№ 15236
гр. София, 18.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110104072 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№14563/27.01.2022 г. на П К Б ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. В. П. за задължения по
договор за потребителски кредит „п к с“ №***/07.08.2019 г., като със заявлението се
претендират и следните суми: 77,14 лв.-възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, 128,57 лв.-възнаграждение за закупена услуга Флекси, 30,00 лв.-такси по тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, както и 180,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
1. Заявлението е частично неоснователно-относно претенцията за възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, изразяваща се според заявителя в приоритетно
становище по искането за потребителски кредит и изплащане на кредита преди клиентите
без закупена такава услуга-защото клаузата, на която се основава тази претенция, е
нищожна.
1.
1. Клаузата за тази услуга е нищожна като влизаща в противоречие с добрите
нрави, тъй като няма ясно определена и дефинирана насрещна престация. Освен
това големият й размер води до извода, че тя не може да се квалифицира като
1
„такса“ и явно води до неоснователно разместване на блага;
2. Уговорката за плащането й противоречи и на императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 от ЗПК;
3. Действието и приложението на тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително значително увеличаване размера на задълженията му, без да е
налице яснота относно насрещната престация, а при съпоставка между размера
на тази такса и законната лихва е явно, че таксата противоречи и на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна съгласно
чл.19, ал.5 ЗПК.
4. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1,
хип.ІІ ЗЗД), доколкото чрез така уговореното възнаграждение за тази услуга се
цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
2. Нищожна е и клаузата, на която се основава претенцията за възнаграждение за услуга
Флекси, изразяваща се според заявителя в право на длъжника на едностранна промяна
в погасителния план по договора:
1. Това възнаграждение е включено в седмичните погасителни вноски-това
индивидуализиране, падеж и уговореният размер водят до извода, че
начисляването му е извършено за осъществени действия по усвояване и
управление на кредита, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.
2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
подобни действия.
2. Тази клауза е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД),
доколкото чрез така уговореното възнаграждение за тази услуга се цели да се
заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България;
3. при първоначално уговорен размер на главницата по кредита 5 000,00 лв.
претендираният размер на това възнаграждение е общо 2 970,83 лв., или 59,42%
от главницата, което противоречи на добрите нрави, поради което тази уговорка
е нищожна в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД, както и поради заобикаляне на
закона съгласно чл.26, ал.1, пр.ІІ ЗЗД-с нея се цели заобикаляне ограниченията
както на 19, ал.4 ЗПК, така и на чл.33, ал.1 ЗПК;
4. според чл.15.2 от общите условия възнаграждението е за услуга, представляваща
2
възникването на право на клиента да променя погасителния план, но при
уговорените в чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3 изисквания: да спази определена
процедура, да представи определени доказателства, клиентът може да иска това
изменение само при настъпването на изрично посочени факти и обстоятелства и
най-вече-това негово „право“ зависи от насрещното съгласие на кредитора
(чл.15.2.3), който променя със свое волеизявление и по своя преценка
погасителния план по договора, като липсва уговорка, че той е длъжен да даде
съгласие за това-следователно в нарушение на правилата на добросъвестността
тези клаузи не уреждат право на длъжника да измени погасителния план, а да
иска съгласие от кредитора за такова изменение, каквото право той и без това
има по силата на закона-чл.8 и 9 ЗЗД; това води до извода, че стойността на
кредита се оскъпява с разход, които реално не се извършва за конкретна
допълнителна услуга, а потребителят заплаща за едно свое съществуващо право
(да предлага и иска от насрещната страна съгласие за изменение на договора,
което последната може и да не даде)-право, което потребителят има по силата на
закона, а не поради уговорка с кредитора, поради което всичките тези клаузи са
нищожни като противоречащи на добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД), като
неравноправни съгласно чл.143 вр.чл.146 ЗЗП и като заобикалящи закона (чл.26,
ал.1, хип.ІІ ЗЗД).
3. Клаузата за дължимостта на разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга също е
нищожна. Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която
длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
4. Заявлението в частта за разноските също е частично неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв.“-следователно неговият размер не зависи от
материалния интерес по делото.
При сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК единствената процесуална дейност за
защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на заявлението по
нормативно утвърдения образец и депозирането му в съда, поради което съдът намира, че
следващо се юрк.възнаграждение следва да е в минималния размер по чл.26 НЗПП.
3
Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните разноски-в част,
съразмерна с отхвърлената част от сумите по заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№14563/27.01.2022 г. на П К Б ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. В. П. за задължения по договор
за потребителски кредит „п к с“ №***/07.08.2019 г., за следните суми: 77,14 лв.-
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 128,57 лв.-възнаграждение за
закупена услуга Флекси, 30,00 лв.-такси по тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането, както и в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 9,42
лв. (над дължимата държавна такса от 15,58 лв. до пълния претендиран размер от 25,00 лв.)
и за присъждане на юрк.възнаграждение по делото в размер на 148,83 лв. (над дължимото
юрк.възнаграждение от 31,17 лв. до пълния заявен размер-180,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4