Решение по дело №781/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 663
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330100781
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 663/9.10.2019г.

гр. Ямбол, 09.10.2019 година

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                ХV-ти граждански състав

На 08.10                                                                                                 2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                           

Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гр.дело № 781  по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение, предявена от И.М.И. против Н.В.В., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1084, 31 лв. - консумативни разходи за незаплатена топлинна  енергия за периода ноември 2017 – април 2018 год. , законна лихва върху главницата, както и сторените в производството разноски.  

  В исковата молба и уточненията се посочва, че страните  са били обвързани от неформален договор за наем на недвижим имот, подробно описан. Ответникът ползвал имота за периода 15.11.2017 – 04.05.2018 год., като през това време заплащал наем, такси, ВиК услуги и ел. енергия, но не заплатил предоставената му топлинна енергия на обща стойност 1084, 31 лв. Ищецът заплатил същите, като до настоящия момент ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на консумативните разходи в имота. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В с.з., исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, който изразява становище, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява в с.з. и не взема становище по иска.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на явилата се страна и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения иск е с правно основание чл. 232,ал.2 от ЗЗД.

            Ищецът, чрез своя процесуален представител в с.з. е  направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Допустимостта на неприсъственото съдебно решение се обосновава от процесуалното бездействие на ответника, който не е представил писмен отговор на иска, след редовно връчване на съдебните книжа, не се е явил в първото по делото с.з., за което  е бил редовно призован, същевременно и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това,  осъществени се явяват предвидените в чл. 238,ал.1 ГПК основания за постановяване на немотивирано по същество решение по спора.   Реализирани са и кумулативните предпоставки по чл.239 от ГПК,  т.к. на  ответника е указано какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

            При фактическите твърдения, въведени с исковата молба, подкрепени и от приетите по делото писмени и гласни доказателства и  съобразявайки  правилата за разпределяне на доказателствената тежест в исковия процес, съдът формира извод за вероятна основателност на предявения осъдителен иск.  При липса на оспорване и релевирани правоизключващи и правопогасяващи възражения от страна на ответника - наемател, като страна носеща тежестта за доказването им, закономерно следва да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. Гореизложените съображения дават основания за неговото уважаване в пълния предявен размер, в хипотезата на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  направените по делото разноски в размер на 452, 55 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложените съображения и на основание чл.239 ГПК, ЯРС

 

 Р    Е    Ш    И   :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД Н.В.В., ЕГН ********** да заплати на И.М.И., ЕГН ********** сумата от 1084, 31 лв., представляваща незаплатени консумативни разходи за ползвана топлинна енергия за периода 11.2017 – 04.2018 год. за ползван по силата на неформален договор за наем имот, находящ се в гр. С., к-с***, в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1  ГПК, Н.В.В., ЕГН ********** да заплати на И.М.И., ЕГН **********   направените по делото разноски в размер на 452, 55 лв.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

           Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

 

 

 

 

                                                                                                         Районен съдия: