Р Е Ш Е Н И Е
10.07.2023 год.
Номер 143 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на тринадесети юни 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 380 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, представлявана от Петър Паунов – Кмет, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, против Решение № РД-02-36-1035 от 10.11.2022 г. на Зам. Министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за регионално развитие 2014 – 2020/, с което са констатирани нередности и е наложена финансова корекция на Община Кюстендил по Договор № D-00-461/18.06.2020 г., във връзка с изпълнението на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.030-0009, с предмет „Обновяване/реконструкция на Общински театър Кюстендил и изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Театъра“, на основание чл. 73 ал. 1, 69 ал. 1, чл. 70 ал. 1 т. 9, във връзка с чл. 142 ал. 1 от АПК, както и чл. 143 пар. 2 и чл. 2 пар. 36 от Регламент /ЕС/ ) 1303/2013 на и във връзка със Заповед № РД-02-14-790/17.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, в размер на 3 911 376.89 лева с ДДС, 10 % от допустимите разходи по цитирания по – горе договор от 18.06.2020 г. с изпълнител „БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД .
Изложени са подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон. Счита, че няма нередност по смисъла на закона. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна молба след даване на ход по същество, се иска спиране на производството по делото до постановяване на решение на СЕС по образувано дело С-175/2023 г. по описа на същия.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя и писмени бележки, в които моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, като претендира сторените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото са били допуснати и приети съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. Д.С. и тройна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в. л. арх. А.К., арх. К.Б. и арх. В.С., съответно първата оспорена от ответника, а втората от жалбоподателя. Съдът приема същите за достоверно изготвени, като счита, че те подкрепят като цяло правните изводи, които съдът ще изложи по – долу в мотивите на решението си.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорващата Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, е бенефициент по проведена
процедура за строителство с предмет „Обновяване/реконструкция на Общински
театър Кюстендил и изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Театър“,
в рамките на изпълнението на административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.030-0009,
по сключен договор № D-00-461/18.06.2020 г., с изпълнител
„БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД на стойност 3 911 376.89 лв. с ДДС.
Била е извършена проверка от управляващия орган, в резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура с упоменатия по – горе предмет, по подаден сигнал № 2081, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ на Република България, във връзка с установени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на общински театър Кюстендил“.
С оспореното Решение от 10.11.2022 г. е наложена финансова корекция, представляваща 10 % от стойността на допустимите разходи по Договор № D-00-461/18.06.2020 г. на стойност 3 911 376.89 лв. без ДДС, с възложител Община Кюстендил и изпълнител „БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД с цитирания по – горе предмет.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юк. А, твърди процесуална и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че финансовата корекция е наложена неправомерно. Излага подробни доводи за тази незаконосъобразност и моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва жалбата изцяло. Представя писмени бележки и претендира присъждане на сторените разноски по делото, съгласно приложен списък.
След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020 г. между МРРБ, чрез УО на Оперативна програма „ Региони в растеж“ 2014 - 2020, от една страна и Община Кюстендил, като бенефициент – от друга, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет.
Във връзка със сключения договор, Община Кюстендил, като възложител е провел процедура за строителство „Обновяване/реконструкция на общински театър Кюстендил и изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Театъра“, в рамките на проект BG16RFOP001-1.030-0009“ /Решение за откриване с изх. № 29/20.03.2020 г. издадено от Кмета на Община Кюстендил/. Документите по процедурата са публикувани в РОП с № 00426-2020-0016. В обявения срок за подаване на оферти е постъпила една оферта от „БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД /Протокол № 1/08.05.2020 г./. С Решение № 52/20.05.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил за изпълнител на поръчката е определен единствения участник. В резултат на проведената процедура е сключен договор за строителство № D-00-461/18.06.2020 г. на стойност 3 911 376.89 лева без ДДС.
В резултат на сигнал със съмнение за нередност и осъществен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура, при извършената проверка служителите на МРРБ са констатирали 3 /три/ броя нарушение с финансов ефект, както следва:
- Несъответствие на избрания изпълнител с критериите за подбор - „технически и професионални възможности“ – установяване на нарушение на чл. 2 ал. 2 и чл. 59 ал. 2 във връзка с чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОП;
- Незаконосъобразно изискване към ценовото предложение - установяване на нарушение на чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗОП;
- Незаконосъобразна методика за оценка – установяване на нарушение на чл. 70 ал. 7 т. 2 и т. 3, буква „б“ и чл. 2 ал. 2 от ЗОП във вр. с чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОП.
С писмо изх. № 99-00-6-561/10.10.2022 г. е изпратено уведомление до кмета на общината, че по извършената проверка е стартирана процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ /посочен е сигнала за нередност, първоначалното становище на УО, предприетите мерки, както и правото му да представи коментари, бележки или допълнителни документи в процедурата по определяне на финансовата корекция/.
На 21.10.2022 г. с изх. № 93-00-60, въз основа на фактите, констатирани при проверката, е постъпило възражение от Кмета на Община Кюстендил. В него възложителят е посочил, че УО на проекта неправилно е тълкувал изрично посочени членове от ЗОП. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определя критериите за подбор и оценка, които счита, че в най – пълна степен ще задоволят конкретните му нужди.
Въпреки подаденото възражение от Община Кюстендил е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция.
Изрично в същото, ответникът е посочил и начина на определяне на финансовата корекция – определянето на размера на финансовата корекция е извършено върху стойността на засегнатите от нарушенията и признати за допустими за финансиране по цитираната програма разходи по договора с изпълнител „БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД, а именно сума в размер на 3 911 376. 89 лв. без ДДС, представляваща 10 % от стойността на допустимите разходи по договора, като е установен по пропорционалния метод, тъй като е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици.
Събразно приложимата Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, нарушението попада в приложното поле на т. 11 буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. – „потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор, посочени в обявлението за поръчка или в документацията за обществена поръчка“. Предвидената финансова корекция е в размер на 5 до 10 на сто – в зависимост от тежестта на нарушението. Като са отчели естеството и сериозността на нарушението допуснато от бенефициента и финансовото му отражение, което то има ли би могло за има върху средствата от ЕСИФ, както и приложимата нормативна уредба, е определен размер на финансовата корекция от 10 на сто върху стойността на допустимите за верификация разходи по сключеният договор. При определяне на приложимия размер корекция е взето предвид, че не е налице основание за прилагане на по – малък процент финансова корекция, тъй като не са постъпили две депозирани оферти, което обосновава и заключението, че е налице ограничение на конкурентната среда.
Несъгласна с издаденото решение, Община Кюстендил, чрез представляващия я кмет, оспорва същото.
Съдът приема горната фактическа обстановка на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и съдът приема, че жалбата е в срок, което прави жалбата им допустима.
При съдебната проверка по чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК се обосновават следните правни изводи:
Като доказателство за компетентността на издателя на решението по делото е представена Заповед № РД-02-14-790/17.08.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която Десислава Георгиева е определена за ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, в това число и да издава всички нормативни актове по ЗУСЕФСУ.
Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕФСУ, решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27 ал. 3 и ал. 5 - 7 от закона.
В конкретният случай, обжалваният административен акт е издаден на 10.11.2022 г., получен е от жалбоподателя на 10.11.2022 г. по електронен път и на 21.11.2022 г. е подадена жалба против него, т. е. в срока по чл. 149 от АПК. С решението за адресата възникват неблагоприятни правни последици – наложена финансова корекция, налице е правен интерес и жалбата се явява допустима.
Административният акт е издаден от компетентния за това орган по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в дължимата форма и с оглед целта на закона.
Оспореният акт обаче е издаден в противоречие на материалния закон. Решението отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за форма на административния акт – съдържа всички реквизити, като са изложени и доводи във връзка с възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в рамките на конкретната проверка на обществената поръчка, но е в нарушение на материалния закон.
В административното производство приключило с издаденото решение, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Община Кюстендил е надлежно конституирана в производството по налагане на финансовата корекция. Жалбоподателят е бил уведомен за изготвеното уведомление от помощния орган и се е възползвал от дадената му възможност, предоставена по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, да изложи своите възражения по констатациите. В уведомлението нарушението е надлежно мотивирано, като са посочени вида и формата на нарушението, нормите на закона, които не са спазени, както и начина на определяне и размера на финансовата корекция, която се предвижда да бъде наложена. Следва да се има предвид, че производствата по налагане на финансова корекция и администрирането на нередност са два отделни института и наличието на първа писмена оценка касае съвсем различно нарушение или сигнал за такова, но не й констатираното нарушение при възлагането на обществената поръчка. При администрирането на нередности, които са нарушения на процедури по възлагане на обществени поръчки, ролята на първа писмена оценка изпълнява решението за налагане на финансова корекция, съгласно Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ, приета с ПМС № 173/13.07.2016 г. първа писмена оценка.
При издаване на оспорения ИАА Ръководителят на УО е изпълнил всички етапи от процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в ЗУСЕФСУ. Община Кюстендил е била надлежно уведомена за започналата процедура /писмо изх. № 99-00-6-561/22.10.2022 г. и се е възползвала от възможността да представи своите възражения и доказателства, които са били обсъдени от УО, но не били възприети в цялост.
По приложението на материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 49 ал. 2 т. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на изпълнител за дейностите по предоставяне на услуги обект на обществена поръчка, се прилагат правилата предвидени в ЗОП, когато бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ е възложител по смисъла на този закон. Община Кюстендил безспорно се явява такъв възложител по ЗОП.
Съгласно чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕФСУ, финансова корекция следва да се налага за нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В настоящия казус не е налице обективно обстоятелство, от което е видно, че е налице нарушение на изрично уредени правни норми, задължаващи възложителя – бенефициент да спазва определените критерии за подбор от потенциалните участници/кандидати. Констатираната нередност не съставлява нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство, извършено чрез бездействие от страна на бенефициента, което има за последица нанасянето на вреда или възможност за нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ, съгласно дефиницията за нередност – чл. 2/36/ от Регламент № 1303/2013. Съдът на ЕС приема, че „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на чл. 2 т. 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ – Решение от 14 юли 2016, Wroclaw, C-406/14, EU: С: 2016:562, точка 45.
Определянето на размера на финансовата корекция правилно е извършена чрез прилагането на пропорционалния метод, с оглед естеството на нарушението, тъй като е неъзможно да се даде реално количествено изражения на финансовите последици. Това е така, защото не може да се установи финансовото отражение на нарушението, тъй като не може да се сравни до каква степен може да бъдат по – изгодни потенциалните предложения, които биха били подадени при осигуряване на определените критерии на потенциалните участници при подаване на офертите. Следоватено за определянето на финансовата корекция правилно е приложен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Съобразно приложимата Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ, нарушението попада в приложното поле на т. 11 буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 57/2017 г. – „неправомерни критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка“, във връзка с чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕФСУ. След като е отчел естеството и сериозността на нарушението допуснато от бенефициента и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ, както и приложимата нормативна уредба, Управляващият орган е определил размер на финансовата корекция от 10 на сто върху стойноста на всички допустими разходи по сключеният договор, като се е позовал на чл. 5 ал. 1 от Наредбата, когато за допуснатото нарушение не може да се установи реално количествено изражение на финансовите последици.
Нито националното законодателство, нито законодателството на ЕС и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2 т. 36 от Регламент № 1303/2013 на ЕП следва от буквалното му тълкуване, което е ясно и недвусмислено – „има или би могло да има“. Тълкуването е трайно установено и в практиката на Съда на ЕС дадено по повод на идентични дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти /виж Решение І. v C., C-199/03, EU: C: 2016:562, т. 31; Решение С.L, C-465/ 10 EU: C: 2011:867, т. 47, какт о и Решение W., EU: C: 2016:562, т. 44/. Дефиницията за нередност съдържа следните елементи: 1. Действие или бездействие на икономически оператор; 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В конкретният случай Община Кюстендил има качеството на икономически оператор, нарушенията произтичат от действието на бенефициента, като са нарушени конкретни норми на националното законодателство /чл. 2 ал. 2 от ЗОП /.
Действително в оперативната самостоятелност на възложителя е предоставена възможност как точно да определи изискванията за професионални способност, като същото следва да бъде съобразено с основополагащите принципи при възлагане на обществени поръчки, а именно недискриминация, равно третиране, равнопоставеност и свободна конкуренция.
Органът – ответник е изложил мотиви за невъзможността да бъде определена конкретна реална вреда за бюджета на Съюза. С оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Няма как да се установи колко кандидати биха участвали в конкурса при правомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие и какви условия биха предложили, за да се определи точно разликата между употребените средства при или без нарушението. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата. Това законодателно решение е в съответствие с Насоките на Европейската комисия и приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки.
В конкретният случай обаче, не е налице „нередност“ по смисъла на закона.
Предметът на процесната поръчка е „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на Общински театър Кюстендил“, който нормативно е уреден в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи – реконструкция - § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ, видовете строежи и категоризацията им, както и номенклатурата на сградите за обществено обслужване, съгласно Приложение № 2 от Наредбата.
В случая съществуват изисквания на нормативен акт – в чл. 3 ал. 2 от ЗКС е предвидено, че строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137 ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. За изпълнението на предмета на поръчката, специалната уредба изисква определена правоспособност, обвързана със съответната категория строеж. Поради това като критерий за подбор по чл. 60 ал. 1 от ЗОП, възложителят е поставил изискване участникът да бъде вписан в Централния професионален регистър на строителя, за обекти първа група, трета категория или еквивалент. В случая, като се вземе предвид пряката зависимост между правоспособността и изпълнението на поръчката, сградата в която ще се извършат ремонтите е идентифицирана от възложителя именно като такава от трета категория по чл. 137 ал. 1 т. 3, б. „б“ от ЗУТ и съобразно тази категория е изискал идентичен и сходен опит. Няма как да е налице нередност в случая, тъй като въведените изисквания не ограничават конкуренцията и не възпрепятстват икономическите субекти да участват в поръчката, стига да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка. Право на възложителя е да определи условия към участниците, които смята, че ще съответстват на качественото и точно изпълнение на предмета на поръчката, съобразявайки се с изискванията на закона. В този смисъл, поставеното изискване не е ограничително спрямо участниците в процедурата и липсва извършено нарушение по чл. 2 ал. 2 и чл. 59 ал. 2 от ЗОП.
Въведеното изискване към ценовото предложение е техническо изискване, касаещо формата на представяне на офертата и не може да се приеме, че създава трудности или ограничения за участниците, както е приел административния орган. Съгласно чл. 39 ал. 3 б. „ж“ от ППЗОП офертата следва да съдържа и друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката. Чл. 47 от ППЗОП касае подаването на офертата на хартиен носител, т.е. възложителят има право да поиска и друга необходима информация и/или документи, свързани с предмета на поръчката. В случая не са поискани допълнителни документи, а информацията от придружаващата хартиената оферта документи, в частност количествено – стойностна сметка е изискано да се представи и на електронен носител. За удобство при обработване на информацията във връзка с обществената поръчка. Не е въведено допълнително изискване, а се касае единствено за формата на представяне на документацията. Да се твърди, че горното е необоснована тежест за участниците от страна на административния орган, във време когато в България функционира министерство на електронното управление, звучи меко казано странно, да не кажа ретроградно. В този смисъл, поставеното изискване не е ограничително спрямо участниците в процедурата и липсва извършено нарушение по чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 39 ал. 3 от ППЗОП.
Що се отнася до направените твърдения за незаконосъобразна методика за оценка, съдът ще изложи следното:
Съгласно константната практика на ВАС, всяко от условията в методиката следва да бъде преценявано както самостоятелно, така и в логическата му взаимовръзка с останалите и с предмета на обществената поръчка и при отчитане на факта, че при надграждащите условия, възложителят фактически оценява начина на организация на изпълнителя като гаранция за изпълнение на предмета на поръчката с исканото качество и в искания срок /виж Решение 12560/08.12.2021 г. на ВАС по адм. дело № 7916/2021 г.; Решение № 10953/01.11.2021 г. на ВАС по адм. дело № 6862/2021 г.; Решение № 8250/07.07.2021 г. на ВАС по адм. дело № 4698/2021 г.; Решение № 6829/07.06.2021 г. на ВАС по адм. дело № 4274/2021 г./.
В случая, не може да се приеме, че в приетата методика за оценка липсват ясни дефиниции и информация за това как ще се преценява дадено предложение от страна на участниците. Всяка методика за комплексна оценка е средство, което позволява на възложителя да избере офертата, която му дава оптимално съотношение между качество и цена. Предложеното от възложителя – необходими ресурси за нейното изпълнение /информация, документи, срещи с възложителя и заинтересованите страни и др. /, не означава количествено измерим, а разнороден набор от средства, приложими при всякакви ситуации, поради което липсата на количествен показател не представлява неясен критерий, водещ до субективно определяне на оценката. Предмет на процесната обществена поръчка е изпълнение на СМР. В одобрената за процесната обществена поръчка техническа спецификация, подробно са посочени изискванията и обхвата на всяка от дейностите, както и нормативните изисквания за изпълнение на предмета на поръчката, т.е. за потенциалните участници е било ясно кои са мерките, изискванията и необходимите ресурси, които гарантират изпълнението на поръчката над минимално изискуемото. Точно обратното на посоченото от административния орган би било нарушение, а именно посочването изрично на дейностите, свързани с осигуряването на безопасни условия на труд, спазване на противопожарни и строително – технически норми, опазването на околната среда в процеса на изпълнение на строителството, което би било стеснително изискване, водещо до неоснователно ограничение на потенциалните участници в поръчката. Разписаните критерии в методиката гарантират обективна оценка на техническите предложения в офертите и осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката на всеки показател. Всеки от надграждащите елементи е свързан с предмета на поръчката и има отношение към качеството на крайните резултати. Налице са ясни и конкретни изисквания, чиято цел е в най – висока степен да се оцени способността на потенциалните изпълнители за качествено и ефективно изпълнение на предмета на поръчката. В чл. 70 ал. 3 от ЗОП е дадена възможност на възложителите да избират изпълнители, които още на етап участие да опишат предложението си за изпълнение, като не случайно предложението за изпълнение става част и от сключения договор за обществена поръчка. В този смисъл, не е налице нарушение и на методиката за оценка на офертите и не е нарушен чл. 70 ал. 7 т. 2 и т. 3, б. „б“ и чл. 2 ал. 2 от ЗОП.
Що се касае до искането от страна на Община Кюстендил за отмяната на хода по същество и спиране на производството по делото, настоящият състав на съда счита същото за неотносимо към настоящия спор.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение и 1577.31 /хиляда петстотин седемдесет и седем лв. и тридесет и една ст./ заплатена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявано от Петър Паунов – Кмет, Решение № РД-02-36-1035/10.11.2022 год. На Зам. – министър и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. ”Велбъжд” № 1, сумата от 1677.31 / хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ дължими разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: