за
консумативи за периода преди прекратяване.
Ответникът е депозирал
писмен отговор, в който не оспорва сключването на договора на 09.05.2017г., с
твърдените съдържание и предмет, както и че на 23.05.2017г. е получил
ползването на наетия обект. Не оспорва и че на 30.04.2018г. договорът е бил
прекратен, но не самоволно от ответника, а по общо съгласие, с връщане на
наетата вещ, за което бил изготвен и подписан двустранен приемо – предавателен
протокол. Излага, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни, оспорва
по основание и размер всички искове, оспорва по действителност клаузите за
заплащане на неустойка, счита същите за накърняващи добрите нрави и за
прекомерни. Твърди, че едногодишният срок на договора, през който той не може
да се прекратява от страните, изтича на дата 09.05.2018г., а не на дата
23.05.2018г., че ищецът не е изпълнил основно задължение по договора – да
поддържа обекта в договореното подходящо за целите на наема състояние, защото
през зимата на 2017г. – 2018г. са се проявили недостатъци в изолацията и
дограмата на обекта, те са довели до пропускане на значителна влага и вода от
дъждове и снегове, която от своя страна довела до намокряне, повреждане и бракуване
на стоката в обекта. Твърди, че съгласно чл.2.2.5. от договора е предоставил
депозит от 4000 лева като гаранция, поради което ищецът следвало да ползва и
компенсира с депозита сочените задължения на ответника, евентуално прави
възражение за съдебно прихващане с вземането си в размер на 4000 лева – платен
на 23.05.2017г. депозит по чл.2.2.5. от договора, подлежащ на връщане след прекратяването
на договора.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
На първо място
въззивникът твърди, че неправилно ВРС е приел, че договорът за наем е прекратен
по взаимно съгласие на страните, без никоя от тях да е твърдяла това.
Възззивният съд намира този довод на "ЛОНГА" ЕООД за необоснован. С
отговора на исковата молба ответникът е заявил, че договорът е прекратен на
30.04.2018г. с връщането на имота на ищеца. С определение № 5391/24.04.2019г.
ВРС е изготвил проект за доклад по делото, който е съобщил на страните. В
проекта за доклад са възпроизведени твърденията на ответника, както
следва: „Освен това ответникът не
оспорва и че на 30.04.2018г. договорът е бил прекратен, но не самоволно от
ответника, а по общо съгласие, с връщане на наетата вещ, за което бил изготвен
и подписан двустранен приемо – предавателен протокол.“ Препис от определение №
5391/24.04.2019г. е връчен на процесуалния представител на ищеца на
02.05.2019г. В проведеното на 24.06.2019г. първо заседание по делото процесуалният
представител на ищеца изрично е заявил, че е запознат с доклада и няма
възражения. С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че при постановяване
на решението си РС-Варна се е съобразил с твърденията на страните.
Претенцията на
ищеца за заплащане на сумата 3066.66 лева – неустойка по чл.3.3. от договор за
наем от 09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока от прекратяване на
договора до изтичане на една година от него, т.е. от 01.05.2018г. до
23.05.2018г., се основава на твърдяното виновно поведение на ответника,
изразяващо се в освобождаване на наетия обект на 30.04.2018г., без да има право
на това.
От събраните по
делото доказателства не се установява ответникът самоволно да е напуснал наетия
обект. На 20.04.2018г. ищецът е изпратил уведомително писмо до ответното
дружество, с което му е дал 7-дневен срок да изпълни задълженията си по
договора, с предупреждение, че при неизпълнение ще се възползва от възможността
да прекрати договора едностранно. Видно
от подписания между страните на 30.04.2018г. приемо-предавателен протокол е, че
напускането на обекта е станало съгласувано между наемателя и наемодателя. С оглед твърденията на страните и събраните
по делото доказателства се налага извода, че договорът за наем е прекратен по
взаимно съгласие на страните с подписването на приемо-предавателен протокол за
връщане на наетия обект.
