О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 172 22.02.2019 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
състав
на ………...двадесет
и втори февруари….... две хиляди и деветнадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………………..
Въззивно частно гражданско дело № …….. 95………. по описа
за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба от К.С.П. *** против
определение № 1717 от 28.11.2018 година за прекратяване производството по гр.д.
№ 1193/2018 година по описа на РС-Хасково.
Частният
жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Счита,
че направеното от дружеството-ответник
възражение за местна неподсъдност на делото на РС-Хасково, основано на
факта, че седалището му е в град София, се явява неоснователно. Настоява, че
доколкото се касае за пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на
делинквента, то е приложима привилегированата подсъдност по чл. 115 ГПК. Акцентува, че към момента на
подаване на исковата му молба вече е била приета сега действащата разпоредба на
чл. 115 ал. 2 ГПК, даваща избор на ищеца – дали да предяви иска си по чл. 226
ал. 1 КТ (отм.), какъвто е настоящият, по постоянния си адрес или по
местонастъпване на застрахователното събитие. Прави искане за отмяна на
атакуваното определение и за връщане делото на ХРС за продължаване на
процесуалните действия.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка с твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството по
гр.д. № 1193/2018 година по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба, с
която К.С.П. предявява срещу „Застрахователно акционерно дружество Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД - София искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от
Кодекса на застраховане (отм.) вр. § 22 от ПЗР на Кодекса за застраховане и чл.
86 ЗЗД. Ищецът твърди, че негово имущество – лек автомобил, било увредено при
пътно-транспортно произшествие, станало на 03.01.2016 година. Собственикът на
автомобила, причинил увредата, имал валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключено с ответното
дружество-застраховател. Твърди се деликт, причинна връзка между
деликта-настъпилото ПТП и причинените на ищеца имуществени вреди, вина на
делинквента – лице, управлявало увреждащия лек автомобил, претендира се
обезщетение в размер на ликвидационната стойност на автомобила. При тези
фактически твърдения няма съмнения, че е предявен пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя, с който делинквентът е сключил договор за „ГО“, т.е. по
същество иск за непозволено увреждане, но уреден в специалните разпоредби на КЗ.
В срока за отговор
по чл. 131 ГПК дружеството-ответник е направило възражение по чл. 119 ал. 3 и
ал. 4 ГПК за неподсъдност на делото на РС-Хасково. Доводите на ответника са, че
седалището му е в град София и дружеството няма клон или поделение в град
Хасково, а съгласно чл. 108 ал. 1 ГПК искове срещу юридически лица се предявявали
пред съда, в чийто район се намирало тяхното управление или седалище.
С атакуваното
определение РС-Хасково е уважил направения отвод за местна неподсъдност,
прекратил е производството по делото и е изпратил същото за произнасяне по
подсъдност на РС-София. В мотивите си е приел, че приложимата разпоредба е тази
по чл. 105 ГПК, доколкото не става въпрос за специалната подсъдност по чл. 113 ГПК
за искове на потребители.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до извода за основателност на
частната жалба. Както вече бе посочено по-горе, предявен е пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. Не може да има спор, че
това е специален иск, регламентиран от разпоредбите на Кодекса на
застраховането, но разглеждан на плоскостта на отговорността за непозволено
увреждане. Следователно, по въпросите за подсъдността на такива искове са
приложими правилата на чл. 115 ГПК „Искове за непозволено увреждане“. С
измененията, публикувани в ДВ бр. 86/2017 година, е създадена специална
привилегия за увредени лица, спрямо които застрахователят е отговорен, като им
е предоставена възможност да изберат – дали да предявят иска по постоянния си
адрес или седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. А с
измененията, публикувани в ДВ бр. 65/2018 година, в сила от 07.08.2018 година,
е разширено приложното поле на нормата, като тази привилегия е предоставена за
всички искове за обезщетение от непозволено увреждане по Кодекса за
застраховането, на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и
НББАС. С приемането на тази специална норма е изключено общото правило за
подсъдността по чл. 105 ГПК, а и правилото по чл. 108 ал. 1 ГПК, на което се
позовава дружеството-ответник. Поради това основателно частният жалбоподател
възразява, че неправилно и в разрез с процесуалния закон районният съд е
игнорирал предоставеното му право на избор на подсъдността при двете алтернативи
по чл. 115 ал. 2 ГПК.
Поради гореизложеното ХОС счита, че неправилно РС-Хасково е приел, че не
е местно компетентен да се произнесе по предявения иск. Оплакванията на
частният жалбоподател за нарушения на закона са основателни и обосновават становището
му за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ето защо атакуваното определение
следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
така, съдът
О п р е д е л и:
ОТМЕНЯ
Определение № 1717/28.11.2018 година, постановено по гр.д. № 1193/2018 година
по описа на РС-Хасково за прекратяване производството по делото и изпращането
му по подсъдност на РС-София.
ВРЪЩА делото на
РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: