Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
гр.
Велико Търново, 14.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП – Светлана
Иванова, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10366/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Б.А.Е. ***, против Решение № 156 от 13.10.2023 г. по НАХД №
20234120200448 по описа за 2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 4580160, издаден от
ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 вр.
ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
В касационната жалба
се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според
касатора обжалваният съдебен акт е постановен без да са обсъдени всички
наведени пред РС възражения, който от своя страна е обсъдил други въпроси при
липса на възражения по тях. Счита че за процесния пътен участък няма одобрен
проект за организация на движението, поради което и поставянето на пътни знаци
е незаконно. Намира за неправилни мотивите на съда досежно прилагането на
фикцията по чл. 188 от ЗДвП, като лекият автомобил бил съпружеска имуществена
общност. В тази връзка се твърди недоказаност на авторството на нарушението.
Изтъква, че на посочената в ЕФ дата и място процесното МПС е управлявано от съпругата
му, за което в административнонаказателното производство бил представил
декларация с приложено копие на нейното СУМПС, за липсата на което в преписка
няма обяснение. Дори да се приемело, че СУМПС не било представено, при
наличието на данни, че нарушението по ЗДвП било извършено от трето лице, АНО е
следвало да анулира вече издаденият ЕФ и да извърши разследване за установяване
на реалния нарушител, като с данни за въпросното СУМПС разполагал и органа. Дори
да се докажело наличието на пътен знак се твърди, че скоростта на процесния
автомобил е измерена преди пътния знак, който се твърди да е нарушен. Намира за
нарушена разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на Министъра
на вътрешните работи, тъй като нямало данни за това как и къде е било
разположено техническото средство, с което е заснето нарушението, както и
задължителното изображение/снимков материал/ за разположението на измервателния
уред. От
съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по
съществото на спора, с което да се отмени ЕФ. В съдебно заседание касаторът
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспорваното решение. Предлага решението на
РС да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ГОРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 03.03.2021 г., в 15.31 часа, на ПП І-4 (София – Варна), км 153 + 343,
в посока гр. Варна, при ограничение на скоростта
За това нарушение е съставен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4580160,
издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на Б.А.Е. ***, в качеството му
на собственик на цитирания автомобил, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. ЕФ е връчен на Е.
на 11.06.2022 г., според системата на МВР. Разписка за връчване не е приложена
към преписката. Представена е декларация от 20.06.2022 г. по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, според която установените нарушения с ЕФ Серия К № 4580160 и ЕФ Серия К №
4746848 не са извършени от него, като автомобилът бил управляван от Р.А.Е. със
СУМПС №*********. Според отразеното в декларацията СУПМС е приложено към нея. С
уведомително писмо №127500-11531/01.07.2022 г. на Началник Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Велико Търново лицето Б.А.Е. е уведомен, че ЕФ Серия К № 4580160 няма да бъде анулиран поради неизпълнение на
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП – не е приложено копие СУМПС на сочения
за действителен нарушител. Няма данни това писмо да е връчено на Е..
На 26.07.2023 г. ЕФ е оспорен пред ГОРС, който го е потвърдил като законосъобразен.
Въззивният съд е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП и не страда от твърдените в жалбата пороци. Преценил е, че не е налице
нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Намерено е, че не е
нарушено правото на защита на санкционираното лице и ЕФ е обжалван в законоустановения
срок пред надлежен съд. РС е обсъдил и е приел за неоснователни възраженията в
жалбата, че е
следвало да бъде приложен предвиденият в ЗАНН ред за установяване на нарушението
и налагане на административно наказание (чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП), като са изложени подробни мотиви за приложимостта на процедурата за
санкциониране на водача по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Намерил е, че към датата
на справката, от която е видно кога е издаден ЕФ, не е изтекъл шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, нито абсолютната погасителна давност по чл.81,
ал.3 вр.80, ал.1,т.5 от НК. Според въззивният съд от доказателствата по делото по безспорен начин
се доказва извършеното нарушение на ЗДвП, което било заснето с одобрен тип
средство за измерване на скоростта, преминало последваща метрологична проверка
към датата на установяване на нарушението. След анализ на събраните доказателства РС е приел,
че процесният автомобил бил в режим на отдалечаване, попадал в обхвата на стационарната камера и
единствено той се намирал в зоната на изчисление, по безспорен начин можело да
се направи извод за местонахождението на пътния участък, при което несъмнено
засечената скорост на движение е неговата. За неоснователно е прието
възражението за неправилно определен субект на административното наказание, тъй
като подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП при липса на приложен
СУМПС на соченото за нарушител лице, не изпълнява изискването на закона за
анулиране на ЕФ. Формиран е извод за правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието,
определено от закона в абсолютен размер. Решаващият извод на РС е за
неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен
обжалвания пред него ЕФ.
Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за
правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.
При неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред
районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни
заседания, същият не е присъствал на тях, не е имал и доказателствени искания и
не представял доказателства, приобщена е
административнонаказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са
посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда
доказателства. Решението на РС е постановено при
изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на
събраните доказателства, при изложени подробни мотиви. Изводите са
съответстващи на доказателствата по делото и материалния закон. Противно на
наведените в касационната жалба твърдения, РС е обсъдил всички наведени пред
него възражения, а по отношение на реквизитите на ЕФ, годността на АТСС,
давността и т.н., съдът дължи служебна проверка, независимо дали са наведени
оплаквания за това.
Наведените в касационната
жалба доводи за незаконосъобразност на електронния фиш са били заявени и пред
въззивната инстанция. Районния съд излага подробни съображения по всяко едно от
възраженията и достига до извод за неоснователността им, като настоящия състав
споделя мотивите на ВТРС и намира, че не следва да ги повтаря.
В допълнение по
конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:
Първо, касационната инстанция
възприема изводите на районния съд, че при съставянето на ЕФ са били спазени
разпоредбите на ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт като от
формална страна същият разполага с нормативно изискуемите реквизити по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в него
параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и
неясни и същият се явява редовно съставен. За място на извършване на нарушението е посочен ПП
І-4 (София – Варна), км 153 + 343, община Лясковец, в посока гр. Варна, което позволява
мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и
разграничено от кое да е друго място в обективната действителност.
С разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скоростта сигнализирана с пътен знак В26. Разпоредбата е императивна
и не подлежи на субективната преценка на водачите относно съответствието на
вертикалната пътна маркировка с подзаконовата нормативна уредба. В Наредба № 1
от 2001 г. за организация на движението по пътя е въведена усложнена
административна процедура по одобряване на проекта за организацията на
движението по пътя и в нея страни са стопанина на пътя и определени
административни органи. Възраженията за неправилно поставен пътен знак се
правят в друго административно производство, но не и пред настоящия съд.
Съгласно представената от Областно пътно
управление – Велико Търново схема на хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация на път I-4, включваща процесния пътен участък, е видно, че от км. 153+300 с пътен
знак В26, поставен в лентата за движение към град Варна, е въведено ограничение
на скоростта на движение, различно от установеното в чл.21,ал.1 от ЗДвП ограничение за извън
населено място от 90 км/ч, а именно: ограничение от 60 км/ч, спазването на което е
осигурено с поставена на км. 153+337 стационарна система за видеоконтрол. Процесното
МПС попада в зоната на действие на този знак.
Аргументът на касатора, че
скоростта на движение е спорна, тъй като не е ясно дали същата е на процесното
МПС или на друг автомобил, попаднал в снимковия материал, също е неоснователен.
Видно от
отбелязването в снимковия материал от нарушението, контролираната посока на
трафика е „отдалечаващ се“ спрямо измерващото техническо средство, посочена е пътната лента /L2/,
трети сензорен лъч. Автомобилът на касатора е отдалечаващ се. Подробна
информация за принципа на работа на АТСС се съдържа в приобщените по делото
Методически указания за реда за работа със стационарна система “Multaradar SD
580” и част от Инструкциите за работа с това АТСС, като в случая превозното
средство на касатора попада в зоната на изчисление по посока на движение, в
същата посока на движение няма друго превозно средство, като заснетото на
снимката друго МПС е в обратната посока (приближаващ се) и според инструкцията
това не компрометира засечената скорост на отдалечаващия се автомобил. При това
положение, няма основание за съмнения, че измерената скорост е на друг
автомобил, който в случая е и приближаващ се и въобще не попада в посоката на
измерване на радарния лъч.
Неоснователно е и другото заявено от касатора оплакване,
че при установяване на нарушението не спазено изискването на чл. 10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Цитирана
разпоредба е относима при положение, че за заснемане на нарушението е използвана
мобилна система за видео контрол на скоростта, а в случая както се каза, от
съдържащите се в административната преписка документи по несъмнен начин се
установява, че същото е заснето със стационарна система за видеоконтрол на
скоростта тип “Multaradar SD 580” с №00209D33F1А0, в отсъствието на контролен
орган. При това положение, въобще не е било необходимо използването на АТСС да
бъде удостоверено с протокол на от обслужващия полицейски служител (приложение
към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.). Използваното АТСС
съставлява одобрен
тип средство за измерване и преминало последваща проверка за годност според представения Протокол
за проверка №49-С-ИСИС/27.08.2020г. на БИМ.
Настоящият съдебен състав намира за установено по
безспорен начин и авторството на санкционираното нарушение в лицето на
касатора, като правилно на основание чл.
188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността му в качеството собственик на
процесното МПС. Твърденията, че МПС е придобито по време на брака на касатора
остават недоказани при липса на писмени доказателства за това, а и в
представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП подписаният Б.Е. заявява, че
МПС е негова собственост и никъде не е завил съсобственост пред контролните
органи. Наред с това, за да бъде анулиран издаденият ЕФ, нормата на чл. 189,
ал.5 от ЗДвП изисква освен нарочна декларация с данни за лицето, за което се
твърди да е предоставено управлението на автомобила на посочения в ЕФ ден и час,
но и едновременно с това законът изисква и представяне на копие от СУМПС на
водача, което изискване в случая не е изпълнено. За административнонаказващия
орган не съществува задължение да издирва лицето, управлявало засечения с
техническо средство лек автомобил, нито да извършва служебни справки и да
прилага по своя инициатива копия от СУМПС на лица, за които собственика твърди,
че са нарушители. Въпреки че в самата декларация е посочено, че СУМПС на
сочената за нарушител Р.А.Е. е приложено, такова не се открива в преписката, а
липсват доказателства, които да свидетелстват за осуетена от страна на органите
на МВР процедура по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и данни за укриване на доказателства.
Прилагането на СУМПС на водача в съдебната фаза е ненавременно и не санира този
пропуск в административнонаказателното производство. След като в справката за
собственост касаторът е посочен като собственик на заснетото МПС, правилно е
ангажирана неговата отговорност за заснетото нарушение по ЗДвП, а възраженията в обратна
насока са неоснователни.
Правилно е посочена нарушената
материално правна норма на чл. 21, ал. 2 вр.ал.1 от ЗДвП и санкционната такава
по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от
закона абсолютен размер.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Разноски от ответника по касация в настоящото производство не се
претендират и такива не следва да бъдат пресъдени.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от 13.10.2023 г. по НАХД №
20234120200448 по описа за 2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.