Предвид
гореизложеното, претенцията на ищеца за заплащане на 3066.66 лева неустойка по
чл.3.3. от договор за наем е неоснователна, т.к. не са налице предвидените в
договора предпоставки за заплащане на неустойка от наемателя.
Неоснователна е
и претенцията за заплащане на 8000 лева неустойка по чл.3.4. от договор за наем
от 09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока на уговореното двумесечно
предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г. С чл.3.4. от договора
страните са уговорили неустойка при прекратяване на договора без спазване на
изискването за 2-месечно предизвестие. Договорът за наем е прекратен по взаимно
съгласие на страните, поради което неустойка по чл.3.4 не се дължи.
В чл.2.2.5. от
договора е уговорено наемателят да внесе 4000 лева депозит, който служи на
наемодателя за прихващане на просрочени задължения, на разходи за текущи
ремонти или ремонт на обекта при прекратяване на договора за наем. Депозитът
следва да се възстанови до 30 дни след пописване на приемо-предавателен
протокол за връщане на обекта и след като наемателят погаси всички свои
задължения и удовлетвори всички претенции на наемодателя или на трети лица,
възникнали при приемане на обекта. Наемодателят е следвало да възстанови
депозита на наемателя 30 дни след подписване на приемо-предавателния протокол
на 30.04.2018г. или да го прихване срещу просрочени задължения на наемателя. След
като наемодателят не се е възползвал от възможността чрез депозита да погаси
задължения към трети лица (консумативи) или да погаси свои вземания, то той е
следвало да върне депозита. И тъй като не го е направил, то наемателят има
изискемо вземане за тази сума. След като депозитът не е върнат, то направеното
от ответника възражение за прихващане е основателно, като сумата 4000 лева
следва да се приспадне от задълженията за наем и за консумативи.
По евентуалните
искове въззивният съдът не дължи произнасяне, поради несбъдване на
процесуалното условие за тяхното разглеждане - съдът да приеме, че договорът за
наем не е прекратен на 30.04.2018г.
Поради
съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност на исковете, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила
доказателства за размера им, поради което съдът не й присъжда разноски.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/08.01.2020 г. по гр. дело № 13723/2018г. по описа на ВРС,
в обжалваната част, в която са
отхвърлени предявените искове от "ЛОНГА" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна за солидарното осъждане на "АРСЛАН 2008" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна и Х.К., ЕГН **********, гражданин на Турция,
с разрешение за постоянно пребиваване в България №*********/23.04.2015г., за
заплащане на сумата 3066.66 лева – неустойка по чл.3.3. от договор за наем от
09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока от твърдяното прекратяване на
договора до изтичане на една година от него, т.е. от 01.05.2018г. до
23.05.2018г., както и за сумата 8000 лева – неустойка по чл.3.4. от договор за
наем от 09.05.2017г., формирана от наемната цена за срока на уговореното
двумесечно предизвестие, а именно от 23.05.2018г. до 23.07.2018г., с правно основание
чл.92 ЗЗД; отхвърлени са предявените искове от "ЛОНГА" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна за солидарното осъждане на "АРСЛАН
2008" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и Х.К., ЕГН **********,
гражданин на Турция, с разрешение за постоянно пребиваване в България
№*********/23.04.2015г., за заплащане на сумата 3000 лева – възнаграждение по
договор за наем от 09.05.2017г. за периода 01.03.2018г. – 30.04.2018г., както и
за сумата до 1000 лева от общо претендираните 1013.09 лева – сбор от
задълженията за консумативни разходи за ел. енергия, вода и такса за поддръжка,
за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г., поради уважено възражение за прихващане
с вземането на "АРСЛАН 2008" ООД от "ЛОНГА" ЕООД за сумата
от 4000 лева – платен на 23.05.2017г. депозит по чл.2.2.5. от договора,
подлежащ на връщане след прекратяването на договора, твърдяно от ищеца, но
който не е върнат или приспаднат и към момента, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и
на основание чл.103 и сл. ЗЗД и чл.298, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: